№ 72043
гр. София, 09.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело №
20221110141286 по описа за 2022 година
като разгледа докладванoтo заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, за да се произнесе, все предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „С к“ ООД срещу К.И. И за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него,
намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявените вземания за неустойка за непредставяне на
обезпечение и такса в размер на 25 % от главницата в случай на забава се основават на
нищожни клаузи, поради което заявлението в посочената част следва да бъде
отхвърлено.
Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се задължава да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител, отговарящ на изисквания,
посочени подробно в договора, или банкова гаранция. На основание чл. 11 при
неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 377,64 лв. Неустойката се заплаща на равни части
от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Уговорката в чл. 11 от договор, предвиждаща заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова
1
гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността
от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ
се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретното неизпълнение.
Заявителят претендира също така такса в размер на 25 % от главницата в случай
на забава, която е уговерена в тарифата за таксите на „С к“ ООД. Съдът намира, че
посочената клауза, предвиждаща задължение за заплащане на такса в случай на забава,
е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а напротив - изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента
на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето
защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
Приетата от съда нищожност на посочените клаузи от договора обуславя
неоснователност на заявлението в частта, с която се претендират сумите, както следва:
193,69 лв., представляваща неустойка при непредставяне на обезпечение, 175 лв.,
представляваща неустойка за забава в размер на 25 % от главницата, поради което
същото подлежи на отхвърляне в посочените части.
2
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 158709/29.07.2022 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендират сумите,
както следва: 193,69 лв., представляваща неустойка при непредставяне на обезпечение,
175 лв., представляваща неустойка за забава в размер на 25 % от главницата, поради
което същото подлежи на отхвърляне в посочените части
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да
предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването
на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3