Р Е Ш Е Н И
Е № 260816
гр. Пловдив, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6823 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.12-19 ЗЗДН.
Образувано е по молба на С.С.А., в лично качество и
като законен представител на малолетното дете Д.Д.А. срещу Е.С.К. и А.К.Я., с
твърдения, че молителите са жертви на домашно насилие, упражнявано от
ответниците – първата ответница – **** на молителката С.С.А. и ****** на
малолетния Д.Д.А., и втората ответница – **** на молителката С.С.А. (**** на ****
на С.А.) и роднина по трета съребрена линия на малолетния Д.Д.А..
В молбата за защита, както и в допълнителната молба,
неразделна част от нея, се излагат твърдения, че молителите заедно с първата
ответница живеят в къща на адрес: гр. ****, собственост на **** на С.А., със
запазено право на ползване от страна на първата ответница. Сочат, че втората
ответница – А.К.Я., притежава друго жилище, където живеела със семейството си,
но от 15.06.2020 г. се настанила в дома на ****, в стая, която се използвала от
ответницата Е.С.К.; постоянно била в къщата, спяла там и до момента. Излагат се
твърдения за осъществени два акта на домашно насилие – на дата 15.06.2020 г. и
на дата 16.06.2020 г. Твърди се, че на 15.06.2020 г. в 11.00 часа ответницата А.Я.
влязла в една от обитаваните от С.А. стаи, където били двамата молителите и
започнала да крещи, че молителката С.А. използвала безвъзмездно имота, без да
има право на това, да я заплашва, че „****“, ако не и бъдат платени 5000 лв. от
**** на молителката или не й бъде преотстъпено ползването на една от стаите, в
които живее С.А. с децата си. Към вербалните нападения на втората ответница, се
присъединила първата ответница Е.К., която също викала и заплашвала. От
посочената дата до подаване на молбата за защита двете ответници системно
осъществявали психически тормоз спрямо молителката С.А., изразяващ се в
крещене, вербална агресия, заплахи; причаквали я да излезе от нейните стаи,
където тя стояла заключена заедно с децата си и започвали да й крещят, да й
искат пари и да я принуждават да отстъпи право на ползване на една от стаите.
Така описаната агресия била осъществена в присъствието на малолетния Д.А., към
когото ответниците отправяли и директни заплахи, като му казвали, че ако
продължават с **** му да се заключват, ще ги изгонят от къщата. По отношение на
твърдения инцидент на дата 16.06.2020 г., се сочи, че в 18,00 часа, след като
молителите се прибрали в дома си и се заключили в една от ползваните от тях
стаи, за да избегнат скандали с ответниците, последните започнали да чукат на
вратата. След като молителите не отворили, ответниците започнали да блъскат
вратата, да опъват дръжката, да заплашват, че ако не им бъде отворено, ще
разбият вратата и ще ги накарат да реват, с което предизвикали страх у
молителите, че вербалната агресия може да прерасне в физическа. Предвид
изложените твърдения молят съда за защита, включително и незабавна, като бъдат наложени
мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 – да се задължат ответниците да се
въздържа от извършване на домашно насилие, т. 2 – да се отстрани ответницата А.К.Я.
***, по т.3 – да се забрани на ответницата А.К.Я. да приближава молителките,
жилището им, местата за социални контакти и отдих.
По делото не е постъпил писмен отговор от ответниците Е.С.К.
и А.Я.. В първото по делото съдебно заседание ответницата А.Я. изразява
становище за неоснователност на молбата за защита от домашно насилие. Твърди,
че няма вина за случая, а молителите лъжат. Изяснява, че **** й, другата
ответница е на 86 години и не може да тормози молителите, напротив те тормозят
нея. Твърди, че са се разбрали със **** и при деленето на къщата тя да получи
десет хиляди лева и да остане да се грижи за **** и. **** им не била съгласна с
това и по този повод тя е **** и се скарали, скарали се и със С., защото тя си
искала парите, а те двете тормозели **** и, защото тя искала парите. Моли за
отхвърляне на молбата за защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Законът
за защита от домашно насилие цели да уреди правата на лицата, пострадали от
домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното прилагане – чл.1, ал.1 ЗЗДН. Домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били или
са в семейна среда или във фактическо съпружеско съжителство – чл.2, ал.1 ЗЗДН.
Легитимирани да търсят защита по
този закон са лицата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.3 ЗЗДН. Установи
се по безспорен начин по делото, а и страните не спорят по този въпрос, че първата
ответница е **** на молителката С.С.А. и пра**** на малолетния Д.Д.А., а
втората ответница е **** на молителката С.С.А. (**** на **** на С.А.) и роднина
по трета съребрена линия на малолетния Д.Д.А.. Поради това, съдът приема, че
молбата е подадена от лица, които имат право да търсят защита по реда на ЗЗДН,
съгласно чл. 3, т. 4, т.5, и т.6 ЗЗДН, срещу лица, които имат право да
отговарят по молбата, поради което е допустима.
Разпоредбата
на чл.10, ал.1 ЗЗДН предвижда молбата за защита от домашно насилие да се подава
до един месец от извършване на твърдения акт на домашното насилие. В случая, в
молбата за закрила са изложени твърдения за осъществени актове на домашно
насилие на дата 15.06.2020 г. и на 16.06.2020 г. Доколкото молбата е депозирана
на 17.06.2020 г., то съдът приема, че същата е в законовия срок и следва да се
разгледа по същество.
За да бъде уважена депозираната
молба, следва да се установи, че в обективната действителност се е проявил
твърденият акт на домашно насилие. За доказването на акта на домашно насилие са
допустими всички доказателства и доказателствени средства, предвидени в ГПК,
като следва да се отчита и доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Последната, депозирана под страх от наказателна отговорност от молителите,
при липса на други доказателства (често в случаите, в които актът на домашно
насилие е осъществен на „четири очи”) може да бъде достатъчно основание съдът
да постанови заповед за защита.
По делото са ангажираха гласни
доказателствени средства, като на всяка от страните беше разпитан по един
свидетел при режим на довеждане. От показанията на свидетеля С. Д.А., *** на
ищцата С.А. и **** на ответницата Е.К., се установява че е бил свидетел на
твърдените актове на домашно насилие на дата 15-ти юни и 16 юни 2020 година. За
първата дата изяснява, че е бил в неговата стая, когато чул в другата стая да
има спорове. Ответницата А. нахлула в стаята при **** му и **** му и поискала
тя да освободи една стая, в която да живее А. и да и даде 5000 лв., като
говорела агресивно и заплашващо. Към спора се включила и Е., пра**** му, която
повторила същото - да заплатят 5000 лв. на ответниците. Така възникналият спор
бил в присъствието на малолетния Д.. На следващия ден спорът отново се
повторил, като А. причакала С. и отново поискала да освободи една стая и да и
плати 5000 лв. С. се заключила с детето в стаята, а А. започнала да тропа по
вратата. Отново Е. се намесила и заплашвала, че ще разбие вратата и започнала
да тропа. Молителката се обадила в полицията, но когато патрулката дошла,
ответниците напуснали къщата. Свидетелят изяснява, че къщата, в която живеят, е
собственост на неговата **** - **** на молителката С.А. и **** на ответницата Е.К..
Знае, че Е.К. имала запазено право на ползване по отношение на къщата, като
откакто живеели там от август 2018 година не е имало проблеми кой какво да
ползва.
От показанията на свидетелката Е. И.
Т. се установява, че живее в съседство с процесния имот. Знае за много
инциденти между страните, като на втората дата - 16-ти юни 2020 година
ответниците били при нея, когато им се обадили от Първо районно управление.
Свидетелката изяснява, че ответниците са тропнали на С.. Пояснява, че
ответницата Е.К. е възрастна жена на 86 години, като молителите я оставили да
живее в коридора, заключили я в малко помещение, както и в двора да пере и да
готви, а тя имала право да ползва къщата.
По делото се установи, че на втората
процесна дата – 16.06.2020 г. в 18,40 часа молителката С.А. е подала сигнал в
Първо РУ на МВР Пловдив, като на място е изпратен патрул; установени са лицата
на адреса, разяснени са им правата и са насочени да подадат жалба в полицията.
С оглед съвкупната преценка на
всички събрани по делото доказателства, в това число и подадената от молителката
декларация по член 9, алинея 3 ЗЗДН, съдът стигна до извода, че от фактическа
страна са се осъществили изложените от молителите фактически твърдения в
молбата за защита. Установи се по делото, че молителката С.А. и ответниците Е.К.,
нейна **** и А.Я., нейна ****, са имали спорове във връзка с имота, в който те
живеят. Тези спорове са били породени от неизяснена по своето съдържание
уговорка за заплащане от **** на молителката и собственик на имота на сумата от
5000 лева в полза на ответницата А.Я.. Тази своя претенция А.Я. е заявила пред
молителката на процесните дати, като е имало спор относно това. По делото е
безспорно, а и молителите твърдят в молбата за защита, че имотът, в който
живеят, е собственост на трето лице - **** на молителката С.А., като
ответницата Е.К. има запазено право да ползва цялата жилищна сграда.
Разгледано
от правна страна, установеното поведение на ответниците на дата 15.06.2020 г. и
на дата 16.06.2020 г. не представлява акт на домашно насилие нито по отношение
на молителите. Действително, както се посочи и по-горе на процесните дати е
имало спорове между молителката и ответниците, които са от имуществен характер.
Легалната дефиниция, дадена в чл. 2 ЗЗДН определя като домашно насилие „всеки
акт”, който накърнява личната сфера на легитимираните да търсят закрила лица.
Според настоящия състав обаче, за да е съставомерен този акт като домашно
насилие, същият следва да представлява посегателство с известен интензитет, който да оправдае намесата на държавата в
междуличностните отношения, или казано с други думи степента на обществена
опасност на деянието не следва да е пренебрежимо малка. В противен случай би се
достигнало до недопустима с оглед принципите на демократичното общество
регулация от страна на публичната власт на личната сфера на гражданите, която
регулация не преследва „легитимна цел” съгласно стандартите на ЕКПЧ.
Осъщественото деяние от ответниците – заявяване
на имуществени претенции от молителката С.А., във връзка с имота, в който
страните живея т, не представлява
посегателство с достатъчен интензитет на обществената си опасност, за да
обуслови налагането на мерки за закрила по ЗЗДН.
Поради това, подадената молба следва да
се отхвърли.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, разноските в производството следва да се възложат в тежест
на молителя, като на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 25 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Пловдив. На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат и ответниците. Всяка
от тях доказа заплащането на по 500 лв. адвокатски хонорар и молителката С.А.
следва да бъде осъдена да им го възстанови.
Така
мотивиран, на основание чл.15 ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената от С.С.А., ЕГН: **********,
в лично качество и като законен представител на малолетното дете Д.Д.А., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** № 33035/17.06.2020 г. за защита от домашно насилие срещу Е.С.К.,
ЕГН: **********, адрес: *** и А.К.Я., ЕГН: **********, адрес: ***.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН: ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
Пловдив, сумата в размер на 25 лв.
(двадесет и пет лева) – държавна такса.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН: ********** да
заплати на Е.С.К., ЕГН: ********** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща съдебно деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН: ********** да заплати на А.К.Я., ЕГН: **********
сумата от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в 7-дневен срок от съобщаването му с въззивна
жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.