Р Е Ш
Е Н И Е
№ … 260060....
гр. Кубрат, 14.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря В. Димова и в присъствието на прокурора ............, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 257 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК – съдебна делба на наследствен недвижим имот във фазата по допускането й.
Ищцата – Н.Х.Р., ЕГН ********** ***, със съд.адрес в с.гр., пл. „**, чрез адв. Е.Д., като твърди, че са съсобственици с ответника на придобит по наследство от родителите им: Х. Р. ***, поч. на 21.07.2019 г. в с.гр., и С.П.Х., б.ж. на гр. Кубрат, поч. на 07.12.2014 г. в с. гр., на недвижим имот – дворно място, находящо се в гр. Кубрат, обл. Разград, с адм.адрес на ул. ул. „**“ № 3, ведно с застроените в него жилищна сграда с декларирана застроена площ от 91.00 кв.м., второстепенна постройка – лятна кухня, с декларирана застроена площ 32.00 кв.м., друга второстепенна постройка – гараж, с декларирана застроена площ 24.00 кв.м., подробно описани в исковата молба; застроени в придобития по време на гр. брак между наследодателите терен, моли съда да допусне и извърши между тях съдебната му делба, при равни права между тях.
Исковата молба е вписана, видно от печата на приложеното копие – л. 20 и сл.от делото, с вх.рег. № 1595/ 23.06.2020 г., Акт № 254, том 1/ 2020 г.
Ответникът – П.Х.Р., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, офис 23, чрез адв. Л. П., уведомен лично на 29.06.2020 г., е дал писмен отговор в срок – вх. № 2010/ 27.07.2020 г. Заявява становище за допустимост и частична неоснователност на исковата претенция по отношение на претендираната за съдебна делба сграда – Гараж, с идентификатор 40422.504.239.3., по отношение на който възразява, че е придобил по давност правото на строеж, учредено(отстъпено) му неформално от родителите му, реализирано от него за собствена сметка; до смъртта си всеки един от тях е зачитал правата му на собственост по отношение на сградата – Гараж, владението си, необезпокоявано и неоспорвано, ответника упражнява и към настоящия момент. Претендира изключването на този имот от делбената маса. Не се противопоставя на искането на ищцата да бъде допусната и извършена делба на наследствения имот, останал след смъртта и на двамата им родители, съставляващ дворно място, находящо се в гр. Кубрат, с адм.адрес на ул. „**“ № 3, ведно с застроените в него жилищна сграда и лятна кухня, с посочени в исковата молба идентификатори по КК на гр. Кубрат, при равни права между страните, и моли във втората фаза на съдебната делба той да бъде поставен в неговия дял, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Посочените в исковата молба страни – ищца и ответник, са децата на починалия на 21.07.2019 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, Х. Р. Х., б.ж. на с.гр., за чиято смърт Община – гр. Кубрат, е съставила Акт за смърт № 0098/ 21.07.2019 г., видно от съдържанието на приетото като писмено доказателство Удостоверение за наследници № 1979/ 28.10.2019 г. на Община – Кубрат – л. 7 от делото, неоспорено от страните.
Видно от съдържанието на Удостоверение за наследници № 1678/ 28.10.2019 г. на Община – Кубрат – л. 8 от делото, неоспорено от страните, на 07.12.2014 г. в гр. Кубрат, обл. Разград е починала С.П.Х., б.ж. на с.гр., за чиято смърт Община – гр. Кубрат, е съставила Акт за смърт № 0175/ 08.12.2014 г., като е оставила за свои наследници Х. Р. Х. – преживял я съпруг, и общите им две деца – ищцата Н.Р., и ответника П.Р..
От събраните по делото писмени доказателства - НА за продажба на недвижим имот № 76, том I, н.д. № 191/ 1971 г. на нотариус при РС – Кубрат, надлежно вписан в СВ при същия – л. 6 от делото; Скица на ПИ № 15-235131/ 09.03.2020 г. на СГКК – гр. Разград – л.11; Удостоверение за търпимост № 120/ 27.05.2020 г.на Община – Кубрат – л. 12, Удостоверение за идентичност на ПИ с идентификатор № 40422.504.239 по КК на гр. Кубрат, одобрена със заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с УПИ № XII – 529 от кв. 64 по ПУП на гр. Кубрат, одобрен със заповед № 551/ 1980 г. и УПИ № VII – 540 от кв. 56А по отменения план от 1962 г., както имота е описан в НА за продажбата на имота – л. 14, Удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/ 13.03.2020 г. на отдел „МДТ“ при цитираната община, се установява по несъмнен начин изложеното от ищцата в исковата молба относно правото на собственост, придобито от общите наследодатели – С.П.Х. и Х. Р. Х. по отношение на процесния недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40422.504.239 по КК на гр. Кубрат, одобрена със заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, с площ от 557 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване(до 10 м.), при съседи: 40422.504.522, 40422.504.242, 40422.504.240, 40422.504.237, 40422.504.238 - придобит по продажба; застрояването му, в следствие на което са наследодателите са придобили в право на собственост СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 1 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 91 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – Жилищна сграда, еднофамилна; СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 2 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 32 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – друг вид сграда за обитаване; както и че в собствения им поземлен имот е фактически застроена и СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 3 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 24 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – постройка на допълващо застрояване, предназначена за гараж. Видно от съдържанието на Удостоверение за търпимост № 120/ 27.05.2020 г.на Община – Кубрат – л. 12, несъмнено за построяването им няма комплект строителни книжа, но те не противоречат на действащия ПУП и нормативната уредба; съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, строежите са търпими и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Данъчната оценка на имота – поземлен имот и застроените в него сгради, е в размер на 13 048.90 лева, а съсобствеността е декларирана на имената на Н. и П. Русеви, които са
конституирани като страни по делото.
От показанията на разпитаните по инициатива на ответника свидетели – С.С.и Е.Г.И., положително се установява, че постройката предназначена за гараж, съставляваща видно от писмените доказателства СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 3 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 24 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – постройка на допълващо застрояване, е изградена през 1994 г. – приживе на наследодателите, негови родители, с тяхно съгласие, в тяхна собственост терен от П.Р., по време на брака му с Г. Р., за собствена сметка и в собствена полза - предназначена за гараж, където да оставя собствения на семейството автомобил; от момента на изграждането му до смъртта на родителите си, и към настоящия момент, фактическа власт – ползване, на гаража упражнявал единствено П.Р., който едва от исковата молба разбрал за собственически претенции на сестра му по отношение на същата сграда.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът за допускане на съдебна делба на описания подробно в исковата молба недвижими имоти - дворно място, находящо се в гр. Кубрат, обл. Разград, с адм.адрес на ул. ул. „**“ № 3, ведно с застроените в него жилищна сграда с декларирана застроена площ от 91.00 кв.м., и второстепенна постройка – лятна кухня, с декларирана застроена площ 32.00 кв.м., е основателен и доказан, относно това между кои лица и за кои имоти ще следва да се допусне извършването й.
Исковата претенция е неоснователна и недоказана по отношение на претендираната за съдебна делба СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 3 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 24 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – постройка на допълващо застрояване.
Предмет на делбата е ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40422.504.239 по КК на гр. Кубрат, одобрена със заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, с площ от 557 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване(до 10 м.), при съседи: 40422.504.522, 40422.504.242, 40422.504.240, 40422.504.237, 40422.504.238, несъмнено придобит по продажба от наследодателите, по време на гражданския им брак, и несъмнено, съгласно приложените към исковата молба писмени доказатества, цитирани по – горе, застроен от тях със: 1/ СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 1 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 91 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – Жилищна сграда, еднофамилна; и 2/ СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 2 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 32 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – друг вид сграда за обитаване.
В съответствие с разпоредбата на чл. 77, предл. първо ЗС, наследодателите са придобили правото на собственост върту терена, съставляващ дворно място, находящо се в чертите на населеното място – гр. Кубрат, обл. Разград, с установената му площ и граници, чрез правна сдЕ.– продажба, в която са участвали като купувачи, и в съответствие с разпореденото с чл. 92 ЗС, като собственици на земята са придобили правото на собственост върху построените от тяхно име и за тяхна сметка в него постройки, съставляващи 1/ жилищна сграда; и 2/ лятна кухня.
В случая наследството на С.П.Х. е открито на 07.12.2014 г. в гр. Кубрат, и правото да получат имотите й - ½ ид. част от процесните: ПИ, съставляващ дворно място, ведно с застроените в него жилищна сграда и лятна кухня, се признава на призованите към наследяване в този момент нейни низходящи – двете й деца Н. и П. Русеви, на основание чл. 5, ал.1 ЗН, и преживелия съпруг – Х. Р. Х., ЕГН **********, на основание чл. 9, ал.1 ЗН, при равни права – по 1/3 от ½ част. Х. Р. Х., собственик на 4/6 ид.части от процесното имущество, е починал на 21.07.2019 г. в с.гр., и призовани да го насредят са двете му деца – страните по делото, при равни права между тях, на основание чл. 5, ал.1 ЗН. Разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК задължава съда да определи каква е частта на всеки сънаследник. Делбата следва да се допусне между страните по делото по отношение на това недвижимо имущество при равни права, съобразени с ЗН.
Основателно и доказано е заявеното от съделителя П.Р. възражение по отношение правото на собственост на застроената в същия поземлен имот СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 3 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 24 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – постройка на допълващо застрояване.
Установи се по несъмнен начин, чрез показанията на разпитаните по инициатива на възразилия ответник свидетели, че приживе, през 1994 г., общите на страните наследодатели – техни родители, са разрешили на сина си П.Р., да построи от свое име и за своя сметка, процесната сграда – гараж, в собственото им дворно място, макар и да не са му учредили правото на строеж за същото с правна сдЕ;или по другия възможен за това начин, с оглед качеството му – техен син, а именно с разрешение за строеж, изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ, отм. 31.03.2001 г., но действал към момента на постройването – 1994 г.. От построяването на гаража през 1994 г. до смъртта им – на 07.12.2014 г. за Съба Х.а, и на 21.07.2019 г. за Х. Х., са позволили сина им П.Р. постоянно – във всеки един момент; непрекъснато – не се твърди и не се установява да му е отнемано в който и да е момент за периода 1994 г. – 2004 г., както и към настоящия момент; несъмнено – владелецът е ползвал за свое семейно жилище част от собствените на родителите жилищни сгради, но построявайки от свое име и за своя сметка гараж в имота им, ползвайки го ежедневно пряко по предназначение – да държи в него собствения си автомобил, свои сечива и технически пособия, при липсата на твърдения и доказването им, че наследодателите, които не са притежавали лек автомобил, също са го ползвали, с цялостното си поведение не е оставял и съмнение в намерението да упражнява фактическа власт върху построената сграда единствено за себе си; спокойно – при липса на насрещни твърдения, респ. доказването им, П.Р. да е установил своята фактическа власт чрез насилие; и явно – ежедневно и в непрекъснатото присъствие на обитаващите имота си собственици, и лично, да упражнява фактическа власт върху построения от него в тяхна собственост терен сграда, предназначена за гараж.
Установения несъмнено факт, че строежът е извършен изцяло за сметка на П.Р., потвърждава намерението му за своене на правото на строеж за себе си, презумирано по силата на чл. 69 ЗС, при липсата на осъществено от ищцата оборване на същата.
От реализирането на правото на строеж, чрез построяването на процесната сграда – гараж, през 1994 г., и непрекъснатото владение, упражнявано от отв. П.Р., по отношение на същата, приживе на наследодателите С.П.Х. и Х. Р. Х., е изтекъл и определения от закона – чл. 79, ал. 1 ЗС, 10 годишен придобивен давностен срок за времето от 1994 г. до края на 2004 година. Не влияе на придобивната давност обстоятелството, че липсват редовни строителни книжа за извършеното строителство на сградата, тъй като и търпимият строеж е годен обект на правото на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗС, правото на строеж, имащо естеството на ограничено вещно право, т.е. такова върху чужд имот, също може да се придобива по давност, поради което и предвид изложеното по – горе, съдът приема за основателно и доказано заявеното от съделителя П.Р. възражение, че не общите на страните наследодатели са собственици на претендираната за делба от ищцата СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 3 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 24 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – постройка на допълващо застрояване, по приращение на основание чл. 92 ЗС, а той е нейн собственик на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 55 ЗС, тъй като е придобил по давност правото на строеж, учредено(отстъпено) му неформално от родителите му, реализирано от него за собствена сметка; до смъртта си всеки един от наследодателите е зачитал правата му на собственост по отношение на сградата – Гараж, владението си, необезпокоявано и неоспорвано, ответника упражнява и към настоящия момент – повече от 25 години, до смъртта и на баща им – Х. Х., настъпила на 21.07.2019 г., поради което следва същата сграда да бъде изключена от наследствената делбена маса.
Неоснователни и недоказани са възраженията на ищцата Н.Р., че отв. П.Р. не е придобил по давност правото на строеж за процесния гараж, респ. правото на собственост върху завършената сграда, тъй като не се е позовал на изтегла в негова полза придобивна давност приживе на наследодателите. В изпълнение указанията на ТР № 4 по т.гр.дело 4/ 2012 г. на ОСГК на ВКС и константната практика на същия, формирана в постановени по чл. 290 ГПК решения, позоваването на придобивна давност не е елемент от фактическия състав по чл. 79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок – в процесния случай с изтичането на 2004 година. Придобивната давност е оригинерен придобивен способ и за настъпване на последиците му е необходимо да се осъществи фактическият състав, посочен в нормата на чл. 79 ЗС, но е необходимо да се извърши и позоваване на последиците от давността, в който смисъл е и заявеното от отв. П.Р. възражение и проведеното от него доказване в процеса, като въз основа на позоваването, извършено в настоящия процес, вещното право се придобива от момента на изтичане на законовия срок по чл. 79 ЗС, а не от момента на позоваването.
Недоказани са и възраженията на ищцата относно достоверността на показанията на разпитаните по инициатива на ответника свидетели. И двамата са без родство и отношения със страните, предполагащи техен интерес да свидетелства в полза на довелата ги страна, респ. във вреда на насрещната страна – ищцата; колегиалните и приятелски отношения между всеки от тях и ответника, поддържани през предходните години са позволили те да имат непосредствени впечатления и информация за осъществените факти и обстоятелства, имащи значение с оглед предмета на заявеното от ответника възражение, достатъчно изчерпателни и последователни са, поради което и на тях, при липсата на насрещно доказване, съобразени с всички останали писмени доказателства по делото, съдът основава изводите си по фактите.
Относно разноските по делото: неоснователно, с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК, се претендират от ответника. Заявеното от него възражение за собственост по отношение на една от сградите, претендирани за съдебна делба на наследство от ищцата, не съставлява присъединен иск в делбеното производство по см. на изречение второ от цитираната разпоредба; за него не е договорено, респ. платено, отделно възнаграждение, видно от подписания между ответника и представляващия го адвокат договор за правна помощ и разписка – л. 50 от делото, поради което съдът не дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 69 Закона за наследството, по реда на чл. 344 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА между Н.Х.Р., ЕГН ********** ***, със съд.адрес в с.гр., пл. „**, чрез адв. Е;Д., и П.Х.Р., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, офис 23, чрез адв. Л. П., следния недвижим имот, останал в наследство от общите им наследодатели: С.П.Х., б.ж. на гр. Кубрат, поч. на 07.12.2014 г., и Х. Р. Х., б.ж. на с.гр., поч. на 21.07.2019 г. в с.гр., находящ се в сроителните граници на гр. Кубрат, обл. Разград:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40422.504.239 по КК на гр. Кубрат, одобрена със заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, с площ от 557(петстотин петдесет и седем) кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване(до 10 м.), при съседи: 40422.504.522, 40422.504.242, 40422.504.240, 40422.504.237, 40422.504.238, ведно с застроените в него: 1/ СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 1 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 91 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – Жилищна сграда, еднофамилна; и 2/ СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 2 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 32 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – друг вид сграда за обитаване, при РАВНИ ПРАВА между съделителите.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС - гр.Разград.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева