РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Враца, 12.10.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2022 г.
/двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия раденкова КАН дело № 364 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, чрез **
А.С.,
против Решение № 24/21.03.2022 г. постановено по АНД № 340/2021 г. по описа на
Районен съд – Козлодуй, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно
постановление № НП- 51 от 19.07.2021 г.
С процесното НП на Е.Н.Б.
от ***, на основание чл.
115, ал. 2, вр. чл. 117 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.
39, ал. 1, вр. с чл.
3, ал. 4 от ЗЛЗ.
В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно
и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че РС
неправилно и погрешно е обосновал своите изводи за незаконосъобразност на санкционния
акт, без да вникне в съдържанието на посочената за нарушена правна норма, нито
в смисъла на санкционната такава, при което са налице грешни фактически
констатации, в резултата на неправилна субсумация на фактите към норми от
юридически характер. Грешките при формирането на вътрешното убеждение на съда,
представляват нарушение на процесуалното право, тъй като по същността си се
изразяват в превратно интерпретиране на данните по делото.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, представител не се явява.
Ответникът – Е.Н.Б.,
редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмен отговор и допълнително
представена от пълномощникът ѝ * В.Г., молба по хода
на делото и съществото на спора, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно представен по делото списък.
Участващият по делото
прокурор от ОП - Враца дава заключение за основателност на касационната жалба и
моли да бъде уважена.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото,
във връзка с доводите и съображенията на страните намира, че касационната жалба
е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение №
24/21.03.2022 г., постановено по АНД № 340
по описа за 2021 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено издаденото от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ гр. София, НП № НП-51/19.07.2021 г. С последното на
ответника в настоящото производство – Е.Н.Б. за нарушение
на чл. 39, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 4 от Закона за лечебните заведения и на
основание чл. 115, ал. 2, във вр. с чл. 117 от същия закон е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева.
За да постанови посочения резултат, районният съд от правна страна е приел,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което обуславя неговата незаконосъобразност
и отмяната му само на това основание, без да е необходимо да бъдат разглеждани
въпросите по съществото на спора. Анализирайки събраните и относими към спора
писмени и гласни доказателства, въззивният съд е установил, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП са нарушени нормите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 6 и
чл. 57, ал. 1, т. 4, и т. 5 от ЗАНН, тъй като и в двата документа не е посочено
мястото на извършване на нарушението, не е посочен точният адрес на нарушителя,
а също и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Отчетено
е, че същите или не са посочени или са отразени по начин, който не позволява на
жалбоподателя да формира еднозначни изводи, относно съдържанието на
волеизявленията на актосъставителя и административнонаказващия орган. В АУАН,
като място на извършване на нарушението е посочен домът на пациентка, от която
ответника Е.Б. е взела кръвна проба, без да е уточнено, къде се намира този
дом, а в НП е посочено, че нарушението е извършено в дома на пациентката в ***.
Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е посочен адреса на
нарушителя, което е прието от въззивния съд за нарушение на императивните
изисквания на чл. 42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Районният съд е
констатирал още, че в нарушение на нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН и в двата документа не е достатъчно ясно описано нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на уличеното в административно
нарушение лице, нито обстоятелствата при които е извършено.
Решението на първоинстанционния съд е
валидно, допустимо и правилно. При постановяването съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал правилни изводи по приложението на закона. Изложените от въззивния съд
доводи се споделят и от настоящия съдебен състав, като съдът се позовава на тях
и на основание
чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на
РС – Козлодуй.
Наведените с касационната жалба доводи са
неоснователни.
Фактите по делото са безспорно установени и подробно
описани от първоинстанционния съд.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН
урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт, като както за наказаното
лице, така и за съда и следва да бъде ясно за какво нарушение, извършено на кое конкретно място, е наложено съответното наказание.
Законовата регламентация изисква в сезиращия АНО акт - АУАН, както и в
издадения впоследствие от него санкционен акт – НП, да бъдат посочени всички
съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, които имат
значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно
поведение, квалифицирано като административно нарушение по смисъла на някоя от
хипотезите, в случая на Закона за лечебните заведения. Това от една страна е от
значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на НП - дали и
доколко с фактически установеното и описано по надлежния ред деяние /действие
или бездействие/ на наказаното лице, се осъществява определен нормативно
регламентиран състав на административно нарушение – т.е. за правилното
приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието,
неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с
извършеното нарушение. От друга страна чрез императивното изискване за
конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, в
съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди че е извършило, за да може да организира
защитата си в пълен обем.
В случая това законово изискване, както правилно е прието в мотивите на
оспореното решение, не е изпълнено. И в двата документа, като описание на
нарушението е посочено, че при извършена проверка в регистъра на лечебните
заведения за извънболнична помощ и хосписите, воден в ИАМН, е установено, че не
фигурира лечебно заведение на цитирания адрес на прегледа и на този адрес не
осъществява дейност друго такова заведение за извънболнична помощ. В
санкционния акт е посочено още, че като е извършила вземане на кръв на 08.02.2021
г. в дома на пациентката, ответника в настоящото производство – Е.Б. е извършила
нарушение на чл. 39, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 4 от ЗЛЗ. Така както е описано
нарушението не само за нарушителя, но и за съда не става ясно, какво точно е
приел АНО при формиране на изводите му за извършено нарушение, дали на адреса
на прегледа, който е извършен в *** не съществува лечебно заведение за
извънболнична помощ или на адреса на пациентката, където е взета кръвната проба
или пък че ответника Б., която е извършила манипулацията, се е легитимирала
като работеща в МЦ, който не е на някой от тези адреси и не е регистриран по
съответния ред.
Строгата формалност на производството по установяване на административните
нарушения и налагането на съответните административни наказания не допуска
волята на административнонаказващия орган да бъде извличана по тълкувателен
път.
Нарушаването от страна на администрацията на императивни законови
разпоредби, въведени като гаранция за упражняване на правото на защита на
уличеното в административно нарушение лице, прави невъзможно и следователно
безпредметно изследването на въпроса извършено ли е в действителност твърдяното
нарушение, с оглед на което наведените в касационната жалба подробни доводи в
тази насока, са неоснователни. Именно за изпълнението на основните цели на
агенцията, така както са посочени в касационната жалба – да работи за
непрекъснато подобряване на качеството и безопасността на медицинското
обслужване, в съответствие с медицинските стандарти и законовите изисквания,
администрацията следва стриктно да изпълнява императивно въведените от
законодателя изисквания при реализиране на административнонаказателната
отговорност на провинилите се лица.
По изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че НП е незаконосъобразно. Като е
достигнал до същия извод, Районен съд – Козлодуй е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При извършена служебна проверка на решението съгласно изискванията на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящия състав не констатира основания за неговата отмяна,
извън посочените в касационната жалба, които да сочат на невалидност, недопустимост или несъответствие
с материалния закон. Същото е постановено от законен състав, в рамките на
заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.
При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно заявена е неоснователна.
Такива се дължат на ответника за адвокатско възнаграждение, което съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие е в размер на 480,00
лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 24/21.03.2022 г., постановено по АНД №
340/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено издаденото
от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр. София, Наказателно постановление № НП-51/19.07.2021 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Б. сумата от 480,00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.