№ 409
гр. Провадия, 04.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101006 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
--------------------------------------------------------------------------------------------------
МОЛИТЕЛЯТ ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”, гр.
Провадия, редовно призован, представлява се от социален работник И.И.,
съгласно представената заповед № 0305-РД01-0029/16.01.2023 г. на
Директора на ДСП Провадия.
ЗАИНТЕРЕСОВАНОТО ЛИЦЕ И. Д. Н., редовно призован, не се
явява, представлява се от особен представител адв. М., редовно назначена от
съда.
ЗАИНТЕРЕСОВАНОТО ЛИЦЕ З. Е. З., нередовно призована, не се
явява.
ЗАИНТЕРЕСОВАНОТО ЛИЦЕ Д. И. Н., редовно призован, не се
явява.
ЗАИНТЕРЕСОВАНОТО ЛИЦЕ А. С. Н., редовно призована, се явява.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал.1 от ГПК, след изясняване на
1
предварителните въпроси, пристъпва към изясняване на фактическата страна
на спора, като указва на страните, че на основание чл. 145, ал.2 от ГПК
същите могат да конкретизират твърденията си и да отстранят
противоречията в тях.
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК : Поддържам исковата молбата. Няма да
соча нови доказателства.
АДВ. М.: Считам същата за основателна. Няма да соча нови
доказателства.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото като се придържа към
изготвения проект за такъв с определение № 867/11.09.2023г., надлежно
съобщен на страните,
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила
на детето.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Провадия с искане за настаняване на детето И. Д. Н. в
семейството на роднини –баба по бащина линия – А. С. Н., за срок от три
години, считано от влизане в сила на решението.
В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-035/07.08.2023г. на
директора на ДСП – гр. Провадия спрямо детето И. е била прекратена
предходно предприета мярка за закрила поради изтичане на срока й и отново
е предприета такава, като детето е настанено за отглеждане в семейството на
неговата баба по бащина линия.
Твърди се, че родители на детето са З. З. и Д. Н.. Със заповед № ЗД-Д-
Пр-01-0041/30.05.2014г. на директора на ДСП Провадия, потвърдена с
решение от 2014г. на ПРС, детето И. е било настанено в семейството на
неговите баба и дядо по бащина линия. Сестра му А. Д. Н., също е била
настанена в тяхното семейство. На 22.07.2015г. дядото на децата по бащина
линия е починал. С друга заповед № ЗД/Д-В-П-60/24.10.2017г. и поради
влошаване хигиенно- битовите условия в дома на баба му, настаняването на
детето при нея е прекратено и е предприета мярка- настаняване в приемно
семейство- това на С.М. и Х.К.. Марката е била потвърдена с решение на ПРС
за срок от една година.
Поради липса на възможност детето да бъде реинтегрирано в
биологичното си семейство със заповед № ЗД/Д-В-П-002/07.01.2019г. на
директора на ДСП- Провадия, детето отново е било настанено в приемно
семейство- това на С.М. и Х.К. за срок от една година. Мярката е била
потвърдена с решение на ПРС.
Твърди се, че в продължение на няколко месеца бабата на детето А. Н. е
2
ползвала социална услуга за повишаване родителския си капацитет, положила
е усилия и е успяла да осигури подходяща среда за отглеждане на детето в
семейството си. Това е дало основание и за издаване на заповед № ЗД/Д-В-П-
022/09.03.2020г. за временно настаняване на детето при нея, която мярка е
била потвърдена от съда с решение по гр.д. № 299/2020г. на ПРС, като детето
е настанено при нея за срок от три години, който понастоящем се сочи да е
изтекъл.
Посочва се, че майката на детето З. З. живее от години в чужбина и се е
дезинтересирала от детето. Бащата е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК и му е
определена 60% степен на увреждане с водеща диагноза параноидна
шизофрения. По данни на майка му, често е бил хоспитализиран в
психиатрично отделение в гр. Варна.
В момента детето продължавало да живее в дома на баба си, където се
чувствало сигурно и спокойно. Основните му жизнени потребности, тези от
емоционална привързаност и внимание са задоволени. Здравословното му
състояние е добро. Жилището, в което се отглежда е в добро техническо
състояние, обзаведено и оборудвано според нуждите на семейството. Бил
ученик в седми клас в СУ Христо Ботев с. *****. Сестра му А. също била
настанена в семейството на баба си по бащина линия, която е изразила и
съгласие да поеме грижите за двете деца.
Предвид невъзможността на родителите да полагат грижи за детето,
твърди се че в негов интерес е настаняването му в семейството на неговата
баба по бащина линия, която среда е най- близка до семейната.
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК : Нямам възражения по доклада. Няма да
соча други доказателства.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Няма да соча други
доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на процесуалните представител
на ищеца и на основание чл. 146 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото проект за доклад.
СЪДЪТ преценява като относими и допустими и че следва да бъдат
приобщени към доказателствата по делото, представените със сезиралата съда
искова молба заверени преписи на писмени документи поради което,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молбата преписи от
писмени документи като доказателства по делото: заповед № ЗД-В-П-
3
035/07.08.2023 г.; доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо дете; у-ние за раждане № 0187/13.08.2010 г.; декларация от А.
Н.; социален доклад; решение № 167/20.07.2020 г., постановено по гр.д. №
299/2020 г., по описа на ПРС.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заинтересованите лица.
ЗАИНТЕРЕСОВАНОТО ЛИЦЕ А. С. Н.: Аз от 3 г. и половина се
грижа за детето, както и в момента. Живеем на квартира. Тази квартира е по
слънчева и по хубава от предната. Синът ми живее при мен, както и
приятелят ми. Майката не участва в отглеждането на детето. Тя не е идвала от
няколко години, но не помня от колко. Също от 3 г. и половина се грижа за
сестрата на И. – А.. Те бяха при мен но съпруга ми като почина социалните ги
взеха. После заживяха пак при мен от 2020 г. Социалните взеха децата,
защото няма условията и възможността да ги гледам. В момента на работя.
Преди работих на полето и гледах баба, но си спуках реброто и оттогава не
работя. Пенсия получавам от съпруга ми и пари от социалните за децата.
Приятелят и синът ми работят. Аз успявам да се справям с моите пари.
Когато ходих на работа, работих на 4 часа. Сутринта изпращам децата на
училище и на обяд се връщам, а когато бяха болни излизах в болничен и си ги
гледах. Аз сама си гледам децата. Сами не ги оставям. Желая да продължа да
се грижа за децата. На майката нямам доверие. Тя не се интересува от тях.
Имам добра връзка с детето. Споделяме си с голямото, приказваме си. Той по
може да мисли, да разсъждава. Учи сега във ***** и е в 7 клас и ще продължи
да учи. Всичко възможно ще направя, за да учат децата. В къщи много не
говорим на турски, а на български език само и само да могат да напреднат.
Бащата взема социални помощи, а и работи в ****. Децата обичат баща си.
Той се отнася добре към тях. Обича ги.
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
и с оглед изчерпване доказателствените искания на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК : Уважаема госпожо Председател, със
заповед на директора на ДСП – Провадия от 07.08.23 г. е прекратено на детето
И. Д. Н. в семейството на неговата баба по бащина линия – А. С. Н. и детето
временно отново е настанено в същото семейство. Причината да се
предприеме тази мярка за закрила е, че изтече срокът за настаняването, както
и бабата има желанието и възможностите да полага грижи за детето. Към
настоящия момент детето няма възможност да се върне в биологичното си
семейство, т.к. майката З. З. отдавна е прекъснала връзка и контакт с детето.
4
Доколкото знаем тя живее в чужбина. Бащата е с психично заболяване, което
не ме дава възможност да полага грижи за детето. Последните 3 години и
половина за И. се грижи неговата баба. Детето посещава училище, има избран
личен лекар, емоционално е привързан към баба си. В същото семейство се
отглежда и неговата сестра А.. Бабата взема пенсия, не ходи на работа от една
– две години и получава месечни помощи за настанените деца общо в размер
на 1008 лв. на месец. Считам, че в интерес на детето е да продължи да се
отглежда в същото семейство и за това моля да постановите решение за
прекратяване настаняването на детето И. Д. Н. в семейството на неговата баба
по бащина линия – А. С. Н. и настаняването му в същото семейство, за срок
от три години, считано от влизане в сила на решението.
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, моля за решение, с което да
уважите молбата. Намирам, че същата е основателна. Искането за
настаняване е адекватно предвид, че бабата А. е повишила родителския си
капацитет през периода през който детето е било при социалните. Тя е
демонстрирала и е доказала желание и мотивация да отглежда детето.
Другото дете също е настанено при бабата и има изградена връзка между тях.
Смятам също, че искания срок от 3 години е адекватен. Моля за решение в
този смисъл.
ЗАИНТЕРЕСОВАНОТО ЛИЦЕ А. С. Н.: Желая да продължа да се
грижа за детето.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок до 04.11.2023г.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:41
часа.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
5