№ 797
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Е. Н.
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Е. Н. Гражданско дело № 20223110112105 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Е. В. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. В. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл.53Е, вх. В, иск с
правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.22, вр. с чл.10а, чл.11 и
чл.19 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗПК с петитум съдът да приеме, че клаузата, съдържаща
се в VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №40005285725/06.08.2021 г.,
сключен между ищцата и ответното дружество, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000,00 (хиляда)
лева и клаузата, съдържаща се в VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит
№40005285725/06.08.2021 г., сключен между ищцата и ответното дружество, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“
в размер на 2600,00 лв., са нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22,
вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗПК.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит
№40005285725/06.08.2021 г., подписан с ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД. Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван
„Параметри", ищцата трябва да върне сумата по кредита в размер на 7012.20 лева, при
сума на получаване в размер на 4000.00 лева, при ГПР 49.22%, годишен лихвен
процент 41.00 %, при срок на кредита от 36 месеца. Съгласно същия раздел от
договора, ищцата трябва да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст" в размер на 1000.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси" в размер на 2600.00 лева, разпределени на 36 месечни вноски по 100 лева. По
1
този начин общата сума, която следва да заплати е в размер на 10612.20 лева. Счита, че
клаузата, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст" в размер на 1000.00 лева и клаузата, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2600.00 лева са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл. 19 ал.4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК,
както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като излага следното:
На първо място счита посочените клаузи за нищожни, поради накърняване на
добрите нрави, поради накърняване на принципа на добросъвестността и
справедливостта, като се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
На второ място излага, че възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г„ в сила от 23.07.2014 г.),
като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Счита, че
допълнителните услуги по процесния договор за кредит по своето естество са част от
възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на
разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.
На трето място излага, че по посочения начин се заобикаля разпоредбата на
чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като с процесните клаузи, предвиждащи заплащането на
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснати кредит,
поради което клаузите, предвиждащи заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси", са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.
На четвърто място сочи, че с предвиждането за заплащане на допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като
безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на
кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в
размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора
в кредитното правоотношение.
На пето място сочи, че има нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с §13а, т.9 от ДР на ЗЗП.
На шесто място излага, че е налице нарушение и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск,
като излага следното: Кредитополучателят сам е пожелал да му бъдат предоставени
услугите „Фаст“ и „Флекси“, като същият е бил наясно каква е цената срещу тези
услуги. Услугите са му предоставени, като услугата „Фаст“ му е осигурила
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, сключване на договора и
отпускане на заемната сума още в деня на подаване на заявката, а услугата „Флекси“ е
използвал като е отложил заплащане на втора погасителна вноска за края на
погасителния план. Сочи още, че в обхвата на общите разходи по кредита, които
следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни
услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от §1, т.1 от
ДР на ЗПК/, какъвто счита, че настоящият случай не е. Твърди, че дължимото по
процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, поради което не представлява разход
по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, или възнаграждението за
закупения пакет от допълнителни услуги не следва да бъде включвано в изчисляването
на ГПР, като се позовава на Решение №309126 от 9.01.2018 г., постановено по НАХД
№19243/2018 г. по описа на СРС. 95-ти състав, потвърдено с Решение
№6308/01.11.2018 г., постановено по адм. дело №5771/2018 г. по описа на
Административен съд-София град, VII К.С., с което е отменено по същество
наказателно постановление на Комисията за защита на потребителите/. В тази връзка
като неоснователни определя твърденията на ищеца, че поради невключването на
възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се
заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че в конкретния случай не е
налице фактическият състав на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като страните по договора са
имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я
осъществили по уредения в него начин. Излага, че чл.19, ал.4 от ЗПК не установява
забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните
изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договора.
Неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би довело до нищожност
поради противоречие в закона - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но счита, че в случая при
сключването на процесния договор тези изисквания са спазени, за което се позовава на
Решение № 210 от 29.10.2018 г., постановено по възз.търг. дело № 243/2018 г. по описа
на ОС - Шумен). За неоснователни счита и твърденията на ищеца, че посоченият в
договора за кредит размер на ГПР не е действително прилаганият от кредитора в
кредитното отношение и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, с което потребителят е въведен в заблуждение относно
стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Твърди, че
3
пакетът от допълнителни услуги, уговорен между страните по договора за кредит,
представлява услуга, предлагана само от конкретния кредитор и не следва да се
включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение
потребителя относно разхода по кредита.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правно
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с
чл.22, вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗПК.
По делото е представен договор за потребителски кредит Стандарт
№40005285725/06.08.2021 г., сключен между Е. В. Н., от една страна и „Профи кредит
България“ ООД, от друга, по силата на който страните се договорили кредиторът да
отпусне в заем на длъжника сумата от 4000,00 лв., за което последният се съгласил да
заплати договорна лихва в размер на 3012,20 лв. Заемната сума следвало да бъде
върната ведно с договорната лихва на равни 36 месечни вноски с падеж на първата
вноска 10.09.2021 г., съгласно приложен погасител план към договора.
Кредитополучателят избрал да ползва незадължителна услуга Фаст, за което уговори
цена от 1000,00 лв. Предоставена му била и незадължителна услуга Флекси на
стойност от 2600,00 лв. Цената на допълнителните услуги следвало да бъде заплатена
на равни вноски от по 100,00 лв. на датите на погасителния план.
С анекс 1 към договора от 20.10.2021 г. страните са договорили да бъдат
намалени вноска 2, като същата е дължима в края на погасителния план, като
фактически е добавена една нова вноска, респ. на една нова падежна дата.
Съгласно договора срещу заплащането на услуга „Фаст“ кредитополучателят ще
получи приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Съгласно
общите условия обаче кредитополучателят и ма право единствено на приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди
кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час,
считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в
системата на „Профи Кредит България“ ЕООД. По отношение на първия елемент
посочен в договора, съдът намира, че клаузата в договора за кредит, с която се уговоря
цена за приоритетно разглеждане, само уточнява насрещната престация на едната
страна като елемент от облигационно правоотношение касаещо разглеждането на
заявката за кредит. Следователно макар и да е обективирана в договора за кредит
уговорката за такса възниква за услуга, която не е обусловена от самия договор за
кредит, доколкото такъв може и изобщо да не се сключи, независимо дали търговецът е
осигурил предимство на конкретния потребител при влизането в преговори по
4
отпускане на заем. Липсата на връзка между основанието, въз основа на което възниква
вземането на кредитната институция за услугата „Фаст“, която всъщност представлява
такса приоритетно разглеждане и самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за
наличие на противоречие с чл. 10а, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по
договор за потребителски кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, но свързани с договора за потребителски кредит.. Съгласно чл.
15.1 от Общите условия от договора срокът за отпускане на заемната сума при избрана
услуга Фаст е 1 час след получаване от искането в системата на кредитора, но никъде
не е уговорено какъв е срокът за разглеждане на заявката за кредит при незаявена
услуга „Фаст“ с оглед извършване на преценка от потребителя за това какво
действително ще получи срещу тази услуга, тъй като не е безразлично дали обичайно
заявките се разглеждат за 2 часа или за две седмици. Отделно от горното ответното
дружество е такова за бързи кредити, което предполага бързина в разглеждането на
заявките и отпускане на кредита. Вторият компонент, посочен в договора, съставлява
възможността на кредитополучателя да получи с приоритет пред другите клиенти на
дружеството, отпусната сума. Тук не е ясно какво се има предвид под приоритетно
получаване на сумата, при положение че няма срок за отпускането й по принцип, тъй
като съгласно чл. 3.7 от Общите условия въз основа на влязъл в сила договор за
потребителски кредит, кредиторът се задължава да предостави на клиента
договорените в т. VІ на ДПК парични средства по избрания от клиента начин на
изплащане. Освен това тази уговорка в договора не пояснена в Общите условия,
поради което съдът намира, че същата остава напълно неясна. Съгласно разпоредбата
на чл. 10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От изложеното
до тук следва, че за било то и приоритетното разглеждане на заявката за кредит не
следва да се събира цена от кредитополучателя. Така тази клауза не само колидира с
разпоредбите на чл. 10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, но е и напълно неразбираемо за
потребителя какво в повече ще получи срещу тази услуга, в сравнение с клиент на
дружеството, който не е избрал използването на същата. Съгласно разпоредбата на чл.
21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Доколкото клаузата за
заплащане на такса за разглеждане на кредита противоречи на императивните
разпоредби на чл. 10а, ал.1 и чл.10а, ал.2 от ЗПК, то на основание цитираната
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗПК същата се явява нищожна.
В договора за потребителски кредит е уговорена и такса в размер на 2 600,00 лв.
за друг пакет от допълнителни услуги наименован „Флекси“, който съгласно Общите
условия дава възможност на кредитополучателя да отложи 3 вноски с уважителни
причини, чието доказване е задължително – чл. 15.2.1, при изброен лимитативен брой
причини и 3 без причина. Това право възниква за кредитополучателя след заплащането
5
на трета вноска по кредита. Съгласно чл. чл. 15.2.2 потребителят може да намали
четири потребителски вноски, но на не по-малко от 88,43 лв. всяка. Според съда
„Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които
нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на
парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен
падеж и такива са например издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В същото време изброените от заявителя
допълнителни услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на
изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат за предназначение
да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат последния да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е
изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отделно от това следва да се
отбележи, че опредЕ.та цена за предоставянето на възможност да се отложат три
вноски за падеж последната вноска по кредита от 2600,00 лв. (при заемна сума от
4000,00 лв.) надхвърля реалната цена на тази услуга, която в най-лошия случай би била
размерът на наказателната лихва на тези вноски до края на договора, който ще е
различен с оглед анюитетния характер на вноските и различния им падеж. Поради
изложеното съдът намира, че и тази клауза на договора е нищожна на основание
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а,
ал.1 и чл.10а, ал.2 от ЗПК.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че предявените от ищеца искове са
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1от ГПК от ответника се заплащат
заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един
адвокат. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 154,00 лв., която следва да му
бъде присъдена. От процесуалния представител на ищеца е представен договор за
правна защита и съдействие от 24.08.2022 г. на осн. чл. 38, ал.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.,
поради което на същия следва да бъде присъдено минималното такова, съобразно
действащата към датата на сключване на договора разпоредба на чл.7, ал.2, т.2 и
чл.2, ал.5 от Наредба №1 на ВАС, което е в размер на 712,00 лв. (300,00 лв. +412,00
лв.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.
21, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 10а, ал.1 и чл.10а, ал.2 от ЗПК, по иска на Е. В. Н.,
6
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49,
бл.53Е, вх. В, нищожността на клаузата, съдържаща се в VІ „Параметри“ от Договор
за потребителски кредит №40005285725/06.08.2021 г., сключен между ищцата и
ответното дружество, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева и клаузата, съдържаща
се в VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №40005285725/06.08.2021 г.,
сключен между ищцата и ответното дружество, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2600,00 (две
хиляди и шестстотин) лв.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на
Е. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. сумата от 154,00 (сто петдесет и
четири) лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М. В. М., с адрес: гр. Пловодив, бул. "Пещерско шосе" №81, ет.3, ап.Б сумата
от 712,00 (седемстотин и дванадесет) лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7