Решение по гр. дело №44334/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21184
Дата: 20 ноември 2025 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20251110144334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21184
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110144334 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „М.“ ЕООД срещу „А1
Б.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 24.01.2025 г. Г.Г.Д. е подала заявление –
декларация с вх. № ****** и заявление за пренасяне на мобилен номер
+359******* в мрежата на „А1 Б.“ ЕАД от „В БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
С подадените заявления мобилният номер се прехвърля на „М.“ ЕООД.
Ищецът на същата дата е сключил договор с „А1 Б.“ ЕАД за пренесения
телефонен номер за срок от 24 месеца, като съгласно Приложение № 1 към
договор № *-**** е активирана услуга „Smart Unlimited Special“, чиято
промоционална месечна такса за първите 12 месеца е в размер на 29, 99 лв., за
останалите 12 месеца е в размер на 31, 99 лв., а стандартната месечна такса
след първите 24 месеца от абонамента е в размер на 35, 99 лв. Използваната
услуга „Smart Unlimited Special“ е включена в 5 бр. фактури на „М.“ ЕООД,
издадени в периода 16.01.2025 г. до 15.06.2025 г.
Съгласно чл. 7.1 от Приложение № 1 към Договор № *-**** от
24.01.2025 г., сключено между страните, ако достъпът до мрежата бъде спрян
или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по
вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този
абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява,
по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на срока за ползване.
В случая на 18.06.2025 г. (след почти 5 месеца) сключеният договор
между „М.“ ЕООД и „А1 Б.“ ЕАД е прекратен поради пренос на мобилен
1
номер +359******* към мрежата на друг оператор. Преустановяването на
предоставянето на услугата „Smart Unlimited Special“ по договора е видно и от
издадената на 18.07.2025 г. фактура № *****.
На 18.06.2025 г. е издадена фактура № ******** за дължима неустойка в
размер на 719, 76 лв. с ДДС на основание чл. 7.1 от Приложение № 1 към
договор № *-**** от 24.01.2025 г., като същата е заплатена от „М.“ ЕООД на
21.06.2025 г.
Ищецът е заплатил неустойката, тъй като в противен случай мобилният
оператор е щял да преустанови достъпа му до други услуги за телевизия и
интернет, които ищецът ползва в управлявана от него къща за гости в гр. Б., и
така е щял да му нанесе вреди.
Счита, че клаузата за неустойка по чл. 7.1 от Приложение № 1 към
договор № *-**** от 24.01.2025 г. е нищожна, тъй като излиза извън
присъщите й функции.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. да прогласи за нищожна клаузата на чл. 7.1 от Приложение № 1 към
договор № *-**** от 24.01.2025 г.;
2. да осъди ответника да му заплати сумата 719, 76 лв., представляваща
подлежаща на възстановяване заплатена сума въз основа на нищожната клауза
за неустойка, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „А1 Б.“ ЕАД, с който оспорва исковете. Твърди, че сключеният
между страните договор е прекратен на 18.06.2025 г. с пренасяне на номера от
мрежата на А1 към мрежата на В, като прекратяването е предсрочно, преди
изтичане срока на договора – 24.01.2027 г. В тази връзка е издадена фактура №
******** за дължима неустойка в размер на 719, 76 лв. с ДДС на основание
чл. 7.1 от Приложение № 1 към договор № *-**** от 24.01.2025 г. Сумата е
заплатена на 21.06.2025 г.
Счита, че клаузата за неустойка не е нищожна, с оглед на което моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор № *-
**** от 24.01.2025 г. за електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца
(до 24.01.2027 г.).
Безспорно е между страните, че договорът е прекратен предсрочно от
„М.“ ЕООД на 18.06.2025 г. с пренасяне на номера от мрежата на А1 към
мрежата на друг мобилен оператор.
2
Безспорно е между страните, че ответникът е издал на ищеца фактура №
******** за дължима неустойка в размер на 719, 76 лв. с ДДС на основание
чл. 7.1 от Приложение № 1 към договор № *-**** от 24.01.2025 г.
Безспорно е между страните, че на 21.06.2025 г. ищецът е заплатил
сумата 719, 76 лв., което се потвърждава от представения системен бон.
Съгласно чл. 7.1, изр.1 от Приложение № 1 към договор № *-**** от
24.01.2025 г., ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по
договора за услуга бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната
преди изтичане на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка (включително за допълнителния пакет,
ако е активиран такъв) до изтичане на съответния срок на ползване.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД:
Ищецът твърди, че неустойката излиза извън присъщите й функции,
което обуславя квалификация по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – за прогласяване на
нищожност поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Неустойката представлява договорен способ, при
който страните при сключване на договора уговарят начин на обезвреда за
едната страна по договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната
страна на договорно правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена
неустойка, страната не е длъжна да доказва вредите си, а има правото да
претендира уговорената в нейна полза неустойка.
За да бъде действителна клаузата за неустойка, необходимо е
неустойката да съответства на нейните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, начинът на определяне на неустойката, както и
границите на същата, не са уредени с императивни правни норми, поради
което договарянето й без краен предел, както и евентуалната й прекомерност,
сами по себе си не водят до нищожност на клаузата за заплащане на
неустойка. Неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии
като естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
3
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При всяка преценка за
нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се
съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. За да
възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не следва
да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за
неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
В последователната практика на върховната съдебна инстанция по
граждански и търговски дела е възприето становището, че макар да е
договорена между търговци, неустойката може да бъде нищожна както
поради противоречие със закона, така и поради несъответствието й с добрите
нрави /така напр. Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I
т. о., ТК, Определение № 885 от 14.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1993/2018
г.и др./.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай в договора, сключен
между страните, се съдържа уговорка, че при прекратяване на същия по вина
на абоната преди изтичане на срока, последният дължи на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен
размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване, т.е. дължи
заплащане на оставащите месечните абонаментни такси до края на договора.
Неустойката излиза извън присъщите й функции. Това е така, тъй като в този
случай мобилният оператор по прекратения договор претендира, че има право
да получи имуществена облага в размер, който би получил, ако договорът не
беше прекратен, като същевременно е освободен от задължение за изпълнение
на своите задължения по договора. Последното създава значителна
нееквивалентност в правоотношението между страните по същото, нарушава
принципите за справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване,
който дисбаланс се явява в противоречие с добрите нрави /в подкрепа на
изложеното – определение от 29.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1770/2024 г. на СГС,
ЧЖ-I-Б състав; определение от 30.07.2025 г. на СГС по в.ч.гр.д. № 7930/2025 г.
на СГС, ЧЖ-III-А състав; определение от 26.06.2023 г. по в.ч.гр.д. №
6943/2023 г. на СГС, ЧЖ-VI-А състав и др./
Ето защо, клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. По
изложените съображения искът се явява основателен и като такъв – следва да
се уважи.
По иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил на ответника сумата 719,
4
76 лв. въз основа на клауза за неустойка, която е нищожна.
В случая страните не спорят, че на 21.06.2025 г. ищецът е заплатил
сумата 719, 76 лв. по фактура № ********/18.06.2025 г. за дължима неустойка,
което се потвърждава от представения системен бон.
С оглед приетото от съда по иска по иска по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, а
именно – че клаузата на чл. 7.1 от Приложение № 1 към договор № *-**** от
24.01.2025 г. е нищожна, сумата се явява платена без основание, поради което
подлежи на връщане.
По изложените съображения искът се явява основателен и като такъв –
следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да е присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 600 лв. разноски по делото (100 лв.
държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение).
От страна на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по 2 бр.
договори за правна защита – за всеки от двата предявени иска, в размер на по
500 лв., т..е общо 1000 лв.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за
прекомерност, във връзка с което съдът намира следното:
Действително са предявени два иска, които са оценяеми. Съдът обаче
намира, че в случая се дължи едно адвокатско възнаграждение в размер на
сумата 500 лв., като взе предвид, че същите са предявени с една искова молба,
изходът на втория иск е обусловен от изхода по първия, процесуалното
представителство по двата иска предполага едни и същи процесуални
действия.
Наред с посоченото, съдът съобразява естеството на спора, липсата на
каквато и да била фактическа и правна сложност, броя на проведените ОСЗ –
едно заседание, в което други доказателства освен представените писмени
такива не са събирани, вида и обема на осъществената правна защита, както и
обстоятелството, че не е обвързан с минималните размери по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа съгласно практиката на
СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение
№ 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, по предявения от „М.“ ЕООД, ЕИК ****** срещу „А1
Б.“ ЕАД, ЕИК ***** иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, за
НИЩОЖНА ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ С ДОБРИТЕ НРАВИ клаузата
на чл. 7.1, изр.1 от Приложение № 1 към договор № *-**** от 24.01.2025 г.
5

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ***** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК
******, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата 719, 76 лв.,
представляваща подлежаща на възстановяване заплатена сума въз основа на
нищожната клауза за неустойка, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 22.08.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ***** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК
******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 600 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6