Р Е Ш Е Н И Е
Номер 143 05.06.2020г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на трети юни
две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджииев
Росица Василева
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№133 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Панагюрски районен съд № 208 от 18.12.2019г. постановено
по гр.д.№189/2018г. по описа на същия съд, е
признато за установено по отношение на „П.К.Б.“
ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Б.“ №
49, бл.53Е, вх.В, ап.1, чрез юрисконсулт Г.С.К., и С.Д.Ч., с ЕГН- **********,***,
че съществува облигационно правоотношение, съгласно което С.Д.Ч. дължи на
дружеството-ищец заплащането на сумата от 3128,86лв, представляваща главница по
договор за кредит, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.09. 2017г.,
до окончателно изплащане на вземането, както и законна лихва за забава, в
размер на 2,91лв, за периода 16.09.2016 г. до 22.11.2016г. Със същото решение е
осъден С.Д.Ч., с ЕГН- **********,***, да
заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. „Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В, ап.1, чрез юрисконсулт Г.С.К., сторените
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 775,12лв, представляващи сбор от държавна такса в
размер на 62,58лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., депозит
за назначаване на особен представител на ответника в размер на 450лв. , както и
сторените по ч.гр.дело №837/2017г. по описа на Панагюрския районен съд разноски
/погрешно е посочен номер на друго ч.гр.д.№ 337/2017г./, които възлизат на сума
в общ размер на 112,58лв, която сума представлява сбор от държавна такса в
размер на 62,58 лв. и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата
инстанция С.Ч. чрез назначения му при условията на чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител адв.С.Д. *** с доводи, че предявеният иск е недопустим, а по
същество неоснователен. Недопустимостта на иска се свързва с налична разлика
между заявената претенция в заповедното производство по ч.гр.д.№837/2017г. и
исковата претенция по чл.422 от ГПК по отношение на различните компоненти
включени в нея, макар и еднаква по размер, а именно основанието на претенцията
по заявлението е за суми по договор за
потребителски кредит, а в исковата молба –претенция за суми по договор за
потребителски кредит и по споразумение за възнаграждение за допълнителни
услуги. Счита, че от ищеца е посочено друго основание от което произтича
вземането различно от твърдяното в заявлението, за което има издадена заповед
за изпълнение обуславящо недопустимостта на иска по чл.422 ал.1 от ГПК. По
същество счита, че договорът за потребителски кредит /ДПК/ въз основа на който
е заявена претенцията за установяване на дължими суми по него, е недействителен и невалиден тъй
като не отговаря на законовите
изисквания и няма дата, сочеща на която е сключен, което представлявало
задължителен атрибут. Твърди, че сумата по кредита е от 1250лв и са определени лихва
и годишен процент на разходите /ГПР/. Твърди жалбоподателят, че е
направено възражение за нищожност на
размера на възнаградителната лихва, формирана и изчислена от ГПР и от годишен
лихвен процент и е общо в размер на 91.05% и този размер се свързва с общата
дължима сума.Твърди се, че този размер
на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и добросъвестност и
затова тази клауза била нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, чл.19 ал.4 от ЗПК и
чл.146 от ЗЗП като неравноправна.Счита още, че този размер на лихвата е в
противоречие с духа на ЗПК и целта му за защита на икономически по-слабата
страна, като нямало и доказателства защо е определен такъв размер на ГПР. Като недопустима се определя претенцията за
заплащане на суми по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, които не са предоставяни и са
сума по-голяма от кредита. Това представлявало неправноправна клауза срещу
която е направено възражение и предвид задължението на съда служебно да следи
за неравноправни клаузи. Излага и довод, че е направено възражение за нищожност
на клаузата в ДПК относно възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги
в размер на 1130.04лв, както и определянето на вноската по такъв пакет в размер
на 31.39лв, като противоречащо на закона, заобикалящо закона и в
противоречие на добрите нрави.Счита, че
в противоречие със закона е включването на
задължение за плащане на нещо, което не е предоставено и че цялостната
конструкция на ДПК противоречи на смисъла на закона тъй като потребителят не е
наясно какво точно се задължава да плаща и за какво. Твърди, че нищожно е
споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, като
противоречащо на добрите нрави и на закона и като неравноправна клауза и че в
него няма яснота какво се договаря и каква е цената на всяка описана услуга, като с него значително се увеличава и
то неоснователно размера на задължението по кредита. Претенцията за
допълнителни услуги се определя като неоснователна, че ищецът признава, че не е
предоставил допълнителни услуги, а се претендира неоснователно плащане на
1130.04лв, като нямало данни потребителят да е искал такава услуга, както и
други услуги, които да са му предоставяни, но че се иска заплащането им и че
тази клауза се явява неравноправна. Моли да се отмени обжалваното решение и се
отхвърли изцяло предявения иск.Не сочи нови доказателства по реда на чл.266
ал.1 от ГПК пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната по делото страна „П.К.Б.“ ЕООД, с вх.№621 от
12.02.2020г., в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и
недоказана и се иска да бъде оставена
без уважение като се потвърди обжалваното решение. Поддържа, че по делото е
установено по безспорен начин съществуването на вземането в полза на
дружеството-ищец срещу длъжника Ч. възникнало по ДПК в размер на 3128.86лв,
представляващо остатъчна незаплатена главница
по договора ведно със законната лихва. Счита, че всички вземания
претендирани по реда на заповедното и на
исковото производство произтичат от сключен ДПК №********** и подробно описани
в споразумението за предоставяне на допълнителни услуги /СПДУ/ и на Общите
условия/ОУ/ към него, погасителния план и извлечението от сметка. Твърди се, че
е налице идентитет между вземането по чл.422 от ГПК и това по заповедното
производство, идентичност по страни и правопораждащия факт-вземане по ДПК
индивидуализирано като главница в заявлението и исковата молба. Включително с
конкретизация на отделните му компоненти в рамките на заповедта; че всички
претендирани задължения по ДПК произтичат от неизпълнението на договорните
задължения поети от длъжника и възникнали на едно и също основание /цитира се
съдебна практика/, като се акцентира на налична идентичност на заявените
претенции пред заповедния съд и пред исковия съд. Възразява се срещу доводите в жалбата за недействителност на ДПК
като се изтъква на първо място, че той е сключен в размер, идентичен със
заявените от ответника параметри съгласно искането му за отпускане на
потребителски кредит и при предварително предоставен му двукратно Стандартен
европейски формуляр /СЕФ/ с което дружеството изпълнило задължението си за
предоставяне на преддоговорна информация във формата, предвидена в ЗПК.
Поддържа, че договорът е сключен след постигнато между страните съгласие по
основните му елементи, отговаря на законовите изисквания и съдържа всички
изискуеми реквизити по ЗПК, включително и по отношение на защитата на интереса
на икономически по-слабата страна. На следващо място се поддържа, че
кредитополучателят е получил заемната сума, съгласил се е с цената на кредита
на преддоговорния етап чрез получения
/СЕФ/ и със сключването на договора при яснота за общата сума подлежаща
на връщане и необективиране на желание на потребителя да се откаже от договора;
че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по ДПК в
резултат и на положените подписи от кредитополучателя в посочените документи
след вменено му задължение предварително
да провери всички клаузи преди да го подпише като се навежда от кредитора извод,
че на кредитополучателя е предоставена възможност да изрази съгласие или не с
основните параметри на договора, и че е
налице индивидуално договаряне на конкретните условия по договора, подкрепено и с получения стандартен европейски формуляр,
съдържащ преддоговорна информация. Счита, че ДПК отговаря на всички законови
императивни изисквания-в писмена форма, описани всички параметри, задължения
като основание и размер на разбираем и достъпен език, включително и дата на
сключване, изготвен погасителен план, съдържащ изискуемата се информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, с положен подпис на кредитополучателя. По отношение на
ГПР се сочи, ДПК включва ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключването на договора.Счита, че за кредитора съществува
задължение да посочи методиката за изчисляване на лихвения процент, само когато
е налице договор с референтен лихвен процент /чл.11 ал.1 т.9а от ЗПК/ и че в
случая такава хипотеза не е налице доколкото конкретният ДПК е сключен с фиксиран
лихвен процент и че са налице минималните законови изисквания на договора,
правещи го действителен и породил желаните за страните правни последици.Счита,
че особеният представител на ответника по спора не може да иска прогласяване
нищожността на ДПК тъй като това искане е извън предмета на първоначалната
искова претенция и по същество представлява насрещен иск за предявяването на
който особения представител няма легитимация
да го завежда. Възразява се срещу довода във въззивната жалба за
нищожност на договорената възнаградителна лихва като противоречаща на добрите
нрави доколкото е налице свобода на договарянето/чл.9 от ЗЗД/,обезпечено от
правовия ред в резултат на което страните са се съгласили за годишен лихвен
процент /ГЛП/ от 41.17% и ГПР от 49.88%
и че с тази пазарна цена на кредита длъжникът се е съгласил на
преддоговорния етап с получаването на СЕФ. Счита, че ответникът не е въвел кои конкретно добри нрави са нарушени в
случая и че паричният ресурс на небанковите институции е многократно по-скъп от
този на банките, респективно лихвите при небанковите институции са по-високи. Затова
и предвид липсата на посочване на критериите на поведение, установени в
обществото във връзка с потребителското кредитиране от такива институции,
счита, че не са накърнени и не противоречат на добрите нрави поради което ГПР е
действителен и не е налице поставяне на страните в неравностойно положение. Поддържа,
че ГПР изразяващ общите разходи по кредита настоящи и бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит включва лихвите, другите преки и косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за
сключване на договора.Счита, че принципно няма пречка за уговаряне на
възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични
задължения над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10
ал.2 от ЗЗД, като с ПМС №723 от 08.04.1994г. е определен само размерът на
законната лихва и при липса на определен
нов максимален процент на договорната лихва след отмяната на ПМС №1238 от
25.06.1951г. Цитира се разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК предвиждаща максимален размер на ГПР до пет пъти от
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с ПМС, е приета преди датата на сключване на договора, и е в сила от
23.07.2014г./ ЗИД на ЗПК/и че към датата на сключване на ДПК страните са били
обвързани от законовото изискване, третиращо размера на ГПР. Липсата на противоречие
с добрите нрави кредиторът свързва с техния характер и естество на морални
норми, които законът придава правно значение и че правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона,
представляват една обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения и че една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и че със
сделката се цели недобросъвестна конкуренция, и се използва монополно
положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. Поддържа, че
при преценката дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на
добрите нрави, следва да се отчете характера на договора,неговата цел,
задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в уговорения срок
и възможността потребителя да я върне
разсрочено и на вноски, макар и с лихва, че когато едната престация е за предоставяне в
собственост на парични средства, то насрещната престация-заплащане на
възнаградителна лихва следва да се
съизмерва както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока за
който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е
обезпечен, че възнаградителната лихва представлява цена за предоставеното
ползване на заетата сума и че когато е налице
явна нееквивалентност между представената услуга и уговорената за това
цена се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения независимо от спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или
кредитна услуга предоставена от търговец на потребител. Счита, че щом е спазен
в договора размера на ГПР който съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК е до пет пъти размера на законната лихва, то не е налице
нарушаване на добрите нрави при определяне
размера на възнаградителната лихва, без обаче да обосновава зависимостта
на размера на възнаградителната лихва от този на ГПР и дали примерно същата
може по размер да бъде над размера на ГПР и защо или задължително трябва да е
по-ниска и то примерно три пъти размера на законната лихва, но не и повече.
Изложени са доводи във връзка с подадения от длъжника отговор на исковата молба
за твърдяното противоречие на
уговореното възнаграждение по сключеното между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги като нищожно, като се акцентира,
че на първо място, направеното искане от потребител за отпускане на
потребителски кредит и попълнения от него СЕФ, водещо до предварително знание
на потребителя за параметрите на желания от него кредит, тъй като той самият ги
е определил на база опционалните
възможности предоставяни от кредитора и е имал възможността да прецени
дали тези параметри по уговорения кредит отговарят на финансовите му
възможности, подписал е всички документи, изготвени в тази връзка-договор, споразумение
/СПДПУ/ и ОУ, означаващо за налично знание у потребителя за съдържанието на
документите. Твърди се, че сключването на споразумение е прието от потребителя
по негова лична преценка при интерес от приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
смяна дата на падеж, улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични
средства, и че допълнителния пакет услуги е изрично договорен от страните при
липса на отказ на потребителя да се откаже от договора, без да дължи неустойка
при условията на чл.7.1 от ОУ. Дружеството счита, че клаузите определящи задължението за плащане
на закупения пакет от допълнителни услуги /ПДУ/ не са недействителни и
непротиворечат на добрите нрави защото споразумението не е задължително условие
за отпускане на кредита, че сключването му е опциално, по избор на потребителя
и зависи единствено от неговата воля
дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,
възможност за отлагане на плащането на вноски, намаляване размера на месечните
вноски, промяна на дата и да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства и че всяка една от посочените възможности могат да се ползват от
потребителя ако желае при закупуване на пакета и че в случая потребителят Ч. се
е възползвал от този пакет. Твърди се, че предоставяните с пакета допълнителни
услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а с
необходимостта на потребителя и неговото положение и че последният си е гарантирал
при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава
и кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, като вместо това отложи
плащанията и стабилизира платежоспособността си без да утежнява финансовото си състояние; че си е гарантирал
намаление на вноската ако доходът му намалее, да сменя датата на падежа по кредита за плащане при променена датата на
плащане на месечното му възнаграждение и бързо и лесно да получи допълнителни парични средства без
попълване на документи. Обобщава, че всички тези допълнителни услуги не могат
да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита и че
предоставянето на ПДУ гарантира спокойствието на потребители възможност да се
справи с всяка неблагоприятна ситуация. Възнаграждението според кредитора не е
цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността /опция/
длъжникът да иска във всеки един момент промяна в договора и че
предлаганите допълнителни услуги не са
пряко свързвани с договора за кредит, а са по повод на същия и че ДПК може да
съществува самостоятелно и без ПДУ, като сключването на споразумението за
пакета е по свободна воля и индивидуално желание на потребителя и не е
задължително условие за отпускане на кредит и че това са разходи за допълнителни услуги извадени от общите
разходи по кредита. Цитира се разпоредбата на т.14 от ДР на ЗЗП като се навежда
извода, че СППДУ са дейности,
извършвани по повод на договора за
кредит в полза на друго лице-потребител, че предоставянето на услуги е и допустимо
тяхното уговаряне съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК. Поддържа, че възможността за
предоставяне на пакет допълнителни услуги е легално посочена в чл.10а ал.1 от ЗПК, като се предвижда видът, размерът и действието за което се
събират такси и/или комисионни да бъдат точно и ясно определени в договора.
Счита още, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се
отчетат при формиране на ГПР попадат разходите за допълнителни услуги, но само
в случаите на получаване на такива допълнителни услуги е задължително условие
за сключването на договора за кредит; че
в конкретния случай закупуването на пакета допълнителни услуги не е
задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия, тоест, че в случая разходите на потребителя по пакета
допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляването
на ГПР. Повторно кредиторът акцентира на свободата на договаряне прокламирана в
чл.9 от ЗЗД като сочи, че в случая длъжникът се е съгласил доброволно и по свое
съгласие с посочената цена на кредита на преддоговорен етап както и към момента
на сключване на ДПК без обективирано от него желание да се откаже от
сключването на ДПК и да погасява на месечни погасителни вноски. Моли да се
потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивното
производство. Моли да се определят разноски за особения представител на
жалбоподателя в минимален размер предвид липсата на правна и фактическа
сложност на основание чл.47 ал.6 от ГПК в размер на половината от минимума по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Няма направени доказателствени искания от ответника
по въззивната жалба по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд провери при
условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение,
а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба,
подадена от ответника по иска С.Ч. чрез
назначения му особен представител адв.Д., както и отговора на насрещната по
спора страна „П.К.Б.“ ЕООД, и прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание в
чл.422 от ГПК във връзка с чл.9 и следващите от Закона за потребителския
кредит, чл.240 и чл.86, чл.79 от ЗЗД и във връзка с чл.3 от ЗКИ и чл.415 и
следващите от ГПК.
В исковата си молба против С. Д.Ч., с ЕГН-********** ***, ищецът „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,бул.“Б.“№49,бл.53Е,
вх.“В“, представлявано от юрисконсулт Г.С.К.,твърди, че предявява настоящата
установителна претенция по чл.422 от ГПК ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК
относно вземане на заявителя срещу длъжника по договор за потребителски кредит
№********** С.Ч., в общ размер на 3128.86лв представляваща остатъчна неизплатена главница по ДПК, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че вземането
му произтича от сключен между страните
ДПК, предхождан от попълнено, подписано и подадено от ответника до кредитора на 06.06.2016г. искане за
отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ със зададени
параметри. Искателят получил разяснения от търговеца, дали му възможност да
прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и
финансовото му състояние. Последният декларирал, че е запознат с Общите условия
/ОУ/ на кредитора както и е получил преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация. От
последният било декларирано възможност и желание за закупуване на пакет от
допълнителни услуги /ПДУ/ като предоставя данни за финансовото си състояние
пред кредитора. Ищецът твърди, че потребителят е уведомен срещу подпис и
декларация, че изборът на ПДУ не е условие за сключване на ДПК. Твърди се още, че след като кредиторът одобрява отпускането на
заем, на 07.06.2016г. между страните е сключен ДПК №********** плюс споразумение
за закупуване на ПДУ и отново СЕФ за предоставяне на информация за кредита и
допълнителна преддоговорна информация, за което се е и подписал. Поетото от потребителя
задължение, съгласно чл.8 от ОУ по ДПК със закупен ПДУ, е да върне кредита в
срок от 36месеца с месечна вноска от 92.38лв и падежна дата-всяко 15-то число на месеца. Твърди се, че
договорът и споразумението са подписани
при ОУ, неразделна част към тях, предадени на потребителя при подписването им при декларирано от него, че е
запознат със съдържанието им и ги приема без забележки и се задължава да ги
спазва. В исковата молба са изложени параметрите на ДПК-общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги-3325.68лв, включващо сума по кредита
-1250лв, срок на кредита-36месеца; размер на месечна вноска по кредита от 60.99лв; дата на
погасяване на вноска по време на изплащането на заема-15-то число на месеца; ГПР-
49.88%; ГЛП /годишен лихвен процент/-41.17%; лихвен процент на ден-0.11% и общо
дължима сума по кредита от 2195.64лв; възнаграждение за закупен ПДУ-1130.04лв;
размер на вноската по пакета-31.39лв или общ размер на задължението по договора
и пакета-3325.68лв; общ размер на месечната вноска по договора-92.38лв и дата
на погасяване-15-ти ден на месеца. Твърди се, че по споразумение между
страните възнаграждението по договора и
по пакета е разсрочено във времето и се погасява от потребителя в рамките на
погасителния план на месечни погасителни вноски /т.4.3. от ОУ/. Твърди се още,
че кредиторът е превел сумата по кредита от 1250лв на посочената от потребителя
банкова сметка ***.06.2016г. и е изготвен погасителен план за плащанията на
кредитополучателя, връчен му на същата дата. Твърди ищецът, че потребителят Ч.
не е изпълнил задължението си поето по
договор като е преустановил плащанията на погасителни вноски, и е изпаднал в
забава, като е направил само две плащания-на 20.07.2016г.-98.80лв и на
25.10.2016г.-103.80лв. или общо платени 202.60лв, с които е погасена сума от 196.82лв за две вноски по
погасителния план и трета вноска, платена частично-5.78лв., начислени и лихви
за забавено плащане от 08.69лв на основание
т.12.1 от ОУ. Ищецът твърди, че претендира единствено законната лихва от датата на подаване на
заявлението, но не и лихвата за забава от 2.91лв поради липса на материален
интерес. Твърди се още, че оставащото
неизплатено задължение съгласно погасителния план към ДПК е в размер на
3128.86лв. В резултат на изпадането на потребителя в забава при минимум
просрочена една месечна вноска с повече от 30календарни дни съгласно т.12.3 от
ОУ, настъпило автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, договорът бил прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на дата 22.11. 2016г. Твърди се още, че
прекратяването на договора е станало автоматично от кредитора, за което
потребителят е бил надлежно уведомен с уведомително писмо, независимо, че при
небанкова институция разпоредбите на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ
относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по
договор с банков кредит не се прилагат.Твърди се, че в случая, предсрочната
изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.Предвид изложеното ищецът счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Твърди се, че ДПК е сключен в размер съгласно
заявените от ответника параметри, посочени от него в искането за отпускане на
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с предоставен на потребителя
предварително и двукратно СЕФ, представляващ преддоговорната информация за
потребителя по ЗПК с посочени в него същите параметри, които са залегнали и в
ДПК, връчен и погасителен план с
информация за размера, броя, периодичността и данните на плащане на
погасителните вноски. Твърди се, че по повод на ДПК потребителят е поискал на сключи и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги /СППДУ/, което било незадължително
за отпускането на кредита или с предлаганите от кредитора параметри. Твърди се,
че това споразумение е опционално, по избор на потребителя и зависещо
единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано
в най-кратки срокове, дали желае да има възможност да отлага плащането на
вноски, да намалява размера на месечните
вноски, да променя датата на падежа и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства, ако желае да закупи
пакета. Твърди ищецът, че ПДУ касае
такива, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са
свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Счита още, че
закупуването на пакета има за потребителя гаранционен характер-приоритетно
разглеждане и отпускане на искания кредит при настъпване неблагоприятни за него събития, като няма на изпадне в
забава, а кредитът обявен за предсрочно изискуем, че ще отложи плащането на
определен брой месечни вноски, за да се фокусира върху стабилизирането на
платежоспособността си, а не да утежни
финансовото си състояние при невъзможност да плаща и да погасява
вноските. Гарантирал си потребителят и възможността да намали определен брой
вноски, както и смяна на падежна дата, удобна за него, а при необходимост от
допълнителни финансови средства, би ги получил бързо и лесно и без попълване на
документи. Твърди кредиторът, че предоставените допълнителни услуги гарантират
спокойствието на потребителя и възможността да се справи с всяка неблагоприятна
ситуация, че пакетът се закупува по избор на потребителя и че отпускането на
кредита не е обвързано със закупуването на пакет допълнителни услуги. Твърди
се, че СППДУ е сключено по повод ДПК от 07.06.2016г. и е негова неразделна
част, като е постигнато съгласие, че ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с
него /т.18.1 и т.18.2/. Поддържа, че съгласно уговорките възнаграждението за
предоставянето на посочените допълнителни услуги ставало изискуемо с
подписването на споразумението от страните по договора, разсрочено за срока на
ДПК на равни месечни погасителни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата като
възнаграждението за периода между
настъпилата и следващата падежна дата е
изискуемо в пълен размер. Счита, че потребителят дължи възнаграждение на кредитора по сключеното СППДУ затова, че
се е възползвал от първата услуга от пакета-приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на кредит и за възможността ответникът във всеки момент да иска
извършване на някоя или на всички останали услуги. Твърди се, че
процедурата по сключване на ДПК е
описана в чл.3 от ОУ към ДПК, като
потребителят попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, коректността на
данните, подписва го заедно с приложенията и ги предоставя на кредитния експерт,
при предварително уведомяване от кредитора на потребителя за реда и условията
за отпускане на потребителския кредит, като е информиран и за общо дължимата
сума па ДПК. Навежда извода, че е налице съгласие от страна на потребителят за
размера на ГПР и ГЛП и общо дължимата сума в края на периода, като е изразена
от последния воля за приемането им. Изтъква се и обстоятелство, че потребителят
е имал възможност да се откаже от
договора при условие, че не го удовлетворява, за което да уведоми кредитора и
да му върне сумата като изплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояването на средствата по ДПК до датата на
връщане на главницата, като потребителят Ч. не се е възползвал от това си право.
Твърди се, че потребителят е усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение
на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него и е извършил плащания.
Изводът на ищеца е, че потребителят е запознат с условията на сключения с кредитора
ДПК и Споразумението, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап
с получаването на СЕФ за сравняване на
различни предложения и Допълнителната преддоговорна информация, така и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да се върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от
сключения договор. Предвид изложеното моли
да се установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу
длъжника С.Д.Ч. възникнало на основание неизпълнение на договор за
потребителски кредит в общ размер на 3128.86лв,представляваща
остатъчната неизплатена главница по ДПК, ведно със законната лихва от подаването
на заявлението до изплащане на вземането. Ищецът претендира присъждане на
разноските направени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника чрез назначения му при условията на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на разноски на ищеца, адв.С.Д. ***, в който предявените
искове се оспорват като недопустими и неоснователни по същество.Доводите за
недопустимост на исковете ответникът свързва с обстоятелството за налична
разлика между претенцията по ч.гр.д.№837/2017г. и исковата претенция, като макар да е една и съща по размер, последната включвала
различни компоненти. Така в заявлението се претендирали суми на основание ДПК, а
в исковата молба по ДПК и по
споразумение за възнаграждение за допълнителни услуги и че посочването от ищеца
на друго основание от което произтича вземането му различно от твърдяното в
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение /ЗИ/, което обуславяло
недопустимост на установителния иск по чл.422 от ГПК. Твърди се, че ДПК е
невалиден и недействителен, тъй като не отговаря на законовите изисквания, няма
дата на която е сключен, представляваща негов
задължителен атрибут, и която следвало да бъде отразена в самия договор, а не в
декларация към него. Освен това се поддържа, че ДПК е сключен за сумата от
1250лв, като са определени лихва и ГПР. Направено е от ответника възражение за
нищожност на размера на възнаградителната лихва, за която счита, че е в размер
на 91.05%, формирана от ГПР и от ГЛП и че този размер се свързва с общата
дължима сума. Посоченият размер на
възнаградителната лихва според ответника
противоречи на добрите нрави и добросъвестност и тази клауза се явява
нищожна на основание чл.26 от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП като неравноправна. Като недопустима, а по
същество като неоснователна се определя претенцията за заплащане на суми по
СППДУ, които в същност не са били предоставени и са за сума по-голяма от
кредита. Направено е възражение за нищожност на клаузата в ДПК относно
възнаграждението за закупения пакет в размер на 1130.04лв и определянето на
вноската по такъв пакет от 31.92лв като противоречащо на закона, заобикаляне на
закона и противоречи с добрите нрави. Твърди се, че в противоречие със закона е
включването на задължение за плащане на нещо, което не е предоставено, че
цялата конструкция на сключването на договора противоречи на смисъла на закона
тъй като няма яснота потребителят за какво точно се задължава да плаща и за
какво. Споразумението се квалифицира
като нищожно, като противоречащо на добрите нрави и на закона и без яснота в
него какво се договаря и каква е цената на всяка от описаните услуги, като чрез
последното се увеличава значително и то неоснователно размера на задълженията по кредита.Като
неоснователна се определя претенцията за заплащане на суми по ПДУ при признание
на ищеца, че не е предоставял такива, освен приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит, за което е определил цена от 300лв, а се претендирало неоснователно
плащане от 1130.04лв, и при липса на данни
потребителят да е искал такава
услуга, както и услуги които да са му предоставяни, а се иска неоснователно плащане. Оспорва се
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита и приложимостта на т.18 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК отнасяща се и за небанковите институции относно необходимостта от изрична покана и
известяване за настъпване на предсрочната изискуемост.Цитира се решение №123 от
09.11.2015г. по т.д.№2561/2014г.-ІІ т.о. на ВКС и че няма данни за получено
известяване на предсрочна изискуемост от С.Ч.. Моли да се отхвърли предявеният
иск и се прогласи за недействителен ДПК без дата на сключване, както и поради
обстоятелството, че претенцията е извън
съдържанието на заявлението по ч.гр.д.№ 837/2017г. на РС-П., както и относно плащане
на ПДУ за недопустима, както и прогласяване нищожността на клаузата в ДПК
относно възнаграждението за закупен ПДУ, както и размера на възнаградителната
лихва и се обезсили издадената заповед за изпълнение по цитираното частно
гражданско дело.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Установява се от доказателствата по
делото, че между страните по делото е сключен писмен договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ /ДПК/ с №**********, без посочена конкретна дата
на сключването, но връчен срещу подпис на потребителя С.Ч. на 07.06.2016г., по
силата на който кредиторът „П.К.Б.“ ЕООД предоставя на потребителя кредит от 1250лв със срок на издължаване 36 месеца или до
15.06.2019г. , размер на вноската по кредита от 60.99лв, ГПР от 49.88% и
годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41.17%, лихвен процент на ден от 0.11% при общо
дължима сума по кредита от 2195.64лв, или на практика само по ДПК потребителят
връща на кредитора за 36месеца почти двойно размера на отпускания кредит или
по-точно 176%. Отделно от тази сума и във връзка с избран и закупен от потребителя пакет от допълнителни услуги
/ПДУ/, последният дължи възнаграждение на кредитора от 1130.04лв, /сумата се
доближава до размера на отпускания кредит-90.4%/, дължимо на месечни
погасителни вноски от 31.39лв, и като краен резултат общия размер на
задължението по кредита и по пакета е от 3325.68лв /или връщаната сума на база размера на реално получения кредит е
близо 266%/. Посочена е и датата от месеца за погасяване на съответната вноска.Приложен е погасителен
план за погасяване на кредита като всяка месечна погасителна вноска е определена
по размер, както и са посочени компонентите на формирането й-главница, лихва,
вноска по закупения пакет и общ размер на месечната вноска. Договорът за кредит
е двустранно подписан от страните, като потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от него, от общите условия,
погасителен план и споразумение на дата 07.06.2016г. Според приложеното към ДПК
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /СППДУ/, същото е
двустранно подписано и има за предмет
хипотетично задължение на кредитора да предостави на кредитополучателя по искане на последния и при изпълнение на
посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се
в: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит без посочени
допълнителни подробности, конкретизации, основания, времеви отрязък и условия; 2.Възможност
за отлагане плащането на определен брой погасителни вноски-също без посочени
изисквания за реализиране на тази възможност, условия, параметри и
конкретизация, дали се касае за еднократност от упражняването й или повече и
други; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски също без
посочена всякаква конкретика, условия и изисквания на които да отговаря
потребителя; 4.Възможност за смяна на дата на падеж без конкретика-колко пъти
може да се възползва потребителя от нея и за какъв период от време или се касае
за еднократност, най-ранен и най-късен момент за възползване от услугата; 5.Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства без яснота за това „бонусиране“ на клиента и
неговите параметри, размер на отпусканите средства и дали той ще ги ползва при
улеснени кредитни условия и какви като
примерно “лоялен клиент“, редовен клиент и други. Макар Споразумението да
препраща към Общите условия,
предварително утвърдени от кредитора, то се налага извода, че потребителят не
би могъл да влияе върху тяхното съдържание доколкото същите са част от общите
условия, които може само кредиторът да променя или изменя в една или в друга
насока /т.16.1 от ОУ/, за което да уведоми потребителя, като потребителят има
право ако не е съгласен да се откаже от договора, тоест възможността за
преговори с кредитора и евентуално изменение на клаузи от ОУ по взаимно
съгласие на страните е изключено в тази хипотеза, което означава едноличност на
вземаните от кредитора решения и
независимост на кредитора сам да промени
ОУ така както сметне за добре в хипотеза, когато това се отнася за основните и
съществените елементи от конкретния ДПК и от СППДУ, сключвани с потребител,
което му определя /на кредитора, в случая „П.К.Б.“ ЕООД/ едно неограничено с
нищо господстващо положение спрямо потребителя. Съгласно клаузите на Общите
условия на „П.К.Б.“ ЕООД към ДПК, версия №5 от 29.01.2016г. няма предвиден срок
за кредитора в рамките на който отпускания потребителски кредит от 1250лв да
бъде преведен на потребителя за да може да го ползва по предназначение, като в
т.3.4 е посочено, че договорът влиза в сила след подписването му от страните и
на датата посочена в него, като след влизането му в сила съгласно неизвестни по
съдържание вътрешни правила кредиторът се задължава без срок да предостави на
кредитополучателя договорените парични средства. В т.4.1 от ОУ е посочено, че
за ползвания кредит кредитополучателят дължи на кредитора годишна лихва,
определена в ДПК, като същата /лихвата по кредита/ се начислява върху удвоената
и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече на
датата на усвояване на кредита. В т.4.4 е посочено, че страните се споразумяват
при закупен пакет допълнителни услуги, възнаграждението по същото да се разсрочи във времето и да се погасява от
кредитополучателя като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния
план. В т.5.2 от ОУ е посочено, че ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитен
експерт и всички други видове разходи пряко свързани с ДПК които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да плати.Тоест, изброяването на разходите е примерно и непълно, позволява
тяхното допълване и разширяване по усмотрение на кредитора, което е недопустимо
и поставя в неравностойно положение потребителя при възможност кредитора във
всеки един момент да може да натоварва и да задължава потребителя с все повече
и повече разходи по кредита каквито сам прецени. Още повече, че
компонентите на ГПР са лимитативно посочени в закона-виж Приложение №1 към
чл.19 ал.2 от ЗПК, като ОУ формално препраща към тях с оглед само за тяхното
отчитане като общи положения и нищо повече. Уточнено е единствено, че в ГПР не
се включени разходите за допълнителни услуги, свързани с ДПК, когато сключването на СППДУ не
е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Като права на кредитополучателя е предвидено правото на
отказ от договора в определен срок от 14дни без да дължи обезщетение или
неустойка и процедурата по отказа /т.7.1/, предсрочно погасяване на кредита /7.2/,
право на извлечение от сметка и други. В
т.15 от ОУ са предвидени клаузи, уреждащи
пакета от допълнителни услуги в хипотеза на закупен такъв от страна на
потребителя, а именно: дължимото възнаграждение до 300лв да представлява
стойността на разходите за предоставената
услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит /15% от възнаграждението/; т.15.1 според ОУ приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския
кредит се изразява в неопределено във
времето обещание на кредитора, че кредитополучателят ще „получи приоритетно
разглеждане“ на искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на
отпуснатата сума преди ДПК, без закупен пакет от допълнителни услуги. Клаузата
освен, че е неясна, тя е и неконкретизирана по време, по срок и по начин на
изпълнение и не съдържа никакви параметри и условия за реалното й реализиране. Отлагането
на вноски /т.15.2.1/ предвижда, че при закупен ПДУ и сключен ДПК за срок от
36месеца потребителят има право да отложи максимално само до 6/шест/ вноски, от
които най-много до три последователни месечни вноски, което е само 16.66% от
размера на общото задължение и то само ако потребителя се е включил като
условие и в програма на кредитора „Настоящ клиент“ или „Клуб на добрия клиент“,
като отлагането може да стане най-рано след първа платена погасителна вноска.
Като основание за отлагане на плащането на вноските са посочени-дългосрочна
неработоспособност на кредитополучателя или на друго лице, участващо с доходите
си в домакинството, започнала най-рано
от деня на подписване на ДПК и продължаваща повече от 3 седмици; прекратен
трудов договор на кредитополучателя или на друго лице, участващо с доходите си
в домакинството му; неплатен отпуск на кредитополучателя, по-дълъг от 10дни;
загуба или повреда на имуществото на кредитополучателя в резултат на бедствие-пожар,
наводнение и други подобни; смърт на лице, участващо с доходите си в домакинството на кредитополучателя; задължение на
работодател към кредитополучателя или друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; намаляване на работното
време и на работната заплата на кредитополучателя; други причини при съгласие
на кредитора. Така формулираните основания са неясни, непълни и
неконкретизирани. Още по неясни са и формалностите, които въвежда кредитора и
които трябва да се изпълнят предварително от потребителя за да кандидатства за
активиране на пакета допълнителни услуги, в частност по отношение на опцията
“отлагане на вноски“, а именно, да предостави-лекарско заключение, показващо
времетраенето на неработоспособността /в хипотеза при трайна намалена работоспособност
за което се изисква издаване на решение на ТЕЛК, документът би се забавил с
месеци, което обезсмисля ползването на опцията/; същото се отнася и за документ,
потвърждаващ регистрация в Бюро по труда при неиздаването му; заповед за уволнение,
споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудовото
правоотношение -ТПО / в хипотеза примерно при отказ на длъжностното лице от
бюрото или на работодателя да издаде такъв документ, при отказ на работника да подпише уволнителната заповед/; документ
от работодателя за намаляване на трудовото възнаграждение или забавяне на неговото
изплащане/ отново в хипотеза на отказ от работодателя да издаде такъв документ
на работника/; смъртен акт и удостоверение за наследници; документ, доказващ наличието на застрахователни щети-отказ на
застрахователя да издаде документи. Тоест, във всички случаи потребителят е
зависим от действията или бездействия на други административни органи, без
никакво съдействие и ангажираност от страна на кредитора в тази връзка и без да може потребителят да им повлияе за бързото им издаване. Друго
условие поставено от кредитора е тези
документи да бъдат подадени от потребителя, не по-късно от 25календарни дни от
падежа на погасителната вноска, тоест няма обвързване на срока с настъпилото обективно препятствие,
а само с момента на внасяне на погасителната вноска, плюс да са издадени не по-вече
от 2 /два/ месеца преди датата на подаване на заявлението. Другото условие е отложените вноски да са платими задължително до края на
погасителния план, тоест ако отложиш една вноска, ти я дължиш до края на срока по погасителния план, тоест удължаване
на крайния срок на действие на договор изобщо не се предвижда като вариант по заплатения
от потребителя пакет и ако се отложи вноска, тя се следва да се заплати с
натрупване заедно със следваща вноска,
тоест ако има разместване на плащането на вноски, то може да е само и единство
в рамките на общия срок по погасителния план за плащане на задължението. По
отношение основанието за намаляване на
погасителните вноски /т.15.3/, то се прилага само след редовно погасена втора
вноска като има право да му бъдат намалени до 6 погасителни вноски до размера
на 75% на всяка от шестте вноски при минимум от 30лв за срока на действие на
договора/при общо дължими 36месечни вноски по договора/, като не става ясно с
намалявания размер на вноската, кога ще се плати или кредиторът я опрощава или ще
се удължава във времето срока на действие на договора без други тежести, като
за намаляване на вноските е предвидено подписване на други споразумения.
Напротив, изрично в т.15.3.5 е предвидено, че потребителят в случай на
намаляване на вноските, дължи пълния размер на месечните вноски, съгласно
погасителния план, но заплаща на договорения падеж намалените вноски, а
остатъкът на същите до пълния им размер е платим в края на погасителния план, тоест
налице е единствено вътрешно преструктуриране на плащанията по размер, но
същите запазват окончателния си пълен размер така както е заложен в
първоначалния погасителен план и в рамките на първоначално определения срок на
действие на договора, следва да се изплатят изцяло. По отношение опцията за промяна
датата на падежа е предвидено да се извърши чрез подписване на допълнително споразумение на
страните по ДПК и без никаква конкретика, относно колко падежни дати могат да
бъдат променени, дали промяната следва да е в рамките само на текущия месец или
може и за съседни следващи месеци. По отношение на опцията за „улеснена
процедура за получаване на допълнителни средства“, е налице също пълна неяснота
и неопределеност, като първо не е
посочен до какъв размер потребителят може
да кандидатства, като се препраща към индивидуално уговаряне и погасяване по нов погасителен план и без
яснота относно срока за предоставянето им-еднодневен, двудневен, тридневен,
седмичен, месечен или друг, който да обвързва кредитора с безусловно задължение
да ги предостави. Както се посочи по-горе в изложението, в т.16 е предвидено,
че изменението на ОУ е право единствено
на кредитора, който се задължава единствено да уведоми потребителя за промяната,
като потребителят не може да влияе по никакъв начин върху тяхното съдържание, а
може единствено ако не е съгласен да се откаже от договора /т.16.3.1/ и да
заплати остатъчната непогасена главница
заедно със задълженията по погасителния план или да изпълнява задълженията си съгласно ДПК при
действащите преди изменението ОУ или да изпълнява задълженията по новите ОУ. Съгласно
т.17.3 от заключителните разпоредби на ОУ, е предвидено, че клаузите на ДПК
може да се променят само с писмено
съгласие на страните по него. А в т.17.4 е предвидено, че потребителят заплаща таксите за извършени от кредитора услуги
по Тарифа. Тарифа няма приложена към документите по делото, а и в текста на ОУ
липсва изрично посочване за какви конкретни услуги става въпрос.
Сключването на процесния ДПК е
предхождано от връчен на потребителя С.Ч.
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити /л.17 и следващите/, в който са описани следните характеристики на потребителския кредит,за който
кандидатства Ч., а именно- вид на кредита „Профи Кредит Стандарт“ с пакет от
допълнителни услуги “Екстра“, при общ размер на кредита от 2000лв /отпуснатия
кредит е за 1250лв/, при размер на вноската за кредита от 97.59лв/ по договора
е от 60.99лв/, срок на договора-от 36месеца; брой вноски от 36 месечни, без посочен размер на лихвата по кредита; при
общо дължима сума на общия размер на кредита и на общите разходи на кредита от
3513.24лв, при фиксиран лихвен процент на кредита от 41.17%, ГПР-49.90%, с
право на обезщетение за кредитора при предсрочно погасяване на кредита. СЕФ е
връчен на потребителя на 06.06.2016г. срещу подпис. На потребителя е предоставена
допълнителна преддоговорна информация по
отношение на ПДУ, в който са описани посочените пет услуги, но без обяснения за
основанията, характера и вида на конкретните услуги и условията на които
потребителят следва да отговаря. Посочен е размера на възнаграждението което
дължи потребителя за пакета услуги, което е в размер на 1807.92лв, който
е близо 145% спрямо стойността на отпускания
с ДПК кредит, и което възнаграждение се внася за срока на действие на
договора-36месеца или средно месечно по
50.22лв, дължим ведно с месечната погасителна вноска. На същата дата е
отправено писмено искане от потребителя С.Ч., по програма настоящ клиент, до
кредитора с искане да му бъде отпуснат кредит от 2000лв, с размер на месечната
вноска от 147.81лв за срок от 36месеца, с погасяване на 15-то число на месеца,
с възможност за закупуване на пакет от допълнителни услуги. В искането са
посочени и петте опции на пакетните допълнителни услуги.
Приложен е връчен на потребителя втори СЕФ с характеристиките на кредита, така
както са залегнали в сключения ДПК- общ размер на кредита-1250лв, срок-36месеца,
размер на вноските по кредита от 60.99лв, при 36броя месечни вноски, общо
дължима сума по кредита от 2195.64лв, фиксиран лихвен процент от 41.17%,
ГПР-49.88%, право на отказ от договора в
срок от 14-дни, право на предсрочно погасяване на кредита, право на обезщетение
за кредитора при предсрочно погасяване
на кредита, подписан от потребителя на дата 07.06.2016г. плюс допълнителна
преддоговорна информация за пакета със същите параметри на услугите и без
конкретика по съдържание и естество на всяка една от описаните услуги, като
размера на възнаграждението по пакета е редуциран на 1130.04лв, което
представлява 90.4% от стойността на потребителския кредит, при месечна
погасителна вноска от 31.39лв, като до 300лв от възнаграждението за пакета се
използва за услугата по приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредита. Извършена е транзакция на кредита на дата 07.06.2016г. като кредитната сума от 1250лв
е преведена на потребителя Ч.. Според представено извлечение от счетоводните
книги на кредитора потребителят е платил изцяло първите две по ред погасителни
вноски, всяка от 92.38лв и то със забава /за м. юли и м.август 2016г./, като от
третата вноска е платил само 12.06лв., като други плащания не са извършени.
Според справка на кредитора, изчислените лихви за забава по договора са от 2.91лв. На потребителя е
изпратено, но липсват данни да му е връчено лично от кредитора, че договорът е
едностранно прекратен от него поради неизпълнение на задълженията си заплащане,
като непогасената част от задължението е
от 3128.86лв плюс забава от 2.61лв и че вземането по кредита е обявено за
предсрочно изискуемо. Крайният срок на действие на договора е приключило на
15.06.2019г. на която дата е предвидено да бъде внесена последната, 36-та по
ред погасителна вноска, съгласно
погасителния план или преди провеждане на последното открито съдебно заседание
по настоящото исково производство пред Панагюрски районен съд по гр.д.№189/2018г.
по описа на същия съд и преди постановяване на съдебното решение предмет на
настоящото въззивно обжалване, тоест изискуемостта на вземането по кредита е
настъпила окончателно при необявена по съответния ред предсрочна изискуемост
както е в случая.
Установява се, че на 18.09.2017г. пред
Панагюрски районен съд е инициирано от „П.К.Б.“ ЕООД заповедно производство по
реда на чл.410 от ГПК с искане да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника С.Д.Ч. за парично вземане от 3131.77лв, от
които сумата от 3128.86лв, представляваща главница и лихва за забава от 2.91лв
за времето от 16.09.2016г. до
22.11.2016г.-дата на прекратяване на договора, както и законна лихва, представляващо
задължение по ДПК №********** от 07.06.2016г. В т.12 от заявлението е посочено,
че на 07.06.2016г. между страните е сключен ДПК, като кредиторът изпълнява
точно задължението си и превежда заемната сума по банковата сметка, посочена от
потребителя, като последният е поел задължение за го погасява на месечни
погасителни вноски за срок от 36месеца, всяка от 92.38лв и при падежна дата от
15-то число на месеца. Изрично се признава от кредитора, че ДПК е подписан при
общи условия, неразделна част от него, като потребителят е декларирал, че е запознат със съдържанието им
и ги приема без забележки и се задължава да ги спазва. Допълнено е още, че
потребителят не е изпълнявал договорните
си задължения и е платил само 2/две/ месечни вноски поради което е изпаднал в
забава съгласно ОУ-при просрочена една месечна вноска с повече от 30календарни
дни настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост на 21.11.2016г. като се твърди, че договорът е прекратен
автоматично от „П.К.Б.“ ЕООД и начислена
мораторна лихва от 2.91лв, но данни за писмено уведомяване на длъжника
за това няма представени. Освен сумата по вземането от 3131.77лв заявителят
претендира и разноски в заповедното
производство-62.64лв държавна такса и 150лв разноски за юрисконсулт. Няма
конкретизиране от заявителя на основанието на което е формирана цялата
претендираната главница и от какви компоненти се състои и от какво точно
произтича, като примерно -главница
плюс възнаградителна лихва плюс възнаграждение за предоставен пакет
допълнителни услуги и други суми. В исковата молба претенцията също се
претендира като глобална сума от 3128.85лв без разбивка по пера, каква част от
нея е твърдяната остатъчна неизплатена главница по кредита, каква част е
размера на възнаградителната лихва, размера на възнаграждението за пакета и
други.
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №593 от
19.09.2017г. издадена по така образуваното по подаденото заявление пред
заповедния съд дело /ч.гр.д.№837/2017г. по описа на Панагюрски РС/, е уважено
искането така както е направено-разпоредено е
длъжникът С.Д.Ч. да заплати на заявителя „П.К.Б.“ ЕООД сумата от
3128.86лв, представляваща главница ведно със законната лихва, от датата на
постъпване на заявлението в съда-18.09.2017г.
до окончателното изплащане, плюс 2.91лв-законна лихва за забава от 16.09.2016г
до 22.11.2016г., сумата от 112.64лв разноски по делото, от които 62.64.-държавна такса и 50лв юрисконсултско възнаграждение, като е
отхвърлено искането за разноски за юрисконсулт над 50лв и до претендирания
пълен размер от 150лв.
Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление и заповедният съд
е указал на кредитора да предяви вземането по исков ред в едномесечен срок, което
определение му е връчено на дата 26.01.2018г., като на 26.02.2018г. исковата
претенция е предявена и в същия срок е уведомен и заповедния съд за инициираното
исково производство, съгласно чл.415 ал.1 във връзка с ал.1 от ГПК
Обжалваното
решение е валидно.
Постановено е от надлежен съдебен състав,
в рамките на правораздавателната си компетентност и по предвидения процесулен
ред и форма и при наличие на правен интерес на ищеца да установи съществуването
на парично вземане по сключения между страните договор за потребителски кредит.
Обжалваното
решение е частично допустимо.
Видно от обстоятелствата изложените от
заявителя в заповедното производство и настоящ ищец по предявения иск по чл.422
ал.1 от ГПК, „П.К.Б.“ ЕООД претендира
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, представляващо
главница от 3128.86лв и законова лихва за забава от 2.91лв от
16.09.2016г.-датата на изпадане на длъжника С.Д.Ч. в забава до датата на
прекратяване на договора и законна лихва върху главницата. Така е издадена и заповедта за изпълнение-за парично
вземане от 3128.86лв-главница, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017г.-постъпване на заявлението до
заповедния съд, и законна лихва за забава от от 2.91лв за периода 16.09.2016г.
до 22.11.2016г., както и разноски подробно посочени по основание и размер.
В исковото производство страната
заявител в заповедното производство, и настоящ ищец по спора “П.К.Б.“ ЕООД
продължава да поддържа чрез процесуалния си представител, че претенцията й е единствено
за дължимата остатъчна неизплатена главница по договора, но формирана вече освен
от сумата по кредита като чиста стойност от 1250лв, и от възнаградителна лихва
при годишен лихвен процент от 41.17% или общо дължима сума по кредита от
2195.64лв плюс възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от
1130.04лв.
Налице са в същност заявени от ищеца няколко
искови претенции по чл.422 от ГПК, каквито не са заявени и поискани със съответно изложени конкретни
обстоятелства, размер и характеристики от заявителя –кредитор по договора за
потребителски кредит в заповедното производство по чл.410 от ГПК и за тях няма
издадена нарочна заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заповедния съд, а
именно- за парично вземане за възнаградителна лихва по ДПК и за парично вземане
за възнаграждение за ДПУ. Това несъответствие в претенциите по заповедното и по
исковото производство от страна на кредитодателя „П.К.Б.“ ЕООД , е основание
въззивният съд да приеме, че исковият районен съд се е произнесъл по недопустим
иск по отношение на незаявени в заповедното производство претенции на кредитора
за дължима възнаградителна лихва и за възнаграждение за пакет допълнителни
услуги. Освен това същият съд се е произнесъл и по заявена в заповедното
производство претенция за законна лихва за забава от 2.91лв, начислена за
посочения по делото период от време, каквато обаче не е претендирана с исковата
молба, а напротив ищецът изрично заявява, че не я претендира по исков ред,
което произнасяне също е недопустимо.
Пред въззивната инстанция ищецът продължава да поддържа, че претенцията
му е за остатъчната главница от договора, тоест следва да се приеме, че ищецът
претендира в заповедното производство,респективно в исковото присъждане на чистата сума по кредита, която е
предоставена на потребителя и подлежаща на връщане, защото именно само тази
сума представлява главницата по процесното парично вземане по договора за потребителски
кредит или претенция е за сумата от 1250лв. Възнаградителната лихва, уговорена
в ДПК и също подлежаща на плащане от
потребителя в полза на кредитора, представлява друго самостоятелно парично
вземане и касае печалбата за кредитора от предоставянето на кредита на
потребителя, като в погасителния план е посочена по размер в самостоятелна
отделна от главницата графа. Възнаградителната лихва се дължи при наличието на
настъпили определени факти и обстоятелства, тази претенция има самостоятелно
съществуване, като дължимостта й не зависи
от погасяването или непогасяването на главницата, както и че може да се отнася
до различен период от време в сравнение с главницата. Тоест, касае се за едно напълно
отделно и самостоятелно парично вземане по кредита, претендирането на което
принципно няма връзка с главницата,
която представлява чистата стойност на кредита и същото може да се претендира
без примерно да се претендира присъждане
на главницата в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, установени в
процеса, примерно ако само главницата е погасена или изобщо не е погасена.В
този смисъл следва да се приеме, че възнаградителната лихва няма как да се
включи в размера на главницата по договора, тъй като последната има друго
основание и се претендира при заявени други факти и обстоятелства, различни от
тези относими за главницата. В този смисъл установителна претенцията по чл.422
от ГПК за възнаградителна лихва е недопустима защото такава претенция не е заявена в
заповедното производство и за нея няма издадена
изрична заповед за изпълнение.
Същото се отнася и до възнаграждението
за закупен пакет от допълнителни услуги от 1130.04лв посочено в исковата молба.
Възнаграждението също представлява самостоятелна искова претенция и има друго
правно основание и се основава на други факти
и обстоятелства и размер, различни от главницата по ДПК. Възнаграждението за пакета
допълнителни услуги не представлява и не се включва в така наречената остатъчна
главница. То има също самостоятелен характер
и съществуване и това се следва от разпоредбите на сключено споразумение
за предоставяне пакет от допълнителни услуги, тоест основанието за претендиране
на такова възнаграждение представляват допълнителните уговорки между
страните по основното облигационно правоотношение-ДПК
и се подчинява единствено на клаузите, регламентирани в споразумението и в ОУ.
Обстоятелства, че заявителят претендира
със заявлението си до заповедния съд както присъждане на суми представляващи дължимо
възнаграждение по предоставения пакет допълнителни услуги на потребителя, както
и че претендира присъждане на печалбата/
възнаградителната лихва/, няма заявени и
въведени от него в заповедното производство по съответния процесуален ред, съответно заповедният съд не се е произнесъл
по точно такива заявени в исковото производство искови претенции. Единственото
произнасяне на заповедния съд както се посочи касае вземането за главницата по
кредита, като исковият съд в същност е обсъждал факти и обстоятелства, които не
са заявени и посочени от заявителя в заповедното производство, а именно относно
основанието и дължимостта на възнаградителната лихва, както и основанието и
дължимостта на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги. Налице е в
същност произнасяне от първоинстанционния съд плюс петитум, което е основание
решението да бъде обезсилено в частта за размера на претенцията за главница над
чистата стойност на кредита от 1250лв и до уважените 3128.86лв, като освен това
по същество следва да се съобразят и направените погашения по кредита от
длъжника.
Решението ще следва да се обезсили и в
частта относно произнасянето на съда по претенция за законна лихва за забава от
2.91лв, за периода от 16.09.2016г.
до 22.11.2016г., тъй като такава
претенция както се посочи също не е заявена
с исковата молба.Нещо повече, изрично в исковата молба ищецът поддържа, че
няма да предяви такава установителна претенция поради липса на интерес макар
вземането му да е било уважено от
заповедния съд.
По
основателността на претенцията за остатъчната
главница по ДПК в размер на 1250лв, представляваща чистата сума по кредита.
Претенцията е основателна тъй като се
установява, че между страните е сключен валиден и действителен договор за
потребителски кредит по отношение на процесната сума, същата е предоставена в
заем на кредитополучателят, който е погасил само 2 /две/ пълни месечни
погасителни вноски и трета непълна вноска или общо е погасил от главницата (чистата
стойност по кредита) 202.60лв /такъв размер се сочи в исковата молба/ или остава да върне на кредитодателя разликата
до 1250лв или сумата от 1047.40лв и в такъв размер следва да се уважи исковата
претенция тъй като това е действителния дължим размер на остатъчната главница
по кредита, каквато претендира кредиторът. Внесените вноски по кредита следва
да се отчетат изцяло като вноски по главницата предвид наличието на
нищожни клаузи в договора като
нарушаващи добрите нрави –възнаградителна лихва от 41.17% което противоречи на установената и
непроменена до момента съдебна практика за максимален размер на договорната
лихва от до 3/три/ пъти законната лихва или до 30% , като не се прави разлика
между отделните кредитори дали е налице
обективно по-високо оскъпяване на кредита, който се отпуска от банкова
институция или от небанкова институция, или
в случая е налице превишение на максимума от 137% което нарушава добрите нрави, предвид и на
засилената защита на икономически по-слабата страна-потребителя, както и по отношение на възнаграждението за
пакет допълнителни услуги, което от своя страна противоречи на закона-чл.10а
ал.1 и ал.2 от ЗПК, и което в същност представлява такси по усвояване и
управление на кредита, което е недопустимо. Нещо повече, това възнаграждение за
пакета услуги в същност представлява скрита допълнителна печалба за кредитора,
което също нарушава добрите нрави и представлява нищожна клауза. Наличието на
съгласие на потребителя и свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД на които
акцентира кредитора в исковата си молба и в отговора на въззивната жалба сами
по себе си не игнорират задължението на кредитора да не поставя в неравностойно
положение потребителя по договора или да му вменява задължения, които нарушават
императивни законови изисквания и да водят освен това и до безусловно
нарушаване на добрите нрави. В случая такива нарушения са установени и отчетени
от въззивната инстанция в противовес на обратно възприетото тълкуване на нормите от страна на
първоинстанционния съд, което не се споделя от горната инстанция. Затова целият
размер на внесените от длъжника месечни погасителни вноски от 202.60лв следва да се отнесе към погасяване
на главницата или за чистата стойност на кредита от 1250лв, при което дължимия
остатък от главницата е равен на сумата от 1047.40лв. Съдът не намира за
нужно предвид изхода на спора да се
произнася по другите заявени основания за недопустимост на цялото обжалвано
решение, тъй като такова не е налице доколкото е налице произнасяне и по валидна
и допустима претенцията за главница като чистата сума по кредита и за нищожност
на ДПК, доколкото е налице констатирана единствено нищожност само на отделни
негови клаузи /за възнаградителна лихва и възнаграждение за ПДУ/, но не и на
целия договор, като изложените мотиви са достатъчни за да обосноват извода на въззивния
съд само за частична недопустимост на
претенцията, а по същество и за нейната частична основателност в другата си
част и то само и единствено за остатъчната главница съизмерима с размера на
чистата стойност по кредита.
Ще следва да бъдат редуцирани и разноските които се следват на кредитора,
като решението се отмени изцяло в частта за разноските и се присъдят разноски
за всички производства съобразно с уважената част от претенцията.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен
съд
Р
Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение на Панагюрски районен съд № 208 от 18.12.2019г. постановено
по гр.д.№189/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено по отношение на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В, ап.1,
чрез юрисконсулт Г.С.К., и С.Д.Ч., с ЕГН- **********,***, че съществува
облигационно правоотношение, съгласно което С.Д.Ч. дължи на дружеството-ищец
заплащането на сумата за размера над
1047.40лв и до 3128,86лв или за разликата от
2081.46лв, представляваща главница по договор за кредит, ведно със
законна лихва върху посочената разлика като главница, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.09.2017г.,
до окончателно изплащане на вземането, И В ЧАСТТА С КОЯТО Е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на ищеца срещу същия длъжник
представляващо законна лихва за забава, в размер на 2,91лв, за периода
16.09.2016 г. до 22.11.2016г.
ОТМЕНЯ
решение на Панагюрски районен съд № 208 от 18.12. 2019г. постановено
по гр.д.№189/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ
РАЗНОСКИ по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Панагюрски районен съд №208 от 18.12.2019г. постановено
по гр.д.№189/2018г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ че съществува облигационно
правоотношение, съгласно което С.Д.Ч. с посочен адрес и ЕГН, дължи на
дружеството-ищец заплащането на сумата до размера на 1047.40лв /хиляда четиридесет
и седем лева и четиридесет
стотинки/ представляваща главница по
договор за кредит, ведно със законна лихва върху посочената главницата, считано
от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.09.2017г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Д.Ч., с ЕГН-**********,***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Б.“ № 49,
бл.53Е, вх.В, ап.1, чрез юрисконсулт Г.С.К., сторените съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска както следва: сумата от 21.05лв /двадесет и
един лева и пет стотинки/
заплатена като държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение от 50.45лв /петдесет лева
четиридесет и пет стотинки/ и разноски за особен представител в размер на 151.34лв/сто
петдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ за исковото производство
пред първата инстанция; разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №837/2017г. по описа на
Панагюрския районен съд в размер на
21.07лв/двадесет и един лева и
седем стотинки/ заплатени като държавна такса и 16.82лв /шестнадесет лева и осемдесет
и две стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.Ч., с ЕГН- **********,***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Б.“ № 49,
бл.53Е, вх.В, ап.1, чрез юрисконсулт Г.С.К., сумата от 100.89лв /сто лева и
осемдесет и девет стотинки/ разноски за назначения
му особен представител във въззивното производство, а в полза на Окръжен съд Пазарджик да заплати
държавна такса по въззивното обжалване в размер на 62.58лв/шестдесет и два лева
и петдесет и осем стотинки/.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.