№ 1107
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110202972 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ С.” ЕООД,
ЕИК 104 619 481, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.” Гео Милев”
№ 17 с управител В. К. СП. с ЕГН **********, чрез адв.Св. В.,ВАК срещу НП № 03-
013195/23.12.2020 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна.
В жалба се моли НП да бъде отменено, като неоснователно и незаконосъобразно, издадено
при условията на допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилен анализ на
събрания доказателствен материал и в несъответствие с целта на закона. Не се оспорва, че
по време на проверката Хюсеинов е бил допуснат до работа на процесния обект без да му е
връчено уведомление по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП Варна, но се твърди, че
към този момент е между работника и дружеството е имало сключен трудов договор и
проведен начален инструктаж, отразен в книгата за начален инструктаж. Твърди се също
така, че ден преди съставяне на акта в Д ИТ Варна е била представена заверена справка от
ТД на НАП Варна от 03.12.2020 год., че на работника е връчено уведомление по чл.62,ал.3
от КТ. С оглед изложеното се иска приложението на чл.415в от КТ. Навеждат се доводи и за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, се представлява от адв. А. К., ВАК,
която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззеваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Ошавкова, която моли НП
да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
1
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Съставен е АУАН с № 03-013195/16.12.2020 год., затова, че „ С.” ЕООД , ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.” Гео Милев” № 17,
представлявано от В. К. СП. с ЕГН ********** е допуснало до работа лицето Х.Х.Х. с ЕГН
********** на длъжност „ общ работник строителство на сгради „ в „ С.” ЕООД в
строителен обект – жилищна сграда , находяща се в гр.Варна, ул.” Черни връх” № 23,
изпълняван от „ С.” ЕООД преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62,ал.3
от КТ, заверено в ТД на НАП.
Нарушението е извършено на 03.12.2020 год. в 19,10 часа в обект – строителен обект –
жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.” Черни връх” № 23, изпълняван от „ С.”
ЕООД, към който момент е следвало на лицето да бъде връчено заверено в ТД на НАП
уведомление по чл.62,ал.3 от КТ – нарушение на чл.63,ал.2 от КТ.
Акта бил съставен и предявен на представляващ дружеството, който в графата бележки и
възражения не отразил да има такива.
В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на
чл.63,ал.2 от КТ на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.3 от КТ наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 5000 ( пет хиляди) лева.
От показанията на св. И. се установява, че тя и колегата и Н. извършили проверка в
строителен обект – жилищна сграда в гр.Варна ,ул.” Черни връх” № 23. При проверката
били установени лица, които полагали труд в полза на дружеството, вкл. и лицето Х., който
попълнил декларация по чл.402 от КТ . По-късно в Д ИТ Варна били представени и
изисканите с нарочна призовка документи от дружеството, включително досиетата на
работещите при анализа на които било установено, че Х. е допуснат до работа без да му
бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП
Варна, за което на дружеството бил съставен АУАН.
Съдът кредитира показанията на св.И., като ги намира за непротиворечиви и логични,
кореспондиращи с останалите писмени доказателства приложени по преписката.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетели М.М. и И.К..
Св. М. потвърждава, че Х. е бил на обекта на дружеството, но твърди, че не е работил.
Св. К., работил като строителен техник в дружеството твърди, че по време на проверката не
е бил на обекта.По-късно предоставил на проверяващите исканите документи. Твърди, че Х.
е имал сключен трудов договор с дружеството, имал проведен инструктаж, но не е работил,
тъй като чакал да му излязат документите.
2
Съпоставяйки показанията на двамата свидетели с останалите доказателства по делото,
състава на съда намира, че следва да ги кредитира само в частта, в която твърдят, че Х. се е
намирал в обекта на проверката.В останалата им част не ги кредитира, като намира, че
същите са заинтересовани от изхода на делото, предвид обстоятелството, че свидетелите
работят за дружеството-жалбоподател.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните
гласни доказателства – показанията на св. И., и частично от показанията на свидетелите М. и
К., както и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда
по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.
НП е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „ Инспекция по труда ”
Варна, съгласно приложената Заповед № 0280/03.08.2010 год. на Изпълнителна агенция
Главна инспекция по труда. АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно заповед
№ 205/27.01.2014 год..
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и
адрес на управление, представляващ.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно
разпоредбата на ал. 2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.
От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите се установява
по безспорен начин, че в деня на проверката 03.12.2020 год., Х. е работил като „общ
работник, строителство на сгради” на горепосочения обект. От дадените от лицето
3
обяснения на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ става ясно, че е имал сключен трудов
договор, както и че към датата на проверката работи на обект-жилищна сграда на ул.Черни
връх № 23 като строителен работник.
Видно от приложена към преписката справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ с вх. № 04388203044679/03.12.2020 год. е че към 17:17:05 часа е подадено
заверено уведомление по чл.62,ал.5 от КТ по отношение Х.,т.е. към 15,10 часа на 03.12.2020
год. на Х. не е било предоставено уведомлението по чл.62,ал.5 от КТ , заверено от ТД на
НАП Варна.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие – невръчване на
уведомление по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП на работника или служителя преди
постъпването му на работа.Необходимо е и наличието на друг обективен признак – наличие
на възникнало трудово правоотношение.
Субект на нарушението е дружеството-работодател, което като е допуснало на работа
лицето Х., без да му е предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.
63, ал. 2 от КТ нарушение. За това нарушение административно-наказателната разпоредба на
чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер
от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай
именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1
от ДР на КТ, тъй като именно “С.” ЕООД е юридическото лице, което самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружеството -
жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с
трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН
административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
В процесния случай не е приложима разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ, в каквато насока са
исканията на процесуалния представител на жалбоподателя, с оглед посоченото в
чл.415в,ал.2 от КТ, че нарушения в лимитативно изброените случаи, сред които и тези по
чл.63,ал.2 от КТ не се считат за маловажни.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и
обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието,
типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във
вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни
последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на
нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за
нарушение на чл. 63, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда на работодател - юридическо лице се
4
налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.. В случая е определена
имуществената санкция в размер на 5000 лева.
Според състава на съда размера на наказанието е необоснован, доколкото в наказателното
постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от
минималното.
Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към
определения от закона минимум от 1500 лв., като намери същото в този му размер за
достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27 "е" от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.. Поради
това и като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност, съдът
прецени, че следва да определи на ОД на МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв., а в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 от ГПК и да присъди на ОД-
МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 56 лв., пропорционално с
изменения размер на административната санкция.
От друга страна от процесуалния представител на жалбоподателя, адв.К., ВАК също се
претендират разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, където е
посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева, платено в брой.
5
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е направено своевременно и предвид изхода на спора също е основателно.
Пропорционално, съобразно с изменения размер на административната санкция на
жалбоподателя, чрез процесуалния му представител следва да се присъди възнаграждение в
размер на 406 лв..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013195/23.12.2020 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда”
Варна, с което на „ С.” ЕООД, ЕИК 104 619 481, със седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново, ул.” Гео Милев” № 17 с управител В. К. СП. с ЕГН ********** за
нарушение на чл.63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,във вр. с чл.414,ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 1500 лв..
ОСЪЖДА „ С.” ЕООД, ЕИК 104 619 481, със седалище и адрес на управление гр.Велико
Търново, ул.” Гео Милев” № 17 с управител В. К. СП. с ЕГН ********** да заплати на Д ИТ
Варна сумата от 56.00 лв., представляващи разноски за юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д ИТ Варна да заплати на „ С.” ЕООД, ЕИК 104 619 481, със седалище и адрес на
управление гр.Велико Търново, ул.” Гео Милев” № 17 с управител В. К. СП. с ЕГН
********** сумата от 406.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6