О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
22.01.2019 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 5597 по описа на РС Стара
Загора за 2018 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д.
№ 3675/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за 25.02.2019
г. от 10.30 ч., за която дата да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от депозирания
отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявени са установителни искове по
реда на чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между Е.М.Ж.
и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл" ЕАД) били сключени Договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 19.04.2016г.
Съгласно Договора за мобилни услуги на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен
телефонен апарат Telenor Smart Plus П Black. Предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 119,37 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят
се задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
5,19 лв. с вкл. ДДС (4,33 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесиите
фактури спрямо ползваните от Е.Ж. мобилен номер и мобилно устройство на лизинг
се прилагали следните условия:
- За
мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 19.04.2016г.;
- За
мобилен апарат Telenor Smart Plus II Black - условията, договорени в Договор за
лизинг от 19.04.2016г.
Ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени в 5 бр. фактури, издадени в периода м. май 2016г. - м.
септември 2016г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/18.05.2016г. била издадена
за отчетния период 19.04.2016 - 17.05.2016 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: За мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 26,20 лв., лизингова вноска за мобилен апарат Telenor Smart Plus II Black
4,33 лв., както и потребени услуги 28,78 лв. (допълнителни услуги мобилен
интернет 4,98 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0,32 лв., международни разговори
23,22 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,26 лв.), които са в краен
размер на 59,31 лв. без ДДС - 71,17 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 71,17 лв.
Фактура № **********/18.06.2016г. била
издадена за отчетния период 18.05.2016 - 17.06.2016 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 13,32 лв., лизингова вноска за мобилен апарат Telenor
Smart Plus 11 Black 4,33 лв., които са в краен размер на 17,65 лв. без ДДС -
21,17 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 21,17 лв.
Фактура № **********/18.07.2016г. била
издадена за отчетния период 18.06.2016 - 17.07.2016 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 13,32 лв., лизингова вноска за мобилен апарат Telenor
Smart Plus II Black 4,33 лв., които са в краен размер на 17,65 лв. без ДДС -
21,17 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 21,17 лв.
Фактура № **********/18.08.2016г. била
издадена за отчетния период 18.07.2016 - 17.08.2016 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса (-4,30) лв., лизингова вноска за мобилен апарат Telenor
Smart Plus II Black 4,33 лв., които били в краен размер на 0,03 лв. с вкл. ДДС.
Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и
таксата за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора за
отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, е 0,03 лв.
След предсрочното прекратяване на
договорите между „Теленор България" ЕАД и Е.М.Ж. по нейна вина поради
изпадането й в забава, на потребителя била издадена фактура №
**********/18.09.2016г., която включвала задължение за заплащане на неустойка
за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез номер
********** в размер на 274,80 лв., в съответствие с договореното между
страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство Telenor Smart Plus П Black в общ размер на 103,80 лв. с вкл. ДДС,
равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски, като последната лизингова
вноска, съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, сключен между страните, се
дължал под формата неустойка за преминаването на собствеността върху
устройството. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението
на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за
мобилни услуги.
Съгласно изрична клауза в индивидуалния
договор, сключен между страните, в случай на предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата
от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му. Следва да
се има предвид, че сумата от 274,80 лв., представляваща задължение за неустойка
за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, не е била предмет
на частното гражданско дело и не се претендира в настоящото производство.
Предвид това общата сума, начислена във фактурата, е 378,60 лв., а
претендираната сума по фактурата е 103,80 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор
България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури
длъжникът т е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са
погасени.
Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор
България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд -
Стара Загора, въз основа на което беше образувано частно гражданско дело №
3675/2018 г. пред 7ми състав и беше издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което
ищецът е уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия
иск по чл. 422 ГПК.
С оглед гореизложеното,
Искането е да се постанови решение, с
което да се приеме за установено наличието на вземането ни по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №
3675/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, 7-ми състав, против
длъжника - ответник Е.М.Ж. с ЕГН **********, както следва:
1. 217,34
лв. (двеста и седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/18.05.2016г., фактура
№ **********/18.06.2016г., фактура № **********/18.07.2016г., фактура №
**********/18.08.2016г. и фактура № **********/18.09.2016г.;
2. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;
Претендирани са деловодни разноски по
заповедното производство в общ размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева),
от които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло изплатено адвокатско
възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото
производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и
пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360 лв. /триста и
шестдесет лева/ с вкл. ДДС (300 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаградения, изм. и доп.
ДВ. бр. 41 от 23 май 2017 г.
В срока по чл. 131 ответникът не е
депозирал отговор.
Правната квалификация на предявените
искове е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 342 и сл. от ТЗ.
По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже облигационно правоотношение за процесния период по Договор
за телекомуникационни услуги, по което е изпълнил дължимото, както и размерът
на задължението. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По иска по чл. 342 и сл. от ТЗ в тежест
на ищеца е да докаже сключен Договор за лизинг, по който е предал вещта на
ответника, уговорените месечни вноски и размера на задължението. В тежест на
ответника е да докаже плащане.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: