№ 13
гр. Враца, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно
наказателно дело № 20221400200006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа
на молба от А. Л. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора
гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната
част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от
началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения А. Л. М..
В съдебно заседание осъденият лично поддържа молбата с изложените в
нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
1
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С присъда, постановена по НОХД № 627/20г. по описа на PC Видин, л.св.
М. е признат за виновен и осъден на 4 месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл.354а, ал. 3 от НК, като на 27.10.2021г. осъденият е
започнал да търпи наказанието си и до момента е изтърпял фактически 2
месеца и 16 дни, като от работа му се зачита 1 ден, а от предварителен арест-
1 ден или общо 2 месеца и 18 дни. Към момента неизтърпяната част от
наказанието е в размер на 1 месец и 12 дни.
При това положение, осъденият М. е изтърпял фактически по- голямата
част от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70,
ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че като причини и детерминиращи фактори за
извършване на престъплението са отчетени ниското правно съзнание,
некритичното отношение към криминалните си действия, изградените
нагласи подкрепящи криминалното поведение у осъдения. Оценка на риска от
рецидив не е правена, поради краткия размер на присъдата. Л. св. М. разбира
напълно свойството и характера на извършеното правонарушение, но
омаловажава деянието. Липсва самокритичност. Налице е отричане на вина за
извършеното деяние. Рискът от вреди е определен като нисък за служителите
и за останалите лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието.
Има добро държание към служителите и общува толерантно с лишените от
свобода. С нагласи за безпроблемен престой. Не проявява дискриминационни
нагласи към малцинствените групи в затвора. Рискът от суицид и
самоувреждане е определен като нисък. Среден е рискът от вреди за
обществото след освобождаване. Настоящото осъждане и криминалното
минало е индикация за риск от вреди. Осъждан е и за шофиране на МПС без
свидетелство за управление, участие в ОПГ с цел разпространение на
наркотични вещества и за нанесена телесна повреда на полицейски служител.
Рискът е насочен към наркозависими лица, млади хора, в т. ч. и деца, както и
всички участници в движението по пътищата.
В изготвения План за осмисляне на престоя в Затвора като цели са
заложени: пълноценно оползотворяване на престоя в затвора; недопускане на
2
дисциплинарни нарушения; анализ на причините и последиците от деянието,
мотивационни интервюта за стабилизиране на мотивацията за
законосъобразно поведение.
Според затворническата администрация, в условията на местата за
лишаване от свобода за изтеклия период от изтърпяване на присъдата рискът
от вреди е запазил стойностите си за всички категории. Л.св.М. няма
наложени дисциплинарни наказания. Спазва реда и дисциплината. Изразява
желание за осмисляне на престоя и включване в трудов процес. До момента
не е имало свободна работна позиция. Включва се в образователен курс
„Християнски ценности“ и посещава редовно заниманията.
В местата за лишаване от свобода л.св.М. външно демонстрира добро
поведение. Не е награждаван поради липсата на констатирана устойчива
тенденция на цялостно позитивно поведение и с оглед краткия срок на
престой. Същият обаче е със силни оневинителни нагласи по отношение на
извършеното престъпление. Изцяло отрича наличието на вина за деянието.
Л.св. М. устно декларира желание за позитивна промяна и просоциален модел
на поведение след освобождаване. За времето на краткия период на
наблюдение и проследяване, поведението му в голяма степен отговаря на
заявената позиция за положителна промяна.
Становището на затворническата администрация е, че въпреки
регистрираното позитивно поведение заложените цели в плана на присъдата
не са изпълнени в пълен обем. Все още изразява нагласи за невинност за
извършеното деяние. Със подчертано социално-желателно поведение при
общуването със служители. Устно декларира мотивация за промяна и
законосъобразно поведение след освобождаване. Със съхранени социални
контакти, получава необходимата материална и морална подкрепа от
близките си. Въпреки демонстрираното примерно поведение в МЛС към
настоящия етап от изтърпяване на присъдата лишеният от свобода М. не
предоставя безспорни и убедителни доказателства за постигнат поправителен
ефекти на наказанието.
Лишеният от свобода М. не е изпълнил в пълен обем заложените цели и
задачи в Плана на присъдата. Не осъзнава изцяло тежестта на извършеното
закононарушение. Необходимо е да се подобрят уменията за разпознаване и
разрешаване на проблемите. Липсва критичност по отношение на настоящото
3
си противоправно поведение. Не разпознава вредите, които има вероятност да
причини с поведението си в обществото и омаловажа рисковете в личен и
обществен аспект. Нагласите на лишения от свобода М. подкрепят миналото
му поведение. Липсва саморефлексия и вътрешен коректив насочващ към
поведение съобразно законовите норми при живота на свобода. Не е склонен
да ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата и
нормите в обществото. Относително краткия престой на лишения от свобода
М. в МЛС не позволява пълноценно проследяване на цялостното му
поведение.
В заключение затворническата администрация счита, че демонстрираното
примерно поведение в контролирана среда не е категоричен индикатор за
наличие на трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на
законите и добрите нрави. По отношение на престъплението е с ниска
самокритичност. Характеризира се с неспособност да се реформира, въпреки
предишните си осъждания. Склонен е към авантюристични прояви и
игнориране на рисковите последствия. Нежеланието му за спазване на
законите и правилата при живота на свобода индикира евентуалното
продължаване на престъпната дейност и вероятността с поведението си да
причини вреди в обществото при освобождаване.
В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата
администрация към настоящият момент л.св. М. не отговаря на изискванията
по чл. 439а НПК. Обосновава се необходимостта от продължаване на
корекционната работа с него в условията на затвора за трайна положителна
промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В
разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата
за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на
доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице–
4
ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у
лишения от свобода М..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови
предпоставки за УПО, а именно М. е изтърпял фактически по- голямата част
наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Всичко това е основание да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. Л. М., роден на *** в
гр.Видин, с постоянен адрес с. ***, ЕГН ********** за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му
наказание "лишаване от свобода" в размер на 4 месеца, с остатък от 1/един/
месец и 12/дванадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6/шест/ месечен срок, в който осъдения А. Л. М. не може да
подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца и на л.св. М..
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5