Определение по дело №587/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 530
Дата: 16 юни 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Снежана Душкова
Дело: 20221000600587
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 530
гр. София, 16.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев

Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600587 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл.440 НПК. С
определение на Софийски градски съд от 3.06.22 г. постановено по н.ч.д. №
2007/22 г. е оставено без уважение искането за условно предсрочно
освобождаване на осъдения Ц. Н. Я..
Срещу определението е депозирана жалба от упълномощения защитник на
осъдения, в която са развити доводи за незаконосъобразност и е заявено
искане за отмяна на постановения съдебен акт.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,след като прецени доводите на
страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
С присъда на Окръжен народен съд- Хавана, 3 състав, НО, влязла в
сила на 16.07.2018 год. Ц.Я. е признат за виновен за престъплението
„фалшифициране на банкови документи, като средство за извършване на
кражба с взлом“при условията на продължавано престъпление и осъден на
дванадесет години лишаване от свобода. Трансферът във връзка с
изпълнението на наказанието бил осъществен на 5.11.2021 год. С определение
на СГС от 17.12.2021 г.присъдата била приета за изпълнение,
престъплението квалифицирано по чл.321,ал.2,т.2,вр.чл.243,ал.2,т.3 от НК на
РБ и наложено наказание от десет години лишаване от свобода при
първоначален „строг“ режим. С решение на Софийския апелативен съд от
18.02.22 год. определението на СГС било изменено, като престъплението
било квалифицирано по чл.249,ал.1, във вр.чл.26,ал.1 и
чл.249,ал.3вр.чл.26,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК и наказанието намалено на осем
1
години при първоначален „общ“ режим. Видно от приложените писмени
доказателства (справка на Министерство на правосъдието Главна дирекция
„изпълнение на наказанията“) и към произнасянето на решаващия съд
осъденият фактически е изтърпял шест години,един месец и 16 дни
(приспаднати са му 240 дни предварителен арест,като самото наказание е
било приведено в изпълнение на територията на Република Куба на
17.12.2016 год.) , а от работа ,откакто се намира на територията на страната
един месец и един ден , като остатъкът от наказанието към посочения период
е в размер на една година, девет месеца и тринадесет дни.
От доказателствените източници: доклади изготвени от ИСДВР
диференцираното психодиагностично заключение, включително и
приложеното по делото лично досие на осъдения безспорно е било
установено , че макар и да е изтърпял повече от половината от наказанието си
и да са налице положителни тенденции, доказателствата за неговото
поправяне не са достатъчни. Поради краткия си престой в ЗООТ не са
изпълнени заложените в първоначалния план на присъдата цели и задачи и
конкретно е налице актуална проблемна зона-умения за мислене, по която
работата следва да продължи. Рискът от вреди за обществото е в средните
граници, рискът от рецидив, макар и в ниските стойности е останал
непроменен. Обстоятелството , че осъденият има дължимо поведение, което е
задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ и съответните правила, които следва да се спазват там, не води до
задължителния извод, че осъденият се е поправил до такава степен, че да се
приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и
извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е
безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно приключил.
Индивидуалната корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се
постигнат по отношение на него в пълна степен целите на наказанието
„лишаване от свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително-
възпиращата функции на наказанието. Не на последно място следва да се
посочи, че и остатъкът, който осъденият следва да изтърпи от наказанието не
е малък.Имайки предвид изложеното, въззивният състав намира, че не са
налице всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл.70,ал.1 НК,
поради което определението на решаващия съд следва да бъде
потвърдено.Водим от горното и на основание чл.341,ал.2 НПК Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение на Софийски градски съд от 03.06.2022 г. по
ч.н.д.№ 2007/2022 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3