Решение по дело №2189/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260243
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20205310102189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

                                                       гр. Асеновград,  30.06.2021г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ   РАЙОНЕН СЪД, ІV  гр. с-в в открито заседание на единадесети май  две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря  НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело №  2189 по описа за 2020г. и като обсъди:

 

 

 Предявен иск с правно основание чл. 213 ал.1 КЗ(отм).

 

 ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление гр София, бул „Княз Александър Дондуков“ № 59, представлявано от О. П.  и А. А. - изп директори,  моли  да бъде постановено решение, с което да бъде    осъден В.С.С., с посочен адрес *** да заплати  сумата от 653,62лв главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разходи по щета №  0305-15-*********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. Твърди, че на 30.10.2015г  в с Катуница на кръстовището между ул „Съединение“ и ул „Източна“ ответникът управлявал МПС Опел „Виваро“ с ДКН РВ 1205 МХ и виновно предизвикал ПТП с л а Рено Меган с ДКН РВ 3561 ХК. За настъпилото ПТП е съставен двустранен протокол от същата дата, видно от който вина за настъпване на ПТП има водачът на МПС Опел „Виваро“. След проверка в инфорационния център на ГФ се установило, че полицата ГО на автомобилистите на виновния водач не е била валидна към момента на настъпване на ПТП, а л а Рено Меган с ДКН РВ 3561 ХК е застрахован по имуществена застраховка Каско  при ищеца. Водачът на застрахованото МПС  е образувал при ищеца ликвидационна преписка  № 0305-15-152-500010, след изготвена оценка и опис на щетите, на собственика на пострадалия автомобил е изплатено обезщетение в размер на 653,62лв на 30.11.2015г, като с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът  встъпил  в правата на увреденото лице. Ангажира доказателства, претендира разноски.

    Ответникът признава иска по основание и размер, спорва единствено твърдението, че е бил поканен да възстанови изплатеното обезщетение, като твърди че не е получил писмото от 29.06.2017г. Признава посочените в исковата молба обстоятелства.  Твърди, че   с поведението си не е дал повод за завеждане на  делото и заявява, че претендираните суми са платени.  Моли да не се възлагат разноски по делото, а същите да останат за ищеца.   Ангажира доказателства.         

      Съдът, като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Предявеният иск е допустим,  предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита, с оглед твърденията за  заплатена сума по щета, която не е била възстановена от ответника.   

                Разгледан по същество: ответникът е признал иска,   като го счита за основателен и заявява, че  твърдението на ищеца,  отговаря на действителното правно положение. От ищеца е направено искане за постановяване на решение при признание на иска, и не е налице нито една от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК.   С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и съдът следва да постанови решение, с което предявеният иск с правно основание чл.  213 ал.1 КЗ(отм)  да бъде уважен.  

  Съобразно този изход на делото и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени  направените по производството разноски, както и разноските в обезпечителното производство. От ответника е направено възражение  по реда на чл. 78 ал.2 ГПК, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да останат за ищеца. Това възражение е неоснователно. От представеното с исковата молба уведомление (л.21),  се установява, че същото е получено от  П. С. и е редовно оформено, а сам  ответникът  заявява, че е било получено от член от семейството. Ето защо съдът намира, че ответникът е бил  надлежно поканен  да заплати исковата сума преди образуване на делото -  на 04.07.2017г.   Доказателства исковата сума да е платена преди завеждане на делото не са представени.  Ето защо съдът намира неоснователно твърдението на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото, поради което  следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството в размер на 50лв  платена ДТ и 546,92лв платено адвокатско възнаграждение. 

  Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

  ОСЪЖДА В.С.С. ЕГН **********, с   адрес *** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК040638060, със седалище и адрес на управление гр София, бул „Княз Александър Дондуков“ № 59, представлявано от О. П.   и А. А. - изп директори сумата от 653,62(шестотин петдесет и три лв шестдесте и две ст)лв главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разходи по щета №  0305-15-*********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.12.2020г до окончателно изплащане,  както и    разноски по  производство  в размер на    596,92(петстотин деветдесет и шест лв деветдесет и две ст)лв.

 

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: