Р
Е Ш Е Н И Е № 1019 / 29.7.2020г.
гр.
П., 29.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2992 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу О. Н.Г.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове като
моли съда за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 1088,24 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 14.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 85,97 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 09.07.2017 до 03.01.2019
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 210/2019 г. по описа на
Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с
твърдението, че към процесния период не е имал качеството „потребител на
топлинна енергия“ поради липса на вещни права, респ. право на ползване върху
имота. В съдебно заседание уточнява, че не оспорва доставката на топлинна
енергия на посочената от ищеца стойност.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните
в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се
дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния
иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните
по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на
топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на
ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като
източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени
в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от
ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията
то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради
което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е
неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на
потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този
смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот е присъединена
към топлопреносната мрежа. Не са спорни и обстоятелствата относно реалната
доставка на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност,
включително размерът на претендираното обезщетение за забава. Спорно между
страните е единствено обстоятелството дали ответникът има качеството
„потребител“ на топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 1983 г. се установява, че Н.Г. К.и С.И.К.даряват
процесния имот на своите синове О.Н.Г. и Г.Н.Г.. От
представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1991 г. се
установява, че Г.Н.Г. дарява притежаваната ½ идеална
част от процесния имот О.Н.Г.. Няма твърдения и данни
след това да го е отчуждил или да е учредил на друго лице вещно право на
ползване върху същия. Налице са доказателства, от които пълно и главно се
установява, правото на собственост на ответника върху процесния имот. В тази
насока е и представената и приета по делото - декларация с вх. №
107470/24.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, с
която ответникът е декларирал пред Община П. правото на собственост върху
процесния недвижим имот, с вписано придобивно
основание дарение по нотариален акт № ***г. и нотариален акт № ***г. В
декларацията е отразено, че имотът е в изключителна собственост на декларатора.
Това изявлението на ответника, обективирано в подписан
от него частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална
доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че е автор на волеизявлението, съдът цени като извънсъдебно
признание за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответник е собственик
на жилището, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в
процеса, в случая съответстващо на останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
Като носител на правото на собственост през
релевантния период ответникът е придобил и качеството „потребител“ на топлинна
енергия, чието основно задължение към насрещната страна по облигационното
правоотношение е да заплаща цената на доставеното от ищеца количество
топлоенергия.
По делото се установяви
наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на
закона с конклудентни действия, при предварително
обявени Общи условия; съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца
на посочените в исковата молба основание и размер, както и забава поради липсата
на плащане от страна на ответника на съответните падежи. Изложеното дава
основание на този съд да приеме, че предявените искове са основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на 30.00 лева като е претендирал
и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 100.00 лева, което
също следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75.00 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК О.Н.Г. ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
********* сумата от 75,00 лева –
разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________