Решение по дело №3121/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,14.10.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на единадесети октомври  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 3121 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 16.01.2020 г. по гр.д. №22043/18 г., СРС, ГО, 120 с-в  ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,представлявано от Г.Б.- изпълнителен директор против М.К.Й., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, Силвър Център, ет. *, тоб. 108, чрез особен представител адвокат А.П., искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1326,87 лв. (хиляда триста двадесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2017 г., ведно със законна лихва от 15.1.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 83,72 лв. (осемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки) за периода от 16.9.2015 г. до 4.1.2018 г., сумата от 18,08 лв. (осемнадесет лева и осем стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2017 г., ведно със законна лихва от 15.1.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение в размер на 2,83 лв. (два лева и осемдесет и три стотинки) за периода от 16.9.2015 г. до 4.1.2018 г., като неоснователни.

                   Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния  закон.Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът приел,че ответникът няма качеството на потребител на ТЕ.Представено било  доказатество за собственост на имота –нотариален акт от 2008 г.,удостоверяващ качеството на ответницата на собственик на имота ,а вещите лица доказвали размера на претенциите и количеството доставена топлоенергия.

                   Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да уважи исковете.

        По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъдат разгледани по същество .

            Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК,вр.155 ЗЕ .

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство.

          По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

           С доклада по делото и при спазване нормата на чл. 146, ал. 1 т.5 от ГПК съдът е дал указания на ищеца ,  че следва да докаже наличие на валидно правоотношение между страните,качеството на ответника на собственик,вещен ползвател или ползвател на друго правно основание . Твърдението на ищеца, че ответникът е потребител на ТЕ не е прието за безспорно между страните и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК следва да бъде доказано от страната, която се позовава на него (в случая „Т.С." ЕАД).

         Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения.

          В исковата молба е цитиран нотариален акт от 2008 г.,но такъв не е представен по делото.Във въззивната жалба се твърди наличие на такъв документ,но отново не е представен.Представено е доказателство от ищеца,че същият е бил в облигационни отношения с трето лице-Я. В. М. .

           Не се установява,въззиваемият да  е  „потребител"/собственик,вещен ползвател или ползвател на друго правно основание на топлоснабден имот.

           Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

          Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

             Водим от гореизложеното, съдът

                                                    Р   Е   Ш   И :

    

                 ПОТВЪРЖДАВА  решение от 16.01.2020 г. по гр.д. №22043/18 г., СРС, ГО, 120 с-в .

               РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                      ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

           

                                           2.