Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София ……... 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Албена Арсова и с
участието на прокурор Станимир Димитров, като разгледа докладваното от съдия
Ангелова ВНОХД № 605 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С
присъда от 16.10.2018 г. по НОХД 580/2014 г. Софийски
районен съд – Наказателна колегия, 2 състав е признал подсъдимия Н.В.К. за
виновен в това, че
на 28.07.2013г. около 21.00 часа, в гр.София, в жк „3ападен парк“, в градинката
на ресторант „Лебеда“, в заведение „Гъбата“, причинил средна телесна повреда на
Н. Я.М., като му нанесъл удар с юмрук в челюстта и с това му причинил следното травматично
увреждане - „счупване на челюст“, изразяващо се в счупване на долната челюст в
областта на левия й ъгъл и в областта на десния й клон, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок
от три години.
Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба и
допълнение към нея от упълномощения защитник на подс. К.. В допълнението към
въззивната жалба се анализират събраните по делото доказателства и мотивите на
първостепенния съд, за да се обоснове извод за избирателно възприемане на
доказателствените източници от контролираната съдебна инстанция, както и да се
заключи, че не са налице доказателства за авторство на подзащитния му в
осъществяване на деянието. Защитникът моли, ако съдът не споделя тази позиция,
да приеме, че е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана от страна на К.
или осъщественото от него да бъде преквалифицирано като престъпление по чл.
132, ал.1, т.2 НК и на основание чл. 78а НК той да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
минимален размер. За да обоснове тезата си, защитата посочва, че не е налице
установена пряка причинно-следствена връзка между действията на неговия
подзащитен и констатираната телесна увреда на М., тъй като той е потърсил
медицинска помощ три часа след деянието и увреждането би могло да получено
именно в този времеви интервал. Коментира се нанасяни на удари не само от
страна на подс. К. и пострадалия М., но и от страна на свидетеля И.Н..
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция
защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба и нейното допълнение. Заявява,
че постановената първоинстанционна присъда почива
единствено и само на предположения и обвинението не може да се докаже „не само по-несъмнен
начин, а по-никакъв начин“. Коментира показанията на св. И.Н., които твърди, че
не са възприети от първостепенния съд за сметка на показанията на св. В.Д.,
който ги депозира едва в съдебната фаза на процеса, без да бъде посочван в
досъдебната. Твърди, че ако нанесената телесна увреда спрямо Н.М. бе факт, то той
веднага би се обадил на телефон 112 или в най-близкото полицейско управление,
доказателства за което по делото не са налице. Защитата акцентира и на
показанията на св. В.И., който заявява, че е възприел удари с ритници и юмруци
спрямо пострадалия от страна на подсъдимия и от страна на св.Н., което определя
неяснота по отношение авторството на деянието касателно конкретно инкриминираната
телесна увреда. В подкрепа на заявената и в допълнението към въззивната жалба
позиция защитата отново заявява, че не е изяснена причинно-следствената връзка
между нанесените от страна на Н.К. удари и установената форма на телесна
повреда поради немалкия изтекъл срок от 21.00 часа до 23.45 часа, когато е бил
прегледан в УМБАЛСМ „Пирогов“, поради това и заявява, че към 21.00 ч на
28.07.2013г. при така случилите се обстоятелства няма нанесена телесна повреда
- счупване на челюстта от страна на подзащитния му на М.. Моли да бъде уважена
изготвената въззивна жалба и допълнителното писмено изложение.
Представителят
на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата и моли да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен първоинстанционният съдебен акт.
Частните
обвинители Г.М., Я.М. и Н.М. – редовно уведомени за датата на съдебното
заседание, не се явяват, за да заявят личната си позиция по спора.
Не се явява и
техният повереник, който е депозирал молба до съда за невъзможност от
здравословен характер да се яви в съдебното заседание, но изрично заявява, че
при наличие на предпоставки да се стартира разглеждане на делото, не възразява
то да се гледа в нейно отсъствие.
Подсъдимият поддържа
заявеното от своя процесуален представител.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалба и допълнителното писмено изложение, както
и доводите и възраженията на страните, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, установи следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, като
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана от настоящата инстанция.
За
да постанови оспорената присъда, решаващият съд е провел прецизно съдебно
следствие при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат
доказателства, а на подсъдимия – и да се защитава. Според настоящата инстанция първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на правнозначимите
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, като не се налага допълване на доказателствената маса по
делото с допълнителна информация. От друга страна, настоящият въззивен съд счита,
а и страните не го твърдят, че в хода на съдебното следствие не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваната присъдата.
Пред
настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, с
оглед на което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло
на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция и на досъдебното производство, каквито са показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Н.М. (вкл. и приобщените по
реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК негови показания от досъдебното
производство - л.37 от материалите по досъдебното производство), показанията на
В.И., приобщени след изпълнение на молба за правна помощ, на В.Д., Д.Б.Б., А. Й.М.
(вкл. приобщени по реда на чл.281 от НПК негови показания, депозирани пред друг
съдебен състав в рамките на настоящото НОХД), показанията на К.Е.С.(вкл. и приобщените
по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК нейни показания – л. 69 от
материалите по досъдебното производство), Г.С.М., Я.Н.М., частично показанията
на св. И.К.Н.., частично обясненията на подсъдимия К., писмените доказателства и
доказателствени средства - протоколи за
разпознаване на лица, протокол за доброволно предаване, съдебно- медицинско
удостоверение № 640/2013г., издадено от КСМД, епикризи от СБАЛЛЧХ, справка за
съдимост, съдебно- медицински удостоверения, издадени на подсъдимия и на св.Н.,
извлечения от журнали на спешен кабинет в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" и
рентгенови снимки на М. и К., извлечение - справка от ТД на НАП относно внесени
здравноосигурителни вноски от М., копие на материали от пр.пр. № 35985/2013г.
по описа на СРП, епикриза за К. от ДИБНП - ВМИ, справки от Агенция по
вписванията, от НОИ, от ОПП - СДВР, отговор от 03 РУ - СДВР по повод подадени
сигнали за побой на 28.07.2013г., препис – извлечение на акт за смърт на Н.М.,
удостоверение за наследници на М., способите за доказване - заключения на съдебно - медицинска експертиза
и допълнителна съдебно - медицинска експертиза, заключения на съдебно -
психиатрична експертиза и на допълнителни съдебно - психиатрични експертизи.
Въззивният
съд преценява, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти
е формирано въз основата на правилен
анализ на събраните по делото доказателствени материали и напълно
споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка.
Настоящият
съдебен състав счита също така, че не са налице основания за съществена промяна
на възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, тъй като, от една
страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства,
а от друга, възприетата от първия съд фактическа обстановка е правилно установена
на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Последната с
минимални изменения се изразява в следното:
Свидетелят Н.М. се познавал с подсъдимия
Н.К., знаейки и прякора му „Хаяса“, чрез общи познати в жк „Западен парк“,
където и двамата живеели, но между тях не били налице близки отношения.
На 28.07.2013г., около 21.00 часа св. М.,
придружен от приятеля си – св. В.И. и техен познат - св. В.Д., се прибирали от
риболов. Решили, преди да се приберат, да посетят заведение, разположено в квартала,
в който живеели и известно като „Гъбата“, което се намирало в градинката на
ресторант „Лебеда“. Тримата се отправили към мястото, придвижвайки се с
автомобила на св. И.. Когато достигнали пред заведението, Н.М. слязъл,
насочвайки се към заведението, за да потърси свободна маса, а св. В.И. се
отправил към местата, обособени за паркиране в непосредствена близост. Св. Д.
останал в автомобила с И.. В това време в заведението се намирали подс. Н.К. и
св. И.Н., които седели на една маса, разположена до вратата и пиели алкохол. Влизайки
в заведението св. Н.М. възприел жестикулации от страна на подсъдимия и св.Н.
към него и отправени по негов адрес обидни изрази и псувни. Той се приближил до
масата, седнал на един от свободните столове и попитал подсъдимия защо го псува
като му ударил шамар. След това подсъдимият К. замахнал към св. М. с ръка със
свита в юмрук длан, нанасяйки му силен удар, който удар попаднал в лявата част
на брадата на пострадалия М.. От съприкосновението пострадалият почувствал
внезапна болка в областта, в която бил съсредоточен ударът, а инерцията му го
повалила на земята. Направил опит да се изправи, но тогава към него пристъпили подс.К.
и св.Н.. Св. М. ударил в областта на лицето с глава св.Н., който в този момент
се навеждал към него и замахвайки, нанесъл удар и по носа на намиращия се в
непосредствена близост подсъдим. В този момент получил удар с ритник в областта
на главата отдясно от подсъдимия. Пострадалият се свил на земята, за да се
предпази, докато К. иН. успели да му нанесат и допълнителни удари с ръцете си.
На помощ на св. М. се притекъл св. И., който се опитал да разтърве участниците
в сблъсъка, а подс. К. избягал от заведението. Свидетелите В.И. и В.Д.
помогнали на св. М. да се изправи, забелязвайки и следите от понесения побой.
Пред тях М. споделил и за усещаната болка в челюстта си. Въпреки това на
първоначално отправеното предложение да бъде закаран до болнично заведение, той
отказал с молба да бъде придружен до дома си като св. В.И. го откарал до
неговото жилище. След около
два часа в жилището се прибрала и жената, с която Н.М. съжителствал
–св. Д.Б., пред която разказал за случилото се. Тъй като и тя забелязала
видимите следи от насилие върху лицето му и оплакванията му от болка в челюстта,
около 23.45 часа същият ден св. М., придружен от св. Б., посетили УМБАЛСМ „ Н.
И .Пирогов". В болничното заведение му били извършени прегледи,
включително и рентгеново изследване. Н.М. не могъл да постъпи веднага за
манипулации, тъй като нямал заплатени здравни осигуровки. След напускане на
спешния център пострадалият се върнал в дома си. На следващия ден заплатил задълженията
си към НОИ и бил приет за оперативно лечение в Клиника за лицево-челюстна
хирургия при Медицинска академия. Междувременно св. И.Н. и подсъдимият Н.К.
потърсили лекарска помощ за причинените им в резултат на ударите на пострадалия
травми по лицата в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“, където същите били диагностицирани,
след което освободени. На 29.07.2013г. в 13.45 часа от съдебен медик бил освидетелстван
св. И.Н. като при прегледа била установена разкъсно – контузна рана на лявата
вежда, кръвонасядане на клепачите на лявото око и кръвоизлив под конюктивата на
същото око, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На същата дата в 13.30 часа бил прегледан и подс. Н.К., при когото съдебният
медик констатирал кръвонасядане с охлузване на корена на носа и оток на челото
вдясно, довели до болка и страдание за подсъдимия. На 08.08.2013г. св. Н.М. също
посетил съдебен медик в КСМД, където бил освидетелстван и актуалното му
състояние било обективирано в медицинско удостоверение, в което било отразено,
че е установена открита фрактура на левия долночелюстен ъгъл с разместване,
закрита фрактура на тялото на долната челюст вдясно, кръвонасядане на дясната
орбита, охлузване на дясното слепоочие, десния лакът и дясното коляно. Впоследствие
при изследване на нанесените на Н.М. травми чрез експертно заключение било
установено, че при него е налице счупване на долната челюст в областта на
долния й ляв ъгъл и в областта на десния й клон, покриващо характеристиките на
медикобиологичния признак счупване на челюст, а охлузвания на дясното слепоочие, десния лакът
и дясното коляно, кръвонасядане на дясната орбита и охлузване на дясна ябълчна
кост са причинили на М. болка и страдание. Същият ден той подал до органите на
МВР сигнал за извършеното посегателство срещу него, по повод на който в 03 РУ -
СДВР било образувано досъдебно производство.
След
направен самостоятелен анализ на доказателствения материал, ангажиран по
делото, въззивният съдебен състав се солидаризира с извода на районния съд
относно доказаността на инкриминираното деяние, за което подсъдимият е признат
за виновен.
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като противно на доводите на защитата, е извършил
коректен анализ на събраните по делото доказателства, изяснявайки точния им
смисъл без да допусне превратното им тълкуване или неоснователно подценяване на
едни доказателства за сметка на други.
С оглед възраженията на
защитата в посока превратно тълкуване на доказателствата въззивният съд намира
за нужно да отбележи, че се солидаризира със съществения доказателствен извод
на първоинстанционния съд, че показанията на пострадалия М. са надежден
доказателствен източник както за времето, мястото и механизма на извършеното
инкриминирано деяние, така и за неговото авторство – в лицето на подсъдимия К..
Аргумент в подкрепа на горния извод се явява обстоятелството, че показанията на
пострадалия свидетел се отличават с ясни спомени и фактологично излагане на
възприятия относно времето и мястото на инкриминираните събития, начинът на
осъществяване на престъпното деяние, както и действията на подсъдимия и на св.Н.. Действително
този свидетел има качеството на пострадал от престъплението, като е
конституиран в хода на производството и като страна в процеса (в качеството му
на частен обвинител), с оглед на което до известна степен се явява
заинтересовано лице от крайния изход на делото. Този факт обаче, според
настоящия съдебен състав, не е основание показанията му да бъдат изключени от
доказателствената маса, както и да бъде отречена достоверността им. Въззивната
инстанция извърши самостоятелен анализ на показанията на пострадалото лице като
достигна до извод, че те са високо информативни, обективни и последователни. Констатираните
несъответствия в показанията на свидетеля, дадени пред първия съд по повод част
от хронологията на събитията по време на процесния инцидент (конкретните
действия на всеки един от двамата участници в нанасянето на удари спрямо него,
с които последните за засегнали физическия му интегритет), законосъобразно са
били отстранени от страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281, ал.5 от НПК на дадените от него показания в досъдебната фаза на процеса. Според
настоящия съдебен състав констатираните от първия съд несъответствия или липса
на спомен в показанията на пострадалия свидетел не внасят съмнение в
достоверността на изложеното от него, доколкото по отношение на основните
факти, включени в предмета на доказване (извършеното на инкриминирано деяние и
неговото авторство), в показанията на свидетеля се констатира еднопосочност и
категоричност. Съдът приема отчетените несъответствия в показанията на
пострадалото лице като закономерно следствие на изминалия значителен период от
време от дата на инцидента до проведения му разпит пред съда. Подобно на
първата инстанция, въззивният съд се довери на еднопосочните показанията на
свидетеля, дадени от него в хода на досъдебното производство, доколкото
последните са дадени по-скоро след развилите се събития, за който се отнасят,
поради което и съвсем нормално в тях обективната действителност да е намерила по-пълно
и по-правдиво изражение, както и на тези пред съда, в които последователно
коментира нанасяне на удара, причинил увреждането именно от страна на
подсъдимия К.. Както основателно е коментирал контролираният съдебен състав,
пострадалият нееднократно
подчертава, че единствено поведението на подс. К. е причинило неговото
нараняване. Последващите действия са относими към момент, следващ причиняването
на инкриминираното нараняване и са неотносими към ангажиране наказателната
отговорност на Н.К.. При този последващ
във времево отношение момент М. се е предпазвал с ответни удари от последващото
насилие, в което вече се е включил и св.Н.. Този последен етап от нападението
обаче пострадалият категорично не свързва с основното си нараняване. Неговите
твърдения за присъствието на мястото на деянието, респ. за участието на
подсъдимото лице в реализацията на престъпното посегателство и за механизма на
последното не се явяват оборени и от показанията на останалите свидетели, в
частност Д., доколкото той е наблюдавал втория етап от развоя на конфликта
между двамата мъже. Нараняването на челюстта на пострадалия е генерирано при
първото съприкосновение – за това свидетелстват и В.И. и А. М., а косвено и
свидетелите Б., Г.М. и Я.М.. Както правилно е отбелязал първия съд,
пострадалият не игнорира в разказа си и присъствието в близост на своите
приятели, станали очевидци на инцидента, а така също и присъствието на св.Н.,
придружавал подсъдимия в процесната вечер, но не сочи никой от тях като
участник в побоя. М. изнася подробни твърдения и относно последиците от
извършеното спрямо телесния му интегритет посегателство от страна на
подсъдимия, изразили се в счупване на долната челюст в областта на левия ъгъл и
десния й клон, наложило нейната фиксация посредством оперативна намеса и
шиниране с цел възстановяване на функционалността й. Твърденията му намират
подкрепа не само в показанията на неговите близки – Д.Б., Г.М. и Я.М., но се
допълват, макар и в косвени детайли и в показанията на св. В.И., който си
спомня за споделените пред него от пострадалия усещания за болка в областта на
главата, а и травмите, които са се различавали след побоя. Св. М. споделя, че некоректно
е отразена датата на първото рентгеново изследване в издаденото му съдебно-медицинско
удостоверение, което съответства на фактите, обективирани в епикризата, касаеща
прегледа и лечението му, рентгеновите снимки, както и журнала от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов".
Позитивно
отношение този въззивен състав има и към анализа на останалите гласни
доказателствени източници, направен от контролирания съд. Изложените от Н.М. обстоятелства
и хронология на събитията се подкрепят от афишираното от свидетелите В.И. и В.Д..
Съответно те намират опора и относно механизма на телесните увреждания при М. и
техните медикобиологични характеристики в заключението на съдебно -
медицинската експертиза.
Детайлизиран
разказ относно инцидента в заведение „Гъбата“ се наблюдава в изложеното от
свидетеля И., въпреки липсата на възприятия у него за началото на конфликта. За
този темпорален аспект въззивният съд черпи информация от показанията на св.Н.
и подсъдимия, в които се коментира нанесен удар в лицето – шамар от страна на М.
спрямо К.. Тези твърдения не са опровергани от останалите доказателствени
източници и намират логична опора както в твърденията на М. за първоначално
възприети от него псувни и обиди от страна на К. иН., така и за последвалия
физически сблъсък между подсъдимия и М., в който се намесил впоследствие иН.. Показанията
на свид. И. намират потвърждение и се допълват и от протоколите за извършени с
негово участие разпознавания, в които той категорично припознава К. като автор
на първия удар и последващия ритник, понесени от М., а свид.Н. единствено като
лице, което се е намесило във вече започналия конфликт.
По идентични съображения
районният съд е кредитирал с доверие и споделеното относно събитията от св. Д.,
за присъствието на когото в заведението споделя дори подсъдимото лице в своите
обяснения, противно на възраженията на защитата, че показанията на този
свидетел не следва да се възприемат с доверие, тъй като той се появява в
показанията на пострадалия едва в съдебната фаза на процеса. Дали да се
кредитират или не показания на свидетел се преценя въз основа на тяхната
съдържимост и относимостта им с други доказателствени източници, а не спрямо
фазата, в която те са депозирани. Този свидетел е убедителен относно
непосредствените си възприятия за упражнено от подсъдимия физическо насилие
върху пострадалия. Той добросъвестно отрича да е станал очевидец на директен
удар с юмрук от страна на К., но този факт не опровергава заявеното от
пострадалия и св. И., доколкото е очевидно, че възприятията на свид. Д. са
формирани върху един по- късен етап от инцидента с М.. Този свидетел коментира
и за възприета кръв по главата на пострадалия и споделени от него усещания за
силна болка в челюстта, каквато впрочем описва и в собствените си показания св.
М. и каквато съответства на причинената му травма, видно от приетите по делото
медицински експертизи. Обстоятелството, че Д. не е усетил затрудения в говора
на пострадалия, не опровергава твърденията на последния за причинени травми,
доколкото поносимостта към болката при всеки е строго индивидуална и не подлежи
на оценка нейното външно проявление.
Поради това не следва да се поставя под съмнение добросъвестността на
свидетеля, нито обективността на заявеното от него, дадено в подкрепа тезата за
идентичност на подс. К. и автора на инкриминираното по делото деяние.
Районен съд е
коментирал, че факти в подкрепа на казаното от пострадалия, се съдържат и в
показанията на свидетелката Д.Б.. Детайлизирани, последователни и еднозначни са
сведенията на св. Б. относно обстоятелствата, които непосредствено е възприела
след като се е прибрала в дома си - физическото състояние на М., споделените
пред нея негови усещания за болка, възприетите обективни белези от нараняване
върху неговото лице и тяло, както и пресъздадените от него твърдения относно
личността на нападателя му, обстоятелствата, при които е реализиран побоят и
резултата от действията на К.. Същевременно, споделените от свидетел Б.
наблюдения върху обективното физическо състояние на пострадалия след деянието
напълно се припокриват и с първоначалните данни за същото, изводими от
медицинската документация по делото, рентгеновите снимки, а така също и от
съдебно- медицинските експертизи, приети по делото, в които като възможен и най
- достоверен механизъм на причиняване на телесните увреждания е възприет
категорично този, даден в показанията на Н.М.. В унисон със заявеното от
пострадалия тази свидетелка поднася и данните за оказване на първа помощ на М.
и причините, поради които е подал жалба в полицията едва след приключване на
своето лечение. Сведения за тези обстоятелства се допълват и от приобщените
журнали от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, приложените епикризи за пострадалия и съдебно
- медицинското удостоверение, ведно с рентгеновите снимки. За изграждане на
изводите по същество на решаващия съд са допринесли и показанията на свидетелите
Г.М. и Я.М., въпреки тяхната ниска релевантна стойност. Техните показания са
еднопосочни, че за инцидента те са разбрали именно от пострадалия, като
изложената фактология съответства и на изнесеното от пострадалия и останалите
коментирани до момента свидетели. Относно механизма на телесните увреждания при
пострадалия, респ. техните медикобиологични характеристики те са допълнени и
потвърдени и от заключението на съдебно - медицинските експертизи.
Неоснователни са
доводите на защитата за необосновано дискредитиране показанията на св.Н. от
първия съд. Районен съд е обсъдил детайлно неговите показания, съпоставяйки ги с
останалите доказателствени източници и давайки верен отговор защо не ги
възприема с доверие. Единствено въззивният съд не се съгласява с позицията на
първия за игнориране твърденията наН. за ударен шамар от страна на М. спрямо К..
Както вече бе отбелязано, тези изявления не се опровергават от други източници,
съответстват на обясненията на подсъдимия и на поведението на човек, който е
възприел обиди към себе си, след което е пострадал от удар с юмрук и ритник от
страна на подсъдимия и последващи удари от страна на К. иН.. Това съответства и
на отразеното в медицинската документация на подсъдимия и неговия приятел И.Н..
Въззивният
съд, също както контролираната инстанция, кредитира като обосновани и обективни
заключенията на извършените в хода на досъдебното производство съдебно-медицински
експертизи по отношение на констатираните травматични увреждания при
пострадалия М.. От тях се установява както вида на телесните увреди на М., така
и механизма на получаването им. Като вид на водещата травма,
констатирана у него, се възприема „счупване на долната челюст в областта на
долния й ляв ъгъл и в областта на десния й клон“, което покрива
характеристиките на самостоятелния медикобиологичен признак „счупване на челюст“.
У пострадалия са установени и допълнителни мекотъканни наранявания,
локализирани в главата и крайниците, изразяващи се в охлузвания на дясното
слепоочие, десния лакът и дясното коляно, кръвонасядане на дясната орбита,
охлузване на дясна ябълчна кост. Всички те се отличават с „болка и страдание“,
съотносимо към характеристиката на лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.
Така описани всички наранявания, в частност водещото най - тежко такова -
счупването, добре отговарят да са причинени именно в резултат на юмручен удар,
а някои от тях и удари в други части на тялото. При изслушване на специалистите
в съдебно заседание те категорично заявяват, че липсва основание да се
коментира механизъм на причиняване на водещата травма като получена в резултат
на падане от собствен ръст или от удар с крак.
От значение за
обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата от предмета на
доказване районен съд, както и настоящият възприема приобщените в хода на
съдебното следствие медицински документи - журнали от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
съдебно - медицински удостоверения и епикризи, както и рентгенови снимки и
изготвените въз основа на тях и на свидетелските показания съдебно-
психиатрични експертизи на подс. К.. Чрез тях се допълват фактите, съществени
за инцидента, касаещи неговото възникване и развитие, а така също се предоставя
отговор относно субективната страна на престъпното посегателство и наличието
или липсата на особености, дадени в поведението на подсъдимия, които да
променят правната квалификация на извършеното от него.
Действително, в
отговор възраженията на защитата, в изготвената комплексна съдебно -
психиатрична и психологическа експертиза вещите лица споделят възможност подс. К.
да е действал в състояние на физиологичен афект, но поставят изрично условие,
че това наличие би могло да бъде възприето само в ситуация на установена провокация
от страна на пострадалия. Защитата посочва, че са налице показания за уплаха у
подсъдимия, в резултат на която той е избягал от местопроизшествието. Всъщност
тази уплаха, разгледана в контекста на установената от доказателствените
източници информация, а не самоцелно изведена от тях, се дължи на поведението
на подсъдимия по нанасяни удари на М. в неговата глава и тяло с юмрук и ритници
и респективно бягство от местопроизшествието след осъзнаване на извършеното като
не може да бъде възприето наличие на физиологичен афект при тези действия, тъй
като той афишира конкретни спомени за случилото се без наличие на стеснение на
съзнанието за стеклите се събития. Както е посочил и районен съд, изрично в
експертизите по делото се коментира, че поведението на К. е останало под
достатъчен рационален контрол и липсват данни за негова обърканост и
дезориентация.
Така
обсъдените експертни заключения са изготвени от вещи лица със съответната
специалност, като са обективни и обосновани, поради което според настоящата
инстанция законосъобразно решаващият съд е извел въз основа на тях фактическите
и правните си изводи.
В
заключение в подкрепа на изложената фактология въззивната инстанция кредитира
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
доколкото според съда последните изхождат от лицата, които са посочени в тях,
като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната
действителност отразените в тях обстоятелства, с оглед на което въззивният със
използва последните при изграждане на фактическите и правните си изводи.
Макар и с други аргументи този съдебен
състав споделя извода на контролирания, че са неоснователни твърдението на
защитата за наличие на превишаване пределите на неизбежна отбрана от страна на
подсъдимия. Този състав възприе нанесен удар с ръка от страна на пострадалия,
но за него той е бил провокиран от предхождащо поведение на подсъдимия и
неговият приятел – св. И.Н., свързано с отправяне на псувни и обидни реплики
към неговата персона. Очевидно е, че нанесеният удар с длан в лицето на подс. К.
– шамар, не представлява поведение, което със своите характеристики, интензитет
и сила да застрашава във висока степен живота и здравето на подсъдимия, за да се коментира, че незабавното
отвръщане с юмрук в лицето и ритници, в резултат на което е счупено челюстта на
М., представлява поведение, покриващо характеристиките на превишаване пределите
на неизбежната отбрана.
Констатация
за необремененото съдебното минало на подсъдимия към датата на деянието,
първият съд вярно е направил въз основа на приложената и приета по делото като
писмено доказателство справка за съдимост.
С
оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че преценката на
доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния съд е правилна и
обоснована, а възраженията, застъпени от защитата на подсъдимия в
противоположна насока, се явяват неоснователни.
При
описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията
на престъплението, за което подсъдимото лице следва да понесе наказателна отговорност.
В тази връзка въззивната инстанция счита, че от събраните по делото
доказателствени материали, анализирани поотделно и в тяхното единство, по
непротиворечив начин се установява, че подсъдимият Н.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 НК.
По един категоричен и неподлежащ на съмнение начин е
установено от обективна страна, че на инкриминираната дата, място и време, подсъдимият
Н.К. чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на Н.М.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта
на левия й ъгъл и в областта на десния й клон, което травматично увреждане реализира
медикобиологичния признак „счупване на челюст“.
Въззивният съд
напълно споделя изложеното от контролирания, че според експертите най -
вероятният възможен механизъм на деянието е именно нанасянето на юмручен удар,
като изключват вероятността счупването да е получено по механизма на падане на
тялото от собствен ръст или при удар с крак. Правилно е отбелязал решаващият
съд, че тази позиция е защитена от експертите с позоваване на особеностите на
човешкото тяло и с нелогичността при падане да не се констатират увреждания от
рода на охлузванията на кожата, кръвонасядания в изпъкналите кости на главата,
а при ритник - да не останат следи от обувката в засегнатата област- в случая
областта около долната челюст от лявата страна на лицето. Наред с това и самите
свидетели И. и М. са категорични, че се касае за отчетлив, силен удар с юмрук,
което добре отговаря на характеристиките на травмата, която е причинена на
пострадалия, поради което и възраженията на защитата за различен механизъм на
причиняване на увреждането, не намират доказателствена опора.
По отношение на
коментираната от защитника недоказаност на наличната причинно-следствена връзка
между нанесения от страна на К. удар и причинената на М. телесна увреда, отново
следва да бъдат споделени доводите на първата инстанция за необоснованост на
тази теза. Релевантна доказателствена информация за наличието на непрекъснатост
между действията на К. и причиненото на М. се съдържат в показанията на свидетелите
В.И., В.Д., А. М., Я.М., Г.М., Д.Б. и Н.М., в заключенията на съдебно -
медицинските експертизи и писмените доказателства по делото, свързани със
здравословното състояние на М.. От обективна страна с възможните гласни
доказателства и експертни заключения се установява точният момент на
причиняване на увреждането и механизма на възникването му като не е налице
друга възможност за причиняване на телесното увреждане на пострадалия като
например удар върху терена или удар с крак.
В случая, както законосъобразно е счел и съставът на районен
съд, е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия К.,
изразяващи се в
нанесен удар
с юмрук в областта на лицето на пострадалия М.. Непосредствено след нанасяне на
удара неговото видимо състояние и налични травматични увреждания са възприети
от свидетелите, вкл. и от свидетелката Б., което е било причина и за посещение
от него и от Б. на УМБАЛСМ „Пирогов“.
Според настоящата въззивна инстанция субективната страна
на извършеното се характеризира с пряк умисъл, който извод се извлича от обективните признаци на
извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние. Действията на подсъдимия,
описани по-горе, обективират съзнаване на общественоопасния характер на
извършеното, предвиждане на последиците, както и стремеж за тяхното постигане. Въззивният
съд приема, че за субективната съставомерност на деянието не е нужно подсъдимото
лице да е имали съзнание за точната по вид телесна повреда, която ще причини на
пострадалото лице като е достатъчно в случая, да е имал представа за това, че с
активните си действия ще причини увреда на здравето на пострадалия. Подсъдимото
лице към момента на извършване на деянието е достигнало достатъчна степен на
психо-физическа и социална зрялост, за да може да прецени, че с нанесеният удар
с ръка – юмрук има възможност да причини всякакви по вид телесни увреждания.
Самият механизъм на извършване на деянието – силата и интензитета на нанесения
удар, сочи категорично желанието на извършителя за настъпването на вредоносния
резултат.
Извършвайки собствена преценка на
релевантните за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия фактори
въззивният съд намира, че правилно са преценени от решаващия съд наличните по отношение
отговорността на К. смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради което и
наложеното наказание е отмерено в правилен размер и за реализацията на
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК и преди всичко за
поправянето на осъдения, законосъобразно му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца. Според настоящата инстанция последното ще
съдейства за постигане целите както на генералната, така и на специалната
превенция, без същевременно прекомерно да се засяга правата на подсъдимото лице.
Правилно
предвид липсата на предходна съдимост и липсата на данни за трайно установени
престъпни навици у подс. К., районният съд не е намерил за необходимо
наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно.
Настоящата инстанция също счита, че за поправянето и превъзпитанието на
извършителя на инкриминираното деяние ще е достатъчно отлагането на
определеното наказание на основание чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3
години.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият законосъобразно е
осъден да заплатят направените по делото разноски.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето
решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и
чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.10.2018г. , постановена по НОХД
№ 580/2014 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 2 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.