Решение по дело №1166/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1361
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20227180701166
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1361

 

гр. Пловдив, 12.07.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав,  в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 1166 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на ЕТ „ГАЙ - Атанас Русинов“ с ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, ул. *** № 55, ет. 5, ап. 12, чрез адв. С.С.А., против Решение № 123/05.04.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ – гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № C220016-023-0000755/15.03.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че постановлението не е мотивирано и липсват фактическите и правни основания за прилагане на мярката. Поддържа се, че мярката възпрепятства дейността на дружеството като засяга права и законни интереси на задълженото лице в степен над необходимата.

3. Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Ш. , е на становище, че жалбата е недопустима, тъй като приложената обезпечителна мярка не е подновена в срок и към момента е с прекратено по силата на закона действие. Сочи се и наличието на издаден на дружеството ревизионен акт за установяване на обезпечените публични вземания, който не е бил предмет на контрол и е влязъл в сила. По същество се поддържа за неоснователност на оспорването и се моли жалбата да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. По допустимостта:

5.  Съдът намира, че оспорващият е запазил правен интерес за търсената съдебна защита, тъй като отпадането на действието на административния акт е занапред, а предмет на съдебната проверка е законосъобразността на този акт към момента на издаването му. Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6.  Със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621005409-020-001/23.09.2021 г. спрямо ЕТ „ГАЙ - Атанас Русинов“  е образувано ревизионно производство, с предмет установяване на допълнителни задължения за годишен авансов данък по Закона за данъка върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2016г. – 31.12.2020г. и данък върху добавената стойност за периода 29.01.2017г. – 30.06.2021г.

7. Въз основа на искане изх. № Р-16001621005409-039-001/11.03.2022 г. на главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № C220016-023-0000755/15.03.2022 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, с което за обезпечаване на публичните вземания по ревизията на ЕТ „ГАЙ - Атанас Русинов“  в предполагаем размер на 303776,92 лева, в това число 237515,36 лева - главница и 66261,56 лева  - лихва, спрямо ревизираното лице са наложени следните обезпечителни мерки:

1) Възбрана върху недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда к.и. 56784.511.266.1.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се на етаж I в страда с идентификатор 56784.511.266.1 с предназначение: Жилищна сграда многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.511.266; предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност; брой на обекта: 1; прилежащи части: склад № 5 – 8 кв. м. и 3.339% ид. ч. от общите части на сградата, площ 37,35кв.м., находящ се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, ул. „Лерин“ № 21, ет. 1 - район Западен, с граници: СОС на същия етаж: 56784.511.266.1.22; СОС под обекта: няма; СОС над обекта: 56784.511.266.1.1, 56784.511.266.1.2, придобит с договор за дарение, вписан в СВ - Пловдив под акт № 107, том 37, вх. рег. № 13770/17.05.2017г., с данъчна оценка (за недвижими имоти) 0,00 лв.;

2) Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в БАНКА ДСК АД за сумата от 303776,92 лв.

3) Запор върху притежаваните от лицето ценни книги: Дялове - 100% от капитала на дружеството, брой: 500 бр., с номинална стойност за един брой - 2 лв., издател „ИВЕЛИНА 21“ ЕООД, ЕИК *********, на обща стойност 1000 лв.

За обезпечителните мерки са издадени: запорно съобщение изх. № С220016-003-0012501/15.03.2022 г. до БАНКА ДСК АД, заявление за вписване на възбрана изх. № С220016-153-0001167/15.03.2022 г. до Служба по вписванията – Пловдив и запорно съобщение изх. № С220016-121-0000267/15.03.2022 г. до Агенция по вписванията.

Като мотив за необходимостта от мярката органите по приходите са посочили размера на предполагаемите публични задължения и обстоятелството, че ревизираното лице не разполага с достатъчно средства, за да ги покрие.

8. Срещу постановлението е подадена жалба, в което задълженото лице поддържа, че не е обоснована реална опасност събирането на предполагаемите публични вземания да бъде затруднено, поради което не са налице и фактическите основания за налагане на мярката. Отделно е застъпено, че същата се явява несъразмерна и ще затрудни дейността на дружеството.

Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив издал решение № 123/05.04.2022 г., с което е потвърдил наложената с постановлението обезпечителна мярка. В мотивите си контролният административен орган  е приел, че обжалваното постановление е законосъобразно и отговаря на процесуалните изисквания, издадено е при съществуване на обезпечителна нужда – обезпечава публични задължения. Обсъдени са възраженията на оспорващия. Отбелязано е, че разпоредбата на чл. 229 от ДОПК предвижда възможността в случаите, когато длъжникът дължи суми по договори, свързани с основната му дейност и забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за него, по писмена молба на същия публичният  изпълнител да разреши извършването на неотложни плащания, като определена част от постъпилите или постъпващите по банковата сметка на длъжника суми се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

Относно възражението за несъразмерност на обезпечението е посочено, че в случая публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност съобразно  предполагаемия размер на вземането. Мярката цели да обезпечи предполагаем размер на бъдещи задължения, поради което ролята на публичния изпълнител е да прецени дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания. Преценката за затрудненото събиране на предполагаемите вземания се потвърждава от факта, че лице няма достатъчния средства, за да покрие размера на очакваните задължения.

9. По делото не се представиха доказателства - нито към момента на налагане на обезпечителните мерки, нито към настоящия момент, длъжникът да е предоставил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, респ. да е посочил друго имущество, с което да бъде заменено вече запорираното.

IV. От правна страна:

10. Съгласно чл. 121 ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Терминът “може” сочи на възможност, която при осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Според закона искането следва да е мотивирано.

Предварителните обезпечителни мерки имат за предмет неустановено по размер, или установено по размер, но неизискуемо публично задължение – обект на възложено и неприключило ревизионно производство, когато конкретният му размер все още не е окончателно установен. В този случай преценката за наличие на фактическите основания за прилагане на мярката се прави с оглед очаквания размер на задълженията, който ще бъде окончателно определен при издаване на ревизионния акт. Тази характеристика сочи привременния характер на предварителните обезпечителни мерки, чието предназначение е да гарантират събирането на публичните вземания, като се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна нужда.

Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК - съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

Според чл. чл.195, ал. 7 от ДОПК обезпечението трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195,  ал. 5 от ДОПК.

Установената по делото фактическа обстановка, отнесена към приложимите правни норми, обосновава извод, че обезпечителната мярка е наложени в предвидената от закона форма от снабдения с правомощията за това орган на приходна администрация, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона.

Към момента на прилагане на мярката е било налице висящо ревизионно производство, във връзка с което е отправено искане от орган по приходите - извършващ ревизията, за издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

На следващо място се констатира и материалната предпоставка за прилагане на мярката – наличие на опасност събирането на задълженията за данъци да бъде невъзможно или значително да се затрудни. Действително в постановлението не се съдържа задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата, който обосновават този извод, но този пропуск е преодолян с изложените в акта на контролния орган мотиви и представените по делото доказателства. Според Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Съдът намира, че в случая е налице именно посочената хипотеза, при която мотивите на органа наложил мярката са законосъобразно допълнени от контролния административен орган, чиито констатациите напълно се подкрепят от представените по делото доказателства, поради което не е налице допуснато съществено процесуално нарушение.

Необходимостта от издаване на процесната мярка е основана на безсъмнени факти. Ревизираното лице няма средства, с които да покрие размера на предполагаемите публични вземания. Оспорващият не се поставя дори твърдения в обратната насока. Контролният орган е извършил анализ на имущественото състояние на ревизираното лице посредством конкретни писмени доказателства, необорени в съдебната фаза, при което се явява обоснован изводът за наличието на опасност от възникване на затруднение или невъзможност за събиране на публични вземания.

Неоснователни се явяват и претенциите на оспорващия относно съразмерността на мярката. При липсата на друга обективна възможност, запорът върху банковата му смета и възбраната върху единственото установено недвижимо имущество не се установява като прекомерна намеса в правната сфера на дружеството, така че да затруднява съществено дейността му. Ефектът на обезпечителната мярка не налага спиране дейността на дружеството, тъй като правилото на чл. 229 от ДОПК допуска при неотложна нужда по искане на задълженото лице органите по приходите да разрешат плащане и чрез запорираните средства. Тест в случая нормативно е предвиден способ за балансиране на ефекта от мярката върху дейността на задълженото лице, чието прилагане се поставя в зависимост от доказаната нужда. 

Задълженото лице не представя алтернативно обезпечение, поради което не се установява и самостоятелно основание за отмяна на мярката.

Не е налице и противоречие с принципа за „съразмерност“ установен в чл. 6 от АПК, доколкото размерът на обезпечението кореспондира с размера на задължението и административния акт не цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на органите по приходите.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

V. По съдебните разноски:

11. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото съдът определя в размер на 100 лева. по реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX – та от Дял трети, в частност чл. 161, ал.1, да намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс.

Ето защо, Съдът 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ГАЙ - Атанас Русинов“ с ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, ул. *** № 55, ет. 5, ап. 12, чрез адв. С.С.А., против Решение № 123/05.04.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ – гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № C220016-023-0000755/15.03.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив.

ОСЪЖДА  ЕТ „ГАЙ - Атанас Русинов“ с ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, ул. *** № 55, ет. 5, ап. 12, да заплати на Националната агенция за приходите  сумата от 100 /сто / лева, представляващи съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: