№ 447
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330204331 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. К. Р., ЕГН ********** против Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К № 4602079, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДП/ й е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Жалбоподателят Р., по съображения, изложени в жалбата и в
допълнителни писмени бележки, чрез процесуалния си представител адв. Р.Р.,
моли съда да отмени процесния ЕФ. Претендира и за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОДМВР – Пловдив, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено
становище от страната посредством гл. юрисконсулт Ивелина Пенкова, която
излага доводи за потвърждаване на ЕФ. При евентуално уважаване на
жалбата моли за намалява на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба №
1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендира и разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.03.2021г. в 15:01ч. в гр. Пловдив, бул. „Цараградско шосе“ –
пътен възел „Скобелева майка“ северно платно в посока ул. „Ландос“, било
заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Шкода Октавия“ с
рег. № ***, установено с автоматизирано техническо средство /АТСС/
CORDON – M2 сер. № MD 1196, като при ограничение на скоростта от 50
км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача,
била установена скорост от 71 км/ч или превишаване на разрешената скорост
с 21 км/ч.
Установено било, че собственик на МПС е жалбоподателят Р..
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 на жалбоподателя Р. било
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства - снимков
материал за МПС в нарушение, както и на разположението на процесното
АТСС, справка за собственост на МПС - л. а. „Шкода Октавия“ с рег. № ***,
справка АИС АНД, Протокол за използване на АТСС от 11.03.2021г., писмо
на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и
съоръжения“ към Българския институт по метрология, Протокол от проверка
№ 4-С-ИСИС/12.02.2021г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към
Българския институт по метрология.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ,
жалбоподателят Р., управлявайки описания в ЕФ л. а. „Шкода Октавия“ с рег.
№ ***, е превишила максимално допустимата по закон скорост за управление
на МПС в населено място с 21 км/ч.
Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на жалбоподателя
Р., чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението,
което обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото
справка за регистрация на МПС. Жалбоподателят не се е възползвала от
възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставила в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице,
което евентуално да е извършило нарушението.
Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП,
чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същия са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР Пловдив/,
2
мястото /гр. Пловдив, бул. „Цараградско шосе“ – пътен възел „Скобелева
майка“ северно платно в посока ул. „Ландос“/, датата /11.03.2021г./, точният
час на извършване на нарушението /15:01ч./, регистрационният номер на
моторното превозно средство /рег. № ***/, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство /жалбодателят Р./, описание на
нарушението /извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба
/чл.21 ал.1 от ЗДП/, размерът на глобата /100 лв./, срокът, сметката и мястото
на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на
името на отбелязания фонд/.
Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДП влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това
приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите
в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на
правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни
реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на
ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва
актът. Би имало значение единствено абсолютната и относителна давност от
извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла.
В случая е налице административно нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство CORDON – M2 сер. № MD 1196, което
се явява „мобилно“ по своя характер. С оглед преодоляване констатираната с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС празнота в
материалния закон с приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от
19.05.2015г./ вече са налични ясни правила за използването на мобилни
технически средства, посредством които се установяват и заснемат
нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно същата,
издаването на ЕФ за налагане на административни санкции за нарушения на
чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП вече е допустимо и когато нарушенията бъдат
установени и заснети с мобилно АТСС. Така цитираната наредба е приета
именно в изпълнение нормата на чл.165 ал.3 от ЗДП, предвиждаща, че
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От
посоченото се установява, че ЕФ, съотнесен към времето на извършеното
нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от
мобилна система за контрол.
Във връзка с направеното възражение, че заснетите и установени с
мобилни системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които чл.189
ал.4 от ЗДП предвижда издаването на ЕФ, тъй като при тях е задължително
присъствието на контролен орган, следва да се отбележи, че същото не държи
сметка, че с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. посочената разпоредба е изменена. И за
разлика от предходната й редакция, която предвиждаше издаване на ЕФ в
случаи на нарушения, установени и заснети с АТСС, в отсъствие на
3
контролен орган и на нарушител, действащата, включително и към датата на
извършване на процесното нарушение, не съдържа такова изискване.
Съгласно посочената разпоредба в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за нарушение, установено и заснето с АТСС.
Предвид горното и на това, че за нарушението не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки,
законосъобразно на основание чл.189 ал.4 от ЗДП е бил издаден ЕФ за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а не е бил
съставен АУАН, респ. издадено НП.
Безспорно автоматизираното техническо средство е от одобрен тип.
Видео–радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON - M2 № MD
1196 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № В-46 /видно от приложеното към
административнонаказателната преписка писмо на Директора на Дирекция
„Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към
Българския институт по метрология/.
Техническото средство е преминало и през първоначална проверка, от
която се заключава, че същото отговаря на метрологичните изисквания /видно
от Протокол за проверка № № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. на Главна Дирекция
„Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ към Българския институт по метрология/ и със срок на валидност
една година, т.е. важи и към датата на нарушението.
По делото е приложен и снимков материал на заснетото в нарушение
МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя.
По административната преписка е представена и снимка на
местоположението на използваното АТСС, с което е изпълнено и изискването
на чл.10 ал.3 от горепосочената от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Във връзка с гореизложеното, следва да се отбележи и че според
константната практика на Административен съд - Пловдив, когато
нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в
превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е
процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено
значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на
населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно
значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на
специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак,
доколкото в този случай като условие за законосъобразност следва да са
спазени изискванията на чл.8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Така
изрично Решение № 658/08.04.2020г. по к. адм. н. д. № 3825/2019г. на XXIV
с. на Административен съд – Пловдив, Решение № 848/15.04.2019г. по к. адм.
н. д. № 156/2019г. на XIX с. на Административен съд – Пловдив.
4
С оглед пълнота на изложението, съдът държи да отбележи и това, че
съгласно чл.6 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. местата за
разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите,
посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се
индивидуализира чрез посочване на съответните GPS координати в
изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл.16 ал.3
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. представлява годно доказателствено
средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква
наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед
гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем
законосъобразно е наложила мястото на контрол да се обозначава с посочване
на най-близкия административен адрес до конкретните географски
координати, на които е разположено техническото средство.
С оглед всичко гореизложено и предвид вградената функция на АТСС
за GPS разпознаване и синхронизация, настоящият състав счита, че за да се
приеме, че е налице идентичност на мястото на извършване на нарушението е
напълно достатъчно в статичното изображение и в ЕФ да е описан един и
същ административен адрес, което изискване в процесния случай е спазено.
Налице е и протокол по смисъла на чл.10 от Наредба №
8121з532/12.05.2015г. в съответствие с изискванията за мобилните
технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното
време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на
скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Индивидуализиран
е и служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. Посочени са
още началото и краят на работа с камерата, чийто период съвпада с
процесното време. Посоката за задействане е „Д“, т.е. за двете посоки – за
приближаване и отдалечаване и съответства с отразената такава на клипа.
Изрично в протокола е посочен и режимът на измерване. Действително не са
посочени номерът на първо и последно статично изображение, но това по
никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното
лице, доколкото деянието, неговият извършител и вина са безспорно
доказани. По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение
автомобил, скоростта на движение преди толаранса, общото ограничение на
скоростта за населено място, както и на разположението на автоматизираното
техническо средство, т.е. налице е пълно съответствие между
засвидетелстваното на снимката, обективирала клипа на нарушението и
попълнените реквизити в протокола по чл.10 от наредбата.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21 ал.1 от ЗДП, като същото е ясно и точно описано. Безспорно
жалбоподателят Р. е извършила нарушението под така определената
материална норма, тъй като е превишила ограничението на скоростта от 50
км/ч в насeлено място, управлявайки процесното МПС с 21 км/ч повече от
законовото позволение. Правилно е наложено наказание – глоба в размер на
100 лв., на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП, която санкция е фиксирана и не
5
подлежи на редукция.
Предвид всичко изложено и неоснователността на наведените
възражения от страна на жалбоподателя, съдът намира, че процесният ЕФ,
като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
В писменото становище по делото, въззиваемата страна чрез гт.
юрисконсулт Пенкова прави искане за присъждане на направените разноски
по делото за юрисконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на
основание чл.63д ал.1 вр. ал.4 и ал.5 от ЗАНН на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт. Съгласно чл.27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв.
Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие, направените доказателствени
искания, проведените открити съдебни заседания и материалния интерес
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е минимумът от 80 лв. Размерът е съобразен с правилата за
определяне на възнаграждението. За заплащане на тези разноски следва да
бъде осъдена М. Р.. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР
- Пловдив.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4602079, издаден от
ОДМВР - Пловдив, с който на М. К. Р., ЕГН **********, на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА М. К. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 80 лв. на
ОДМВР – Пловдив, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6