№ 38
гр. Враца, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500468 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба с
вх.№993/03.09.2021 г., подадена от В. Т. В. от с.***, обл.Враца, чрез
пълномощника му адв.Ц.К., против Решение №22/20.08.2021г. на Районен
съд-Оряхово, постановено по гр.д. №343/2021г., с което е отхвърлен
предявеният от В. Т. В. срещу Община Оряхово, иск за отмяна на Заповед
№РД-11-207/07.06.2021 г. на кмета на общината, с която на осн. чл.195, ал.1
във вр. чл.188, ал.1 вр. чл.187, ал.1, т.1 от КТ на въззивника е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и с решението
същият е осъден да заплати на насрещната страна разноските по делото в
размер на 100,00 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че по делото не са изяснени обстоятелствата,
свързани със започване на процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание и не е отчетена липсата на докладна записка по чл.48 от
Правилника за вътрешния трудов ред на Община Оряхово, а са обсъдени
други, неотносими към предмета на делото доказателства, свързани с
трудовото досие на служителя. Излагат се съображения, че виновното
поведение е съществен елемент от състава на дисциплинарното нарушение, а
1
в случая такова не е налице, тъй като служителят е имал устно разрешение за
ползване на отпуск по чл.157, ал.1, т.4 от КТ, което предполага отсъствие
през целия работен ден, поради явяването му по надлежния ред като свидетел
пред разследващия орган, за което е представил отрязък от получената
призовка. Поддържа се, че в случая действията на служителя могат
единствено да се определят като формални нарушения, свързани с неспазване
на процедурата за ползване на отпуск по чл.157, ал.1, т.4 от КТ и с
краткосрочно отсъствие от работа, и то без да са настъпили вредни последици
за работодателя. Според жалбоподателя, противно на приетото от Районен
съд – Оряхово, наложеното му наказание не съответства на тежестта на
нарушението, а съответно в случая би било най-лекото дисциплинарно
наказание, предвидено в чл.188, т.1 КТ, но тъй като законът не позволява
съдебно изменение на вече наложеното наказание, това е следвало да бъде
преодоляно чрез отмяна на заповедта от първоинстанционния съд, като
незаконосъобразна.
Иска се отмяна на обжалваното решение, с което е отхвърлен
предявеният от В.В. иск и същият е бил осъден да заплати на насрещната
страна направените по делото разноски. Претендира се и присъждане на
сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Община
Оряхово, чрез юрисконсулт М.Ц., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че районният съд правилно е събрал и
обсъдил всички относими, допустими и необходими доказателства по делото,
като въз основа на тях е достигнал до извода, че е спазена дисциплинарната
процедура по налагане на наказанието. Според въззиваемата страна
работодателят е спазил императивните разпореди на Кодекса на труда и по-
специално тази на чл.189, ал.1, както и всички принципи за съответствие
между тежестта на наложеното наказание и извършеното нарушение - приети
са писмените обяснения на служителя, извършена е преценка на относимите
факти и обстоятелства и е отчетено неговото поведение. Сочи се, че
направеният извод за нарушение на чл.48, ал.1 от Правилника за вътрешния
трудов ред е неправилен, тъй като задължение за започване на дисциплинарно
производство от началник отдел или директор на дирекция не е налице, а
решаващият орган в този случай е работодателят. Позовава се на съдебна
практика на ВКС, съгласно която кратката продължителност на отпуска по
2
чл.157 от КТ не отменя изискването за ползването му след предварително
писмено разрешение от работодателя, което предполага служителят да е
отправил писмена молба, в която изрично да е посочил причините и времето,
през които ще ползва отпуск по този ред и да е удостоверил това със
съответния документ, а служителят не е спазил тази процедура. Твърди се, че
от направена справка в РУ – Оряхово се установява, че служителят е бил на
разпит в качеството му на свидетел на 26.04.2021 г. от 10:30 ч. до 11:50 ч.,
като няма доказателства същият да е бил повторно призоваван след обяд към
15:15 ч., т.е. не са налице непреодолими обективни пречки служителят да не е
на работа. Намира за несъстоятелни доводите на въззивника за извършени
формални нарушения на реда за ползване на отпуск, без да са настъпили
вредни последици за работодателя и за липсата на виновно поведение. Иска
се обжалваното решение да бъде потвърдено и в полза на Община Оряхово да
бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция.
С въззивната жалба и с отговора й страните не сочат доказателства и
не правят доказателствени искания.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира
следното:
Районен съд-Оряхово е бил сезиран с предявен от В. Т. В. от с.***,
обл.Враца против Община Оряхово иск с правно основание чл.357, ал.1 от
КТ, вр.с чл.188, т.2 от КТ, за отмяна на заповед №11-207/07.06.2021г.на кмета
на Община Оряхово, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“.
В исковата молба се твърди, че ищецът работил по трудов договор при
3
ответника на длъжност „***“, като дисциплинарното му наказание е
наложено във връзка с работата му на тази длъжност за това, че на
26.04.2021г. преждевременно е напуснал работа в 15,30 часа, с оглед на което
не е бил на работното си място и не е изпълнявал служебните си задължения.
Ищецът поддържа, че в дадените пред работодателя обяснения е посочил, че
причина за отсъствието му е получена призовка за явяването му в РУ на
МВР-Оряхово и копие от тази призовка е била представена на работодателя.
Въпреки това и в нарушение на чл.157, т.4 от КТ, с обжалваната заповед му е
наложено дисциплинарно наказание, при което не е съобразена тежестта на
нарушението, липсата на виновно поведение у служителя и еднократността на
нарушението.
По реда на чл.131 от ГПК ответника Община Оряхово е ангажирал
писмен отговор, че оспорва предявеният иск. Поддържал е, че при получаване
на призовка ищецът действително има право на отпуск по чл.157 от КТ, но
молба за ползване на какъв не е подавана от него и не е извършено
предварително удостоверяване, че действително е налице призовка. Посочва
се също, че след направена от работодателя справка е установено, че ищецът
се е явил в РУ на МВР Оряхово само за времето от 10,30 ч.до 11,50 ч. на
26.04.2021г., но не е бил призоваван повторно след обяд на същата дата.
Посочва се, че заповедта е мотивирана, издадена е при спазване на
изискванията по чл.192, ал.1 от КТ и при отчитане степента на неизпълнение
на служебните задължения по престиране на труд и характеристиката на
нарушението от субективна страна (формата на вина).
В подкрепа на твърденията си страните са ангажирали писмени
доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изложените от страните твърдения и доводи, дават основание на въззивния
съд да възприеме за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото копие от личното трудово досие на
ищеца В.В., същият работи по трудов договор при ответната Община Оряхово
на длъжност „***“, считано от 01.07.2015г.
С процесната заповед №11-207/07.06.2021г.на кмета на Община
Оряхово, на осн.195, ал.1 вр.с чл.188, т.2, вр.с чл.187, т.1 от КТ, на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Видно от заповедта наказанието било наложено поради това, че на
26.04.2021г. ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата
4
дисциплина, изразяващо се в преждевременно напускане на работа в 15,30 ч.
В заповедта е посочено, че служителят е дал писмени обяснения, които обаче
се опровергават от писмо на началника на РУ на МВР-Оряхово, според което
ищецът е бил на разпит в полицейското управление от 10,30 до 11,50 часа.
Между страните не се спори, а това се установява и от представения по
делото констативен протокол от 26.04.2021г., че на същата дата от 15,30 часа
до 17 часа ищецът В.В. не е бил на работа (преждевременно е напуснал
работа).
Видно от представената по делото заповед №РД-11-135/20.04.2021г.на
кмета на Община Оряхово, за времето от 26.04.2021г.до 07.05.2021г. той бил
заместван от заместник-кмета на Община Оряхово И. И. с право да подписва
всички необходими документи, вкл.трудови договори, допълнителни
споразумения, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения,
заповеди за отпуск и други документи, свързани с трудовите правоотношения
на работниците и служителите в Община Оряхово.
Съобразно констатацията в протокола от 26.04.2021г., с писмо изх.
№22 00-60/27.04.2021г. от ищеца били изискани обяснения по случая, като
такива са представени с докладна от него с №22 00-60(1) от 05.05.2021г. В
обясненията ищецът е посочил, че на 26.04.2021г. бил призован да се яви в
качеството на свидетел в РУ-Оряхово в 10 часа, като разпитът продължил
няколко часа. Посочил е също, че в по-късен етап от деня отново бил повикан
на разпит -около 15,15 часа, като разпитът продължил до края на работния
ден.
По делото е приложено и копие от призовка до ищеца, от която се
установява, че на 26.04.2021г. той действително е бил призован да се яви в
РУ-Оряхово на 26.04.2021г. в 10 часа.
Във връзка с обясненията работодателят изискал от РУ на МВР-
Оряхово информация призоваван ли е бил действително ищеца на
26.04.2021г. и за какво време е пребивавал в управлението.
Видно от писмо изх.№309000-2460/05.05.2021г.на началника на РУ-
Оряхово, на 26.04.2021г. ищецът действително е бил призован по телефона за
разпит като свидетел по преписка №309000-606/2021г., за което се е явил в
сградата на управлението в10,30 часа и е бил освободен в 11,50 часа.
Между страните не се спори също така и че във връзка с призоваването
му в РУ-Оряхово ищецът не е подавал молба за ползване на отпуск или
5
уведомление до работодателя за отсъствието си.
При така установеното от фактическа страна въззивният съдебен
състав достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере
и оцени посочените доказателства(чл.193, ал.1 от КТ), като това изискване е
свързано както с установяване на факта действително ли е извършено
нарушение на трудовата дисциплина и при какви обстоятелства, така и с
преценката да се наложи ли изобщо наказание и от какъв вид. В тази връзка,
но и на собствено основание разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ предвижда,
че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя.
В разглеждания случай дисциплинарното наказание е наложено при
спазване на изискванията по чл.195, ал.1 и чл.193, ал.1 от КТ, тъй като от
ищеца са изискани предварителни обяснения, а самото заповед е ясно и
изчерпателно мотивирана с посочване на нарушителя, нарушението и кога то
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Доколкото Кодекса на труда не поставя никакви изисквания към формата,
реда и начините, по които работодателят узнава за извършеното нарушение
на трудовата дисциплина, то без правно значение са наведените във
въззивната жалба оплаквания за липса на доказателства, относно начина, по
който работодателят е получил информация за отсъствието на ищеца от
работа.
Изхождайки от събраните по делото доказателства-констативен
протокол от 26.04.2021г., обяснения на ищеца, дадени пред работодателя,
копие от призовка и писмо на началника на РУ на МВР-Оряхово, както и от
становищата на самите страни, въззивният съд приема, че на 26.04.2021г.
ищецът В.В. действително е напуснал преждевременно работа за времето от
15,30 часа до края на работния ден, без да има причина за това,
освобождаваща го от отговорност.
Правото на работника или служителя да отсъства от работа, когато е
6
призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице е
признато от разпоредбата на чл.157, ал.1, т.4 от КТ, според която отсъствието
е уредено като отпуск, който работодателят е длъжен да разреши. Доколкото
законът определя времето на отсъствието именно като отпуск, то и
ползването на този отпуск следва да е подчинено на правилата за разрешаване
на всички останали видове отпуски-след подаване на писмена молба от
работника или служителя. Причината за това е, че работодателят трябва да
може да съобрази отсъствието на работника или служителя при
организирането на работния процес, а страните по трудовото правоотношение
да бъдат в известност дали част от правата и задълженията по него се
изпълняват или не. Това разбиране е вложено и в практиката на ВКС, според
която (решение № 914 от 26.11.2009 г. по гр.д. № 4336/2008 г., IV г.о., ВКС)
задължението на работодателя да разреши отпуск по чл.157, ал. 1, т. 4 КТ
възниква след подаване на писмена молба от работника или служителя с
посочване на конкретното му задължение, налагащо отсъствие от работа, и
неподаването на такава молба, съпроводено с отсъствие от работа,
представлява дисциплинарно нарушение.
В случая отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ на ищеца не е разрешаван, а
самоволното му неявяване на работа, вкл.и преждевременното му напускане
на работа от 15,30 до края на работния ден, представлява нарушение на
трудовата дисциплина. За това нарушение и съгласно чл.187, т.1 от КТ
работодателят разполага с правото да наложи дисциплинарно наказание, при
определянето на което следва да се съобрази с критериите по чл.189, ал.1 от
КТ.
Въззивният съд намира, че в процесния случай при издаване на
заповедта за дисциплинарно наказание работодателят е съобразил критериите
по чл.189, ал.1 от КТ и въз основа на тях е наложил законосъобразно
наказание. На първо място отсъствието на ищеца от работа както за времето,
през което е бил на разпит в РУ-Оряхово-периода между 10,30 часа и 11,50 ч.,
така и за времето на преждевременното напускане-от 15,30 часа до края на
работния ден, съставляват отсъствие, за което ищецът не е уведомил
работодателя си предварително и по надлежния ред-с молба с посочване на
конкретното му задължение, налагащо отсъствие от работа. На второ място,
безспорно по делото се установи, че в представените пред работодателя
писмени обяснения ищецът не само не е отчел, че отсъствието му е било
7
самоволно, но и е направил опит за заблуда на работодателя, поддържайки, че
е бил извикан за повторен разпит. Така наведените в обясненията твърдения
се опровергават по категоричен начин от посочения в призовката час за
явяване за разпит и от писмото на началника на РУ-Оряхово, удостоверяващо
реалния час на явяването на ищеца, реалния час на неговото освобождаване,
както и непровеждането на повторен разпит в следобедните часове на
26.04.2021г. В тази връзка следва да се посочи, че личното становище на
ищеца, изразено в проведеното пред районния съд с.з.на 11.08.2021г. не
следва да бъде вземано предвид по няколко причини. На първо място това
становище /твърдения/ нямат характер на обяснения на страната по реда на
чл.176 от ГПК, тъй като от насрещната страна няма искане за даването на
такива обяснения, не са изпълнени изискванията на чл.176, ал.2 от ГПК и не
се касае до обяснения за обстоятелства, които да са били наведени от
страните с исковата молба и отговора, или за които да има събрани
доказателства, за преценката на които обясненията да спомогнат. На второ
място тези обяснения, имащи характер единствено на твърдения на ищеца, не
се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не на последно място, в
тях ищецът сам признава, че не е призоваван за повторен разпит в
следобедните часове на 26.04.2021г., което потвърждава направените изводи
за безкритичното му отношение към нарушението на трудовата дисциплина и
за опита му да заблуди работодателя в обясненията по чл.193 от КТ.
Разглеждани в своята съвкупност изложените съображения навеждат
на извода, че с оглед установените обстоятелства, при които е извършено
дисциплинарното нарушение и проявеното от ищеца поведение, наложеното
наказание се явява съразмерно по тежест и законосъобразно наложено,
поради което предявеният иск за неговата отмяна се явява неоснователен.
Достигайки до същите крайни изводи, районният съд е постановил едно
правилно решение, което ще следва да бъде потвърдено при мотивите,
изложени и от настоящата съдебна инстанция.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна Община
Оряхово следва да се присъдят деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер на 100лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №22/20.08.2021г. на Районен съд-Оряхово,
постановено по гр.д. №343/2021г.
ОСЪЖДА В. Т. В., с ЕГН ********** да заплати на Община Оряхово
сумата от 100 лв.деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9