МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД 304/2012Г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Във
Варненски окръжен съд е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура по
обвинението на подсъдимия П.Д.П., за това, че на 01.03.2012 г. в гр. Варна
дал дар - сумата от 20 /двадесет/ лева -на полицейски орган - полицай Д.Г.С. -
автопатрул към сектор „Охранителна полиция" при Първо РУП-ОД-МВР-Варна, за
да не извърши действия по служба - съставяне на акт за установяване на
административно нарушение на ЗДвП- престъпление по чл. 304 а от НК.
В пледоарията си по същество представителят
на ВОП поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимия за виновен като
му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК.
Разпитан пред съда подсъдимия се признава за
виновен, моли за справедлива присъда. Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, поради съществени пропуски в
обвинението.
От
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Св.
Д.Г.С. е полицай „Охрана на обществения ред", в сектор „Охранителна
полиция" към Първо РУП-ОД-МВР -Варна.
На
29.02.2012 г. св. Д.С. ***, от 19.00 ч. до 07.00 ч. на 01.03.2012г. заедно с
полицай К. К., патрулирали с л.а.„Опел
Астра" с ДК№ В 68-05 СР. Към 03.00 часа на 01.03.2012 г. при обход на
района, на ул."Радко Димитриев" № 53, пред вход „Г" видели автомобил с добричка регистрация.
Спрели служебната кола зад лекия автомобил м."Фолксваген Голф" с ДК №
ТХ 44 31 КХ. Представили се на водача и му поискали документите на автомобила и
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
Водачът
на лекия автомобил бил подс. П.Д.П.. Той управлявал колата на своя приятел- св.
Ч., тъй като последния бил употребил алкохол преди това. Подсъдимият представил само документите на колата, но не
носел в себе си както СУМПС и талон, така и други документи за самоличност.
Заявил на полицейските служители, че ги е забравил в къщи. Св.Е. Ч., който седял на дясната седалка до шофьора,
представил личната си карта. Св.С. казал на подсъдимия:”Сега ще видим какво ще
те правим.”, тъй като според неговата преценка е нарушил два закона. По ЗДП- за
това, че не притежава СУМПС , и по ЗМВР- че не притежава документ за
самоличност. Св.С. обяснил на подсъдимия че ще има глоба, както и че трябва да
бъде задържан в районното управление до изясняване на самоличността му. Не
уточнил какви са възможностите по закон- че е възможно да му се състави само
фиш, или АУАН, а последната възможност по ЗМВР- задържане в РУП до 24 часа до
установяване на самоличността му.
Св.С. поискал от подс.П. да предостави личните си
данни - три имена и ЕГН и седнал на дясната седалка в патрулният автомобил за
да направи справка в ОДЧ на Първо РУП. Целта била да се провери дали
подсъдимият притежава СУМПС. Свалил наполовина прозореца на вратата, за да
запише данните на водача. В този момент подсъдимият П. се приближил до
патрулната кола и попитал: "Не може ли да направим нещо"? След това
пъхнал ръката си през прозореца и пуснал в джоба на вратата банкнота от 20 лв.
След
случилото се, св.С. излязъл от колата, обяснил на подсъдимия, че това, което е
сторил , е престъпление, поставил му белезници и се обадил на дежурния офицер в
І РУП- св. Славов, който трябвало да се разпореди да се изпрати на място група
, която да извърши необходимите следствени действия. Заключили патрулната кола, заедно с
подхвърлените пари вътре и понеже било много студено, влезли в колата на св. Ч.,
където изчакали пристигането на служителите от І РУП. При извършения оглед на местопроизшествието била
иззета банкнотата от 20 лева, попаднала в джоба на предна дясна врата на
патрулната кола. Подс. П. ***.
Горните
факти се установяват от събраните на
съдебното следствие доказателства- разпит на свидетели- служители на І РУПІ С.,
К. и Славов, св. Ч., обяснения на подсъдимия П., писмените доказателства от
ДП- протокол за оглед, наряден дневник,
длъжностна характеристика, докладна записка, приемо-предавателен протокол,
свидетелство за съдимост и др.
Изброените по-горе доказателства, които съдът кредитира изцяло, са пълни
и непротиворечиви - те се подкрепят
и допълват взаимно.
С оглед на изложеното и след като прецени доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.14 от НПК, съдът призна за виновен
подс. П. в това, че на 01.03.2012 г. в гр. Варна дал дар -
сумата от 20 лева -на полицейски орган -
полицай Д.Г.С. - автопатрул към сектор „Охранителна полиция" при Първо
РУП-ОД-МВР-Варна, за да не извърши действия по служба - съставяне на акт за
установяване на административно нарушение на ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 А вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му наложи наказание пробация - по чл. 42 а ал.2 т.1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Съдът постанови и отнемане в полза на
Държавата на предмета на престъплението по чл.304 А от НК, на основание чл.307а
от НК – банкнота от 10 лв.
Съдът взе горното решение по следните правни
съображения:
От обективна страна: изпълнителното деяние
по обвинението е извършено с действия – подсъдимия, след спирането му за
проверка от компетентните органи предложил материална облага на
длъжностните лица, с цел те да не извършат определени служебни задължения –
след установяване на административно нарушение по ЗДвП да не
съставят АУАН . Отделно от това тяхно задължение е било, след като не са
могли да установят самоличността на подсъдимия ,който не е притежавал никакъв
документ за самоличност, за да го отведат в районното управление, където за
срок до 24 часа да го задържат, до установяване на самоличността му. В тази
насока са възраженията на защита на подсъдимия, че формулировката на
обвинението не отговарят на установените факти по делото, доколкото
предоставения дар на длъжностните лица не е бил с цел да не се състави АУАН, а
да не бъде задържан в полицейското управление. Тези възражения биха били
резонни при обвинение по чл. 304 от НК, доколкото в текста на чл. 304 от НК се изисква уточнение – какво действие
да извърши или да не извърши по служба съответното длъжностно лице. В чл. 304 А
от НК за съставомерността на деянието е достатъчно само предлагане даване или
обещаване на дар на определен кръг от длъжностни лица, изброени изчерпателно в
същия текст. В този кръг попадат несъмнено и полицейските служители, в
качеството им на полицейски орган. Извън обективния признак на състава на престъплението
остава изискването / каквото е по чл. 304 от НК/ да се уточни дали дадения,
обещан или предложен подкуп е за бездействие или действие и в какво се изразява
то. Поради това и съдът счете за неоснователни възраженията на защитата на
подсъдимия за несъставомерност на деянието. Уточнението на прокурора в
диспозитива на обвинение от своя страна не води до несъставомерност на обвинението,
а само до непълно изброяване на
установените по делото факти във връзка с причината за подкупа. Освен че дадения дар е бил за да не се
състави акт по ЗДП на подсъдимия, доколкото той е бил уведомен, че поради
липсата на данни изобщо за неговата самоличност, е извършил и нарушение по
ЗМВР, то тези пари са били предназначени изобщо за “отърваване” /както той сам е обяснил на свидетелите К. и
С., че и друг път по този начин му се е разминавало/ - от по-нататъшни проблеми
с полицията.
Към момента на деянието свидетелите са били длъжностни лица по
смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК – полицейски
орган по см. на чл. 304 А от НК.
За да наложи наказанието съдът се съобрази
със степента на обществена опасност на деянията и на дееца - ниска, като отегчаващи
отговорността
обстоятелства не констатира. Подс. П. е неосъждан, без данни за
противообществени прояви или други негативни данни за него. Подсъдимият живее с
майка си и сестра си, която е ученичка, двамата отрано са останали без баща, за
тях се е грижела изцяло майка им. Престъплението по чл.304 А от НК е тежко по
смисъла на закона и проблемно за обществото в настоящият момент, насочено срещу
нормалното функциониране на държавните органи и целящо постигане на
безнаказаност от страна на подсъдимия, но конкретния случай не разкрива висока
степен на обществена опасност с оглед на установените по делото факти и размер
на дадения подкуп. Подсъдимият е само на 22 години и очевидно наслагващата се
представа в обществото, че подкупите са универсално решение на проблемите, особено при нарушения на пътя, са
били причина подсъдимият да подходи по този начин.
Поради това и съдът счете,
че при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и при наличието
на множество смекчаващи отговорността, които отчете като многобройни по смисъла
на чл. 55 от НК, съдът приложи тази разпоредба при индивидуализацията на
наказанието. Поради това и съдът определи наказанието, като замени наказанието
лишаване от свобода с пробация, като определи двете задължителни мерки по чл. 42 а ал.2 т. 1 и 2 от НК, за минимален
срок от по шест месеца. Наложи наказанието глоба от 200 лева - към минималния размер, което съдът определи
съгласно изискването на чл. 47 от НК- като взе предвид данните за имотното
състояние, доходи и семейни задължения на подсъдимия – той е безработен, но
притежава земеделски земи, от които получава значителни доходи от рента, които
му позволяват да се издържа.
На основание чл. 307 А от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението- сумата от 20
лева и осъди подсъдимия да заплати
сторените разноски по делото.
Водим от изложеното съдът постанови
присъдата си.
Съдия: