Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
гр.Плевен, 06.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд- Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №983/2020г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от ДОПК, вр. чл.145 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от „ДА
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.
„Дойран“, №138, ет.5, оф. 17, представлявано от Д. А., чрез адв. М. Е.- ВтАК,
против Ревизионен акт №Р04000419008624-091-001/28.07.2020г., потвърден с
Решение №162/16.10.2020г. на Директор на Дирекция „ОДОП“- В. Търново, въз
основа на които, органите по приходите са извършили допълнително облагане на
жалбоподателя с ДДС, в размер на 195583лв., за периода 30.08.2018- 31.12.2018г.
и лихви в размер на 32648,67лв.- или общо сумата от 226819,02лв. Твърди се, че
така издадения РА е незаконосъобразен. Твърди се, че неправилно в ревизията са
определени задължения за ДДС, в посочените размери и за посочения период.
Твърди се, че за да се приложи определен режим на облагане с ДДС на доставка на
услуга, е необходимо правилно да се определи мястото на доставка, което
определя приложимата данъчна ставка. Посочва, че общото правило е
регламентирано в чл. 21, ал. 1 и ал.2 от ЗДДС, като ал.5 урежда изключение от
общите правила и регламентира прилагането на нулева ставка на данъка. Посочва
се, че в хода на ревизията, са начислени задължения за ЗДДС, в размер от 226
819,02лв.- общо, по 4 бр. фактури, издадени от жалбоподателя „ДА ФИНАНС“ ЕООД,
на Ц. Г. Ц.- №2/27.09.2018г, №3/25.10.2018г, №4/20.11.2018г, №5/04.12.2018г., с
предмет на доставката по всяка- „По договор за консултантски услуги от
08.08.2018г.“. Посочва се, че за да начисли ДДС, приходната администрация е
приела, че изпълнението на процесните доставки на услуги е извършено на
територията на РБ, от и на лице, намиращо се на територията на страната, и
такова, по смисъла на ЗДДС, тъй като и за двете страни, е установено по
несъмнен начин, че услугата е извършено по действащия ЗДДС. Твърди се, че между
Ц. Г. Ц. като възложител и „ДА ФИНАНС“ ЕООД- като изпълнител, е сключен договор
за финансови услуги и консултации от 08.08.2018г., с предмет- консултиране на
възложителя и участие в преговори, при необходимост, относно дейността на
възложителя във финансовия сектор. Твърди се, че има издаден протоколи за
приемане на услугите и не се оспорва изпълнението на договора за услуги; сумите
по фактури са платени по банков път. Посочва се, че произходът на средствата,
използвани за разплащане с доставчика, е от независимата дейност на
възложителя, упражнявана извън територията на страната. Твърди се, че в случая,
приходния орган не е доказал по несъмнен начин, че не е налице прилагане на
нулева ставка при облагане с ДДС по посочените фактури. Посочва се, че в
оспореният РА, е прието за установено, че изпълнителя адв. Цв. Ц., има
качеството на данъчнозадължено лице, което е установило независимата си
икономическа дейност в България, с което се приема, че мястото на изпълнение на
доставката е територията на страната, и за доставчика възниква задължение за
начисление на данък, респ. не са налице основания за прилагане на нулева
ставка. Твърди се, че органа по приходите е направил този извод, въз основа на
погрешни факти и обстоятелства- описани л.6 - л. 7 от жалбата, като се твърди,
че същите са непълни и неточни, приети за установени в нарушение на принципите
за обективност и служебно начало. Твърди се, че адв. Ц. е с постоянно
пребиваване в Султанат Оман и извършването на доставката на услугите е на
територията на Оман, като наличието на българско гражданство и на адрес на
територията на РБ, не може да се обвърже с мястото на извършване на услугите.
Посочва, че не е налице изискване, лицето да приеме гражданството на държавата,
в която постоянно пребивава. Твърди се, че в хода на ревизията е представена
работна виза №18750280/06.12.2017г. със срок до 05.12.2019г, и в последствие
продължена, въз основа на която Ц. пребивава постоянно в Оман. Посочва се също,
че Ц. е с вписан настоящ адрес в Ал- Сиб/Ал Мауалих, поради което, изводът на
данъчната администрация, че не е налице вписан адрес на местоживеене, е
неоснователен. Посочва се също, че е неправилно са тълкувани и понятията
„постоянен адрес“ и „обичайно местоживеене“ по смисъла на Регламент 282/2011г.
Посочва се също, че изложеното от ответника, че адв. Ц. притежава недвижим имот
в с. Кокаляне, обл. София, както и че е платец на интернет услуга за имот,
който е продаден през 2014г, също не означава, че е пребивавал на територията
на България. Посочва се също, че Ц. притежава шофьорска книжка с право на
управление на МПС в Оман, но това писмени доказателство не е кредитирано от
ответника. Посочва се също, че възложителя по договора за услуги е вписан като
адвокат в АК- София, като в мотивите на РА е посочено, че плащането по
фактурите е от личните сметки на Ц.. Посочва се, че не е установено по ясен
начин, дали Ц. е подписал договора и е действал в качеството си на адвокат,
като се твърди, че извършваните услуги по договора от 08.08.2018г, не са услуги
по договор за правна защита и съдействие. Твърди се, че качеството на Ц. на
адвокат, не е приложимо към извършването на процесните услуги. Посочва се също,
че в хода на ревизията, приходната администрация е уведомена, с нарочно писмо,
че няма данни Ц. Ц. да има задгранични пътувания за периода 01.01.2018г.-
31.12.2018г., като се твърди, че по този начин се установява, че същият не е
влизал на територията на РБ. Твърди се, че обстоятелствата, свързани с
пътуванията на лицето, са неизследвани. Твърди се също, че отразеното в РА, че
през м.11. 2018г, Цв. Ц. е закупил 4 бр. печати и 4 бр. мастило за печат,
съставлява косвено доказателство, за намерение и готовност да упражнява дейност
в България, за неоснователно. В заключение се посочва, че ревизионното
производство е протекло в противоречие с чл. 3, ал.1, ал.2 и ал.3 от ДОПК, като
в него не са събрани всички факти и обстоятелства от значение за случая, както
и при нарушение на чл. 37 от ДОПК. Твърди се, че в Ревизионният доклад и в
Ревизионния акт липсва обстоен и правилен анализ на събраните доказателства.
Твърди се, че са налице обстоятелствата по смисъла на чл. 155, ал.4, т. 1 и т.2
от ДОПК.
В заключение моли съда да отмени обжалвания Ревизионен
акт №Р04000419008624-091-001/28.07.2020г., издаден на основание чл. 119, ал.2
от ДОПК, потвърден с Решение №162/16.10.2020г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-
В. Търново, въз основа на които, органите по приходите са извършили
допълнително облагане на жалбоподателя с ДДС, в размер на 195 583лв., за
периода 30.08.2018- 31.12.2018г. и лихви в размер на 32 648,67лв.- или общо
сумата от 226 819,02лв., като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
разноски.
По делото, от страна на жалбоподателя, чрез адв. М. Е.,
е депозирана писмена защита, в която се
посочва, че органът е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано със
срокът на извършване на ревизията и на събраните доказателства след този срок.
Посочва се, че е допуснато нарушение на правилата по чл. 112, чл. 113 и чл. 114
от ДОПКС, за периода 05.06.2020г.- срокът на ревизията, определен със заповед
от 03.04.2020г., до 10.06.2020г.- датата на спиране на ревизионното
производство, като по този начин е нарушено и правото на защита на
жалбоподателя. Посочва се, че и самото
действие по спиране е извършено след срока на ревизията. Посочва се, че след
крайната дата на ревизията- 05.06.2020г, са приобщени доказателства, което води
до опорочаване на процедурата. Твърди се, че в хода на административното
обжалване, не е извършена проверка за законосъобразност, в т.ч. и за спазване
на определените срокове за извършване на ревизията, имащи качеството на преклузивни.
Излагат се съображения по същество, като се посочва, че издаденият РА е
немотивиран и незаконосъобразен, като се излагат съображения в тази насока,
припокриващи се с изложеното в жалбата.
Ответникът изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да потвърди обжалвания РА, като законосъобразен. Посочва се, че в потвърдителното решение са обсъдени всички
събрани в хода на ревизията доказателства. Посочва се, че правилно е прието, че
мястото на изпълнение на доставките по услуги, по сключеният договор, е на
територията на РБ и не е налице нормата на чл. 21, ал.5 от ЗДДС. Посочва се, че
в случая получателят на услугите- Ц. Ц., има качеството на данъчно незадължено лице, за което не е установено, че има постоянен
адрес или обичайно пребиваване извън ЕС. Посочва се, че в случая е приложима
нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДДС и за жалбоподателя „ДА ФИНАНС“ ЕООД, е
възникнало задължение за начисляване на данък, съгласно чл. 54, ал.2 от ППЗДДС,
в установените размери.
ОП- Плевен не е встъпила като страна в производството, по реда на чл. 159, ал.1, изр. второ
от ДОПК, съобразно предоставената възможност.
Съдът, като съобрази твърденията
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на сключване
на Договор за консултантски услуги от 08.08.2018г, в гр. София, между адв. Ц. Г.
Ц.- в качеството на възложител и жалбоподателя „ДА ФИНАНС“ЕООД, ЕИК *********,
в качеството на консултант, въз основа на който, възложителят възлага, а
консултанта приема, срещу възнаграждение, да консултира възложителя и участва в
преговори при необходимост, относно дейността му в областта на финансовия
сектор, както следва: 1. Откриване на кореспондентски отношение с АТА БАНК- Азарбейджан
и банката, клиент на възложителя, 2. Откриване на специални клиентски сметки на
клиенти на възложителя, 3. Консултации, свързани с основната дейност на клиенти
на възложителя. От съдържанието на договора се установява, че същият е сключен
за срок от една година- до 08.08.2019г. Уговорено е цената на услугите да бъде
заплащана по банков път, по посочена в договора банкова сметка, ***е определяна
конкретно и приета от двете страни, при нейното възлагане. По делото се
установява, че по сключеният договор и неговото изпълнение, са издадени фактури
№1/27.08.2018г. на стойност 300 000 евро, фактура №2/27.09.2018г, на
стойност 100 000 евро, фактура №3/25.10.2018г., на стойност 100 000 евро,
фактура №4/20.11.2018г. на стойност 150 000 евро и фактура №5/04.12.2018г., на
стойност 150 000 евро- всичко на обща стойност 1 564 664 лв. Като място на
изпълнение е посочена трета страна и нулева ставка ДДС, по чл. 21 и чл. 24 от ЗДДС. По делото се установява също, че за изпълнението на договора, страните по
него са подписали двустранен протокол- л. 338, в който са удостоверили, че
всички отношения по повод договора са уредени и извършените услуги са приети
без рекламация. По делото няма спор, че сумите по фактура са заплатени- по
уговорения начин, по банков път, от сметка на възложителя в „ИНВЕСТБАНК“, по
сметка на изпълнителя в „ОББ“ АД. По делото, в хода на адм. производство, са
събрани и доказателства, установяващи изпълнението на договора за услуги-
Анализ за бизнес-средата и финансовия сектор в Азеребейджан. В този смисъл,
факта на сключването на договора, факта на неговото изпълнение и факта на плащане
на дължимите суми, по фактури, са безспорни в настоящето производство. Процесните
фактури са приложени по делото, като част от адм. преписка- л. 428. Видно от
съдържанието им, същите са издадени от жалбоподателя, с получател- адвокат Ц Г Ц,
идент. № **********, без номер по ДДС, с адес str. Myrah, District Wadi
Alkabri, който адрес съответства на
посоченият в договора за консултантски услуги, като адрес на възложителя.
Безспорно по делото се установява, че
въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №Р-04000419008624-020-001/31.12.2019г.,
по реда на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя
„ДА ФИНАНС“ ЕООД, на задължение за ДДС, за периода 01.08.2018г. - 31.12.2018г,
като са определени и лицата, които да извършат ревизията. Определен е
тримесечен срок за извършване на ревизията, считано от връчването; заповедта е
връчена електронно на 06.01.2020г. Установява се, че въз основа на последващи заповед
за изменение №Р-04000419008624-020-002/31.03.2020г. и заповед за изменение №Р-04000419008624-020-003/03.04.2020г, е
удължен срокът за извършване на ревизията- до 05.06.2020г.; заповедите за
изменение са редовно връчени на жалбоподателя. По делото се установява, че по
молба на ревизираното лице, въз заповед №Р-04000419008624-023-001/10.06.2020г.,
ревизионното производство е спряно, за срок 10.06-04.07.2020г, като със заповед
№Р-04000419008624-143-001/23.06.2020г, производството е възобновено, считано от
23.06.2020г. Заповедта за възобновяване е редовно връчена на 23.06.2020г. По
делото се установява също факта на издаване на предходен РА №Р-04001519001009-091-001/01.10.2019г,
отменен с Решение №177/19.12.2019г., с което са дадени задължителни указания;
първоначално ревизията е възложена въз основа на заповед за възлагане на
ревизия №Р-04001519001009-020-001/15.02.2019г.
Безспорно е по делото също, че жалбоподателят „ДА
ФИНАНС“ ЕООД, е регистрирано по ЗДДС, считано от 30.08.2018г., като през
ревизирания период не е ползвало право за приспадане на данъчен кредит.
Безспорно по делото се установява изготвянето на
Ревизионен доклад Р-04000419008624-092-001/02.07.2020г., от извършената ревизия
на дружеството. В доклада са описани предприетите действия, в хода да
образуваното ревизионно производство и събраните доказателства. В доклада, адм.
орган е приел, че доставчикът на услуги, по процесните фактури- „ДА ФИНАНС“
ЕООД, е установил своята независима икономическа дейност в България. Прието е,
че процесният договор е сключен с Ц. Г. Ц., в качеството му на адвокат, вписан
в САК. Процесните фактури също са издадени на Ц., в това му качество, но
плащането по тях е извършено от разплащателната сметка в евро и спестовен влог
в евро, открити на физическото лице Ц. Ц., в „ИНВЕСТБАНК“. Въз основа на това,
адм. орган е направил извод, че получателя на услугите по договора- Ц. Ц., е
действал в качеството на физическо лице и има качеството на данъчно незадължено
лице, по смисъла на чл.18,т.1 и т.3 от Регламент 282/2011г., регламентиращ статута
на едно лице, като данъчно задължено или незадължено лице. Приел е също, че в
хода на ревизията не са събрани категорични доказателства, че получателя на
услугата Цв. Ц., има обичайно местопребиваване на територията на Султанат Оман.
В заключение е приел, че не са налице основанията по чл. 21, ал.5 от ЗДДС и
мястото на изпълнение на услугите е на територията на РБ, по реда на чл. 21,
ал.1 от ЗДДС. Изготвено е предложение, че общо за проверяваният период, да
бъдат установени размери на задължение
за ДДС, изчислени към 02.07.2020г., в размер на 226 819,02лв. по процесните
фактури.
По делото се установява факта на депозиране на
възражение №16025/14.07.2020г. от страна на жалбоподателя, против изготвения
Ревизионен доклад- л. 79, в който са оспорени изцяло изложените в него
констатации и начисленият ДДС за посочените задължи периоди. Представени са
писмени доказателства-по опис.
Безспорно по делото се установява, че
ревизионното производство е приключило с издаването на Ревизионен акт №Р-04000419008624-091-001/28.07.2020г.,
от Н. С. И., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. В. Н. на
длъжност главен инспектор по приходите, за извършената проверка за задължения
за ДДС, за периода 30.08.2018г. - 31.12.2018г., на „ДА ФИНАНС“ ЕООД. В РА
изрично е посочено, че неразделна част от него е съставеният Ревизионен доклад
Р-04000419008624-092-001/02.07.2020г. В РА е обсъдено депозираното възражение №16025/14.07.2020г,
прието е за неоснователно и са възприети фактическите констатации в доклада.
Прието е, че за периода от 08.08.2018г- датата на сключване на договора за
услуги, до 10.12.2018г.- датата на подписване на двустранния протокол за
приемане на изпълнението по договора, възложителя Ц. Ц., е невъзможно да е
установен или да има постоянен адрес, или да е обичайно пребиваващ на територията
на Султанат Оман, както и че лицето действително се е възползвало за
пребиваване там по правото, което му се определя с работната виза за периода
06.12.2017г.- 05.12.2019г. Приел е, че при условие, че на Ц. е издаден документ за
пребиваване в тази страна, са необходими доказателства, че лицето действително
се е възползвало от правото си на пребиваване там и за кой период от време при
условие, че визата е работна и е за еднократно влизане в Оман. Прието е за
установено също, че независимо от начина, по който са оформени документите,
касаещи договора, същите показват, че Ц. е възложител на услугата, като физическо
лице, плаща за нея като физическо лице от личните си сметки и няма
доказателства да е действал в качеството на адвокат. Органът е приел също, че
съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, в случай че за установяване на
задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и
обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да
представи доказателства за изясняването им. С РА е потвърден и размера на
дължимия от задълженото лице данък върху добавената стойност по периоди. Приел
е за установено, че през ревизираният период 30.08.2018г.-31.12.2018г,
дружеството е извършило финансови консултации и анализи на пазарите за даден
регион или сфера на бизнеса, както и на средата за осъществяване на бизнес
начинанията на клиентите, към единствения за периода клиент Ц. Г. Ц., като не е
ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Приел е за установено, че като
платец по договора за консултантски услуги от 08.08.2018г. с „ДА ФИНАНС“ ЕООД,
Ц. Ц. се явява данъчно незадължено лице, получател на услугата. Прието е също,
че от събраните в хода на производството доказателства не се установява, че
данъчно незадълженото лице Ц Ц, е установен или има постоянен адрес, или
обичайно пребивава извън ЕС, за да е приложима за ревизираното дружество,
разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС и определяне мястото на изпълнение на
доставката на услугата да е при получателя. В РА органът по приходите е приел,
че за „ДА ФИНАНС“ ЕООД, е възникнало основание за начисляване на ставка на
данъка, в размер на 20%, определена с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, тъй като съгласно
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, тези доставки са облагаеми, защото са извършени от
данъчно задължено по ЗДДС лице и са с място на изпълнение на територията на
страната. Приел е, че на основание разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС,
данъкът е изискуем от доставчика „ДА ФИНАНС“ ЕООД, който е регистрирано по ЗДДС
лице - доставчик по облагаема доставка. В РА е прието също, че са установени
различия с декларираните от лицето данни по периоди, както следва: 1. За
данъчен период от 01.09.2018г. до 30.09.2018г.- установено е различие и е
начислен ДДС в размер на 39116,60лв., по фактура №**********/27.09.2018г., с
данъчна основа на доставката от 195583лв.; лихва в размер на 7095,88лв. 2. За
данъчен период от 01.10.2018г. до 31.10.2018г., установено е различие и е
начислен ДДС в размер на 39116,60 лв., по фактура №**********/25.10.2018г., с
данъчна основа на доставката от 195583 лв.; лихва в размер на 6759,02лв. 3. За
данъчен период от 01.11.2018г. до 30.11.2018г., установено е различие и е начислен
ДДС, в размер на 58674,90лв., по фактура №**********/20.11.2018г., с данъчна основа
на доставката от 293374,50лв.; лихва в размер на 9649,53лв. 4. За данъчен
период от 01.12.2018г. до 31.12.2018г., установено е различие и е начислен ДДС,
в размер на 58674,90лв., по фактура №**********/04.12.2018г., с данъчна основа
на доставката от 293374,50 лв.; лихва в размер на 9144,24лв. В заключение, с РА
е установено задължение за ДДС, изчислено към 28.07.2020г, в размер на 228
231,67лв.- общо главница и лихви за забава – дадени в табличен вид, за периода
01.09.-31.12.2018г; за периода м. август. 2018г., няма установени задължения.
Безспорно по делото се установява, че
против издаденият РА, е депозирана жалба- л.35, с която са оспорени изложените
в него фактически констатации и установен размер на задълженията от 228
231,67лв.- общо главница и лихви за забава, за периода 01.09.-31.12.2018г.
Установява се, че по депозираната жалба е постановено Решение №162/16.10.2020г.
на Директор на Дирекция „ОДОП“- В. Търново, с което актът изцяло е потвърден
като законосъобразен. Решението е връчено на жалбоподателя по ел. път на 23.10.2020г.
В решението, ответникът е приел за правилни, изложените в РА фактически
констатации и правни изводи, като е приел, че в хода на ревизията не е
доказано, че получателя на услугите по сключеният договор- Ц. Ц., в качеството
си на данъчно незадължено лице, е установен, или има постоянен адрес, или
обичайно местопребиваване извън ЕС- в Султанат Оман. Приел е, че в случая е приложима
нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДДС и мястото на изпълнение на услугата е на
територия на РБ, поради което, за доставчика- „ДА ФИНАНС“, е възникнало
задължение за начисление на ДДС, в установените в РА размери.
В останалата част, в която не са определени
допълнително задължения по ЗДДС за данъчен период 30-31.08.2018 г., РА не е
обжалван и е влязъл в сила.
По делото се установява, че към адм.
преписка са приобщени, въз основа на протокол №П-22221420008558-ППД-001/09.03.2020-
л.329, писмени доказателства от
производство, приключило с ПИНП №П-22221419062082-141-001/03.05.2019-л.331,
представени от Цв. Ц. /съставляващи Приложение №19 от адм. преписка-
л.313-л.347/; същите са в заверено копие
на чужд език и в легализиран превод- удостоверение за вписани данни, издадено
от Султанат Оман, на 23.01.2019г, удостоверяващо вписан настоящ адрес Ал-Сиб/Ал
Маулих- л.341-л.343/ в удостоверението няма отразена дата на регистрацията/,
работна виза, за периода 06.12.2017-05.12.2019г. с име на работодател Група компании
Шанфари, за едно влизане- л.344, копие от карта за постоянно пребиване/шофьорска
книжка, със срок до 05.12.2019г, граждански номер ********* /резидентска карта/
-л.326, л.346 и декларация подписана от Ц., че упражнява дейност като адвокат в
страни като Русия, Азербейджан, Швейцария, Германия, Султанат Оман и др., като
за целите на извършваната от него стопанска дейност е лице, регистрирано в
Султанат Оман-л.347, нотариално заверено пълномощно, въз основа на което, Ц. е упълномощил
Д.А., да го представлява пред държавни, данъчни и общински органи в РБ-л. 327.
Съдът констатира, че към преписката е приложен опис-л. 335, на представените от
Ц. писмени доказателства, вероятно съставен от самия него, който не е подписан.
Поради това, съдът намира, че този опис няма качеството на писмено
доказателства, нито направените в нея изявления следва да се обсъждат и ценят,
както от приходния орган, така и от съда. Въпреки това, изявленията в описа са
възпроизведени и обсъждани в изготвения Ревизионен доклад. Съдът констатира
също, че посочените писмени
доказателства са представени повторно по преписката- л.380 -393.
По делото, допълнително от страна на
ревизираното лице, с придружително писмо с вх. рег.№14549/25.06.2020г. -л.199, са
представи писмени доказателства- в заверено копие и в легализиран превод от
арабски език- карта за пребиваване на името на Ц. Ц., с граждански №******** и
срок на валидност 05.12.2021г. Представено е и копие от паспорт, № *****, на името
на Цв. Ц., издаден от ФРГ на 12.11.2019г, с отразени виза– за Султанат Оман и
влизания/излизания от Султаната. Доколкото обаче същите не касаят ревизирания
период, съдът приема това писмено доказателства за неотносимо към правния спор.
С придружителното писмо, е представена и декларация, в легализиран превод от
английски език, и в заверено копие на англ. език, от Шанфари Груп оф къмпанис,
подписана от шейх А. ал Ш., адресирана от данъчните служби, и до процесуалният
представител на жалбоподателя- адв. М. Е.. В същата деклараторът е посочил,
че е съставена по повод извършваната
данъчна проверка и въз основа на депозирано от адв. М. Е. писмено заявление, с
конкретно поставени въпроси. Съдът, с протоколно определение от 15.03.2021г., е
отказал откриване производство по оспорване автентичността и съдържанието на
тази декларация. Въпреки че съда в мотивите си към определението е изложил
своите съображения, за пълнота следва да се посочи, че изложеното в тази
декларация като изявление, съставлява свидетелски показания в писмен вид, които
са недопустими по реда на ГПК и АПК. Поради това, откриване на производство по
оспорване авторството на тази декларация- дали изхожда от лицето, посочено за
неин автор, е ирелевантно по делото, доколкото същата няма качеството на годно
писмено доказателство и същата не се цени от съда при постановяването на
настоящето решение.
По делото са представени- въз основа на
опис с вх. рег.№866/17.01.2019г.- л.437, писмени обяснения от страна на
представляващи ревизираното дружество –Д. А., в които посочва, че при
сключването на процесния договор за услуги, възложителят е представил документ
за самоличност- лична карта №******, издадена от Султанат Оман и постоянен
адрес в Султаната /изписан на англ. език/; съдът констатира, че адресът е идентичен с адреса, посочен в
издадените фактури.
Безспорно по делото се установява, също, съобразно
приетите доказателства, че Цв. Ц.,- като платецът по договора, има открити
банкови сметки- в лева и в евро в Инвестбанк АД, като физическо лице, от които
са извършени банковите преводи по фактури. По делото са приобщени и редица
фактури, удостоверяващи извършени плащания на задължения на Ц.- фактури от м.
08 -м.10 2018г, за закупени самолетни билети, на името на Ц., заплатени с кредитна карта. По делото е приложена и фактура от м. 11.
2018г, за закупени от Ц. канцеларски материали, в гр. София, заплатени в брой.
Представени са и доказателства за заплащане на суми по фактури към „А1 България“,
през м.11.2018 и м.01.2019г, на каса, в брой. По делото се установява също, че
Ц. има българско гражданство /няма спор по този въпрос/, българска шофьорска
книжка, както и регистриран постоянен и
настоящ адрес ***. Установява се също, съобразно нарочно писмо –л.308, л.312,
че от ОДМВР- В. Търново, както и от
СДВР-л.396, не могат да бъдат предоставени данни за задграничните
пътувания на Ц., за 2018г. Видно от депозирано писмо от Група Миграция-л. 310,
се установява, че за периода 01.12.2017-31.12.2019г, от направената справка в
АИЕФ „Граничен контрол“- МВР, няма данни за регистрирани задгранични пътувания.,
със забележка, че след 01.01.2017г, българските граждани се проверяват на ГКПП
по метода „преценка на риска“ и данните не са пълни.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 156, ал.1 от ДОПК,
Ревизионният акт, в частта, която не е отменена с решението по чл. 155- по
административен ред, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок
от получаването на решението, като на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдът
преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като
преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването. В случая,
съобразно приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният
Ревизионен акт, е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (заповед за №6/03.01.2017г. на директор на ТД на НАП- В Търново л. 152 и
заповед за възлагане на ревизия№Р-04000419008624-020-001/31.12.2019г-л. 154,
ведно със заповеди за изменение, цитирани по-горе, заповед №352/30.03.020г. на
директора на ТД на НАП В- Търново, ведно със списъци Приложения №1 и №2), във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му
правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен Ревизионен
доклад и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, същия е неразделна част
от РА, и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Съдът намира, че от страна на органът по приходите,
няма допуснати нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и такива,
ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя. Съдът намира, че направеното от страна на „ДА ФИНАНС“ ЕООД, чрез
адв. М. Е., в депозираната писмена защита, възражение, касаещо неспазването на
сроковете по чл. 114 от ДОПК, за неоснователно. Съдът намира, че визираните
срокове за извършаване на ревизионното производство са инструктивни, а не преклузивни,
поради което, извършването на действия по ревизията след изтичане на срока,
определен със заповедта за възлагането й, или както е в случая- определен със
заповедта за изменение, не водят до незаконосъобразност на извършените
действия, по принцип, респ. до изключване на събраните след този срок доказателства.
Съдът констатира, че в случая от изтичане на срока- на 05.06.2020г.- до спиране
на производството на 10.06.2020г, от страна на органа по приходите няма извършване
на действия по ревизията, както и представяне на доказателства от жалбоподателя
или трети лица. Съдът намира, че самото спиране на ревизионното производство, с
нарочна заповед, не е същинско действие по ревизионното производство, а
поставеното спиране, след срока на ревизията, не е незаконосъобразно, още
повече че е по искане на самата страна. Следва да се посочи също, че такова
възражение се прави едва в настоящето съдебно производство, в представената писмена защита и не е било
обсъждано нито в обжалването по адм. ред, нито в хода на устните състезания
пред настоящата инстанция.
Безспорно е по делото, както бе посочено по-горе, че
настоящата жалба е депозирана след задължителното обжалване по административен
ред- по арг. чл. 156, ал.2 от ДОПК.
Съдът намира, че при издаването на процесния РА, от
страна на приходния орган, е допуснато нарушение на приложимите материалноправни
норми, поради което, същият е незаконосъобразен,
и следва да бъде отменен като такъв. Съдът намира, ответникът неправилно е
приел за приложима нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДДС, както и неправилно е приел
за установено, че възложителя по договора за консултантски услуги- Ц. Ц., е
действал като физическо лице и съответно- че има качеството на данъчно
незадължено лице. Видно от съдържанието на сключеният договор за консултантски
услуги, същият е сключен от Ц.- като възложител- в качеството му на адвокат,
член на САК, като предметът на договора е насочен към извършване на посочените
услуги- консултации и участие в преговори, в областта на финансовия сектор,
които касаят клиенти за възложителя, което изрично е посочено в самия договор.
Доколкото сключените договори подлежат на тълкуване, по смисъла на чл. 20 от ЗЗД, то съдът приема, че договорът е включен от възложителя Ц., именно в
качеството му на адвокат- лице, упражняващо свободна професия, по смисъла на
ЗАдв., с цел защита и съдействие на правата на негови клиенти. Процесните
фактури също са издадени на Ц. в качеството му на адвокат, с идент. № **********,
без посочен № по ДДС. Съдът намира, че факта, че сумите по фактура са заплатени
от Ц. от негови сметки, открити като физическо лице, сам по себе си, не може да
промени този извод. ЗАдв. не предвижда като задължение за адвоката, да открие
отделна, „клиентска“ сметка, по която негови клиенти да превеждат суми, въз
връзка със сключени договори за правна помощ и съдействие. Нормата на чл. 39 от
ЗАдв. предвижда само като възможност паричните средства, които клиентът
предоставя за разходване от адвоката или от адвоката от Европейския съюз, могат
да се внесат в банка по клиентска сметка, имуществото по която е отделно от
имуществото на адвоката, без санкция за неоткриването на такава. Следва да се
посочи също, че вписването на едно лице ката адвокат, в съответната адвокатска
колегия, няма за последица възникването на негова отделна, различна
правосубектност- каквато например възниква при регистрацията на ЕТ,
регистриралият се адвокат упражнява адвокатската си професия именно като
физическо лице. Следва да се посочи също, че нормата на чл.5, ал.2, т.1 от
ЗАдв. предвижда като пречка за това едно лице да бъде вписано като адвокат,
именно съществуването на качеството на търговец на същото това лице. Поради
това, съдът приема, че извода на приходния орган, че Ц. е действал и е получил
услугите по процесния договор, в качеството си на физическо лице, за неправилен
и необоснован. Съдът констатира, че ответникът, въз основа на направеният неправилен
извод, че Ц. е действал в качеството си на физическо лице, е приел, че същият
има качеството и на данъчно незадължено лице, обосновавайки извода си на върху
нормите на чл. 18, §1 и §3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №282/2011г. на
Съвета от 15.март.2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Посоченият Регламент е тълкувателен акт, насочен към уеднаквяването на
условията за изпълнение на правно обвързващите актове в Съюза. Целта му се
определя в неговия преамбюл и тя е да гарантира еднаквото прилагане на
действащата система на ДДС чрез установяване на правила за прилагане на
Директива 2006/112/ЕО и по-специално по отношение на данъчнозадължените лица,
доставката на стоки и услуги и мястото на облагаемите доставки, поради което,
същият е приложим към настоящата хипотеза. Съгласно Преамбюл на Регламента, в Съображение
18 изрично се сочи, че правилното прилагане на правилата за определяне на
мястото на доставка на услуги, зависи главно от статута на получателя, данъчно задължено
лице или данъчно незадължено лице и от това в какво качество действа. За да се
определи статут на данъчно задължено лице на получателя, следва да се установят
доказателствата, които доставчикът на услуги трябва да получи от него. Съгласно
чл. 17 от раздел 4 „Място на доставка на услуги“, подраздел 1 „Статут на
получателя“, ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят
е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се
определя въз основа на членове 9-13 и чл. 43 от Директива 2006/112/ЕО. Съобразно
нормата на чл. 9, т.1 от Директива 2006/112/ЕО, данъчнозадължено лице, означава
всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без
значение от целите и резултатите от тази дейност, като изрично е посочено, че
дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Нормата
на чл. 9, т.1 от Директивата е идентична с нормата на чл. 3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл. 43, т.1 от Директивата,
за целите на прилагането на правилата относно мястото на доставка на
услуги, данъчнозадължено лице, което извършва и дейности или сделки, които не
се считат за облагаеми доставки на стоки или услуги в съответствие с член 2,
параграф 1, се разглежда като данъчнозадължено лице по отношение на всички
предоставени му услуги. Съгласно чл. 18, § 3 от раздел 4 „Място на доставка на
услуги“, подраздел 1 „Статут на получателя“, освен ако не разполага с
информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател,
установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице: б. „а“ ако
получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на
получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност,
с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата
на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.ноември.1986г. относно хармонизиране на
законодателствата на държавите- членки в областта на данъците върху оборота-
правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на
данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността и б.
„б“- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът
разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата
функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за
идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за
това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка
в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с
помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с
проверките на самоличността и на плащанията.
На основание гореизложеното, съдът приема, че в случая
адв. Ц., като възложител и получател на услугите по процесния договор, има
качеството на данъчно задължено лице, по смисъла на ЗДДС, доколкото същия
упражнява независима икономическа дейност. Дали същия е регистриран по ДДС, по
реда на чл. 94 и сл. ЗДДС, няма отношение към настоящия спор, нито към качеството
му на данъчно задължено лице, като по делото няма данни за такава регистрация. Поради
това, съдът приема, че неправилно
приходния орган е приел, че относимите правни норми, касаещи мястото на
изпълнение на услугата , по реда на чл.21, ал.1 или ал.5 от ЗДДС. На основание
чл. 21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато
получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил
независимата си икономическа дейност. В хода на ревизията, доколкото е прието,
че Ц. е данъчно незадължено лице, не са събирани доказателства за мястото,
където е установил своята независима икономическа дейност. В РА и в постановеното Решение, са изложени
съображения, изключващи приложението на чл. 21, ал.5 от ЗДДС, на плоскостта на
извода, че Ц. е действал като физическо, данъчно незадължено лице, като е
приета за приложима ал.1, съобразно която,
за доставчика на услугите „ДА ФИНАНС“ ЕООД, е възникнало задължение за
начисление на ДДС. Съобразно цитираната норма на чл. 21 ал.5, мястото на
изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или
има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно
следните условия: 1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено
или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз.; вида
услуги по т.2, предвидено от закона като кумулативно условие не е нарочно
обсъждано, като органът е приел, че се касае до консултантски услуги. Следва да
се посочи, че визираните в т.1 условия, алтернативно, касаят само физически лица. В тази връзка, и
за пълнота на изложението, съдът намира, че направеният от ответника извод, за това,
че за ревизирания период, м.08.-м.12.2018г, Ц. не бил установен, или не е имал
постоянен адрес или обичайно пребиваващ на територията на Султанат Оман, за
неправилен и неподкрепен от събраните в хода на ревизията доказателства. Следва
да се посочи също, че в тежест на ответника е да докаже, съществуването на
фактическите основания, изложените в оспорения РА, като основание за неговото
издаване, каквито указание е дал съда – и в този смисъл, на доказване подлежи наличието
на предпоставките за приложението на чл. 21, ал.1 от ЗДДС и начисление на
дължимият данък. С оглед събраните в ход на ревизионното производство,
доказателства, съдът намира, че приложението на цитираната норма не е
установено, респ. преценени в тяхната съвкупност, не водят до такъв категоричен
извод. Съдът намира, че представените от страна на ревизираното лице-
жалбоподател в настоящето производство и от страна на адв. Ц., писмени
доказателства, описани по- горе, сочат, че възложителя по процесния договор-
адв. Ц. Ц., има статут на временно пребиваващ в Султанат Оман, към ревизирания
период, въз основа на работна виза; налице е и адресна регистрация по настоящ
адрес, издадена е лична/ резидентска карта/, изпълняваща функцията и на
шофьорска книжка. Съдът намира, че изложените от ответника съображения,
свързани с наличието на издадени и платени фактури към „А1 България“АД, към „АЕРОТУР ММ“ ООД- за
закупени самолетни билети, и от „АЛВЕС ОФИС“ ООД- за закупени печати и мастило,
не могат да обосноват извод, че адв. Ц. е бил постоянно пребиваващ в РБ, респ.
че не е установен или няма обичайно местопребиваване в Султанат Оман. Съобразно
чл. 13 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 от Регламента посочва, че
това е мястото, където физическото лице обичайно живее поради лични и
професионални връзки, което не изключва пътувания на това лице извън това
място, респ. дори и спорадично връщане в България.
На основание изложеното, оспореният РА е незаконосъобразен,
поради което, следва да бъде отменен, като такъв.
С оглед изхода на спора и направеното искане за
присъждане на сторените по делото разноски, следва в полза на жалбоподателя да
бъде присъдена сумата от 7350лв.- съобразно представеният списък на разноските.
Водим от горното, Съдът
ОТМЕНЯ,
на основание чл. 160, ал.1, предл. първо от ДОПК, Ревизионен акт
№Р04000419008624-091-001/28.07.2020г., потвърден с Решение №162/16.10.2020г. на
Директор на Дирекция „ОДОП“- В. Търново, въз основа на който, на жалбоподателя
„ДА ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
ул. „Дойран“, №138, ет.5, оф.17, представлявано от Д. А., Е НАЧИСЛЕН ДДС, за
данъчни периоди 30.08.2018-31.12.2018г, в размер на 195 583лв., и лихви в
размер на 16 294,46лв.- или общо сумата от 226 819,02лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, НАП-
гр. София, ДА ЗАПЛАТИ НА „ДА ФИНАНС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Дойран“, №138, ет.5, оф.17, представлявано от Д. А., сумата от 7350лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от съобщението, пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ:
/П/