Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 09.12.2021
год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание …….…..…
на втори
декември ..................................................................................…………..……..……………
през
2021/две
хиляди двадесета
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Мелиха Халил, ………..…….……….……….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ........................
административно
дело №273 .... по описа за ...................... 2021 година
........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на чл.118, ал.1, във вр. с
чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с раздел І/първи/ на глава
Х/десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Е.Ф.И. от ***, подадена чрез
пълномощник - адв.Д.П. от АК-***, със съдебен адрес
за призоваване и връчване на книжа – ***, против Решение №2153-08-217
от 16.08.2021 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против
Разпореждане №О-08-000-00-01483712 от 27.07.2021
год. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Кърджали, с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и 47, ал.1 от НПОПДОО, на жалбоподателката И. е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.
В жалбата се твърди, че решението
е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Излагат се съображения за това, като се твърди, че при издаване на
разпореждането, респективно решението за отказ, е установена грешна фактическа
обстановка, не са разгледани всички факти и обстоятелства от значение за
правилното произнасяне, каквото е императивното изискване на чл.35 от АПК,
което довело до неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се
твърди, че към датата на настъпване на осигурителния риск, жалбоподателката
е била осигурена за
риска общо заболяване и майчинство, внесени са били и осигурителните вноски от
датата на регистрацията й като земеделски производител, а именно 05.05.2021
година. Сочи се, че само земеделските стопани, които отговарят на изискванията
на чл.3, ал.1 от Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, подлежат на регистриране като такива,
съгласно чл.8 от същата Наредба и че регистрацията като земеделски
производител е извършена съобразно изискванията на тази Наредба №3 от
29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и
към момента не е прекратена. На следващо място се сочи, че съгласно 48а от КСО,
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск и че на административния
орган били представени копия от трудова книжка, от които било видно, че Е.Ф.И.
има близо 10 години трудов и осигурителен стаж и е била осигурена за общо
заболяване и майчинство.
Твърди се, че неправилно административният орган
приел, че жалбоподателката не е упражнявала дейност
като земеделски стопанин, тъй като била засадила „пасища и мери”, а те били
предназначени за паша на селскостопански животни или
се косяли като метод за опазване на заобикалящата
среда или за борба с плевели, а не с цел продажба, което до голяма степен
разколебавало качеството й на „регистриран земеделски стопанин” и че този извод
на административния орган бил неправилен, тъй като „пасища и мери” били
посочени като вид култури, подлежащи за засаждане в анкетния формуляр на ОД
„Земеделие”, както и че трева или други тревни фуражни култури се използват
именно за храна за животни. Твърди се също, че жалбоподателката
е регистрирана като земеделски производител, считано от 03.09.2008 год. и
обстоятелството, че през определени периоди е преустановявала дейността си, не
означавало, че след като е подновила регистрацията си на 05.05.2021 год., то тя
за първи започвала да се занимава със земеделие и че го правела единствено за
да придобие осигурителни права. По тези съображения, с жалбоподателката
моли с жалбата да бъде призована на съд и след като съдът се
запознае с материалите но делото, да постанови решение, с което да отмени
изцяло Решение №2153-08-217 от 15.09.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали,
с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №О-08-000-00-01483712
от 27.07.2021 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него разпореждане, като върне преписката
на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по
прилагането на закона в законоустановения срок, както
и моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката
Е.Ф.И. от ***,
не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град
Кърджали, редовно призован за съдебно заседание, явява се лично директорът С.
Я., която
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Излага доводи, като сочи, че жалбоподателката Е.Ф.И. се е регистрирала на 05.05.2021
год. като земеделски стопанин, като е заявила, че отглежда 3.7 дка пасища и
мери, а пасищата и мерите са тревни площи, които се използват за паша на животните. Сочи също, че от данните по делото не се
установява по никакъв начин, че за 15 дни тя е успяла да извърши някаква
трудова дейност, т.е. към деня на настъпването на временната неработоспособност
по първия болничен лист, който е от 20.05.2021 год., не се установява тя да е
извършвала някаква трудова дейност, да е косила, да е събирала, да е продавала
бали сено и т.н. Поради това намира, че следва да се счита, че Е.И. не е осигурено
лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО и не отговаря на изискванията на §1,
т.5 също от ДР на КСО, т.е. да произвежда земеделска продукция, с цел продажба.
Предвид изложеното, моли съдът, като вземе предвид и мотивите, изложени в
оспореното Решение №2153-08-217/15.09.2021 год. на директора на ТП на НОИ -
Кърджали, да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на Е.Ф.И. и да
потвърди оспореното решение, като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на
НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда.
В настоящия случай,
оспореното решение е изпратено на жалбоподателката Е.Ф.И.
със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-475#1 от 15.09.2021 год. на
ТП на НОИ – Кърджали/л.4/, като е получено от пълномощника й – адв.Д.П. от АК-***, срещу подпис, на датата 17.09.2021
год., видно от отразеното в изисканото е представено по делото заверено копие
от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/на
л.33/. Жалбата против
решението е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до
Административен съд - Кърджали, на датата 30.09.2021
год., като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с
Вх.№2153-08-217#1 от 30.09.2021
год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/. От това следва, че жалбата
е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е.
спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита,
че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения в
закона ред, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание и
от лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който се
засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има
право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представената
справка 22А – Деклариран вид осигурявяне от самоосигуряващи се лица/л.8/, жалбоподателката
Е.Ф.И. е регистрирана в ТП на НОИ като самоосигуряващо
се лице – земеделски производител, за
фонд „Пенсии” и фонд „ОЗМ”/„Общо заболяване и майчинство”/, с начало на
осигуряването - 05.05.2021 година.
Административното
производство, в което е постановено оспореното решение на директора на ТП на
НОИ - Кърджали, е започнало по повод представено в ТП на НОИ – Кърджали, от
Осигурителна каса „***”, Удостоверение/приложение №9 към чл.8, ал.1 и
чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с Вх.№*** от *** год./л.23/, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради майчинство,
за периода от 06.07.2021 год. до 16.08.2021 год., на жалбоподателката
Е.Ф.И. Към
това удостоверение е бил приложен и болничен лист №*** за временна
неработоспособност, издаден на 12.07.2021 год. от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, на жалбоподателката
Е.Ф.И., с период на временната неработоспособност 06.07.2021 год. – 16.08.2021
год., общо за 42 календарни дни/л.24/. Като диагноза в този болничен лист е
вписано „***”, а като причина за временната неработоспособност е вписано „майчинство”,
като е определен 6 дни „болничен режим” и 36 „домашен амбулаторен режим” на
лечение, както и е определена дата за явяване на преглед – 26.07.2021 година.
За преценка правото на
обезщетение на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и
раждане и отглеждане на малко дете, с писмо Изх.№9101-08-504 от 14.06.2021 год.
на ТП на НОИ – Кърджали/л.22/, от Областна дирекция „Земеделие” – град
Кърджали е изискано да бъдат предоставени копия на всички налични документи, с
които посочените в писмото осем лица, в т.ч. и жалбоподателката
Е.Ф.И., са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба №3 от
29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
включително и справките по чл.5, ал.2 от нея.
По повод това писмо, в
ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№9101-08-504#1/14.06.2021 год., е получено
писмо – справка на директора на ОД „Земеделие” – Кърджали/л.20/, в което е посочено, че
изброените в писмото 8/осем/ лица, в т.ч. и Е.Ф.И., имат регистрация по реда на
Наредба №3/1999 год. като земеделски стопанин и не са отписани от регистъра на
земеделските стопани за област Кърджали до 14.06.2021 год. За дейността като земеделския
стопанин на Е.Ф.И. е приложена Справка - извадка от дата 14.06.2021 год. от
Регистъра на земеделските стопани, за дейността на Е.Ф.И., издадена от ОД
„Земеделие” - Кърджали/л.21/, в която е отразено, че същата е с дата
на регистрация като земеделски стопанин – 05.05.2021 год., като от същата Справка
от датата 14.06.2021 год. от Регистъра на земеделските стопани е видно, че към
този момент същата е заявила засети „пасища и мери”, на площ от 0.3700 ха, в
землището на ***. В тази Справка за дейността на жалбоподателката
Е.И. не е отразено да е засяла площи с някакви селскостопански култури, вкл.
липсва отразяване да е засяла някаква площ със зеленчукови култури или някакви
други, както и не е отразено да отглежда селскостопански животни, гъби или
друго.
При така установените
данни, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Кърджали е постановил Разпореждане №О-08-000-00-01483712 от 27.07.2021 год./л.16/, с което, на основание
чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното и обществено осигуряване/НПОПДОО/, на жалбоподателката
Е.Ф.И. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство, с мотив, че същата не е упражнявала
трудова дейност като земеделски стопанин и съответно, че тя не е осигурено лице
по смисъла на КСО за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на
чл.48а от КСО и няма право на парично обезщетение за периода от 06.07.2021 год.
до 16.08.2021 год. вкл. В разпореждането е посочено, че осигурено лице по
смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
нейното прекратяване и че на основание §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО,
„регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители” са физически лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба и са регистрирани по установения ред. В разпореждането е прието, че от
събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че лицето не
отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО,
тъй като продукцията от 0.3700 ха „пасища и мери” е предназначена за паша на селскостопански животни или се коси като метод за
опазване на заобикалящата среда или за борба с плевели, а не с цел продажба,
което до голяма степен разколебава качеството на „регистриран земеделски
стопанин”. В разпореждането е прието също така, че наличието само на
регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е
налице идентичност между качеството „земеделски стопанин” и „осигурено лице” и
че по аргумент от горното, лице, което не произвежда земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни и са внасяни осигурителни вноски. В
разпореждането е прието за очевидно от наличните по преписката документи, че не
е възможно в периода от 05.05.2021 год. до 20.05.2021 год., лицето да е
упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството
на растителна продукция, предназначена за продажба и следователно, изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице” по
смисъла на КСО, лицето реално да осъществява дейност като земеделски стопанин,
като произвежда продукция предназначена за продажба, не е налице, както и че
ежемесечното внасяне на осигурителни вноски, без лицето реално да упражнява
трудова дейност, само по себе си не е правопораждащ
факт.
Това разпореждане е
получено лично от жалбоподателката Е.Ф.И. на датата
04.08.2021 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.17/.
Против това
разпореждане, от Е.И., чрез пълномощник – адв.Д.П., е
била подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№1012-08-475
от 16.08.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.9/. В жалбата е заявила,
че счита мотивите в същото за незаконосъобразни, като е посочила, че при
издаване на разпореждането е установена грешна фактическа обстановка и че не са
разгледани всички факти и обстоятелства от значение за правилното произнасяне,
каквото е императивното изискване на чл.35 от АПК, което довело до неправилно
приложение на материалния закон. Според жалбоподателката
И., неправилно също така административният орган приел, че не е упражнявала
дейност като земеделски стопанин, тъй като била засадила „пасища и мери”, а те
били предназначени за паша на селскостопански животни
или се косяли като метод за опазване на заобикалящата среда или за борба с
плевели, а не с цел продажба, което до голяма степен разколебавало качеството й
на „регистриран земеделски стопанин”. Изложила е довод, че този извод на
административния орган е неправилен, тъй като „пасища и мери” били посочени
като вид култури, подлежащи за засаждане в анкетния формуляр на ОД „Земеделие” и
че само земеделските стопани, които отговарят на изискванията на чл.3, ал.1 от
Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани, подлежат на регистриране като такива, съгласно чл.8 от същата
Наредба. Към жалбата е приложила като доказателства Справка за дейността на Е.Ф.И.,
издадена от ОД „Земеделие” – Кърджали, с дата на последна актуализация на
данните – 22.06.2021 год./л.15/ и заверени копия от фактури за извършени
продажби – 4 броя, издадени в периода 10.05.2021 год. – 17.05.2021 год./л.11-л.14/. В тези 4/четири/ броя
заверени копия от фактури са издадени, както следва: Фактура №1 от 10.05.2021 год., с изпълнител: Е.Ф.И. и получател: Х. И. М.,
за продажба на 10 бр. бали сено и 20 кг домати, на стойност *** лева/л.14/; Фактура №2 от
12.05.2021 год., с изпълнител: Е.Ф.И. и получател: Н. М., за продажба на 15 кг
домати и 10 кг краставици, на стойност *** лева/л.13/;
Фактура №3 от 14.05.2021 год., с изпълнител: Е.Ф.И. и получател: А. И.
С. за продажба на 10 кг домати и 10 кг краставици, на стойност *** лева/л.12/ и Фактура №4
от 17.05.2021 год., с изпълнител: Е.Ф.И. и получател: Х. И. М., за продажба на
10 бр. бали сено и 10 кг краставици, на стойност *** лева/л.11/. Съответно, в Справката за дейността
на Е.Ф.И., издадена от ОД „Земеделие” – Кърджали, с дата на последна
актуализация на данните – 22.06.2021 год., е отразено, че към този момент
същата е заявила засети култури – картофи, домати - градински, краставици –
градински, пипер - градински и ягоди, на различни площи, на обща използвана
площ от 0.0755 ха, в землището на ***.
Така, по повод тази
жалба с Вх.№1012-08-475 от 16.08.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, е
постановено и оспореното в настоящото производство Решение №2153-08-217 от 15.09.2021
год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.5-л.7/, с което е отхвърлена
жалбата на Е.И. срещу Разпореждане №О-08-000-00-01483712 от 27.07.2021 год. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали,
като неоснователна.
За да постанови този
резултат, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е описал установените факти и
обстоятелства, като е изложил подробни мотиви, както от фактическа,
така и правна страна, които са обусловили и постановеният от него краен
резултат. При анализа на фактите и обстоятелствата, отнесени към приложимата
правна уредба, решаващият орган е извел извод, че регистрацията на Е.Ф.И. като
земеделски стопанин очевидно е направена фиктивно, само и единствено с цел
получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО, като е посочил, че този
извод се подкрепя и от обстоятелството, че към момента на регистрацията същата
е била вече в напреднала бременност, защото само 15 дни след това е настъпило и
осигурителното събитие „бременност”. В мотивите е посочено също, че наличието
само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение и че
съобразно §1, ал.1, т.3, във връзка с §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в кръга на
осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо
място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за продажба, както
и да бъдат регистрирани за това по установения ред. Решаващият орган е приел,
че от изложеното в мотивите е видно, че по отношение на Е.Ф.И. е било налице
условието, като земеделски стопанин да е регистрирана по установения ред, но не
е било налице другото условие, изискуемо се по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - да
се произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, което
обстоятелство не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а
липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни
плащания, в това число и парични обезщетение по глава IV, раздел II от КСО. В мотивите към
оспореното решение отново е отбелязано, че регистрацията на
едно лице като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. не
означава безусловно придобиване на качеството на „земеделски стопанин” по
смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, защото между двете понятия липсва
идентичност и че регистрацията като земеделски стопанин не обуславя
възникването на осигурителното правоотношение, тъй като за възникването на
последното е необходимо да е налице упражняване на трудова дейност, в случая
като земеделски стопанин, като се произвежда земеделска продукция предназначена
за продажба, като е прието, че от наличните по преписката данни, очевидно
липсват такива, които да установяват и доказват този факт.
В мотивите директорът на ТП на НОИ - Кърджали е приел, че горните
изводи по никакъв начин не се разколебават от извършената от жалбоподателката актуализация на данните за дейността й
като земеделски стопанин на 22.06.2021 год., според представената към жалбата
справка, издадена от ОД „Земеделие” – Кърджали, също от датата 22.06.2021 год.,
в която са отразени посочените по-горе данни за дейността на Е.Ф.И. като
земеделски стопанин. Посочено е, че е очевиден стремежът на жалбоподателката
по заобиколен начин да докаже упражняването на трудова дейност като земеделски
стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, като прави впечатление, че
въпросната актуализация, както се посочило по-горе, е направена на 22.06.2021 год.,
т.е. един месец след като лицето е в непрекъсната временна неработоспособност
поради бременност, считано от 20.05.2021 год. В мотивите е посочено, че освен
това, от жалбоподателката са представени и 4 броя
фактури от 10.05.2021 год., 12.05.2021 год., 14.05.2021 год. и 17.05.2021 год.,
според които, жалбоподателката е продала на
определени лица определено количество домати, краставици и бали сено. В
мотивите е прието, че от една страна, като частни документи, тези фактури нямат
материална доказателствена сила, а от друга, същите
категорично не кореспондират с останалите данни по преписката, като същите по
никакъв начин не доказват реалното упражняването на трудова дейност от жалбоподателката като земеделски стопанин и че така се
оказва, че жалбоподателката се е регистрирала като
земеделски стопанин и самоосигуряващо се лице, само
за да продаде няколко килограма домати, краставици и сено и по този начин да
придобие статут на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на
КСО. В мотивите е прието, че е ясно, че само фактическата продажба на някаква
незначителна като количество земеделска продукция, не е основание за възникване
на осигурителното правоотношение, съобразно цитираните разпоредби, а реалното упражняване на
трудова дейност, която в случая се изразява в производство на земеделска
продукция, предназначена за продажба и това бил продължителен процес, който
обаче, очевидно не бил познат на жалбоподателката.
При тези мотиви
директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, в крайна сметка, че Разпореждане №О-08-000-00-01483712
от 27.07.2021 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно
спазване на материалния закон и на база представените и налични писмени
доказателства, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата
срещу него отхвърлена като неоснователна.
Следва да се посочи, че
по представената в съда административна преписка по издаване на оспореното
решение, са представени още два болнични листа, издадени на същата жалбоподателка Е.Ф.И., а именно:
1. Болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на
20.05.2021 год. от ЕТ „Д-р Н. Н.” ***, с период на временната
неработоспособност от 20.05.2021 год. до 03.07.2021 год., общо за 45 календарни
дни/л.26/, а като диагноза в този
болничен лист е вписано „***” и като причина за временната неработоспособност е
вписано „бременност”, посочен е термин – 04.07.2021 год., като е определен
„домашен амбулаторен режим” на лечение, както и е определена дата за явяване на
преглед – 03.07.2021 година.
2. Болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на
14.07.2021 год. от ЕТ „Д-р Н. Н.” ***, с период на временната
неработоспособност от 04.07.2021 год. до 05.07.2021 год., общо за 2 календарни
дни/л.25/, а като диагноза в този
болничен лист е вписано „***” и като причина за временната неработоспособност е
вписано „бременност”, посочен е термин – 04.07.2021 год., като е определен
„домашен амбулаторен режим” на лечение, както и е определена дата за явяване на
преглед – 05.07.2021 година.
При така установената
фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд –
Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва
да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма,
при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.40,
ал.3 от КСО, в приложимата й редакция (Изм.
- ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
регламентира, че паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното
обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен
институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка,
обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number
– IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската
народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ
дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или
помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава
разпореждане за отказ.
Обжалваното Разпореждане
№О-08-000-00-01483712 от 27.07.2021 год. е издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ
– Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-81 от 07.06.2016 год. на директора
на ТП на НОИ – Кърджали/л.18/, с която е изменена Заповед №1015-08-53
от 14.04.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.19/, т.1 от същата, на
основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния
осигурителен институт, е възложено да издава и подписва разпорежданията за
отказ за отпускане на обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и при временна неработоспособност,
по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е издадено от компетентен по място,
материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл.40, ал.3 от КСО.
На следващо място,
съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения
по глава четвърта, раздели І/който раздел І регламентира обезщетенията при
временна неработоспособност/ и ІІ/който раздел ІІ регламентира обезщетенията за
майчинство, в т.ч. за бременност и раждане/ или помощи, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният пред съда административен акт е издаден от компетентен орган –
директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Оспореното решение е
издадено в посочения едномесечен срок/жалбата против разпореждането е подадена
на 16.08.2021 год., а решението е постановено на 15.09.2021 год./, като освен
това, същото е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа
всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата
на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни
основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5
от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. съдът намира, че не са налице нарушения, свързани с компетентността
на органите, формата, съдържанието и сроковете и правилата за издаване на
оспорения административен акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество,
оспореният административен акт е законосъобразен, като съдът намира, че същият
е издаден в съответствие и с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, по следните съображения:
Ясно е, че правото на
парично обезщетение за бременност и раждане е признато, съгласно нормата на
чл.48а oт КСО, на осигурените лица за общо заболяване
и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Анализът на посочената разпоредба безспорно сочи, че за да придобие право на
обезщетение, следва по отношение на съответното лице, при условията на кумулативност, да са налице две предпоставки, а именно: 1.
лицето да е осигурено за съответния осигурителен риск към момента на настъпване
на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж
като осигурено за тези социални рискове.
Същевременно, „осигурено
лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като осигуряването
на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и т.5, а самоосигуряващите
се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл.6, ал.8. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
На следващо място, следва
да се посочи също така, че според разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители” са физически лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по
установения ред. Редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в
Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани, като обаче, понятията „регистриран земеделски стопанин”
по посочената наредба и „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на цитираната
по-горе разпоредба от КСО, не са тъждествени. По отношение на последното понятие
е ясно, че лицето, освен че трябва да е регистрирано по установения ред, а това
както се посочи по-горе е редът, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следва и
да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент на противното, от изложеното следва,
че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. че е
произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има
качеството осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, т.е.
изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО е
лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда
продукция, предназначена за продажба.
Съдът в
настоящия състав намира, че при обсъдените по-горе доказателства и установените
с тях данни, правилно и обосновано е прието от административния орган, че жалбоподателката Е.Ф.И. не е упражнявала трудова дейност
като регистриран земеделски производител по смисъла на КСО, поради което същата
не следва да се счита за осигурено лице, както и намира за правилен извода, че
от всички представени доказателства и установени с тях факти, във връзка с
поисканото от жалбоподателката И. парично обезщетение
за временна неработоспособност поради майчинство, липсват такива, които да
доказват, че същата реално е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски
стопанин и е произвеждала
някаква растителна продукция, предназначена за продажба.
В тази връзка и предвид
заявеното при регистрацията на жалбподателката като
земеделски производител, отразено в представената Справка от 14.06.2021 год.
издадена от ОД „Земеделие” – Кърджали за дейността на Е.Ф.И., а именно – че е
засяла „пасища и мери”, на площ от 0.370 ха, следва да се посочи, че според
дадената легална дефиниция в §1, т.22 от Допълнителните разпоредби на Закона за
подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, „Постоянно пасище” е земя, използвана за отглеждане на трева или други
тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване)
или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота
на стопанството в продължение на 5 или повече години и може да се ползва за
пасище или да се коси, с изключение на земите, оставени под угар. Трева и други
тревисти фуражни култури са всички тревисти растения, които се срещат
традиционно на естествените пасища или обикновено са включени в смесите от
семена за пасища и ливади, независимо дали да се използват, или не се използват
за паша на животните.”. В ЗПЗП липсва легална
дефиниция за „мера”, но според общоприетото определение, това е незаета от
земеделски култури земя, обикновено общинска, определена за пасище. От така дадените
дефиниция и определение може да се направи обоснован извод, че ползването на
пасища и мери и продукцията от тях, какъвто е и настоящия случай, е свързано с пашата на селскостопански пасищни животни, което обаче, не
предполага производство на продукция, предназначена за продажба, каквото е
изискването на разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В тази връзка следва
да се посочи, че съдът също не кредитира приложените към жалбата против
разпореждането и съответно представени по административната преписка 4/четири/
броя фактури, издадени в периода 10.05.2021 год. – 17.05.2021 год., с които явно
се цели да се докаже, че жалбоподателката И. е
осъществила продажба на произведена от нея селскостопанска продукция. Най-напред,
в две от тези фактури - №2 от 12.05.2021 год. и №3 от 14.05.2021 год., са
описани продадени само количества домати и краставици, във фактура №1 от
10.05.2021 год. са описани продадени и 20 кг. домати, а във фактура №4 от
17.05.2021 год. – и 10 кг. краставици или, според описаното в тези четири
фактури, жалбоподателката И. е продала общо 45 кг.
домати и общо 30 кг. краставици. Същевременно обаче, към датите, посочени в
тези фактури за продажба, жалбоподателката Е.И. не е
регистрирана като земеделски производител, който да е заявил засадени площи с
такива култури – полски или градински домати и полски или градински краставици,
респ. че ще отглежда или отглежда такива култури, а единствено при
регистрацията й като земеделски производител са заявени „пасища и мери”, в един
земеделски имот в землището на ***, като е пределно ясно, че в пасища и мери, домати
и краставици не се садят и не се отглеждат, а същите се използват за паша на селскостопански животни. В две от тези фактури - №1
от 10.05.2021 год. и №4 от 17.05.2021 год. са описани като продадени по 10 бали
сено или общо 20 бали сено, а като купувач в същите е вписано лицето Х. И. М.
от същото ***, за която, на настоящия съдебен състав е служебно известно, че е ***
на жалбоподателката. Това обстоятелство е известно и
на страните по делото, предвид воденото между същите страни, пред настоящия
съдебен състав и приключило административно дело №217/2021 год. по описа на АдмС – Кърджали, образувано по повод друга жалба срещу
друго подобно решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и в хода на което
дело, това лице - Х. И. М. е била разпитана като свидетел в съдебно заседание
на 12.10.2021 год., в което заседание страните са присъствали. Същевременно, за
да се балира сено, което да бъде продадено на бали, както е отразено в
посочените две фактури, то най-напред трябва да бъде окосено, независимо дали
ръчно или машинно, след което следва изсушаване и събиране и едва тогава следва
балирането му. Съдът намира, че в краткия период от 05.05.2021 год. до
20.05.2021 год., в състоянието на напреднала бременност/според приложения по
преписката болничен лист №*** от 20.05.2021 год., терминът за раждане е бил на ***
год., а според болничен лист №*** от 12.07.2021 год., раждането е станало на
06.07.2021 год./, то е обективно невъзможно, Е.Ф.И., въпреки че е регистрирана
като земеделски производител по установения ред на датата 05.05.2021 год.,
реално да е упражнявала трудова дейност като земеделски
производител до датата 20.05.2021 год., когато й е издаден първият от описаните
по-горе болнични листове - болничен лист №*** за временна
неработоспособност, респ. обективно е невъзможно в този период от 15 календарни
дни същата да се е занимавала или организирала окосяването, събирането,
изсушаването и балирането на сено, т.е. да е произвела продукция – бали сено,
предназначени и годни за продажба. Предвид изложеното, съдът намира, че тези
четири фактури, описани по-горе, са съставени не на посочените в тях дати, а
по-късно и единствено за целите на настоящото производство, респ. за целите на обжалването
на Разпореждане №О-08-000-00-01483712 от 27.07.2021 год. на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
Горните изводи не се
променят и не се разколебават и от приложената по
преписката Справка от 22.06.2021 год. за дейността на жалбоподателката
Е.И., издадена от ОД „Земеделие” – Кърджали, от която става ясно, че от жалбоподателката е извършена актуализация на данните за
дейността й, която актуализация/последна/ е направена също на датата 22.06.2021
год., т.е. повече от един месец след като същата вече е била в период на непрекъсната
временна неработоспособност поради бременност, съгласно издадения й болничен
лист №***
от 20.05.2021 год. Тази „актуализация” на данните за дейността и заявените с
нея селскостопански култури, в т.ч. домати – градински и краставици –
градински, явно е сторено с цел да се обоснове по някакъв начин отразеното в
цитираните по-горе четири фактури като продадена продукция, но така или иначе,
тази „актуализация” на данните е направена много след датите на издаване на
тези фактури, към които дати жалбоподателката няма
заявени за отглеждане такива култури, а освен това е направена в момент, в
който същата е в период на непрекъсната временна
неработоспособност поради бременност. Предвид горното съдът споделя извода,
направен в мотивите към оспореното решение, че е очевиден стремежът на жалбоподателката по един, меко казано, заобиколен начин да
докаже реалното упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин по
смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, каквато трудова дейност през този период
същата явно не е осъществявала.
Така, при анализа и преценката
на събрания по делото съвкупен доказателствен
материал, според съда с основание може и следва да се приеме, че Е.Ф.И. не е
упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и най-вече, че не е
осъществявала производство на земеделска продукция, предназначена за продажба.
От горното
следва и изводът, че регистрацията на жалбоподателката
Е.Ф.И. като земеделски стопанин е направена фиктивно, само и единствено с цел
получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО, в случая за временна
неработоспособност, което се подкрепя и от обстоятелството, че към момента на
регистрацията – 05.05.2021 год., същата безспорно вече е била в напреднала
бременност, защото само 15 дни след това – на 20.05.2021 год., е настъпило и осигурителното
събитие „бременност”, за което й е издаден и приложения по преписката болничен
лист, след което, без прекъсване на периода на временна неработоспособност, са
й издадени последователно още два болнични листа.
В този
контекст следва да се посочи също така, че стопанската година започва на 1
октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата година, при
което е нормално един същински земеделски стопанин да бъде такъв целогодишно, а
не само непосредствено преди или при настъпване на осигурително събитие,
обуславящо получаването на парични обезщетения от фондовете на ДОО, както е в
случая. Безспорно е, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин
не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение с произтичащите
от него права на обезщетение и че съобразно §1, ал.1, т.3, във връзка с §1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО, в кръга на осигурените по КСО лица попадат само
земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат
продукция, предназначена за продажба, както и да бъдат регистрирани за това по
установения ред. От изложеното по-горе е видно, че по отношение на Е.Ф.И. е
било налице условието като земеделски стопанин да е регистрирана по установения
ред, но не е било налице другото условие, изискуемо по §1, ал.1, т.5 от ДР на
КСО - да се произвежда селскостопанска/в случая растителна/ продукция,
предназначена за продажба, което обстоятелство не обуславя възникването на
осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото
на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетение
по глава IV, раздел II от КСО.
В пълна
степен се споделя от съда изводът, изложен в мотивите към оспореното решение,
че регистрацията на едно лице като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от
29.01.1999 год. не означава безусловно придобиване на качеството на земеделски
стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, защото между двете понятия
липсва идентичност и че регистрацията като земеделски стопанин не обуславя
възникването на осигурителното правоотношение, тъй като за възникването на
последното е необходимо да е налице упражняване на трудова дейност, в случая
като земеделски стопанин, като се произвежда земеделска продукция предназначена
за продажба.
От всичко
изложено дотук с основание може да се приеме, че жалбоподателката
Е.Ф.И. е нямала никакви намерения да стопанисва и обработва по някакъв начин
заявените от нея „пасища и мери”, в един земеделски имот, с площ от 0.370 ха,
още по-малко пък да добива сено от тях, т.е. да упражнява трудова дейност като
земеделски стопанин, като произвежда продукция, предназначена за продажба, като
се налага извода, че същата не е упражнявала трудова дейност като земеделски
стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което не се явява
осигурено лице по смисъла на закона. Осигурителното правоотношение е проекция
на реално упражнявана трудова дейност, в случая трудова дейност като земеделски
стопанин и липсата на такава лишава от основание осигурителното правоотношение,
респ. липсата на осигурително правоотношение дефинитивно изключва правото на
лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по
глава IV, раздел II от КСО.
При така установените
факти и горните изводи, изплащането на обезщетение за временна
неработоспособност, поради общо заболяване, по представения болничен лист,
законосъобразно и правилно е било отказано. Това е така, защото няма данни жалбоподателката Е. И. да е започнала реално осъществяване
на заявената трудова дейност като земеделски производител, като следва да се
отбележи, че при така установените факти е без значение обстоятелството, дали Е.Ф.И.,
като самоосигуряващо се лице, е внасяла осигурителни
вноски. Така, след като е установено, че жалбоподателката
И. не е извършвала трудова дейност като земеделски производител и не е имала
качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО при настъпването
на осигурителния риск – временна неработоспособност поради „майчинство”, то
законосъобразно и правилно й е било отказано изплащането на парично обезщетение
за временна неработоспособност, за периода на тази временна неработоспособност -
от 06.07.2021 год. до 16.08.2021 год. вкл., т.е. съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е издадено в съответствие и с
приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Така, с оглед всички
изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореният в
настоящото производство административен акт е постановен от материално и
териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото
съдържание, при спазване на установените административнопроизводствени
правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и
издаден в съответствие с целите на закона и съответно, не са налице основания
за отмяната му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба от Е.Ф.И. от ***, против Решение №2153-08-217 от 15.09.2021 год., издадено
от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата й против Разпореждане №О-08-000-00-01483712 от 27.07.2021 год. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с
което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност, за неоснователна и недоказана, поради
което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора
по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните
разноски, тъй като такива не са претендирани от
ответника по жалбата, а и реално, такива не са сторени от него в хода на проведеното
съдебно производство.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във
връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ф.И. от ***, с ЕГН **********,
против Решение №2153-08-217 от 15.09.2021 год., издадено от директора на ТП на
НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №О-08-000-00-01483712 от
27.07.2021 год. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47,
ал.1 от НПОПДОО, на жалбоподателката Е.Ф.И. е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
майчинство, за периода от 06.07.2021 год. до 16.08.2021 год. включително, по болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на
12.07.2021 год. от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
С Ъ Д И Я: