М О Т И В И
към присъда № 260003/19.03.2021 г. по ВНОХД № 32 по
описа за 2021 год. на Варненския апелативен съд
Настоящото произнасяне е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e инициирано по въззивна жалба на подсъдимата Д.А.Н.-Н. срещу Присъда № 260006/11.11.2020 год.,
постановена
по НОХД № 420/2019г. по описа
на Окръжен съд-гр.Шумен.
С атакувания съдебен акт е ангажирана
наказателната отговорност на жалбоподателката-подсъдима Д.А.Н.-Н. ЕГН ********** за
осъществено данъчно престъпление по смисъла на чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1
т.2, предл. І и ІІ, вр. чл.26 ал.1 от НК като е била призната за виновна в това, че през периода от
31.03.2009 г. до 25.02.2014 г. в гр. Шумен при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на представител на ,,Най Ком’’ – ЕООД с. Памукчи
обл. Шумен, с цел да избегне установяването и плащането на данъчни задължения
от ,,Най Ком’’ЕООД с.Памукчи обл. Шумен в особено големи размери – в размер на
12 984. 84 лв., самостоятелно и в условията на посредствено извършителство
относно декларациите за м. декември 2011 г. и м. януари 2012 г. с Розалия
Вичева Иванова, е потвърдила неистина в подадени по електронен път декларации
образец № 6 за удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, както следва:
- за м. април 2009
г., като е начислен данък общ доход 255. 40лв., а е деклариран данък общ доход
15. 70 лв. – разлика 240. 15 лв.;
- за м. септември
2011 г. като е начислен данък общ доход 236. 37 лв., а е деклариран данък общ
доход 11. 93 лв. - разлика 224. 44 лв. и е затаила истина в подадени по
електронен път декларации образец № 6 за удържан данък доходи от трудови
правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, като е деклариран нулев данък общ доход за
следните периоди:
- за финансовата
2009 г. - за месеците февруари, март, май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември и декември, а е дължим данък общ доход в размер на
2 055. 64 лв.;
- за финансовата
2010 г. – за месеците от януари до декември, а е дължим данък общ доход в
размер на 2 269. 71 лв. ;
- за финансовата
2011 г. - за месеците януари, февруари, март, май, юни, юли, август, ноември и
декември, а е дължим данък общ доход в размер на 2 005. 36 лв.;
- за финансовата
2012 г. - за месеците от януари до декември, а е дължим данък общ доход в
размер на 2 448. 53 лв.;
- за финансовата
2013 г. - за месеците от януари до декември, а е дължим данък общ доход в
размер на 3 264. 47 лв.;
- за финансовата 2014 г. – за месец януари, а е дължим данък
274. 77 лв. ШОС при условията на чл.55 от НК е наложил на подс.Н.-Н. наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване е отложил по
реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години и шест месеца.
С атакуваната присъда въззивницата е била частично оправдана
по първоначално възведеното обвинение за това да е затаила истина в подадена по електронен път декларация
образец № 6 за удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, като е декларирала нулев данък за м. април и септември 2011 г., както и
за сумата от 201. 77 лв. за м. април 2011 г.
Със същия съдебен акт е била ангажирана и
гражданската отговорност на въззивницата, която е била осъдена да заплати на
Министерство на финансите на Р. България сумата от 12 984. 84 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на държавата имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане
ОС Шумен възложил заплащането на сторените по делото разноски на подсъдимата
Д.Н.-Н. да
заплатят и сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба се
навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на първата инстанция. Според
защитата присъдата е
постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, свързани
с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените
средства. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението както от обективна,
така и от субективна страна. Според защитата, в резултат на проведеното от
първата инстанция съдебно дирене е било установено, че източник на информацията
за подаване на данни в НАП е счетоводната отчетност, водена от счетоводителя на
дружеството- св. Розалия Иванова. Именно под нейното ръководство през цялото
време е действала подсъдимата, изпълнявала функциите на касиер и ТРЗ. Затова
според защитата подсъдимата само фактически е изпълнявала дейностите, свързани
с подаването на необходимите декларации обр.6 така, както са й били обяснени и
възложени от счетоводителя. Защитата навежда аргументи и за това, че заплати на
работниците не са били изплатени счетоводно през инкриминирания период, тъй
като в касата на дружеството е нямало средства за това. Позовавайки се на
заключението на в.л. Дафинка Илиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, защита
оспорва извода, че подадените справки обр.6 са с невярно съдържание, тъй като
заключението не констатира съществена разлика между фактическото изплащане на
заплатите и счетоводното изплащане.
На следващо място се оспорва и субективната страна на
престъплението, което е възможно да бъде осъществено единствено при формиран
пряк умисъл. Обстоятелството, че подсъдимата е действала под указанията на
счетоводителя, който е осъществявал счетоводно обслужване на търговското
дружество, според
защитата води до извод, че подсъдимата не е формирала самостоятелно решение
какви данни да бъдат вписани в инкриминираните документи. По делото е представена
длъжностна характеристика, от която е видно , че на подсъдимата не са й били възложени
счетоводно-отчетни функции.
По отношение на уважения граждански иск защитата
излага доводи за неговата неоснователност и недоказаност. Позовавайки се на
наличните по делото писмени доказателства, установяващи че за присъдената на
държавата сума вече е образувано изпълнително дело срещу „Най Ком“ ЕООД, по
което има извършени изпълнителни
действия, защитата аргументира оплакване, че по този начин една и съща сума е
присъдена на държавата два пъти, като веднъж длъжник е юридическото лице , а
втори път - подсъдимата в качеството на физическо лице. Въпреки, че сам в
мотивите към обжалваната присъда съдът е установил, че ревизионния акт е влязъл
в сила, задълженията за данъци , установени с него са присъединени към
образувано изпълнително дело срещу „ НАИ-КОМ”ЕООД, той е уважил претенция за една
и съща сума - дължима на едно и също основание- неплатени данъци, два пъти.
Въззивната
инстанция е сезирана с безалтернативното искане за оправдаване на подсъдимата и
отхвърляне на предявения срещу нея граждански иск.
В съдебното заседание представителят на въззивната
прокуратура поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира атакуваната присъда за правилна
и законосъобразна. Прокурорът счита, че първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на
доказателствата по делото и въз основа на него е достигнал до обосновани изводи
по фактите и правото. Според прокурорът работните заплати на работниците в дружеството
са били изплащани, а в подаваните от подсъдимата справки е отбелязван нулев
ДОД, като по този начин е бил осъществен състава на данъчно престъпление. При
уважаването на гражданския иск, първата инстанция не е допуснала нарушения на
закона, тъй като се е съобразила със задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2016 г.
Защитата на подс.Д.Н. поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея на изложените основания.
Подсъдимата
Д.Н.-Н., упражнявайки правото си на последна дума, заявява своята невинност.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността
и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се
преценява и като основателна.
Настоящата инстанция приема за безспорно установена
следната фактическа обстановка:
През 2001 г.
съпругът на въззивницата - свид. Николай Й. Найденов регистрирал в Търговския
регистър дружеството „НАЙ-КОМ“ ЕООД със седалище с. Памукчи общ. Нови пазар
обл. Шумен. Предприятието осъществявало авторемонтни услуги и търговия с
авточасти, асцесоари и дрехи. Едноличен собственик на капитала на дружеството и
негов единствен представляващ бил св. Найденов.
През периода 2009 г. – 2014 г. търговското дружество осъществявало
дейността си в няколко различни търговски обекти, разположени в различни
населени места - магазин за автобои и
авточасти в гр. Нови пазар; магазин за
дрехи втора употреба в гр.Разград,
автосервиз и автомивка в гр.Каспичан. През различните периоди от време
по трудови договори работели различен брой работници – между 18 и 12 лица. Семейството
живеело в гр.Нови пазар, където се помещавало и счетоводството на дружеството и
където подсъдимата изпълнявала задълженията си на кариер-счетоводител.
Основните й ангажименти били свързани с ТРЗ и воденето на ведомостта за
работната заплата. Това тя правила като въвеждала в специализирана софтуерна
програма данни кой работник колко работни дни има през съответния месец,
евентуално болнични или отпуски. Програмата автоматично изчислявала работната
заплата, дължимия ДОД и осигуровки. Същата тази програма автоматично генерирала
и справки образец 1 и образец 6, изискуеми по силата на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на
Министъра на финансите - за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица – Д.В. бр. 1|/2006 г. Изчисленията
програмата правела въз основа на осчетоводената информация за начислените и
изплатени през съответния месец трудови възнаграждения.
Свид.Розалия И.обслужва
счетодно дружеството, по силата на изричен договор за счетоводно обслужване, сключен
между нея и „Най Ком“ ЕООД, представлявано от Николай Найденов. Подсъдимата не
притежавала каквито и да било знания и умения в сферата на счетоводството и ТРЗ
и се допитвала винаги до свид.Иванова. И двете били наясно, че през 2009 г.
търговското дружество имало финансови затруднения, трудно обслужвало банковите
си кредити. Това от своя страна довело и до нередовно и непълно изплащане на
трудовите възнаграждения, дължими на работниците в трите обекта. Св.Найденов
понякога набавял парични средства и с тях изплащал закъснелите възнаграждения
на работниците си, като това обаче не намирало счетоводно отражение,
включително и с част от оборотите били изплащани частични възнаграждения.
На 30.11.2009 г. инж.
Георги Петров Георгиев - главен инспектор при Дирекция “ИТ” гр. Шумен, извършил
проверка по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и спазване
на трудовото законодателство на „НАЙ - КОМ” ЕООД с. Памукчи, представлявано от
Николай Й. Найденов. Констатирано било, че на работниците в автосервиза в
гр.Каспичан, ул.
„Александър Стамболийски” № 10а не били изплатени трудовите възнаграждения за
месеците януари, февруари, март, април,
май, юни, юли и август 2009 г. Дадени били предписания на работодателя да
изплати възнагражденията в срок до 30.01.2010 г. Нарушението било констатирано
въз основа на разчетно-платежна ведомост. Съставен бил Протокол от 30.11.2009
г., приложен на л.19 от въззивното дело.
На 21.01.2010 год. и на 27.01.2010 год. Катерина
Георгиева Кулева - младши инспектор и инж. Милко Митев Милев - старши инспектор
при Дирекция “ИТ” гр. Шумен, извършили проверка по осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд и спазване на трудовото
законодателство на „НАЙ - КОМ” ЕООД с. Памукчи. Установено било, че „НАЙ - КОМ”
ЕООД с. Памукчи извършва техническо поддържане и ремонт на автомобили в
автосервиз в гр. Каспичан, ул. „Александър Стамболийски” № 10а и осъществява
търговия в магазин за търговия на дребно
с промишлени стоки, намиращ се в гр. Н.пазар, ул. „Цар Петър” № 2А. Към момента
на проверката по трудово правоотношение били назначени 8 лица, в т.ч. 4 жени.
Констатирано било, че на работниците и служителите в дружеството не е било изплатено трудовото
възнаграждение
за месеците септември, октомври и ноември 2009 г. Били дадени предписания на работодателя да изплати трудовото
възнаграждени в срок до 15.03.2010 г. Съставен бил протокол за проверка,
приложен на л.18 от въззивното дело.
Както вече бе
посочено по-горе подс. Д.А.Н. - Н. – съпруга на св. Найденов, била назначена на
длъжност „касиер – счетоводител“ в дружеството. Тя осществявала дейнстта по ТРЗ
като генерирала и принтирала разчетно-платежна ведомост посредством програмен
продукт по описания по-горе начин. Същият този софтуеърен продукт генерилал
декларация образец 1 „Данни за осигурените лица“ и декларациите образец № 6 за
удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл.42 от ЗДДФЛ, които
подсъдимита, ползвайки квалифициран електронен подпис на дружеството подавала в
НАП по електронен път.
Според разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ работодателят, в случая „НАЙ-КОМ“ ЕООД имало задължението да начислява и
удържа авансов данък за доходи от трудови правоотношения на работещите в
дружеството. Съобразно разпоредбите на чл.3 ал.3 т.1, вр. ал. 1 т. 1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите - за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – Д.В. бр. 1|/2006 г.
/редакцията с д.в. бр.7/2007 г./, „НАЙ-КОМ“ ЕООД следвало да подава в НАП и
декларация образец 6 в която да се декларира и данъка върху доходите от
трудовите правоотношения с работниците по чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно „Указания
за попълване на Декларация образец 6“: - в поле 8.1 „Вид плащане“ се вписва код
2 – начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца, когато
възнаграждението /работните заплати/ са начислени, но неизплатени или са
неначислени, а код 3 се вписва когато е начислено и изплатено трудово
възнаграждение за месеца, а след промяна на наредбата с д.в. бр. 103/2012 г.
тези кодове се попълват само когато годината в поле 9 е преди 2013 г., като код
5 се вписва при изплатени, начислени, но неизплатени или неначислени
възнаграждения; в поле 9 „месец и година“ -
за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ се попълват
месеца и годината, през които
данъкът е удържан или през които са направени частичните плащания в случаите по
чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ. В поле 16 се вписва – данъкът по чл. 42 от ЗДДФЛ, удържан от работодателя при окончателното изплащане на
облагаемия доход, начислен за съответния месец, а в поле 17 – данъкът по чл. 42 ал. 6 от ЗДДФЛ, който работодателят внася, когато
през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг
месец.
През м. януари 2009 г. в „НОЙ-КОМ“ ЕООД
работили 17 работници. За дължимите възнаграждения на работниците и данъците
върху тях подсъдимата генерирала чрез специализираната програма „Разчетна
платежна ведомост“, в която били начислени дължимите удръжки, включително и
дължимия данък за доходите от трудовите правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ и
възнагражденията, които следва да се изплатят на всеки от работниците.. Общо
бил начислен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 389. 32 лв. За дължимия данък
по чл. 42 от ЗДДФЛ от „НАЙ-КОМ“ ЕООД подс. Н. подала по електронен път чрез КЕП
на управителя на дружеството – Николай Й. Найденов, в НАП Декларация образец 6
като в поле 8.1 „Вид плащане“ посочила код – 3 – „изплатено трудово
възнаграждение“, в поле 16 вписала дължимия данък в размер на 389. 32 лв. Декларацията
за м.януари 2009 г. обр.6 била подадена на 05.03.2009 г – видно от протокол,
издаден от НАП –л.126, т.2 дп.
През м. февруари 2009 г. в „НАЙ-КОМ“
ЕООД работили 17 работници. За този месец била съставена „Разчетна платежна
ведомост“ от подс. Н.-Н., в която били начислени дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и възнагражденията на работниците. Подс. Н.-Н.
отново по електронен път чрез КЕП на управителя на дружеството – Николай
Найденов, подала в НАП на 31.03.2009 г. (т.2, л.124 дп) Декларация образец 6 за
м. февруари 2009 г. В поле 8.1 „Вид плащане“ вписала код 2 – начислено, но неизплатено
възнаграждение за месеца, а в полета 16 – „удържан данък по чл. 42 и чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ“ и поле 17 – „авансов данък по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ“ на декларацията, подсъдимата
посочила нулеви стойности, тъй като работните заплати били начислени, но
неизплатени.
През м. март 2009 г. в дружеството
работили 15 работници. За начислените и неизплатени трудови възнаграждения за
м. март била съставена „Разчетна платежна ведомост“ от подс. Н.-Н. в която били
начислени заплатите и дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. Трудовите
възнаграждения на работниците не били изплатени. Подс. Н. подала на 30.04.2009
г. по електронен път (отново чрез КЕП на св.Найденов) в НАП Декларация обр. 6
като в поле 8.1 „Вид плащане“ вписала код 2 – начислено и неизплатено или неначислено
възнаграждение за месеца, а в полета 16 – „удържан данък по чл. 42 и чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ“ и поле 17 – „авансов данък по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ“ на декларацията подсъдимата
посочила нулеви стойности – т.2, л.122 и 123 дп.
През м. април 2009 г. в дружеството
работили 12 работници. В „Разчетна платежна ведомост“ подсъдимата начислила
възнагражденията на работниците за месеца, както и дължимия ДОД. Заплатите не
били изплатени. На 31.05.2009 г. подс. Н. подала по електронен път с КЕП на
управителя на дружеството Декларация образец 6, в която вписала в поле 8.1 код
2 „начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца“ – т.2,
л.120-121. На 01.06.2009 г. подала за този месец нова /коригираща/ Декларация
образец 6 в която в поле 8.1 посочила код 3, а в поле 16 – посочила дължим ДОД
в размер на 15. 70 лв. – т.2, л.116-117 дп.
За всеки от останалите месеци до
края на 2009 г. била съставяна от подсъдимата „Разчетна платежна ведомост“, в
която били начислявани дължимия ДОД за всяко възнаграждение и общия сбор на
данъка за месеца, както и конкретните възнаграждения на всеки работник. Подс. Н.
за всеки от тези месеци генерирала чрез ползвания софтуерен продукт и подавала
по електронен път с КЕП на св.Николай Найденов Декларация образец 6, като във
всяка от тях в поле 8.1 вписвала код 2, а в полета 16 и 17 - нулеви
стойности. По този начин дружеството НАЙ
КОМ ЕООД декларирало нулев удържан данък по чл. 42, вр.чл.49, ал.5 от ЗДДФЛ и
нулев авансов данък по чл.42, ал.6 от ЗДДФЛ. Декларациите били подадени както
следва:
·
На 30.06.2009
г. - за м. май 2009 г., т.2, л.118-119,
·
На
31.07.2009 г. - за м. юни 2009 г, т.2, л.114-115,
·
На
01.09.2009 г. - за м. юли 2009 г., т.2,
л.110-111,
·
На
30.09.2009 г. - за м. август 2009 г., т.2, л.112-113;
·
На
31.10.2009 г. - за м. септември, т.2, л.108-109;
·
На 29.11.2009
г. - за м. октомври 2009 г.т.2 л.104-105
·
На
07.08.2010 г. - за м. ноември и м.декември 2009г – т.2, л.102 -103 и л.106-107
През 2010 г. за всеки месец подсъдимата
генерирала чрез програмния продукт и разпечатвала „Разчетна платежна ведомост“,
в която били начислявани трудовите възнаграждения, удържания данък и авансовия
такъв по чл.42 от ЗДДФЛ. Тъй като финансовото състояние на дружеството не се
подобрило и през тази година, заплатите не се изплащали редовно, работниците
получавали частични плащания – аванси, което обаче не намирало отражение в
счетоводните записвания. Подс. Н.-Н. продължила да подала в НАП Декларации
образец 6 за всеки месец от годината. Подсъдимата и през тази година във всяка
една декларация в поле 8.1 вписала код 2, а в полета 16 и 17 вписала нулеви
стойности. Декларациите били подадени по електронен път с КЕП на св.Николай
Найденов на следните дати:
·
На 07.08.2010
г. – за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 г;
·
На
05.08.2010 г. за м.юни 2010 г.
·
На
01.09.2010 г. за м.юли 2010г
·
На
30.09.2010 г. за м.август 2010 г.
·
На
30.10.2010 г. за м.септември 2010 г.
·
На
30.11.2010 г. за м.октомври 2010 г.
·
На
03.01.2011 г. за м.ноември 2010 г.
·
На
31.01.2011 г. за м.декември 2010 г.
През 2011 г. подс. Н.-Н.
отново съставяла „Разчетна платежна ведомост“ всеки месец, в която начислявала
трудовите възнаграждения на работниците в дружеството, както и дължимия данък общ доход. Реалното изплащане
на заплатите продължавало да е нередовно и със значителни забавяния, въпреки
това работниците се подписвали във ведомостта.
Подс. Н.-Н.
за месеците януари – септември 2011 г. генерирала Декларация образец 6 като във
всяка от тях в поле 8.1 вписвала код 2, а в полета 16 и 17 вписвала нулеви стойности.
Документите отново били подавани по електронен път с КЕП на управителя на
дружеството Николай Найденов на следните дати:
·
На
28.02.2011 за м.януари 2011г.
·
На
31.03.2011 г. за м.февруари 2011
·
На
30.04.2011 г . за м.март 2011г.
·
На
31.05.2011 г за м.април 2011г.
·
На
30.06.2011 г. за м.май 2011 г.
·
На
30.07.2011 г. за м.юни 2011 г.
·
На
31.08.2011 г. за м.юли 2011 г.
·
На
30.09.2011 г. за м.август 2011 г.
·
На
31.10.2011 г. за м.септември 2011г.
На 22.11.
2011 г. подсъдимата подала за м. септември декларация образец 6, в която е
посочила код 3 – начислено и изплатено трудово възнаграждение, а в клетка 16 е
декларирала данък общ доход в размер на 11. 93 лв.
За месеците
октомври и ноември 2011 г. подсъдимата отново подала (съответно на 30.11.2011 г
и на 04.01.2012 г.) по описания начин декларации образец 6, в които посочила
код 2 в поле 8.1, т. е. начислено, но неизплатено трудово възнаграждение.
Нулева декларация
обр. 6 за м. декември 2011 г. била подадена на 31.01.2012 г., но от
свид.Розалия Вичева – счетоводителя на дружеството, с квалифициран електронен
подпис на „Рози и сие“ ЕООД, като данните и за тази декларация били генерирани
от счетоводната програма, ползвана от дружеството.
На 31.12.2011 год.
били осчетоводени три суми за изплатени заплати в брой: РКО/30.12.2011г. за
29782,38лв., РКО/30.12.2011г. за 2802,98лв и РКО /30.12.2011 за 12957,30лв. по
дебита на сметка 421 Персонал и по кредита на сметка 501 Каса-общо 45542,66лв..
Крайното салдо на сметката е 50812,05лв.-дължими заплати на персонала. По
делото - том 4 дп, л.237, са приложени два ордера:
-РКО/30.12.2011г.
за сумата 12957,З0 лв.-изплатени заплати за месеци 01,02,03,04,05 и 06.2009г;
-РКО/30.12.2011г.
за сумата 32585,38лв.-изплатени заплати за 2007 и 2008г.Обща сума на
изплатените заплати-45542,68лв.
Организацията по генерирането и
подаването на декларации образец 6 била аналогична и през 2012 г. - за всеки месец подсъдимата
съставяла „Разчетна платежна ведомост“, в която начислявала и трудовите
възнаграждения и дължимите данъци. Финансовите затруднения на дружеството
продължавали и практиката за нередовно изплащане на заплатите се запазила.
Въпреки това всеки работник удостоверявал с подпис във ведомостта, че е получил
трудовото си възнаграждение. Подс. Н.-Н.
подала в НАП Декларации образец 6 за всеки месец от годината.
Подсъдимата и през тази година във всяка една декларация в поле 8.1 вписала код
2, т. е. начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение, а в полета
16 и 17 вписала нулеви стойности. Декларация обр. 6 за м. януари 2012 г. била
подадена на 29.02.2012 г. (т.2 л.71 и 72 дп) с квалифициран електронен подпис
на „Рози и сие“ ЕООД на св. Розалия Вичева Иванова. Декларациите за
м.март-декември 2012 г., били подадени по електронен път с КЕП на управителя на
дружеството Николай Найденов както следва :
·
На
31.03.2012 г. за м.февруари 2012 г.
·
На
30.04.2012 г. за м.март 2012 г.
·
На
31.05.2012 г. за м.април 2012 г.
·
На
30.06.2012 г. за м.май 2012 г.
·
На
31.07.2012 г. за м.юни 2012 г.
·
На
31.08.2012 г. за м.юли 2012 г.
·
На
29.09.2012 г. за м.август 2012 г.
·
На
31.10.2012 г. за м.септември 2012 г.
·
На
30.11.2012 г. за м.октомври 2012 г.
·
На
31.12.2012 г. за м.ноември 2012 г.
·
На
25.01.2013 г. за м.декември 2012 г.
И през следващата 2013 година
ситуацията била аналогична – дружеството трудно и със заначителни закъснения
изплащало работните заплати на работниците си. Подсъдимата
всеки месец съставяла „Разчетна платежна ведомост“ в която начислявала и
трудовите възнаграждения и дължимите данъци. При изплащане на така начислените
трудови възнаграждения работниците удостоверявали с подпис, че са получили
възнагражденията си. Подс. Н. подала в
НАП Декларации образец 6 за всеки месец от 2013 г. отново по електронен път с
КЕП на св.Николай Найденов. Подсъдимата и през тази година, във всяка една
декларация в поле 8.1 вписала код 2, т. е. начислено, но неизплатено или
неначислено възнаграждение, а в полета 16 и 17 вписала нулеви стойности. Декларациите
били подадени както следва:
·
На
25.02.2013 г. за м.януари 2012 г.
·
На 25.03.2013
г. за м.февруари 2013 г.
·
На
25.04.2013 г. за м.март 2013 г.
·
На
25.05.2013 г. за м.април 2013 г.
·
На
25.06.2013 г. за м.май 2013 г.
·
На
25.07.2013 г. за м.юни 2013 г.
·
На
24.08.2013 г. за м.юли 2013 г.
·
На
25.09.2013 г. за м.август 2013 г.
·
На 25.10.2013
г. за м.септември 2013 г.
·
На
25.11.2013 г за м.октомври 2013 г.
·
На
23.12.2013 г. за м.ноември 2013 г.
·
На
25.01.2014 г. за м.декември 2013 г.
За м. януари 2014
г. подс. Н.-Н. отново съставила „Разчетна платежна ведомост“ в която начислила
трудовите възнаграждения на работниците на дружеството. Заплатите отново били
заплатени със значителни закъснения. За този месец подсъдимата изготвила и
подала по електронен път (с КЕП на св.Никалай Найденов) на 25.02.2014 г. в НАП
декларация образец 6 в който в поле 8.1 – вид плащане, посочила код 2 –
начислено, но неизплатено възнаграждение или неначислено.
В изпълнение на Заповед
на Началник сектор при ТД НАП Варна № Р-03002714003720-020-01 за възлагане на
ревизия от 30.12.2014 г. (т.4, л.241), през месец януари 2015 год. свидетелите Галина
Петкова Петкова и Драгомир Стоянов Маринов извършили ревизия на „НАЙ-КОМ“ ЕООД
за периода 01.01.2009 г. – 31.01.2014 г. При извършване на ревизията двамата
свидетели установили, че за ревизирания период работните заплати в „НАЙ-КОМ“
ЕООД били начислявани счетоводно, били отразени и в изготвяната „Разчетна и
платежна ведомост“ за всеки месец. Ведомостта била и разписана от работниците.
Пред св. Галина Петкова, св. Розалия И.и подс. Н.-Н. заявили, че работните
заплати са изплащани от приходи от продажби. Управителят на дружеството –
св. Николай Найденов, също потвърдил, че
заплатите са изплащани от приходи на дружеството. Също така при ревизията св.
Петкова и Маринов установили, че счетоводно не било отразявано изплащането на
работните заплати. Установено било също, че за периода м. февруари 2009 г. – м.
януари 2014 г. от дружеството са били подавани декларации образец 6, но в
същите било декларирано, че заплатите са начислени, но неизплатени или нененачислени,
както и била посочена нулева стойност на
дължимия данък по чл.42 и чл.49 ал.6 от ЗДДФЛ. Въз основа на извършената
ревизия били съставени ревизионен доклад № Р-03002714003720-092-001/06.02.2015
г. и ревизионен акт № Р-03002714003720-091-001/09.03.2015 г., които били
връчени на „НАЙ-КОМ“ ЕООД по реда на чл. 30 ал. 6 от ДОПК по електронен път на
имейл адреса на „НАЙ-КОМ“ ЕООД.
В хода на
досъдебното производство била назначена съдебно-счетоводна експертиза с в.л.
Диян Делев. Съобразно нейното заключение (т.1, л.66-74) няма несъответствие
между отчетените обороти по главна книга и декларираните приходи и разходи по
годишните данъчни декларации на „НАЙ-КОМ“ ЕООД. Вещото лице приело, че за
инкриминирания период работните заплати в „НАЙ-КОМ“ ЕООД са начислени и
изплатени, като начисляването е отразено в счетоводните регистри, а изплащането
не е отразено в счетоводните регистри, т. е. изплатените заплати не са
осчетоводени; вещото лице установило, че през целия инкриминиран период са
подавани в срок декларации образец 6, като в тях е декларирано, че заплатите са
начислени, но неизплатени или неначислени; вещото лице заявява, че начислените
работни заплати са изплатени; че за периода м. януари – м. декември 2009 г. е начислен ДОД в размер на
2 700. 81 лв., но е деклариран и платен само 389. 32 лв. за м. януари и
15.70 лв. за м. февруари, дължим и недеклариран е ДОД в размер на 2 295.
79 лв., за 2010 г. е начислен ДОД в размер на 2 269. 71 лв., като същия е
недеклариран и дължим към бюджета, за 2011 г. е начислен ДОД в размер на
2 443. 50 лв., но е деклариран и платен само 11. 93 лв., като не е
деклариран и дължим ДОД в размер на 2 431. 57 лв., за 2012 г. е начислен
ДОД в размер на 2 448. 53 лв., но същия не е деклариран и е дължим към
бюджета, за 2013 г. е начислен ДОД в размер на 3 264. 47 лв., но същия не
е деклариран и е дължим, за м. януари 2014 г. е начислен ДОД в размер на 274.
77 лв., но същия не е деклариран и е дължим. Общо за целия период не е
деклариран и е дължим към бюджета ДОД в размер на 12 984. 84 лв.
От заключението на
втората ССЕ на в.л. Диян Делев (т.1, т.78-83) е видно, че установените с
първата експертиза данъчни задължения за ДОД не са заплащани на бюджета.
Въззивната
инстанция не кредитира с доверие заключенията на вещото лице Диян Делев, в часттост
- неговото твърдение, че заплатите са били изплащани и че това било категорично
установено. В съдебно заседание всъщност вещото лице е признало, че по
отразеното в счетоводството на дружеството по сметка 421 „Персонал“ се
установява единствено начисляването на работните заплати, като дългът на
работодателя единствено нараствал, без да има отразено плащане на заплати било
по банков или касов път. В тази част заключението се намира в противоречие с
показанията на свидетелите-работници на дружеството, на счетовдните записвания
на дружеството, вкл. и на констатациите
на Инспекцията по труда и на наличните по делото два РКО, коуто установяват, че
заплатите за 2007, 2008 и първата половина на 2009 г. са били изплатени едва през
2011 г.
В хода на
проведеното от първата инстанция съдебно следствие е била назначена и трета ССЕ
с вещо лице Дафинка Илиева. Вещото лице дава заключение, което поддържа и в
съдебно заседание, в следния смисъл:
1. В счетоводството на дружеството за
периода м.февруари 2009г-м. януари 2014г. са осчетоводени изплатени работни
заплати от касата само през 2011г. за обща сума 45542,66лв. на основание два
разходни касови ордера:
-РКО/30.12.2011г.
за 12957,30лв - заплати за периода месец 01-месец 06.2009г.;
-РКО /30.12.2011г.
за 32585,38лв. - заплати за 2007 и 2008г.
Счетоводно
отразяване на изплатени заплати в по-късен период има през 2014г. – с РКО № 1
/27.09.2014г. без посочен период са изплатени заплати в размер на 15472,26лв.
Неизплатените заплати към 31.12.2014г. са 90420,13лв.
Вещото лице е
констатирало, че през посочения период са допуснати счетоводни пропуски и
нарушения при воденето на счетоводството.
2. Според вещото лице източник на
информация за подаване на данни в НАП, НОИ и НСИ е счетоводната отчетност на
предприятието. При начислени и неизплатени счетоводно трудови възнаграждения
през периода м. февруари 2009г.-м. януари 2014г., информацията в Декл. №6 е
правилно подадена с посочване на код за вид плащане -2 или 5 след 2013г. за
начислени, но неизплатени заплати и нулеви стойности на ред 15 и 16 за данъка
по чл.42 от ЗДДФЛ. При изплащане на възнагражденията се подава втора декл. № 6-
с код 8 и с данни за удържания по чл.42 от ЗДДФЛ, както и за авансов данък,
дължим от работодателя но осн. Чл.42ал.6 от ЗДДФЛ. Според вещото лице са били
спазени указанията на НАП за попълване
на декларация образец № 6.
За изплатените
заплати с два разходни касови ордера в брой през месец декември 2011г.
дружеството е следвало да подаде коригиращи декларации обр.№ 6 с код
3-изплатени заплати и посочен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ на ред 16-при
окончателно плащане на заплати и на ред 17-при частични плащания за съответния
период, който данък да се внесе в определения срок в бюджета.
Въззивната
инстанция кредитира като обосновано и компетентно дадено именно това трето
заключение по ССчЕ, тъй като при неговото изготвяне вещото лице е съобразило не
само наличнато по делото информация, но е разполагало и с допълнително
предоставена от самото дружество такава.
От приложеното
писмо с изх. № 7076/29.06.2020 г. на ТД на НАП Варна офис Шумен се установява,
че установените задължения с ревизионен акт №
Р-03002714003720-091-001/09.03.2015 г. са присъединени към изпълнително дело
№27100000885/2010 г.
От приложеното
писмо с изх. №7076-1/06.07.2020 г. на ТД НАП Варна офис Шумен се установява, че
по изпълнително дело №27100000885/2010 г. не са постъпили плащания за
погасяване на задължения по ревизионен акт №
Р-03002714003720-091-001/09.03.2015 г.
Изложените фактически положения въззивният съд приема за установени въз
основа на собствен анализ в цялост на събрания по делото доказателствен
материал. Описаната обстановка се извлича от неизменните обяснения на подсъдимата
Д.Н.-Н., показанията на свидетелите Розалия Иванова, Милена Цонева, Никола
Николов, Йорданка Любомирова, Йорданка Георгиева, Петър Найденов, Калоян
Бъчваров, Мирослав Мирчев, Йордан Й., Снежа Боянова, Васил Василев, Николай Й.
Найденов, дадени непосредствено пред първоинстанционния съд;
·
показанията на свидетелите
Калин Гочев и Елина(Ралица) Герчева, дадени пред орган на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр.чл.372, ал.3, вр.чл.371 т.1
от НПК - т.1, л.61, л.62 дп
·
показанията на
данъчните служители - Галина Петкова Петкова, Петранка Радева И.и Драгомир
Стоянов Маринов, приложените по делото писмени доказателства – копия на
декларации образец 6, разплащателни ведомости, ревизионен доклад и ревизионен
акт, заключенията на назначените по делото счетоводни експертизи, приобщените в
хода на въззивното производство писмени документи – протоколи за извършени
проверки от Инспекцията по труда.
Първата инстанция е положила дължимата активност и е установила
самоличността на значителен брой от работниците на „Най Ком“ ЕООД през
инкриминирания период и е попълнила доказателствената маса по делото с техните
разпити. При формиране на вътрешното си убеждение ОС Шумен обаче не е изпълнил
задължението си да извърши обективен, всестранен и пълен анализ на всички
доказателствени източници по делото, вкл. и на фактите, съдържащи се в
показанията на разпитаните от него работници на дружеството. Видно от
показанията на дългогодишни работници на дружеството, дадени пред ШОС в
проведеното на 10 юни 2020 съдебно заседание (л.182-198) - Петър Найденов
(2009-2014 монтьор в автосервиза, л.189 НОХД), Снежа Боянова (2008-2015 г.
работи в автомивка, л.191 НОХД), Калоян Бъчваров (2009-2011г. монтьор, л.190
НОХД) и Васил Василев (2005-2012 г. работил в сервиза, л.192 гърба) заплатите
били изплащани нередовно, със закъснения от няколко седмици до 2-3 месеца. Свидетелите
Боянова, Бъчваров и Василев са единни и в друго свое твърдение – подписвали се
във ведомостта също със закъснение от 2-3 месеца. В същата насока са и
показанията на Мирослав Мирчев, който работил през периода 2008-2009 г. като
мияч в автомивката – заплата взел само един път, в края на месеца не е
получавал заплата в пълен размер, искал аванс от по 50 -40 лв. Йордан Й.,
работил в автосервиза през първата половина на 2009 г. заявява, че заплатите ги
плащал Николай, но не редовно. Въззивната инстанция кредитира с доверие
заявеното от тези свидетели, тъй като те са логични, последователни и се
подкрепят и от писмените доказателства по делото – констатациите на Инспекцията
по труда, приложените по делото РКО за изплатени през 2011 г. трудови
възнаграждения за 2007, 2008 и 2009 г. Въззивната инстанция кредитира с доверие
и заявеното от свид.Николай Найденов, който неизменно е твърдял, че заплатите
са били изплащани със закъснения, тъй като дружеството е имало финансови затруднения.
Найденов е бил и физическото лице, което е имало ангажимента да осигурява
финансовите средства за изплащаните заплати, той лично е извършвал плащанията,
или е давал съгласие работникът да вземе „аванс“ от оборотите на обектите. Той
признава, че тези частични плащания не са били отразявани счетоводно. Найденов
обяснява и какви функции е изпълнявала подсъдимата – негова съпруга, в
дружеството. Тя е била назначена на трудов договор като касиер
счетоводител, нямала е знания и умения
да води счетоводството на дружеството, водила е ведомостта за работните
заплати, подавала е декларациите обр.6 под ръководството на счетоводителя –
св.Розалия Иванова. Заявеното от свид.Николов е в пълно съзвучие и с
показанията на свид.Розалия И.и обясненията на подсъдимата. В хода на цялото
наказателно производство подсъдимата е давала единни и неизменни обяснения, в
които признава, че тя е генерирала ведомостта за работните заплати, обяснява
как се е случвало това – чрез програмен продукт, в който тя въвеждала отработените
дни за съответния месец на всеки работник и въз основа на осчетоводените данни
се формирало автоматично съдържанието на документа, вкл. и на инкриминираните
декларации обр.6 за удържан ДОД. Въззивната инстанция кредитира с доверие
обясненията на подсъдимата, защото те са логични, единни и се подкрепят от
другите доказателства по делото – коментираните гласни такива и писмените –
протоколите на Инспекцията по труда, РКО.
В крайна сметка въззивната
инстанция приема за безспорно установено по делото, че през инкриминирания
период 2009 – януари 2014 г. заплатите на работниците на „Най Ком“ ЕООД, са
били начислявани, но не са били изплащаните изцяло и в срок, т.е. през
съответния месец, в който са били дължими за положения труд. Разплащателните
ведомости са били подписвани от работниците и без да им е било изплатено изцяло
възнаграждението и това е ставало не през съответния месец, а много по-късно.
Това обстоятелство е установено не само чрез показанията на работниците, но и е
констатирано от Инспекцията по труда, съставила двата протокола, коментирани
по-горе. Това, че през извършената през 2015 год. ревизия на проверяващите е
била представена ведомост с положени подписи на работниците по никакъв начин не
установява кога и от кого са били положени тези подписи, нито пък са
категорично доказателство за пълното и срочно плащане на трудовото
възнаграждение.
Моментът на
окончателното плащане на заплатите е от съществено значение за два ключови въпроса
по делото – за възникването на задължението за удържане на данъка от
работодателя и за преценката дали към момента на тяхното подаване
инкриминираните декларации обр.6 са били с невярно съдържание. Съобразно
разпоредбата на чл.42, ал.5 ЗДДФЛ, действала и към инкриминирания период,
данъкът по чл.42, ал.4 от ЗДДФЛ се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход.
Т.е. за да бъдат инкриминираните декларации образец 6 с невярно съдържание,
така както твърди обвинение, и както безкритично е възприел и ШОС, то следва да
бъде установено по категоричен начин, че към момента на подаване на всяка
от декларациите обр.6, заплатите за съответния месец не само са били
начислени, но са били и изплатени в пълен размер. Нито обвинението, нито
първоинстанционният съд са изследвали този въпрос. Моментът на подаването на
всяка от декларациите дори не е обхванат от фактическите изводи на
първоинстанциония съд – пропуск, които въззивната инстанция отстрани. Въпреки
това ВАпС намира, че въпреки положените усилия и от двете инстанции и
изчерпване на възможните източници на доказателствена информация, по делото не
са налице доказателства, които да установяват по категоричен начин твърдение на
публичното обвинение, че към момента на подаване на всяка от инкриминираните
декларации трудовите възнаграждения са били изплатени в пълен размер. Безспорно
и подсъдимата и нейния съпруг – управител на дружеството, признават, че заплати
на работниците са били плащани, но това не е ставало редовно и регулярно, тъй
като дружеството е изпитвало сериозни финансови затруднения. И двамата
признават, че са били допускани сериозни счетоводни нарушения, тъй като тези
частични плащания не са намерили отражение във воденото от дружеството
счетоводство. И двамата признават, че са изплащани „аванси“ от оборотите на
търговските обекти. Доколкото обаче липсва каквато и да е счетоводна или
банкова документация за тези плащания данни за това по делото се съдържат
единствено в гласните доказателствени източници, които обаче след повече от 10
години логично не сочат кога и за кой период от време са получавали частични
плащания, нито кога е било извършено окончателното заплащане на трудовото
възнаграждение за всеки един от инкриминираните месеци за 2009, 2010, 2011,
2012, 2013 и 2014 г. Задължението на работодателя да удържи данък по чл.42,
ал.4 ЗДДФЛ обаче възниква, както вече бе посочено към момента на окончателното
изплащане на облагаемия доход. Затова въззивната инстанция приема, че след
като към момента на подаване на всяка от инкриминираните декларации обр.6,
работните заплати не са били изплатени окончателно, то не е възникнало и за
работодателя задължение да удържи данък по чл.42, ал.4 ЗДДФЛ и съответно
нулевите стойности, записани в тях, съответстват на закона и обективната
действителност. Т.е. не е налице лъжливо документиране, което от своя страна
сочи, че не е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние –
потвърждаване на неистина в подадени по електронен път декларации образец № 6
за удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ.
Затова и напълно несподелимо е виждането на обвинението, възприето с
известни модификации и от първоинстанционния съд за осъществен от обективна
страна състав на данъчно престъпление по чл.255, ал.1, т.2 от НК.
На следващо място въззивната инстанция намира, че подсъдимата не е годен
субект на данъчно престъпление. Безспорно субектите на данъчните престъпления
не се изчерпват с данъчно задължените физически лица, респ. с управляващия и
представляващ юридическото лице. Неизменната съдебна практика вкл. и
обвързващата такава приема, че априори не е изключена отговорността и на други
физически лица, извън кръга на формално данъчно задължените физически лица или
управители на юридически лица. Това е така, тъй като наказателната отговорност
е лична и е недопустимо вписаният представител и управител на данъчно
задълженото търговско дружество да носи обективна отговорност само въз основа
на това свое качество. Необходимо е да бъде установено, че дейността на
дружеството е водена от лицето, чиято наказателна отговорност се ангажира, така
щото със собствените си действия той съзнателно да е избегнал установяване или
плащане на данъчни задължения на дружеството по указания в закона начин.
Подобни хипотези (при наличието на кумулативно доказана субективна
съставомерност на деянието) могат да възникнат и при осъществяване на дейност
на търговски пълномощник на търговец, на счетоводител при водене на
счетоводство в нарушение на законовите изисквания, при съответно разпределение
на дейността в дружеството (особено при големите корпоративни образования) и др.
Наказателната отговорност всякога е свързана с конкретно виновно поведение на
определено лице, което е осъществило някоя от формите на изпълнителното деяние,
независимо, че неустановените или неплатените данъчни задължения са свързани с
дейността на данъчно задълженото юридическо лице. Конкретният субект на
данъчното престъпление се определя във всеки отделен случай с оглед
установената фактология на деянието - дали деецът реално е осъществявал
функциите по управление на дружеството, дали съзнателно е осъществил някоя/и от
формите на изпълнителното деяние по чл.255 от НК, дали неговото поведение се
намира в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат -
избягване на установяването или плащането на данъчни задължения. Подобно
разбиране за субекта на данъчното престъпление черпи своите основания не само
от задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2016 г. на ОСНК
на ВКС, но то е изводимо и от други решения на ВКС - напр. Р № 471 от
19.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1436/2014 г., II н. о., Р № 22 от 14.07.2014 г.
по н. д. № 2264/2013 г. на ВКС, НК, II н. о.; Р № 15 от 24.01.2012 г. по н. д.
№ 2873/2011 г. на ВКС, НК, II н. о.; Р № 610 от 13.01.2011 г. по н. д. №
604/2010 г. на ВКС, НК, III н. о.; Р № 219 от 30.08.2010 г. по н. д. № 167/2010
г. на ВКС, НК, I н. о.).
Изложеното съотнесено към фактите по настоящия казус изисква да се даде
отговор на въпроса дали подсъдимата е такова лице, което осъществява фактически
дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец? Според настоящия
състав на въззивния съд анализът на доказателствата по делото отхвърля подобен
извод. Подсъдимата е служител по трудово правоотношение с ДЗЛ и изпълнява
единствено възложените й по силата на трудовия договор и длъжностната
характеристика към него задължения на касиер-счетоводител. Видно от приложената
по делото длъжностна характеристика (т.6, л.18 дп) основните задължения на
подс.Н. са били свързани с приемане, съхраняване и предаване на парични
средства и издаване на съответни платежни или разходни документи; да води
касовата книга, да приключва ежедневно касовата наличност, да получава парични
средства от банките по предварително установен ред за безопасност и охрана;
длъжността е на пряко подчинение на главния счетоводител и на управителя. Тя не
притежава представителна власт по отношение на ЮЛ – нито по силата на закона,
нито по упълномощаване – което от своя страна отново прави възведеното
обвинение, че подсъдимата е действала като представител на „Най Ком“ ЕООД,
несъстоятелно. На касиер-счетоводителя било възложено осъществяването на
единствено организационни връзки и взаимоотношения с работещите в предприятието
работници и служители. Единствен представляващ „Най Ком“ ЕООД е управителят и неин
съпруг Николай Найденов, който и фактически е осъществявал ръководството на
предприятието, сключвал е сделки, наемал е работници, осигурявал е финансиране,
плащал е заплати и т.н. Счетоводното обслужване на ДЗЛ се е извършвало от друго
лице – свид.Розалия Иванова. Единственото, което е правила подсъдимата е било
воденето на разчетно-платежна ведомост, генериране на декларации обр.6 и фактическото
им подавана по електронен път. Тази
дейност обаче не се покрива с фактическо изпълнение на целия обем от дейности и
функции на ДЗЛ. Подсъдимата не е попълвала никакви други данъчни декларации –
по ЗДДС или ЗПКО, нито ги е подавала, не е сключвала сделки от името на
дружеството, не го е управлявала. Дори съдържанието на инкриминираните
декларации обр.6, генерирани от подсъдимата, било обвързано от дейността на управителя
и на счетоводителя – от това какви плащания е направил първия и какво е отразил
счетоводно втория. Горното изключва и субективната страна на деянието.
Дружеството е имало няколко търговски обекта, развиващи различна дейност в три
различни населени места, в които полагали труд между 18-12 работника.
Частичните плащания на заплатите са били извършвани основно от управителя без
това да е намирало счетоводно отражение. Затова от подсъдимата –касиер-счетоводител, не би могло да се изисква да
знае кои работник колко пари е получил и кога, за да й се вмени умишлено
затаяване на истина в инкриминираните декларации обр.6 – твърдение на
публичното обвинение, което не се подкрепя от доказателствата по делото.
По отношение на
гражданския иск:
Като прие, че подсъдимата не е
осъществила деликта, вменен й като обвинение, въззивната инстанция намира, че
не са налице и основанията за ангажиране на нейната гражданска отговорност,
поради което и отхвърли и предявения от Държавата граждански иск за обезвреда
на нанесени имуществени вреди.
Всичко
изложено по-горе от своя страна мотивира въззивната инстанция да упражни
правомощието си по чл.336, ал.1 т.3 от НПК и да постанови нова присъда, с която
да оправдае осъдената от първата инстанция въззивница.
По реда на служебната проверка настоящият състав на
въззивната инстанция не констатира други нарушения на процесуалния и
материалния закон, които да съставляват въззивни основания за отмяна или
изменяване на първоинстанционната присъда.
По
изложените съображения въззивният съд постанови нова присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.