Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 28. 07. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов ч. гр. д. № 11632 по
описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по реда на чл. 437, ал.
1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от 18. 09. 2020 г. от
длъжника в изпълнителното производство “С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ***, съдебен адрес *** (жалбоподател), чрез процесуалния
представител адвокат В.В. срещу постановление № 1317/15. 09. 2020 г. на
частния съдебен изпълнител Л.М., рег. номер 785 и район на действие Софийския
градски съд (съдебният изпълнител), постановено по изпълнително дело №
20207850400118, в частта, в която са били приети разноски по
изпълнението за адвокатски хонорар в размер над 200 лева, 3 лева банкови
комисиони, 72 лева такси по т. 5 и вземане за т. 26 за горницата над 24 лева.
Жалбоподателят твърди, че таксата по т. 26 от Тарифата се начислява само
въз основа на вземането по изпълнителен лист и законна лихва върху него.
Заявява, че единствените действия на процесуалния представител на взискателя се
свеждат до една молба за образуване на делото. Допълва, че съдебният изпълнител
няма възможност да начислява такси за вдигане на наложените обезпечителни
мерки, като твърди, че е изпълнил цялото задължение и се позовава на чл. 433,
ал. 2 ГПК. Относно банковите комисиони от 3 лева поддържа, че сумата не е
посочена в изпълнителния лист. Иска от Софийския градски съд да отмени
постановлението за разноските и вместо него да постанови решение, с което да
определи адвокатски хонорар от 200 лева, авансови такси по т. 1 от ТТРЗЧСИ 24
лева, по т. 5 от Тарифата - 24 лева, по т. 9 - 18 лева за налагане на запор и
24 лева с вкл. ДДС - такса по т. 26 от Тарифата. Претендира разноски за
настоящото производство.
По делото е постъпила и втора жалба от жалбоподателя от 02. 10. 2020 г.
С нея се обжалва постановление за разноските с изходящ номер 1357/28.09.2020
г., издадено от съдебния изпълнител по същото изпълнително дело, в частта,
в която са приети разноски по изпълнението, съдържащи се в издадени, но
невръчени на длъжника сметки. Поддържа, че съдебният изпълнител е присъединил
държавата като взискател, въпреки че жалбоподателят е погасил задълженията си
към нея още преди присъединяването ѝ. При това положение прави извод, че
съдебният изпълнител няма право на т. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на суми в полза
на държавата. Добавя, че съдебният изпълнител няма право да си начислява ДДС,
като се позовава на чл. 67, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС) и на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-214 от 2018 г. Освен
това твърди, че съдебният изпълнител няма право да начисли такси по т. 5 от 48
лева за администриране на жалбата, като твърди, че обжалваният акт е
незаконосъобразен. Иска от Софийския градски съд да отмени постановление за
разноските с изходящ номер 1357/28.09.2020 г., с което са били приети за
събиране разноски както следва: 48 лева по т. 5 от ТТРЗЧСИ; съгласно сметка №
10109 от 15. 09. 2020 г.; 1 028 лева и 35 стотинки - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
съгласно сметка № 10110 от 15. 09. 2020 г.; 3 562 лева и 1 стотинка - такса по
т. 26 съгласно сметка № 10113 от 16. 09. 2020 г. и 48 лева - такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ по сметка № 10148/28.09.2020 г., като вместо него съдът да определи
разноски от 0 лева поради липса на основание за събиране на такси по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, а за таксите от 48 лева като недължими за администриране на жалби
срещу незаконосъобразни актове на съдебния изпълнител. Отново претендира
разноски за настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение
срещу първата жалба от взискателя по изпълнителното производство “Е.М.ЕООД, ЕИК ******. Твърди, че
адвокатското възнаграждение не превишава нормативно установените минимуми по
чл. 10, т. 1 и по т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Заявява, че след образуването на изпълнителното дело е указал
на съдебния изпълнител, че се отказва от определени изпълнителни способи и че е
посочил други, както и конкретни банкови сметки, които да бъдат запорирани.
Поради това приема, че са били извършени действия по събирането на вземането,
отделно от самото образуване на изпълнителното производство. Позовава се на
практиката на Софийския градски съд. Претендира разноски в настоящото
производство.
Постъпили са мотиви от съдебния изпълнител. Оспорва твърдението на
жалбоподателя, че на взискателя “Е.М.ЕООД трябва да бъде признат адвокатски
хонорар само по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Заявява, че освен подаването на молбата за
образуване на производството, процесуалният представител също така е представил
и молба за промяна на изпълнителните действия, с която се променя искането за
запор на движимо имущество и налагане на възбрана върху недвижима собственост,
като се посочва способ на изпълнение - запор на банкови сметки. Твърди, че т.
26 от ТТРЗЧСИ предвижда събирането на такса за изпълнение на парично вземане
върху събраната сума съобразно интереса, а не само върху главницата по
изпълнителния лист. Поддържа, че държавата основателно е била присъединена като
взискател в изпълнителното производство, като едва на 28. 09. 2020 г. е
постъпило удостоверение от НАП, от което е видно, че жалбоподателят няма
задължения към държавата. Прави извод, че е налице плащане на целия дълг
директно на присъединения взискател, което е настъпило след образуването на
изпълнителното производство. С оглед на момента на плащането заявява, че
длъжникът дължи разноските по принудителното изпълнение в полза на държавата.
Споменава възражението срещу начисляването на ДДС върху таксите в съдебното
изпълнение.
Софийският градски съд, след като прецени становището на жалбоподателя и
данните по делото, направи следните фактически и правни изводи.
Жалбите са подадени в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез
надлежно упълномощен процесуален представител. Представени са документи за
платени държавни такси в необходимия размер. Следователно жалбите са процесуално допустими.
Изпълнителното производство е образувано по молба на “Е.М.ЕООД въз
основа на изпълнителен лист, издаден от Монтанския районен съд в полза на К.И.Б.за
сумата от 200 лева, представляваща адвокатски хонорар. След издаването на
изпълнителния лист К.И.Б.е цедирала на “Е.М.ЕООД вземането ведно с
принадлежностите. Длъжникът (жалбоподателят) е бил надлежно уведомен за цесията
чрез телепоща на 15. 01. 2020 г.
С поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е бил поканен да
преведе по платежна сметка на съдебния изпълнител следните суми: 200 лева
присъдени разноски, 400 лева разноски по изпълнителното дело, 3 лева банков
комисион за превод на авансовите такси, 216 лева и 36 стотинки такси по
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ), които включват 24 лева такса за образуване на делото по т. 1, 6 лева
по т. 3, 24 лева за връчване на поканата за доброволно изпълнение по т. 5; 18
лева за налагане на запор по т. 9; 72 лева за три броя съобщения при
прекратяване на делото (за връчване на съобщения до страните за издадено
постановление за прекратяване на делото и съобщение за вдигане на наложен
запор) по т. 5; и 72 лева и 36 стотинки пропорционална такса по т. 26.
С молба от 27. 08. 2020 г. жалбоподателят е направил възражение срещу
постановлението за разноски, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение,
за следните суми: за адвокатски хонорар за горницата над 200 лева, твърдейки,
че единствените извършени действия от процесуалния представител се свеждали до
молба за образуване на изпълнително дело; за сумата от 3 лева банкови
комисиони, доколкото не са посочени в изпълнителния лист; сумата от 72 лева
такси по т. 5 за три броя съобщения за прекратяване на делото; сумата от
горницата над 24 лева по т. 26.
На 28. 08. 2020 г. съдебният изпълнител е получил от НАП удостоверение
по чл. 191, ал. 4 ДОПК, съгласно което жалбоподателят (длъжникът) има публични
задължения към държавата в размер на 10 616 лева. На 01. 09. 2020 г. е съобщил
размера на тези задължения на длъжника, както и че въз основа на същото
удостоверение държавата е присъединен взискател по право. С молба от 02. 09.
2020 г. длъжникът е представил платежно нареждане в полза на НАП за същата
сума, като платежното нареждане е датирано към 21. 08. 2020 г.
След получаването на молбата съдебният изпълнител е поискал от НАП
актуално удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК. На 16. 09. 2020 г. той е получил
удостоверение от НАП, съгласно което длъжникът има публични задължения към
държавата в размер на общо 45 222 лева и 41 стотинки. Изпратено е било ново
съобщение до жалбоподателя, връчено на 17. 09. 2020 г. С нова молба от 18. 09. 2020 г. той е
представил платежни нареждания за изплащане на суми в полза на НАП както
следва: 8 532 лева и 85 стотинки, 15 524 лева и 76 стотинки, 4 986 лева и 50
стотинки и 21 230 лева и 78 стотинки. Всички платежни нареждания са датирани
към 15. 09. 2020 г.
Изпълнителното производство е част от гражданския процес, в която също
се дължат разноски - чл. 79 ГПК. Сторените от взискателя разноски включват и
тези за адвокатско възнаграждение. На общо основание намира приложение нормата
на чл. 78, ал. 5 ГПК. Длъжникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя “Е.М.ЕООД.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност, разноските за адвокатското
възнаграждение трябва да бъдат ограничени до нормативно установения минимум,
като жалбоподателят оспорва извода на съдебния изпълнител за това какъв е
приложимият минимум. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), минимално адвокатско възнаграждение се дължи както
за образуването на изпълнителното производство (чл. 10, т. 1) в размер на 200
лева, така и за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания (чл. 10, т. 2) - предвид
размера на паричното вземане, също в размер на 200 лева. Жалбоподателят оспорва
начисляването на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата в размер на още 200 лева, като твърди, че процесуалният представител
единствено е подал молба за образуването на изпълнителното дело (тоест, че на
взискателя се дължат разноски за възнаграждение само в размер на 200 лева по
чл. 10, т. 1).
Всъщност с молбата за образуването на изпълнителното производство
процесуалният представител на взискателя “Е.М.ЕООД е поискал налагането на
запор на движими вещи и дружествени дялове, както и налагането на възбрана на
недвижими имоти на длъжника (жалбоподателя). Два дни по-късно, с молба от 20.
08. 2020 г., чрез процесуалния си представител взискателят е оттеглил
посочените в молбата за образуване изпълнителни способи и вместо това е поискал
единствено запор върху банковите сметки на длъжника. Формално погледнато, по
този начин процесуалният представител на “Е.М.ЕООД е осъществил действие с цел
удовлетворяване на паричното вземане на взискателя след образуването на
изпълнителното производство. В този смисъл са и мотивите на съдебния
изпълнител, че в полза на взискателя следва да се начислят и разноски за
минимално адвокатстко възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Настоящият състав обаче приема, че последвалата молба за изоставяне на
предходните изпълнителни способи и възлагането на нов от взискателя “Е.М.ЕООД по правното си естество и обем не
е достатъчна, за да обуслови присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Това е така, защото молбата за изоставянето на предходния изпълнителен способ и
прилагането на нов е била подадена преди изготвянето и изпращането на поканата
за доброволно изпълнение. Поради тази причина тя следва да бъде отнесена към
фазата на започването на изпълнителното производство по чл. 426, ал. 2, изр.
второ ГПК. По тези съображения обжалваното постановление от 15.
09. 2020 г. трябва да бъде отменено в съответната част и разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя “Е.М.ЕООД в изпълнителното производство
трябва да бъдат намалени от 400 лева на 200 лева.
По отношение на начислените разноски в размер на 3 лева за банкови
комисиони, съдът приема следното. По делото има данни, че съдебният изпълнител
е начислил авансови такси на взискателя “Е.М.ЕООД в размер на 72 лева с ДДС (л.
9). Има доказателство също така, че сумата е била внесена от “Е.М.ЕООД по
платежна сметка, за което е заплатило на доставчика на платежната услуга
възнаграждение в размер на 3 лева (л. 7). По закон частният съдебен изпълнител
има отделна сметка, предназначена за такси и разноски (чл. 24, ал. 1, изр.
трето ЗЧСИ). С поведението си длъжникът (жалбоподателят) е дал повод “Е.М.ЕООД
да заплати възнаграждение на доставчика на платежната услуга в размер на 3
лева, поради което следва да понесе съответните разноски.
За таксата в размер на 72 лева по т. 5 от ТТРЗЧСИ “за три броя съобщения
за прекратяване на делото” Софийският градски съд приема следното. В поканата
за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е посочил такса по т. 5 ТТРЗЧСИ в
размер на 72 лева за три броя съобщения при прекратяване на делото - за
връчване на съобщения на страните за прекратяване на делото. Страните по
изпълнителното производство са три - взискателят “Е.М.ЕООД, пресъединеният взискател
- държавата чрез НАП, и длъжникът (жалбоподателят). Право да обжалват
прекратяването на изпълнителното производство имат само двамата взискатели,
съответно съдебният изпълнител е длъжен да съобщи само на тях прекратяването на
делото - чл. 435, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2 ГПК. Длъжникът няма
правен интерес и съответно няма право да обжалва прекратяването на
изпълнителното дело. Затова съдебният изпълнител не следва да му връчва
съобщение за прекратяването му. При това положение възражението на
жалбоподателя е частично основателно и тази такса трябва да бъде ограничена до
размера на две съобщения - до 48 лева с ДДС.
Предвид приетата прекомерност на адвокатското възнаграждение поради
заобикаляне на закона, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която се начислява върху
събраните суми, трябва да бъде съответно намалена. Съдебният изпълнител я е
начислил в размер на 72 лева и 36 стотинки, а съдът приема, че тя трябва да бъде в размер на 52 лева.
При това положение жалбата от 18. 09. 2020 г. е частично основателна. Обжалваното с
нея постановление трябва да бъде частично отменено и съответните разноски в
изпълнителното производство да бъдат намалени.
Относно жалбата от 02. 10. 2020 г.
Софийският градски съд приема следното. Държавата е присъединен кредитор по
право относно публичните ѝ вземания спрямо длъжника. За целта НАП издава
и изпраща на съдебния изпълнител удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК. Едва с издаването на удостоверението се установява
дали са налице публични вземания и ако те са налице – какъв е размерът им. По
настоящото дело действително се установява, че длъжникът е изпълнил в пълен
размер задълженията си към държавата още преди връчването на съответните покани
за доброволно изпълнение. Плащанията обаче са били направени след издаването на
удостоверенията по чл. 191, ал. 4 ДОПК. При това положение и предвид съдебната
практика (решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г.
о., ГК) са налице преки плащания в полза на присъединения взискател, въз основа
на които следва да се начислят такси по т. 26 ТТРЗЧСИ. Твърденията на
жалбоподателя, че не са му били връчени преписи от сметките, в които са
обективирани начислените от съдебния изпълнител такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, са
неверни. От данните по изпълнителното дело е видно, че преписи от сметка №
10110 и от сметка № 10113 са били връчени на жалбоподателя на 17. 09. 2020 г.
(предвид отбелязването в самия край на постановлението от 15. 09. 2020 г. – л.
39 лице и гръб; също така л. 52, лице и гръб).
Относно доводите на жалбоподателя във
връзка с начисляването на ДДС от съдебния изпълнител Софийският градски съд
приема следното. Съгласно действащото законодателство дейността на частните
съдебни изпълнители се облага с ДДС – чл. 3, ал. 2 ЗДДС и Решение № 1 на
Конституционния съд от 2008 г. Действително, с
решението на Съда на Европейския съюз по дело С-214 от 2018 г. е прието, че
правото на Европейския съюз допуска административна практика на компетентните
национални органи като обсъжданата в главното производство, съгласно която ДДС
за предоставените от съдебния изпълнител услуги в рамките на изпълнителното
производство се смята за включен в събираните от съдебния изпълнител такси.
Относимата към дело С-214 от 2018 г. национална правна уредба (пар. 11 – 24 от
решението по цитираното дело) обаче не съдържа правило, което да съответства на
чл. 67, ал. 2 от българския ЗДДС. При това положение е налице съществена разлика
с главното спрямо дело С-214 от 2018 г. производство.
Чл. 67, ал. 2 ЗДДС изрично предвижда, че
когато при договаряне на доставката
не е изрично посочено друго, приема се, че ДДС е включен в договорената цена.
По аргумент за противното следва да се приеме, че ДДС не се приема за включен в
„цената“, когато облагаемата услуга не се предоставя вследствие на договор.
Частният съдебен изпълнител е физическо лице, на което държавата при определени
условия и по надлежния ред е отстъпила упражняването на властнически
правомощия. Отношенията между частния съдебен изпълнител, от една страна, и
страните в изпълнителното производство, от друга страна, не са договорни. Нито
взискателят, нито длъжникът сключва договор с частния съдебен изпълнител.
Следователно и съобразно гореизложения аргумент за противното от българското
законодателство трябва да се приеме, че ДДС не е включен в таксите, начислявани
от частния съдебен изпълнител по ТТРЗЧСИ.
Предвид изложеното жалбата от 02. 10.
2020 г. е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Разноски. И
жалбоподателят, и взискателят „Ейс Мастър“ ЕООД претендират разноски в
настоящото производство. Настоящият състав обаче възприема виждането, че
разноски в производство относно разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
постановление № 1317/15. 09. 2020 г. на частния
съдебен изпълнител Л.М., рег. номер 785 и район на действие Софийския градски
съд, постановено по изпълнително дело № 20207850400118, в частта, в
която са били приети разноски по изпълнението за адвокатски хонорар за разликата от
200 до 400 лева, за разликата
от 48 лева до 72 лева такси по т. 5 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, както и за разликата
от 52 лева до 72 лева и 36 стотинки такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА
въз
основа на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс разноските по
изпълнението за адвокатско възнаграждение в полза на “Е.М.ЕООД, ЕИК ******, от 400
(четиристотин) лева на 200 (двеста)
лева.
НАМАЛЯВА
въз
основа на т. 5 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители таксата по изпълнението за връчване на съобщения на
страните за издадено постановление за прекратяване на делото и вдигане на
банковия запор от 72 (седемдесет и два)
лева на 48 (четиридесет и осем) лева.
НАМАЛЯВА
въз
основа на т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители начислената пропорционална такса за изпълнение на паричните
вземания по изпълнителен лист № 1855, издаден на 18. 12. 2019 г. от Монтанския
районен съд по гр. д. № 871 по описа за 2018 г., от 72 (седемдесет и два) лева и 36 (тридесет и шест) стотинки на 52 (петдесет и два) лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на “С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК ******, срещу постановление № 1317/15. 09. 2020 г. на частния
съдебен изпълнител Л.М., рег. номер 785 и район на действие Софийския градски
съд, постановено по изпълнително дело № 20207850400118, в частта, в която се оспорва приемането на 3 лева банкови комисиони и на 48 лева
такси по т. 5 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители като разноски по изпълнението.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло
частната жалба на “С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК ******, срещу
постановление № 1357/28.09.2020 г. на частния съдебен изпълнител Л.М., рег. номер 785 и
район на действие Софийския градски съд, постановено по изпълнително дело №
20207850400118.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.