Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1012
гр.Русе,
21.07.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти
граждански състав в публично заседание на 06-ти юли през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Ш.С.,
като разгледа
докладваното от
съдията гр.дело № 593 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е ревандикационен иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
Претенцията на ищцата М.В.И. се основава на твърдения, че на 21.07.2010 г. е придобила собствеността върху недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Закупила същия от родителите си, които от своя страна го били придобили чрез договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, като за лицето в чиято полза било правото да получи издръжка и гледане – М.Д. И., имало учредено пожизнено право на ползване и обитаване върху целият имот. През 2012 г. от Гърция се завъррнала ответницата, която била позната на ползвателката на имота и заживяла в имота без съгласието на ищцата. Тя не била собственик на имота. Владеела го без основание, но отказвала да предостави достъп до същия на ищцата, за да може тя и родителите и да изпълняват задължението си за издръжка и гледане спрямо ползвателката. Ищцата отправила нотариална покана до ответницата, с която поискала да напусне имота, но до завеждане на делото това не било направено, поради което се претендира за осъждането на ответницата да предаде владението на имота на ищцата, като се признае правото на собственост на ищцата спрямо същия.
Ответницата М.Й.Й. оспорва предявения иск. Заявява, че не е оспорвала правото на собствеността върху имота, поради което счита, че не е налице правен интерес от иска в установителната му част и същият е недопустим. Счита, че искането за осъждането й да предаде владението върху имота е неоснователен, тъй като тя не владее имота. Посочва, че право на пожизнено ползване действително има нейната приятелка М. И., с която са в близки отношения и тя йпомага за закупуване на лекарства, продукти и плащане на сметки. Доколкото присъствала в имота, това винаги било по нейна покана, но тя имала деца и внуци в града и свой личен живот и пренощувала в имота само когато приятелката й я е помолвала за това и когато не се чуствала добре. Твърди, че е присъствала на среща при нотариус, на която М. И. заявила, че не желае родителите на ищцата да се грижат за нея. Счита, че претенциите спрямо нея са неоснователни, а доколкото има спор относно имота същия е между ползвателката и ищцата. Оспорва твърдението, че се е самонастанила в имота. Твърди, че през м. март, м. април и м. май 2012 г. е получавала пари от бащата на ищцата, за да полага грижи за М. И., след което той е преустановил плащането на издръжка. Твърди, че адресът й не е този посочен в исковата молба, а живее на ул. ***.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Предявен е само един иск –
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, и за допустимостта на същия не е
необходимо доказване на правен интерес, т. к. не става въпрос за установителен
иск, а за осъдителен иск.С оглед на това съдът счита, че искът е допустим и
следва да се разгледа по същество. Не се спори, а от представените по делото
писмени доказателства също се установява, че ищцата е собственик на процесния
недвижим имот, който е придобила по силата на договор за покупко-продажба,
сключен с нот. акт №**, том ІІІ, дело ** г. на 304-ти РН. Продавачи по същия са
родителите на ищцата. От своя страна те са придобили правото на собственост
върху него с нот. акт №** от 25.11.1997 г. на нотариус при РРС - договор за
прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане,
учредено в полза на прехвърлителката – св.М. И. и съпругът й. При прехвърлянето
обаче св.М. И. е запазила за себе си и съпруга си пожизнено и безвъзмездно
право на ползване и обитаване върху целия имот. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ответницата упражнява фактическа власт върху
имота, вкл. и оставайки да преспива в него. Налице са обаче категорични
доказателства, че това не е без основание, а по искане и настояване на лицето,
в чиято полза има учредено пожизнено право на ползване на имота – показанията
на самия ползвател в лицето на св.М. И.. Същата заявява „Аз й казах: „М., ела
да ме гледаш ако искаш” и тогава тя идваше често”….”…всеки път, когато е идвала
при мен като е оставала да преспива това е било с мое съгласие”….”М. един път
идва да я гони М.. Аз не съм съгласна да я гони”. Показанията й пряко
установяват собственото й отношение към ответницата, ищцата и родителите й,
кореспондират с влошените отношения с ответницата и родителите й, а за
достоверността им говори и обстоятелството, че св.И. никога не е правила
съобщение по чл.58 от ЗС. Свидетелите Г. са заинтересовани от изхода на делото,
т. к. са родители на ищцата, а по договора за прехвърляне на право на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане са задължени лица спрямо св.И..
Показанията им относно това, че ответницата се е самонастанила в имота се
опровергават не само от тези на св.Н.И. и св.И., но и от представената по
делото разписка /в препис на л.53 от делото/, с която св.Г. е предоставил на
ответницата 250 лв. за полагани от нея грижи за св.М. И. през м. март 2012 г.
Поради това съдът не им дава вяра в частта относно изявленията им, че
ответницата се е самонастанила в имота без съгласието на ползвателката. Родителите
на ищцата не са разполагали с право на ползване върху имота, т. к. им е
прехвърлена само т. нар. „гола собственост”, поради което не могат да
прехвърлят повече права от колкото имат. Следователно и ищцата разполага само с
голата собственост на имота и следва да търпи правото на ползване на св.И.,
която може да го упражнява лично или да предоставя владението или държането на
имота на други лица. В този смисъл е и съдебната практика – напр. Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела
Балевска. С оглед на изложеното и предвид установеното съгласие на титуляра на
правото на ползване на имота с пребиваването на ответницата в него съдът счита,
че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
В тежест на ищцата са направените от ответницата разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата М.В.И., ЕГН:********** против ответницата М.Й.Й., ЕГН:********** иск с правна
квалификация чл.108 от Закона за собствеността - да се признае за установено по
отношение на ответницата правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с
идентификатор ***, съгласно кадастралната карта на гр.Русе с площ от 415 кв.м.,
ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 63
кв.м., състояща се от избено помещение под цялата сграда, дневна, кухня, килер,
баня-тоалетна, антре, стълбище за избеното помещение и етажите на първия етаж,
две спални и антре на втория етаж и за осъждането на ответницата да предаде на
ищцата владението на целия имот.
ОСЪЖДА М.В.И., ЕГН:**********да заплати на М.Й.Й., ЕГН:********** сумата в размер на 3000 лв.
– разноски за адв. възнаграждение по делото.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС.
Районен съдия: