Решение по адм. дело №136/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх.№ 573 от 15.05.2025г., уточнена с молба вх.№ 627 от 02.06.2025г. от С. С. Р. от [населено място], обл. Р., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1566663 от 03.05.2025г., издадена от Полицай при РУ – Исперих към ОД на МВР - Разград, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП "Прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 12 (дванадесет) месеца, както и са иззети Свидетелство за регистрация на МПС и регистрационна табела с номер *******. В жалбата и по същество чрез процесуален представител се поддържат съображения за незаконосъобразност на Заповедта, като издадена от некомпетентен орган, немотивирана, при съществено нарушение на процесуалните правила поради неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно изискването на чл. 35 от АПК, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Претендира се отмяна на оспорения акт и присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна Полицай при РУ – Исперих към ОД на МВР - Разград не ангажира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура - Разград, редовно уведомена, не участва в производството.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.05.2025 г., в 20:45 часа, служители на РУ – Исперих при ОД на МВР – Разград, сред които издалият оспорената заповед младши инспектор И. М. И. и мл. автоконтрольор И. Н. И., извършили контролна проверка на водач Т. С. Р., на ** години, който в гр. Исперих, по ул. „Васил Левски“ до № 145 в посока паркинг на супермаркет Лозана, управлявал ППС – мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *******. При извършената проверка полицейските органи установили, че мотоциклетът е собственост на С. С. Р. от [населено място] (жалбоподателят в настоящото производство), а водачът Т. С. Р. – син на собственика, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията L3e-А1, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Последният притежавал и представил СУМПС за категории АМ и В.

След като на водача било обяснено, че е в нарушение на закона и ще му бъде съставен АУАН, той видимо възмутен звъннал по телефон на родителите си, които пристигнали на мястото на проверката. Въпреки затрудненията, които създали при извършване на проверката, като оспорвали констатациите на контролните органи, полицейските служители на място съставили на водача, в негово присъствие, АУАН серия GA, № 3919860 от 03.05.2025г. за извършено нарушение на чл.150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). По отношение на собственика на мотоциклета – жалбоподателят С. С. Р., също в негово присъствие, била издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, процесната Заповед № GPAM-1566663 от 03.05.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП "Прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 12 (дванадесет) месеца. Със същата Заповед били иззети Свидетелството за регистрация на МПС и регистрационната табела с номер ******* на управлявания мотоциклет.

Заповедта за прилагане на ПАМ била връчена веднага на жалбоподателя С. С. Р. – на същата дата 03.05.2025г., удостоверено с подписа му върху разписката за връчване.

От своя страна водачът на мотоциклета отказал да подпише съставения му АУАН, удостоверено с подписа на свидетел върху акта.

В хода на съдебното производство са изискани от ОД на МВР – Разград писмени доказателства, които установяват, че във връзка с констатираното административно нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, срещу водача на мотоциклета има издадено вече Наказателно постановление № 25-0275-000464 от 30.05.2025г., като на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в действалата редакция от ДВ, бр. 2 от 2018 г., му е наложена „Глоба“ в минималния, определен от закона размер от 100.00 лева. НП не е обжалвано от нарушителя и е влязло в сила на 12.08.2025г.

Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания пред съда свидетел И. Н. И.. Последният, който е съставител на обсъждания АУАН, уточнява пред съда, че както Заповедта за прилагане на ПАМ, така и АУАН били съставени на мястото на проверката. Хронологично във времето първо била издадена Заповедта по отношение на собственика на мотоциклета, който я подписал без възражения, а след това бил съставен АУАН, тъй като водачът на мотоциклета оказал съпротива и се наложило да го задържат, след което в негово присъствие до служебния автомобил бил съставен акта. Свидетелят дава показания, че не са му известни съображенията на колегата, поради които е определил максималния срок на приложената ПАМ, но изразява мнение, че той лично също би приложил максимума, за да бъде предотвратено извършването на ново нарушение или престъпление с превозното средство, като обяснява, че собственикът на мотоциклета му е известен по служба по повод на извършени предходни нарушения по ЗДвП, за които лично му е съставял АУАН.

По искане на жалбоподателя пред съда е предоставена официална информация, съгласно Писмо рег.№ 330р-25882 от 02.09.2025г. на ОД на МВР – Разград, която установява, че полицейският служител И. М. И., издал оспорената Заповед за прилагане на ПАМ, заема длъжността полицай (водач на патрулен автомобил) в Група „Охранителна полиция“ към РУ – Исперих при ОД на МВР – Разград, със специфично наименование на длъжността „младши инспектор“, назначен със Заповед№ 330з-1253 от 01.06.2021г., считано от 02.06.2021г. Същото Писмо съобщава, че Звено „Човешки ресурси“ не разполага с актуален списък към Заповед № 330з-648 от 05.03.2025г. на ВПД директор на ОД на МВР – Разград относно оправомощените лица по т. 5 във връзка с т.3.3 от заповедта.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, частично по съображенията изложени в нея.

Съгласно чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД на МВР – Разград е служба за контрол по ЗДвП, като със Заповед № 330з-648 от 05.03.2025г., т. 3.3, директорът на ОД на МВР – Разград е оправомощил служителите на длъжност „младши полицейски инспектор“ в група „Охранителна полиция“ в Районно управление и Участък, да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на територията, обслужвана от тях. Следователно оспореният акт е валидно издаден от младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в РУ – Исперих, т.е. валидно издаден от оправомощено лице в кръга на делегираната му компетентност.

Следва да се отбележи, че т. 5 от цитираната Заповед не изисква съставянето на поименен списък на лицата с делегирани правомощия, а въвеждане на заповедта и актуализиране на служителите, предвид длъжностите, визирани в същата и техните правомощия в номенклатурата на АИС – АНД. Респ., липсата и непредставянето на такъв списък, каквото е възражението на жалбоподателя, не е предпоставка и не обосновава липса на компетентност на лицата, заемащи съответните длъжности, за прилагане на ПАМ.

Заповедта за прилагане на ПАМ е в установената писмена форма и има съдържанието, изискуемо от чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за постановяването й. В нея ясно и конкретно са посочени както обстоятелствата, при които е издадена, така и правното основание за прилагане на ПАМ.

При издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна. Фактите по делото установяват категорично, че собственият на жалбоподателя мотоциклет е бил управляван от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, като покриват фактическия състав на административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. По силата на чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на свидетелството за регистрация на МПС и отнемането на табелите с регистрационния номер, на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП, както е процедирано в случая.

Съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, какъвто е и процесният, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, като в този случай (изрично отбелязано) се изземват и табелите с регистрационен номер. Изискването на закона е показателно, че естеството на ПАМ по чл.171, т. 2а от ЗДвП, както и целта на мярката, предполага тя да се приложи непосредствено към момента на установяване на административното нарушение. Този ред е спазен, независимо хронологично как са извършени действията по съставянето на АУАН и издаване на Заповедта за прилагане на ПАМ на мястото на установяване на нарушението.

Административният орган е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че от оспорената заповед не ставало ясно с какво точно неправомерно поведение на водача на МПС се свързва налагането на ПАМ на собственика на управляваното МПС. Фактите са ясно и точно описани и е приложена съответната на тях правната норма. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническото си правомощие с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В процесния случай мярката е приложена спрямо собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управлявания от него мотоциклет и тези обстоятелства са ясно и недвусмислено описани в оспорената заповед, респ. органите на МВР съвсем правилно са приложили съответната на това поведение ПАМ. Описаните факти не са опровергани в хода на съдебното производство, а напротив - същите се подкрепят и всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Управлението на МПС по пътищата е допустимо само ако водачът е правоспособен и притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Правоспособността не е само придобиване на знания и умения да се управлява МПС, но и признаване от държавата на възможността да се упражнява тази дейност за определен срок с издаване на валидно СУМПС, в което да е удостоверено, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. При липсата на СУМПС по отношение на водача, независимо от причината за това, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да приложи ПАМ, вкл. и спрямо собственика на МПС, управлявано при посочените горе обстоятелства. Точната правна квалификация на административното нарушение е от значение в административнонаказателното производство и е относима към законосъобразността на наказателното постановление. Но в настоящото производство административният орган прилага диспозицията на правната норма, без да квалифицира нарушението. В случая нарушението е установено по надлежния ред – с редовно съставен АУАН, чиято доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП не е опровергана, като е доказано управление на чуждо МПС от неправоспособно лице, при което правилно спрямо собственика на превозното средство е приложена процесната ПАМ.

Според чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП предвидената ПАМ „Прекратяване на регистрацията на ППС“ се налага за срок от 6 месеца до 1 година. С процесната заповед е определен максималният срок от 12 месеца. Относно преценката какъв срок на действие на ПАМ да бъде определен административният орган разполага с оперативна самостоятелност, поради което е бил длъжен да изложи мотиви защо приема точно това от различните възможни и законосъобразни решения. В случая няма изложени мотиви в тази насока и съдът не може да извърши преценка за законосъобразност. Принудителната административна мярка във всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният орган е длъжен да обоснове защо определя съответната продължителност на срока. В случая в оспорената заповед не се съдържат съображения по какви причини и въз основа на кои факти и обстоятелства е наложен максималният срок на принудителната административна мярка. Такива не могат да се изведат и от документите, съдържащи се в административната преписка. Липсата на мотиви относно продължителността на срока прави невъзможна и преценката за съответствието на мярката с целта за прилагането й. Съдът не може да замести липсващите мотиви в оспорената заповед относно определения срок на ПАМ. Само в случай на изложени фактически обстоятелства за това може да се проверява съразмерността и тежестта на наложената мярка в максималния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. След като в закона за този вид нарушение не е определен конкретен срок за налагане на принудителната административна мярка, то органът задължително следва да обоснове продължителността на налагане с необходимостта от превантивен ефект на мярката за конкретния случай и при спазване на принципите за добросъвестност, съразмерност и пропорционалност, регламентирани в чл. 6 АПК. Липсата на мотиви за определяне на максималния срок за налагане на принудителната административна мярка е нарушение на закона, което опорочава оспорената заповед от формална страна и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна. Направеното възражение на жалбоподателя в този смисъл е основателно.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, които са своевременно предявени и доказани в общия размер от 510 лева, включващи: 10 лева – заплатена държавна такса при образуване на делото и 500 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 14.05.2025г.

Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР – Разград по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Разград

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1566663 от 03.05.2025г., издадена от Полицай при РУ – Исперих към ОД на МВР - Разград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Разград ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Р., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., сумата от 510 (петстотин и десет) лева - дължими деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване (чл. 172, ал. 5 от ЗДвП).