Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ………….. год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, III В въззивен състав, в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл. с-я БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл.съдия Коева гр. дело № 272 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 457552 постановено на 24.07.2018 г. по гр.д. № 83588/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 72 състав, са уважени предявените от Р.Г.К.
срещу И. по п., а. и з. на р. “Н.Пушкаров”,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 КТ, съответно за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено
със заповед № РД-14-537/20.09.2017г.., за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „старши експерт-инженер” в База с банка данни ГИС, за заплащане
на обезщетение за оставане без работа в размер на 1805,40 лева за периода от
18.10.2017 г. до 16.01.2018 г., ведно със законната лихва от 28.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. С решението са отхвърлени предявените от Р.Г.К.
срещу ответното дружество искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 600 лв. неплатена част от възнаграждение по
договор за участие на ищцата в колектив за определянето на новите
необлагодетелствани райони по програма на ЕС за развитие на селските райони във
връзка със сключен договор № РД 50-30/21.03.2017 г. и за сумата 32,50 лихва за
забава за периода от 20.07.2017 г. – 28.11.2017 г.
Решението в отхвърлителната си част, като необжалвано от ищеца е влязло в
законна сила.
Постъпила е въззивна жалба от ответника И. по п., а. и з. на р.
“Н.Пушкаров”, с която се обжалва решението в частта, с която са уважени
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ. Поддържа се, че решението
е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон. Излагат
се доводи, че за да бъде прекратен законосъобразно трудовият договор е
достатъчно писмено изявление на отправилата го страна за прекратяване, което да
е достигнало до другата страна в рамките на уговорения срок за изпитване, като
без значение е дали е посочено основание. Поддържа се, че основанието на
уволнението не се определя само на база вписаната от работодателя квалификация,
като погрешното квалифициране на уволнителното основание само по себе си не
води до незаконосъобразност на уволнението, а следва да бъде изследвана
действителната воля на на работодателя
обективирана в заповедта. Поддържа, че допусната в цифровото изражение
техническа грешка е без значение за законността на уволнението, като е видно
желанието на работодателя да прекрати трудовия договор с ищеца. По тези
съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на
ново за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Р.Г.К. оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението
на СРС е правилно е обосновано. Излага доводи, че в заповедта за уволнение трябва
да става ясно, че работодателят се позовава именно на основанието по чл. 71 КТ.
По тези съображения счита, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по
чл.259 ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Софийски градски съд, след преценка на изложените от страните твърдения,
доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на
чл.235 ГПК, приема следното:
Софийски районен съд е сезиран с предявени от Р.Г.К. срещу И. по п., а. и з.
на р. “Н.Пушкаров”, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2, т. 3 КТ и евентуално съединен иск по чл. 344, ал. 1, т.
4 КТ.
Във въззивното производство не се оспорва обстоятелството, а и от
представените по делото писмени доказателства е видно, че трудовото
правоотношение между страните е възникнало с трудов договор от 18.04.2017 г.,
по силата на който ищцата е била назначена на длъжността “старши експерт
инженер” с място на работа База с банка данни ГИС с основно месечно
възнаграждение в размер на 601,80 лева.
Видно от представения трудов договор, същият е сключен на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 КТ (за неопределено време) във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ – със срок за
изпитване от 6м, уговорен в полза на работодателя.
От представената по делото заповед № РД-14-537/20.09.2017 г. издадена на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е видно, че трудовото правоотношение с ищцата
е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, поради изтичане на
уговорения срок, считано от 18.10.2017 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено на
основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ - поради изтичане на
уговорения срок. За да се прекрати трудов договор на това основание, той следва
да е сключен по реда на чл. 68, ал.1 КТ като срочен договор, с определен в него срок, изтичането на
който води до неговото прекратяване.
Разпоредбата на чл. 68 КТ установява ограничения за сключване на срочни
трудови договори за определен срок по чл. 68, ал.1,
т.1 КТ, като условията, при които може да се уговаря определен срок
са изрично регламентирани с ал.3 и ал.4 от същия текст, и страните са длъжни да
се съобразяват с тях. В случая не се спори, а и изрично е посочено, че
договорът се сключва за неопределено време при условията на чл. 70, ал. 1 КТ.
Трудовият договор със срок за изпитване уговорен в полза
на работодателя, цели да провери годността на работника да се справи с
възложената работа. В рамките на срока за изпитване работодателят трябва да
направи преценка удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на
изпълнение на задълженията му.
Срокът за изпитване по чл.70, ал.1 КТ започва да тече от момента на реално
изпълнение на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да
бъде реално използвано за проверка. Работните дни, през които работникът или
служителя не е изпълнявал работата, не се включват в този срок, а същият се
удължава с реалното време, в което работникът не е изпълнявал трудовите си
функции, по аргумент от чл.70, ал.4 КТ.
Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за
изпитване. Наличието на последната не прави договора срочен /независимо от
начина, по който същата е формулирана в договора/, а дава право на страната, в
чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на
срока на изпитване. Или докато тече срокът за изпитване съществуването на
договора е несигурно /той не е окончателно сключен, работникът не е окончателно
приет - арг. от чл. 71, ал. 2 и чл. 70, ал.
1, изр. 1 от КТ/, а зависи от волята на страната, в чиято полза е
уговорен срокът. Само, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване,
трудовия договор се счита за окончателно сключен като срочен или за
неопределено време, на осн. чл. 71, ал. 2
от КТ. /в този см. постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 376 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2010
г., IV г. о., ГК, решение № 716/27.12.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 253/2010 г. ІІІ
г.о., ГК и др./.
Преценката на работодателя удовлетворен ли е от качествата на работника и
нивото на изпълнение на задълженията му се извършва свободно, не се мотивира и
не подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде счетен за
незадоволителен от работодателя, той може да прекрати законосъобразно договора
с работника, в рамките на срока за изпитване, без да е необходимо нито да
мотивира решението си, нито да дава предизвестие, в какъвто смисъл е
разпоредбата на чл.71, ал.1 КТ.
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна поради
следните съображения:
Както е посочил
въззивника, съгласно трайната практика на ВКС правно значима при преценката на
законосъобразността на уволнението е обосновката на работодателя за
прекратяване на правоотношението в текстовата част на заповедта, като при
противоречие между тази обосновка и нейното цифрово
изражение в заповедта, от значение за правната квалификация на
уволнението е съдържателната част от заповедта.
В настоящия случай,
обаче, текстовата част на заповедта напълно кореспондира и с посоченото
основание по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, като е изписано “изтичане на уговорения срок”, поради което неоснователни се явяват
релевираните във въззивната жалба доводи в този смисъл.
Действително,
съобразно съдебната практика на ВКС, при наличие на сключен договор със срок за
изпитване в полза на работодателя, последният може в рамките на изпитателния
срок да го прекрати с едностранно волеизявление, без да посочва мотиви и без да
е необходимо да ангажира пред съда каквито и да са други доказателства.
Единственото задължение на съда в този случай е да провери дали прекратяването
е настъпило в рамките на уговорения изпитателен срок.
В настоящя случай,
обаче, в заповедта е посочено основание за прекратяване, а именно чл. 325, ал.
1, т. 3, както и словом е изписано ''изтичане на уговорения срок'', което прави
неприложима посочената пракитика, поради следното:
Безспорно е, че
договорът със срок за изпитване може да бъде прекратен и на друго основание,
различно от прекратителното основание по чл. 71 КТ. Съгласно чл. 70, ал. 3 КТ през време на изпитването страните имат всички права и
задължения както при окончателен трудов договор. При връчване на заповедта, работникът
или служителят следва да може да установи въз основа на кои факти се прекратява
трудовото му правоотношение, за да прецени и дали да оспорва прекратяването му.
Ето защо, следва да се приеме, че посочване на конкретно основание в заповедта,
както и посочване на такова в съдържателната й част, не може да се приравни на липса
на мотиви или погрешна квалификация, тъй като възможността договора да бъде
прекратен на други основания, прави последните при изричното им посочване, релевантни
за законността на прекратяването на трудовото правоотношение и респективно за
защитата на работника.
Както бе изяснено,
въззивният съд действа при условията на ограничен въззив, поради което без да е
наведен съответен правен довод във въззивната жалба за неправилна преценка на
юридическите факти, обуславящи възникването на притезателното право по чл. 225,
ал. 1 КТ, СГС не може да се произнася по този въпрос – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
В този смисъл по този иск по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение, като по този начин те стават част от правните
съждения в настоящия съдебен акт.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението
на СРС е правилно, а въззивната жалба е неосноватлена и следва да бъде оставена
без уважение.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата Р.Г.К. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Последната не претендира присъждане на
разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Предвид изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 457552 постановено на 24.07.2018 г. по гр.д. № 83588/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 състав в обжалваната част.
Решението на СРС в отхвърлителната си част, като необжалвано е влязло в законна
сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.