РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2243
гр. Пловдив, 07.12. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на десети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2514 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на З.К.А., ЕГН ********** ***,
против Решение № Ц 2153-15-150/03.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ –
гр.Пловдив потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол №Ц 2140-15-30/03.07.2020г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на А.
е отказано отпускане на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО
от получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, от
починалата й дъщеря Д. Н. А.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
жалбоподателката счита, че неправилно органите на ТП на НОИ- Пловдив не са отпуснали наследствена пенсия от получаваната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, от починалата й дъщеря Д.Н.
А. В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане, и връщане на преписката на осигурителния орган за ново
произнасяне с указания за отпускане на наследствена
пенсия от получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
починалата й дъщеря, ако е по -
благоприятна за лицето.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ-гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С., е на становище, че жалбата
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в
писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5. Със заявление с вх. № Ц 2116-15-107/10.04.2020 г. А. е
отправила искане за отпускане на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО от получаваната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, от починалата й дъщеря Д.Н.А., починала на
16.02.2020 г.
Съгласно
удостоверение за наследници № АО-36/19.02.2020г., издадено от Община Пловдив, З.К.А.
е законен наследник на починалата дъщеря Д.Н.А..
Установено
е, че към датата на смъртта си Д.Н.А. е получавала лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване.
В
хода на административното производство е установено също, че З.К.А. получава
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на основание чл.68,
ал.1-3 от КСО с разпореждане № 53/16.01.2001 г., считано от 06.11.2000 г.
Въз
основа на тези данни, Ръководителят на
Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановил спорното
разпореждане, с което на основание чл.82, ал.3 от КСО на жалбоподателката е
отказано отпускане на наследствена пенсия от получаваната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, от починалата й дъщеря Д.Н.А., с мотива, че същата получава лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
6.
Този резултат е обжалван от А. пред горестоящия в йерархията
административен орган, който с Решение № Ц2153-15-150/03.09.2020г. е потвърдил
оспореното разпореждане на изложените в него фактически и правни основания.
Приел е, че при спазване на изричната разпоредба на чл.
82, ал. 3 от КСО, родителят да не получава лична пенсия, на З.К.А. правилно е
отказана наследствена пенсия от получаваната лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, от починалата й дъщеря Д.Н.А., тъй като същата получава лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ІV. За правото:
7. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Пловдив. В
случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни.
Съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на
органите на ТП на НОИ-Пловдив са истинни, а направените въз основа на тях
правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения
на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с
издаването на актове от категорията на процесните такива. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
8. Спорът по делото е от правен характер,
като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като
спора се концентрира във въпроса, налице
ли са предпоставките на чл.82, ал.3 от КСО за отпускане на наследствена пенсия на
жалбоподателката от получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, от починалата й дъщеря Д.Н.А..
9. Според становището на ответния
административен орган в тази насока, в случая не са налице предпоставките на чл.82, ал.3 от КСО за
отпускане на наследствена пенсия на жалбоподателката от получаваната лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, от починалата й дъщеря Д.Н.А.,
доколкото А. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Обратно разбира се е становището на
жалбоподателката, която поддържа, че следва да й бъде отпусната наследствена
пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалата й дъщеря, ако е
по-благоприятна от личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В
случая становището на административния орган е правилно, като събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност дават
основание да се приеме, че в случая не са налице предпоставките на чл.82, ал.3 от КСО за отпускане на наследствена пенсия
на жалбоподателката от получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, от починалата й дъщеря Д.Н.А..
10. Разрешаването на
административноправния спор по същество, налага да се посочи, че субектите на
правото на наследствена пенсия са децата, преживелият съпруг и родителите. За
всяка категория от посочените лица са предвидени различни условия за
придобиване право на наследствена пенсия- те са посочени в разпоредбите на чл.
80-83 от КСО. Правото на наследствена пенсия не е безусловно и не се определя
единствено от реализирането на осигурителния риск "смърт".
В
този смисъл съгласно разпоредбата на чл.82, ал.3 от КСО родителите имат право
на наследствена пенсия от починалите си деца, ако са навършили възрастта по чл.
68, ал. 1 от КСО и не получават лична пенсия. Казано с други думи, родител на
починало дете има право на наследствена пенсия от детето си, ако едновременно
са налице двете предпоставки : навършена възраст по чл.68, ал. 1 от КСО и да не
получава лична пенсия. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата
на чл. 82, ал. 4 от КСО само за родителите на деца, починали по време на
наборна военна служба и
на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или
мисии извън територията на страната. Тези родители имат право на наследствена
пенсия независимо от възрастта им и получават в пълен размер личната си пенсия
и наследствената си пенсия за военна инвалидност.
В
изложения по - горе смисъл е и разпоредбата на чл.101, ал.6 от КСО, съгласно
която родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена
пенсия, с изключение на случаите по ал. 7, съгласно която родителите на лицата,
починали по време на наборна военна служба, и на военнослужещите, загинали при
изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната,
получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал.
4 от КСО.
11.В настоящия случай по делото е безспорно установено, че З.К.А.
е навършила възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, като, същата получава лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с разпореждане № 53/16.01.2001
г., считано от 06.11.2000 г.
Ето
защо в случая за жалбоподателката не е възникнало право да получава
наследствена пенсия от получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, от починалата й дъщеря Д.Н.А., тъй като не са налице едновременно
двете предпоставки, предвидени в
разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от КСО. В случая не е налице и изключението,
визирано в разпоредбата на чл.82, ал.4 от КСО, тъй като е безспорно установено,
че не се касае за наследствена пенсия за
военна инвалидност на родител на лице, починало по време на наборна военна
служба, и на военнослужещ, загинал при изпълнение на военна служба в операции
или мисии извън територията на страната.
12. Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение
жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
V.За разноските :
13. При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК
(тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо
на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде
определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по
всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа
и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100
лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.К.А., ЕГН ********** ***, против Решение № Ц 2153-15-150/03.09.2020г. на
Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол
№Ц 2140-15-30/03.07.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, с което на А. е отказано отпускане на наследствена
пенсия по чл. 82 от КСО от получаваната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, от починалата й дъщеря Д.Н.А..
ОСЪЖДА З.К.А.,ЕГН
********** ***, да
заплати на Национален осигурителен институт - гр.София, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: