Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В. Б. Д. от [населено място], ул. Варна, № 66, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-1158-000824/04.10.2019 г., издадена от С. Г. Л. – началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят отрича да е извършил нарушенията, за които срещу него е образувано административнонаказателно производство и твърди, че ЗПАМ е издадена без да са събрани убедителни доказателства за това и при липса на мотиви. Моли за отмяна на процесната заповед. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата С. Г. Л. – началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт на ОДМВР – Перник З. В. с пълномощно по делото, която изразява становище, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея - неоснователна.

А. съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000824/04.10.2019 г., издадена от С. Г. Л. – началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, на жалбоподателя В. Б. Д. от [населено място], на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това че на 13.09.2019 г., около 23:50 ч., е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 520 с рег. № [рег. номер] в [населено място], ул. Брезник, с посока от ул. Св. Св. К. и М., като при извършената му проверка срещу ЦСМП – Перник били установени извършени от него три нарушения, изразяващи се в това, че:

1. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта – нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП;

2. не носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория – нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;

3. не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява – нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

За извършеното деяние срещу В. Д. било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия GA, № 95516/13.09.2019 г. В обстоятелствената част на последния е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорената заповед.

По делото, освен процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като част от административната преписка са приети: АУАН серия GA, № 95516/13.09.2019 г., Талон за изследване № 0044710/14.04.2022 г., Докладна записка рег. № 1158р-7723/02.10.2019 г. от Р. Г. А. – мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Перник, Справка за нарушител/водач В. Б. Д., Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР - Перник за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – Перник да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник, Удостоверение УРИ № 313р-6009/27.03.2024 г., Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. за определяне на служби по контрол по ЗДвП, издадена от министър на МВР, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. за определяне на служби за контрол по ЗДвП, издадена от министър на МВР, Докладна записка УРИ № 1204р-10789/06.12.2023 г. от Ц. К. – мл.инспектор към КПД-ГПА при ОДМВР – София относно СУМПС – обявено за изземване, Докладна записка УРИ 1158р-2174/20.03.2023 г. от Д. Л. В. – мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Перник относно връчване на НП.

Видно е, че както АУАН, така и талонът за изследване, издадени на жалбоподателя В. Б. Д., не са подписани от последния, а навсякъде е отбелязан отказ. В докладната записка, изготвена от мл.автоконтрольор Р. А. същият отбелязва, че на управлявания от В. Б. Д. автомобил бил даден звуков и светлинен сигнал за спиране. Водачът спрял малко преди ул. Г. [населено място] и без да излиза обяснил, че пътува спешно към болницата. При ЦСМП – Перник била установена самоличността му, но след отправяне на покана за проверка за употреба на алкохол, той отказал. Не представил СУМПС и контролен талон към СУМПС, поради което му бил съставен АУАН, който той отказал да подпише. Според А. водачът миришел на алкохол и бил в нетрезво състояние.

По искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства чрез разпити на свидетелите П. Д. М. и П. П. Т., живееща с жалбоподателя на семейни начала. Съдът дава вяра на показанията им и ги цени като последователни и взаимно непротиворечиви, пресъздаващи преките им и непосредствени възприятия относно случилото се на датата, на която се твърди, че са извършени нарушенията, за които е издадена процесната ЗППАМ срещу В. Д..

От показанията на св.М. се установява, че помни случилото се на 13.09.2019 г., тъй като на тази дата неговата дъщеря П. П. Т. внезапно получила силни и остри болки в стомаха. В този момент тя била в ресторант в [населено място], където се намирали свидетеля М. и жалбоподателя В. Д.. Те много се притеснили за състоянието й и се обадили в „Б. помощ“. Повикали и такси. Тъй като не идвали нито линейка, нито такси, Д. качил П. П. в колата си и заедно със свидетеля М. тръгнали към ЦСМП – Перник. Последният забелязал, че непосредствено зад тях се движат три или четири автомобила на КАТ, които впоследствие спрели в близост до тях. Д. спрял в двора на ЦСМП, непосредствено пред входа. И. П. и на ръце я закарал вътре, за да й бъде оказана помощ. Свидетелят М. също влязъл с тях и бил с Д. през цялото време. Твърди, че преди и по време на придвижването, както и при пристигането, жалбоподателят е бил много разтревожен, поради което дори не заключил колата и оставил ключовете на таблото. Категоричен е, че на Д. не са му искани документи за проверка, нито му е извършвана проверка за употреба на алкохол или пък е бил канен да му бъде извършена такава. Полицаите дори не били разговаряли с тях. Помни, че когато заедно с В. Д. излезли от сградата, автомобилът на последния не бил на мястото, където го оставили, а извън двора на ЦСМП и по-точно на паркинга срещу болницата, от другата страна на улицата. Бил със свалени регистрационни табели, което много ги озадачило. Д. дори възкликнал: „Виж, колата ми е преместена“.

Свидетелката П. П. Т. сочи, че на 13.09.2019 г. е била в ресторант в центъра на [населено място] заедно с жалбоподателя В. Д., с когото понастоящем живее на семейни начала, и с техни приятели. Малко по-късно в същото заведение дошъл нейния баща П. Д. М.. Изведнъж тя почуствала остра и силна болка в корема, вследствие на което загубила съзнание и припаднала в тоалетната. Била намерена там от баща си и В. Д.. Отчасти си спомня, че известно време са чакали такси и линейка от „Б. помощ“, но такива не дошли, поради което Д. я отнесъл в колата си на ръце и заедно с баща й тръгнали ЦСМП – [населено място]. По време на пътуването разбрала, че зад тях има полицейска кола, поради което жалбоподателят включил аварийните светлини. Спрял пред ЦСМП, т.е. в двора на МБАЛ „Рахила Ангелова“, изнесъл я отново на ръце, качил на количка и я вкарал в болничното заведение. Видяла, че полицаите спират зад тях и излизат от служебния автомобил, но те не били направили проверка на В. Д.. След оказване на нужната медицинска помощ П. Т. излязла пред ЦСМП, а там я чакали жалбоподателя В. Д. и баща й П. М.. Видяла, че колата на Д. не е пред ЦСМП, а на отсрещния паркинг и е със свалени регистрационни номера, поради което се наложило да се приберат с такси. С. Д. изразил предположение, че автомобилът му е бил преместен от полицаите. Отрекъл да му е извършвана проверка и срещу него да са съставяни актове за нарушения или да са му давани други документи. Св. П. Т. е категорична, че жалбоподателят по принцип не употребява алкохол и не бил употребил такъв въпросната вечер.

По делото, по искане на жалбоподателя, е приет като доказателство Лист за преглед на пациент П. П. Т., постъпила за преглед в 23:53 ч. на 13.09.2019 г., поради силни болки в корема, и напуснала на 14.09.2019 г. в 00:44 ч.

А. съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР - Перник за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – Перник да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник. Сред тези лица са посочени и младши автоконтрольорите от СПП в ООП при ОДМВР – Перник, каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед С. Г. Л., видно от Удостоверение УРИ № 313р-6009/27.03.2024 г. Ето защо, той се явява материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./.

Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година“.

При тази законова регламентация и с оглед конкретиката на настоящия казус, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е отказът на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Т.е. достатъчно е водачът на МПС да откаже една от двете проверки: с техническо средство или чрез даване на кръвна проба. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая, в приложения АУАН серия GA, № 95516/13.09.2019 г., издаден от Р. Г. А. – мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Перник, е отразено, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта. Издаден му е талон за медицинско изследване, но същият не е направил такова.

Жалбоподателят изцяло отрича отразените в АУАН твърдения и оспорва фактите, изложени в него. Твърди, че проверка не му е извършена, че не са му искани документи, че не е бил канен за изпробване с А. Д. и не му е издаван талон за медицинско изследване. Сочи факти, които подкрепя със свидетелски показания, а това разклаща доказателствената сила на АУАН и подлага на съмнение отразената в последния обстановка. Въпреки указаната му от съда доказателствена тежест и въпреки оспорванията на жалбоподателя, ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ не са били налице.

Относно съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който се налага принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната конкретна продължителност. Принудителната административна мярка за всеки отделен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл.146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния орган - те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.

Н. следващо място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.

С оглед на всичко гореизложено се налага извод, че процесната ЗППАМ е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

При този изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса за образуване и водене на делото; 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - платен адвокатски хонорар; 40,00 лв. /четиридесет лева/ - разноски за призоваване на двама свидетели.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-1158-000824/04.10.2019 г., издадена от С. Г. Л. – началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на В. Б. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Варна, № 66, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, К. Н..

ОСЪЖДА ОДМВР – Перник да заплати на В. Б. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Варна, № 66, направените по делото разноски в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.