Определение по дело №2567/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 2339
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20221720102567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2339
гр. Перник, 07.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20221720102567 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й. СТ. ИВ. с
оспорване на нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № *********** г. по описа на
нотариус М.М. с рег. № ***** на НК и с район на действие Районен съд –Перник и искане за
отмяната му и за признаването ѝ за купувач на процесния имот.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че през **** г. по силата на договор за
гледане и издръжка родителите прехвърлили собствеността върху първия етаж от
еднофамилна къща с адрес: **********************, а вторият етаж прехвърлили на
нейният брат Д.Л.. Посочва, че през месец март 2022 г. брат , в нарушение на законовите
изисквания, продал етажа си на трети лица, без преди това да го предложи за закупуване от
ищцата И.. По тези съображения същата отправя искане за отмяна като незаконосъобразен
на нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № *********** г. по описа на нотариус
М.М. с рег. *** в регистъра на НК, обективиращ продажбата на втория етаж от жилищната
сграда, както и за признаването ѝ за купувач на имота, предмет на сделката.
При служебно извършената проверка за допустимостта и редовността на исковата
молба, съдът е констатирал, че същата е нередовна и с разпореждане от 16.05.2022 г. е дал
указания на ищцата за отстраняване на допуснатите нередовности, като: 1). уточни какво
конкретно е искането – единствено да бъде отменен процесният нотариален акт или
същата да бъде обявена за купувач на съответния недвижим имот – като заяви дали
предявява последното искане като самостоятелно такова или наред с искането за отмяна на
нотариалния акт; 2). в случай, че искането на ищцата е да бъде обявена за купувач на
съответния недвижим имот – като единствено искане или наред с искането за отмяна на
нотариалния акт, същата да посочи твърди ли да е била налице съсобственост между нея и
лицето Д.С.Л. до момента на процесната продажба от 31.03.2022 г. и ако да – по отношение
на кой конкретен недвижим имот – като индивидуализира същия чрез посочване какво
представлява имотът, предназначението му, местоположението му, неговите граници, площ,
съгласно актуалния му кадастрален и регулационен статут с посочване на идентификатор на
същия в случай, че за района има одобрена и влязла в сила кадастрална карта, респ. номера
им по предходен план, като представи и скица /от значение за надлежната
1
индивидуализация/ и данъчна оценка /от значение за определяне подсъдността на делото и
дължимата държавна такса/ за този имот; посочи ответната страна в производството – срещу
кого предявява исковата си претенция чрез посочване другия съсобственик на имота и
третото лице – купувач на същия (с три имена и адреси); посочи към кой момент е узнала за
извършената покупко – продажба от 31.03.2022 г.; формулира надлежно искането си за
изкупуване, като посочи конкретно по отношение на кой имот и за каква идеална част от
същия да бъде допуснато последното и да 3). представи доказателство за внесена по сметка
на Районен съд – гр. Перник държавна такса за разглеждане на исковата претенция
(определена като 1 % от данъчната оценка на съсобствения недвижим имот, по отношение
на който ищцата предявява искане за изкупуване /арг. чл. 71, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 2
ГПК/, или 25 лв. в случай, че единственото искане е за отмяна на нотариалния акт /арг. чл.
16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК/). С
разпореждането съдът е предупредил ищеца за неблагоприятните правни последици от
неизпълнение в срок на дадените указания – връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото.
За изпълнение на указанията по делото е депозирана молба с рег. № 13595/01.07.2022 г.
от ищцата Й.И., с която същата заявява, че оттегля искането си да бъде обявена за купувач
на недвижимия имот, като исковата претенция да се счита за предявена единствено за
отмяна на процесния нотариален акт, доколкото не е спазена законовата процедура по
издаването му, регламентирана в Закона за собствеността. Посочва, че с оглед оттегляне на
искането за обявяването за купувач на имота, не представя допълнително изисканите от
съда доказателства по т. 2 от разпореждането. Представя доказателство за внесена по сметка
на съда държавна такса в размер на сумата от 25 лв.
Съдът, като съобрази твърденията на ищцата, изложени в исковата молба и
направеното уточнение, намира, че са налице основания за прекратяване на производството
по делото, предвид следните съображения:
Изясни се, че с оглед допуснати противоречия между обстоятелствената част на
исковата молба, в която са изложени твърдения, че третото за процеса лице и собственик на
втория етаж от процесния недвижим имот Д.Л. не е предложил на своята сестра –
настоящата ищца, в качеството на собственик на първия етаж от къщата, да закупи
притежавания от него обект преди продажбата му на трето лице, в която връзка е и
направеното искане за признаването на ищцата за купувач на този етаж, и формулираното
искане /петитум/ за отмяна на атакувания нотариален акт, обективиращ сделката по
продажба, срещу който е насочена и исковата молба /без вписан ответник/, съдът е дал
подробни указания до ищцата за изясняване на конкретните искания. В депозираната
уточнителна молба същата изразява ясна, недвусмислена и безусловна воля за оттегляне на
искането си за обявяването за купувач на имота, поддържайки единствено искането за
отмяна на нотариалния акт, при което указанията на съда, дадени в т. 2 от разпореждането
от 16.05.2022 г., предвид неподдържане на искането за обявяването за купувач на имота,
не са изпълнени.
Съдът приема, че доколкото в случая се касае за уточнение, насочено към отстраняване
на констатирани нередовности в сезиращата съда искова молба, то е достатъчно, за да бъде
прието, че искането на ищцата е за отмяна на конкретен охранителен акт – нотариален акт
№ ***, том *, рег. № ***, дело № *********** г. по описа на нотариус М.М. поради
издаването му в нарушение на ЗС. За яснота и прецизност обаче следва да се отбележи, че с
оглед изрично направеното изявление на ищцата, че оттегля искането си да бъде обявена за
купувач на имота и при съобразяване с обстоятелството, че действието по оттегляне е
предприето по висящо съдебно производство, от легитимирана страна – ищцата, преди
приключване на първото заседание по делото, при което не се изисква съгласието на
ответната страна /каквато в случая няма/, е налице и валидно десезиране със спора по
2
отношение на това искане, което е самостоятелно основание за прекратяване на
производството по делото в тази част. Доколкото основен принцип в гражданския процес е
този на диспозитивното начало, пряко проявление на който е определянето на вида и обема
на търсената защита от страните, при наличието на валидно волеизявление на ищцата за
оттегляне на иска, то и съдът не дължи произнасяне по същия.
По отношение на искането за отмяна на нотариалния акт за покупко – продажба на
недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № *********** г. по описа на нотариус М.М.
с рег. *** на НК и с район на действие Районен съд – Перник, съдът намира, че така
формулираното искане на ищцата, останало единствен предмет на исковата молба, е
процесуално недопустимо, което обуславя връщането и прекратяване на производството
по делото в неговата цялост.
В случая процесният нотариален акт удостоверява извършването на правна сделка,
имаща за предмет прехвърлянето на вещно право на собственост върху недвижим имот и по
своята правна същност има характера на конститутивен акт. Независимо, че последният се
издава в рамките на охранително производство съгласно чл. 569 и сл. ГПК, то отмяната му
по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустима, доколкото същият представлява форма за
действителност на удостоверената в същия правна сделка – в т. см. Тълкувателно решение
№ 3/29.11.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. ОСГК на ВКС. В последното изрично е прието,
че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат единствено констативните нотариални
актове, с които се удостоверява правото на собственост върху недвижим имот, а не тези,
които удостоверяват сделки, в частност по прехвърляне на вещно право върху недвижим
имот, какъвто е и процесният нотариален акт. От мотивите на цитираното решение следва
изводът, че трети лица, които претендират самостоятелни права върху предмета на сделката,
обективирана в такъв вид нотариален акт, следва да ги заявят в исков процес, при което ще
се ползват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването
на исковата молба и с постановеното в исковото производство съдебно решение. В
допълнение следва да се посочи, че искането за отмяна на нотариален акт на основание чл.
537, ал. 2 ГПК е искане, което винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с
което се признават правата на третото лице, а не самостоятелен иск – в т. см. Определение
*** от 12.02.2020 г. по гр. дело № 2735/2019 г., II г. о., ГК на ВКС, Определение № 262 от
29.05.2020 г. по гр. д. № 4185/2019 г., II г. о., ГК на ВКС.
С оглед изложените съображения и доколкото искането на ищцата Й.И., с оглед
направеното уточнение с молбата от 01.07.2022 г., в качеството на трето лице спрямо
сделката, обективирана в нотариалния акт, е насочено единствено към отмяната му, но не и
към признаване на самостоятелни права върху прехвърлените идеални части от
собствеността върху самостоятелния обект в процесната жилищна сграда, в частност чрез
предявяване на иск за изкупуването им при наличието на условията и по реда на чл. 33 ЗС,
то същото се явява процесуално недопустимо, предвид несамостоятелния му характер като
искане, а не като иск за защита по см. на чл. 2 ГПК.
Предвид горните съображения, исковата молба следва да бъде върната – поради
недопустимост на предявеното със същата искане, а производството по делото прекратено –
предвид връщането на исковата молба, и в допълнение с оглед направеното оттегляне на
искането за обявяване на ищцата за купувач на имота.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с рег. № 9398/12.05.2022 г., уточнена с молба с рег. №
13595/01.07.2022 г., подадена от Й. СТ. ИВ., с ЕГН: ********** и с адрес:
3
********************************* и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
2567/2022 г. по описа на Районен съд-Перник, ГО, V-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд-
Перник, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4