РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Б., 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело №
20213210100704 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от М. ИЛ. Г.
ЕГН ********** от гр. Б., ***, с която моли съда да осъди „***“ *** със
седалище и адрес на управление гр. Д., ***, да ѝ заплати:
1. сумата в размер на 4 452 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа вследствие на незаконно уволнение за срок от 6 месеца;
2. сумата в размер на 299,26 лв., представляваща неплатени средства за
командировъчни по заповеди за периода от м.ноември 2018 г. до
прекратяване на трудовото правоотношение – 31.12.2018 г.;
3. сумата в размер на 93,34 лв., представляваща обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода от 18.12.2018 г . до 21.12.2018 г.;
4. сумата в размер на 50 лв., представляваща неплатено допълнително
възнаграждение;
5. сумата в размер на 700 лв., представляваща обезщетение за неизползван
отпуск за 2018 г.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно
чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените доводи и възражения, прие
1
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че работел в ответното дружество, но със заповед
неговото трудово правоотношение било прекратено, поради уволнение, което
впоследствие било обявено от съда за незаконно.
Поради уволнението служителят останал без работа, поради което и на
основание чл. 225 от КТ претендира обезщетение за оставане без работа за
шест месеца поради незаконно уволнение.
При прекратяване на трудовото правоотношение останали неплатени
суми от страна на ответника за: командировъчни разходи, обезщетение за
временна неработоспособност, неплатено допълнително възнаграждение за
м.декември 2018 г. и обезщетение за неизползван отпуск за 2018 г.
Правната квалификация на исковете е по чл. 225 от КТ, чл. 224 от КТ,
чл. 215 от КТ, чл. 40, ал. 5 от КСО.
С влязло в сила съдебно решение по гр.д. №*** г. по описа на Районен
съд-Б., уволнението на М. ИЛ. Г. ЕГН ********** от гр. Б., *** е
признато за незаконно, като е отменена заповед № *** на Изпълнителния
директор на „***“*** и ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност
„технически организатор“ в „***“ ***, район Б..
По отношение на иска, с правно основание чл. 225 от КТ.
По силата на чл. 225 от КТ, при незаконно уволнение служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца, или в настоящия казус това е за
периода от 28.12.2018 г.- 28.06.2019 г. Размерът на обезщетението зависи от
това дали лицето е работело, и ако е така, дали размерът на работната му
заплата е по – ниска от тази, която е получавал при ответника.
От приложената по делото справка от *** – л. 160 от делото, става явно,
че за част от процесния период, от 02.01.2019 г. до 13.02.2019 г., ищецът е
полагал труд по трудов договор с ***, гр. Б..
По силата на чл. 228 от КТ, на работника се дължи обезщетение, което
се определя от последното получено брутно трудово възнаграждение, но не
по-малко от минималната работна заплата за страната.
По делото бе назначена съдебно-икономическа експертиза,
2
заключението по която съдът приема като обективно и компетентно
изготвено.
Вещото лице установи, че размерът на полученото последно брутно
трудово възнаграждение от ищеца се равнява на 742 лв.
Ищецът представи доказателства за размера на полученото при ***, гр.
Б. брутно трудово възнаграждение, поради което съдът приема, че същото е
равно или по-високо от това, което е получил при ответника.
Обезщетението по чл. 225 от КТ при незаконно уволнение се дължи за
периода от 28.12.2018 г. до 01.01.2019 г. и от 13.02.2019 г. до 28.06.2019 г. и
се равнява на 3 365,50 лв.(4 месеца Х 742 лв. плюс дължимото обезщетение за
м.февруари, което се равнява на 742:28 = 26,50 лв. Х 15 дни = 397,50 лв.)
До този размер следва да се уважи иска. В останалата му част следва да
се отхвърли като недоказан и неоснователен.
По отношение на исковете за заплащане на неплатени средства за
командировъчни по заповеди за периода от м.ноември 2018 г. до
прекратяване на трудовото правоотношение – 31.12.2018 г.; както и за
заплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от
18.12.2018 г . до 21.12.2018 г.; както и за заплащане на неплатено
допълнително възнаграждение:
От заключението на назначената по делото съдебно икономическа
експертиза, което съдът прие като обективно и компетентно изготвено, става
явно, че съгласно заповед № *** на управителя на ответното дружество,
докладна записка с изх. № ***, декларация от ищцата от 16.07.2018 г. за
периода 01.11.2018 г . – 30.11.2018 г., ищцата има право да получи
направените разходи за пътуване при командироване с личен автомобил.
Предпоставка за изплащане на разходите е представяне на отчет за
посетените обекти, пътен лист за изминатите километри и касов бон за
заредено гориво, тъй като размерът на дължимите и пътни командировъчни
пари се определя на база на изминатите километри, разходната норма на
автомобила и единичната цена използваното гориво. Съобразно вещото лице,
такива кумулативно съществуващи разходно оправдателни документи по
делото и в счетоводството у ответника, не са налични.
Не са представени разходно оправдателни документи за ползване и на
3
обществен транспорт в периода 30.11.2018 г . – 29.12.2018 г.
Със заповед №*** на управителя на ответното дружество са указани
стимули в проценти от събраната сума на текущи задължения на абонатите в
зависимост от периода от датата на издаване на фактурите.
Констатирано е, че не са представени от страните по делото, нито на
вещото лице, документи за събрани суми, за обходени клиенти или други
данни, от които да се направи обосновано заключение за дължима на ищеца
сума съгласно цитираната заповед.
След справка в счетоводството на ответника, вещото лице е установило,
че обезщетението за временна неработоспособност за периода от 18.12.2018 г.
до 21.12.2018 г. за 4 работни дни в размер на 86,57 лв. е начислено в месец
декември 2018 г. и същото е изплатено.
С оглед изложеното, съдът намира предявените искове: за заплащане на
неплатени средства за командировъчни по заповеди за периода от м.ноември
2018 г. до прекратяване на трудовото правоотношение – 31.12.2018 г.; за
заплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от
18.12.2018 г . до 21.12.2018 г.; както и за заплащане на неплатено
допълнително възнаграждение за недоказани и като такива следва да ги
отхвърли.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неползван
отпуск:
Съобразно чл. 224 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, което съобразно чл.
228 от КТ се определя на базата на полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение.
В представеното заключение по съдебно икономическата експертиза е
потвърдено, че платеният годишен отпуск за периода от 25.06.2015 г. –
28.12.2018 г., е общо 77 работни дни, от които лицето е ползвало 61 дни в
този период. По отношение на останалите 16 дни е начислено обезщетение по
чл. 224 от КТ, в размер на 539,63 лв., от които са неизплатени 345,99 лв.
4
Съдът следва да уважи иска до този. А в останалата част следва да
отхвърли претенцията.
Ответникът дължи заплащане на държавна такса върху уважената част
от исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ *** със седалище и адрес на управление гр. Д., *** да
заплати на М. ИЛ. Г. ЕГН ********** от гр. Б., *** сумата в размер на 3
365,50 лв. (три хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет ст.),
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно
уволнение за периода от 28.12.2018 г. до 01.01.2019 г. и от 13.02.2019 г. до
28.06.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 4 452 лв. и по
отношение за периода от 01.01.2019 г. до 12.02.2019 г.
ОСЪЖДА „***“*** със седалище и адрес на управление гр. Д., *** да
заплати на М. ИЛ. Г. ЕГН ********** от гр. Б., *** сумата в размер на 345,99
лв.(триста четиридесет и пет лева и деветдесет и девет ст.), представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 700 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. ИЛ. Г. ЕГН ********** против „***“*** за
заплащане на:
1) сумата в размер на 299,26 лв. (двеста деветдесет и девет лева и двадесет
и шест ст.), представляваща неплатени средства за командировъчни по
заповеди за периода от м.ноември 2018 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение – 31.12.2018 г.;
2) сумата в размер на 93,34 лв. (деветдесет и три лева и тридесет и четири
ст.), представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода
от 18.12.2018 г . до 21.12.2018 г.;
3) сумата в размер на 50 лв. (петдесет лв.), представляваща неплатено
допълнително възнаграждение.
ОСЪЖДА „***“***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд-Б. сумата в размер на 184,62 лв. (сто осемдесет и
5
четири лева и шестдесет и две ст.), представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Д. в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6