Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна 18 / 28.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕЯН ДЕНЕВ НИКОЛАЙ
ПЕТКОВ
при секретар Нели Ковачева, като
разгледа докладвано от съдията Деян Денев ВНЧХД
№ 964 / 2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 150 от 12.06.2019
г. по НЧХД № 2523 / 2016 г., Варненският районен съд е признал подс. К.Ж.К., ЕГН **********, родена на *** ***,
българка, българска гражданка, разведена, не
осъждана, с висше образование, работи за невиновна в това, че на 14.09.2015
г. в гр. Варна в изложение № 1099 / 14.09.2015 г. депозирано пред Адвокатска колегия – Варна е
приписала престъпление на тъжителката В.Б.Н.,
като клевета била нанесена публично и разпространена по друг начин, поради -
престъпление по чл. 147, ал. 1, пр.2 от НК, във вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 и т.1 от НК и я е оправдал.
Със същата присъда
ВРС е признал подс. К.Ж.К. за невиновна
в това, че на 14.09.2015 г. в гр. Варна в изложение № 1099 / 14.09.2015 г.
депозирано пред Адвокатска колегия – Варна е разгласила позорни обстоятелства
за тъжителката В.Б.Н., като клевета била нанесена публично и разпространена по друг
начин - престъпление по чл. 147 ал. 1, пр.1 от НК, вр. чл. 148, ал. 2 , вр. ал.
1, т. 2 и т. 1 от НК и я е оправдал.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба, с оплакване за
незаконосъобразност на същата. Ч.т. Н. сочи, че първоинстанционният съд е бил
предубеден при разглеждане на делото, респ. присъдата е постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила. Отделно се навеждат и
възражения, че първият съд неправилно е възприел писмените и гласните
доказателствени средства, респ. е направил и некоректни изводи за отговорността
на подс. К.. Отправено е искане към проверяващия съд за отмяна на постановената
присъда, и връщане делото за ново
разглеждане, алтернативно, признаване подсъдимата за виновна, респ. налагане на
адекватно наказание.
В съдебно заседание
пред въззивен съд, ч.т. Н., поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Защитникът на подс.
К., адв. Д. изразява становище за правилност на съдебния акт. Счита, че същият
е законосъобразен и не страда от пороците наведени в жалбата. Предлага да бъде
потвърден изцяло. В своя лична защита подс. К., поддържа изразеното становище
от нейния защитник. При упражняване правото си на последна дума, моли съда за потвърждаване
на присъдата.
Въззивният съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при
цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното
производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен
материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка
по делото.
При
извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
фактическата обстановка така както е описана в първоинстанционния акт. В тази
връзка въззивният съд прие следната фактология:
Подсъдимата К.К. и св. Т.Д.
били съпрузи в периода от 03.02.2005 г. до 14.06.2013 г., когато бракът им бил
разтрогнат. След сключване на брака по между им Д. приел фамилията на съпругата
си и станал съдружник в търговските дружества на подсъдимата.
В търговските дружества „Варна
Парадайс“ ООД и „Джънгъл“ ООД, двамата били съдружници, управители и
представляващи, като дружеството се управлявало заедно и поотделно от всеки от
двамата управители. На 26.08.2010 г. подс. К. и Д. променили начина на
управление и представителство на дружествата „Варна Парадайс“ ООД и „Джънгъл“
ООД, като представителството на двете дружества се осъществявало само заедно от
двамата съдружници.
В началото на 2010 г. съпрузите
се разделили, отношенията между двамата се влошили. След раздялата им започнали
имуществени спорове и провеждане на множество фактически и правни действия от
страна на Д. /К./ за изключване подс. К. като съдружник в търговските
дружествата.
През 2013 г. подсъдимата
установила, че К. е извършвал лично действия като управител и представляващ на
търговските дружества в разрез с вписаните факти по отношение представителството
на дружествата в търговския регистър. Подс. К. узнала също така, че той е
инициирал и съдебни производства, като е представлявал дружествата сам.
През 2015 г. въз основа на
жалба подадена от св. Д. *** Парадайс” ООД чрез пълномощник - частната
тъжителка адв. Н. от ВАК против Заповед № 700 / 18.12.2014 г. издадена от кмета
на Район Приморски в Административен съд Варна било образувано а.д. № 161 / 2015
г. По идентичен начин било образувано и
а.д. № 162 / 2015 г. по описа на Административен съд Варна.
Подсъдимата узнала за
образуваните дела и с молби информирала съда, че съответното дружество се
представлява само заедно от двамата управители. С определение постановено на
06.02.2015 г. а.д. № 161 / 2015 г. е било прекратено, поради недопустимост на
жалбата, с оглед липсата на представителни правомощия на частната тъжителка Б. ***
Парадайс” ООД. По идентичен начин с определение постановено на 17.04.2015 г.
жалбата въз основа на която е било образувано а.д. № 162 / 2015 г. е било
прекратено, поради недопустимост на жалбата с оглед липсата на представителни
правомощия на частната тъжителка по отношение на „Джънгъл” ООД.
И двете идентични определения
на Административен съд Варна са били обжалвани пред ВАС от „Варна Парадайс” ООД
, чрез адв. В. Б.. И двете определения постановени съответно по а.д. № 161 / 2015
г. по описа на Адм. съд Варна и по а.д. № 162 / 2015 г. по описа на Административен
съд Варна, са потвърдени с определения на ВАС.
С решения на Общото събрание на
съдружниците на „Варна Парадайс“ ООД от 30.06.2010 г. било прието подсъдимата К.
да бъде изключена като управител и съдружник в дружеството, като същата
оспорила това решение във връзка, с което обстоятелство били започнати на свой
ред редица съдебни оспорвания и други производства по вписване и спиране на
вписването на посочените обстоятелства. Последвали аналогични оспорвания на
изключването на св. Д. като съдружник в дружеството. Между спорещите страни
били постигани в тази връзка и няколко съдебни спогодби.
Междувременно подс. К. на 26.06.2015 г. заедно с лицата
Р. Д. Я., А. М. А., Д.И. С. и В. С.С. подали в адвокатска колегия Варна жалба,
адресирана до Главния прокурор на РБ, Министъра на вътрешните работи и АК-
Варна, срещу тъжителката В.Б.Н., адв. И.К. З., дружествата „КТМ“ АД, „КТМ Екс“
ЕООД и др., Т.Д. К., Р.С. С., М. Д. П., Т. В. В., М. и М. А., М.М. М.. През
месец юли 2015 г. тъжителката получила препис от подадената колективна жалба,
като на 29.07.2015 г. същата депозирала обяснение по нея пред АК.
По указания на ВАК от
09.09.2015 г. подс. К. след като се е запознала с обясненията на Б. тя
депозирала и допълнително изложение по повод предоставените и данни. По повод
това депозирано изложение от 14.09.2015 г. е образувано и настоящото дело.
През месец декември 2015 г.
тъжителката получила била уведомена за подадената жалба от К. ***.
С решение от 2015 г. АК – Варна
преценила, че жалбата следва да се остави без разглеждане и е прекратила
преписката, като по отношение на частната тъжителка било прието, че не се
въвеждат нови твърдения, като за АК било трудно да разграничи действията на
адв. З. от тези на адв. Б..
Приетите за
установени фактически положения от въззивния съд не се различават съществено от
фактическите констатации на ВРС /те по-скоро пресъздават изложеното в тъжбата/,
но те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими
доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В
доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на
решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни
доказателствени средства. Така установената фактическа обстановка е безспорно
изяснена относно действията на подсъдимата. Критиките към оценката на гласните
доказателствени средства и писмените доказателства е необоснована. ВРС
задълбочено е поставил на изследване всички такива, относими към предмета на
доказване. Показанията на свидетелите са детайлно обсъдени и съпоставени с
останалите доказателства, като ясно съдът е посочил въз основа на кои от тях е
основал фактическите си изводи.
В тази връзка са
абсолютно несъстоятелни упреците към първоинстанционния съд, доколкото липсва
каквато и да е проява на тенденциозност при обсъждането на доказателствата и
липса на обективност при тяхната оценка. Несъгласието на защитата е основно по
отношение на подхода на ВРС да предпочете едни доказателствени източници пред
други и да кредитира тази, която противостои на тезата на частната тъжителка.
Това, както бе споменато по-горе е направено от ВРС при спазване изискванията
на НПК, като обективно, всестранно и пълно са изследвани всички обстоятелства
по делото. Няма недостатъци в правилността и последователността на
разсъжденията на ВРС, както и не се констатира превратно възприемане на
свидетелски показания.
И при тази
фактическа установеност, може да бъде направен единствено възможния извод, че
така установените факти не могат категорично да обосноват извод за осъществен
състав на престъпление, залегнало в тъжбата и то да е извършено от подс. К.. В
крайна сметка изразите инкриминирани с тъжбата не съдържат изобщо конкретни факти, които да бъдат определение като
позорящи. Това е така, дори да се разгледа в цялост текста, от който са
изведени. Още по-малко може да става дума за приписване на престъпление. Касае
се за упражняване на Конституционно уредени права от страна на подс. К., които
както е посочено в мотивите на първия съд са залегнали в множество решение на
ВКС и ЕСПЧ.
Поради горното
съдът намери наведените във въззивната жалба възражения за неоснователни,
включително и тези, с които на първия съдебен акт се приписва немотивираност.
Цялостният коментар на акта е точно в противоположна насока, доколкото с него е
даден изчерпателен и задълбочен отговор на всички въпроси попадащи в обхвата на
чл. 301 от НПК, както и съдържанието отговаря на изискванията поставени в чл.
305 от НПК.
Поради изложеното
проверяващият съд прие изцяло изводите на ВРС относно наказателната отговорност
на подс. К., като счете, че жабата е неоснователна.
Неоснователни са възраженията
на жалбоподателката, за това че не и е осигурен от ВРС справедлив процес. По
делото са налични две искания на адв. Н. за отвод на съда обосновани на
субективния критерий за безпристрастност, които са оставени без уважение с
нарочни протоколни определения. Проверката им, в рамките на проверяване на
присъдата, еднозначно ги определя като законосъобразни. Наведените аргументи за
отвод, правилно са категоризирани като неоснователни. Субективният подход се отнася до личната безпристрастност на
съдебния състав, която поначало се предполага до доказване на противното. В случая съдът по никакъв начин не е ограничил страната
в нейни искания, участие в процеса и упражняване на права, респ. е изпълнявал
задълженията вменени му от НПК. Това, че председателят на състава е отказал да
уважи искане или е отклонил определени въпроси към свидетел не е основание, да
се приеме, че е предубеден и не е безпристрастен. Решенията в тази насока са
изцяло прерогатив съда, а действията му по разглежданото дело не разкриват
предубеденост, от категорията на приписваната му.
В този смисъл и при
цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ВРС,
следва да бъде потвърдена.
Водим от и на основание чл. 338, вр. чл. 334,
т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда № 150 от 12.06.2019 г. по НЧХД № 2523 / 2016 г., Варненският районен
съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.