Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 372 06.11.2018г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
двадесети втори октомври през две хиляди и осемнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Д.Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 534 по описа за 2018г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Теленор
България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н
Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
управителя О.Б.Шсрещу ответника Д.С.И., ЕГН ********** ***
Производството е
образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК и
чл.79 ЗЗД, вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. срещу Д.С.И.
е образувано ч.гр.д №1733/2017г. по описа на PC Димитровград.
Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в
раз.мер на 759,16 лв, за незаплатени далекосъобщителни услуги.Във връзка с
постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, предявява на
основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на 62,88лв./шестдесет и два лева и
осемдесет и осем ст./, която сума представлява цена на потребени и незаплатени
мобилни услуги. Установило се, че от общата претенция по ч.гр.д №1733/2017г. по
описа на PC Димигров1рад за
незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължи сума в размер на 62,88лв./шестдесет
и два лева и осемдесет и осем ст,/, като частта до пълния размер на претенцията
представлява начислена договорна неустойка в размер на 356.48лв./триста
петдесет и тест лева и четиридесет и осем ст./ и дължими
лизингови вноски в размер на 339.80лв./триста тридесет и девет лева и осемдесет
ст./, поради което за ищеца е налице правен интерес от осъждане на ответника да
му заплати и посочените суми за дължими неустойка и лизингови вноски.
Поради
горното, за разликата до пълния размер на претенцията по заповедното
производство с настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед
за изпълнение предявява в условията на обективно кумулативно съединяване и
осъдителен иск срещу ответника, а именно за сумата в размер на 356,48лв./триста
петдесет и шест лева и четиридесет и осем ст./, представляваща дължима
договорна неустойка, както и за сумата в размер на 339,80лв./триста тридесет и
девет лева и осемдесет ст./ - неплатени лизингови вноски. По повод договор за
мобилни услуги от дата 07.11.2015г., сключен с мобилния оператор „Космо
България Мобайл’‘ ЕООД /по настоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ответникът Д.С.И.
бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с абонатен номер №******
и титуляр по мобилен номер ******по програма Резерв 19,99лв., като при
възползваме от преференциална бонус—схема на Оператора абонатът е взел мобилно
устройство марка LENOVO модел Vibe Plm Dual Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 16.99лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни ycлуги, като
потреблението за мобилен номер ******било фактурирано под абонатен номер №******.
За
потребените от абоната-ответник услуги и за мобилен номер ******за периода от
15.11.2015 г. до 14.03.2016 г. Теленор е издал следните фактури с абонатен
номер № ******: фактура **********/15.12.2015г. за
отчетения период на потребление 15.11.2015-14.12.2015г. с
начислена за периода сума за плащане в размер на 0.74лв.. както и 16.99 лв.
незаплатени лизингови вноски, и 22.37 лв. - незаплатен баланс от предходен
период, като общо дължимата сума по фактурата възлизала на стойност 40,10лв.,
платима в срок 30.12.2015г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.Фактура №**********/15.01.2016г. за отчетения период на потребление
15.12.2015-14.01.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
20,59лв., 16.99лв. - незаплатени лизингови вноски, и 17,73лв.- незаплатен
баланс по предходна фактура №**********'15.12.2015г,. като общодължимата сума но фактурата
възлизала на 55,31лв., платима в срок 30.01.2016г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер, Кредитно известие
№**********/15.02.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на -7,09 лв.. начислени са незаплатени лизингови вноски и
размер на 16,99 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен
период в размер на 55,31 лв.. при което задължението за плащане на сума в размер
ма 65,21 лв.. платима в срок 01.05.2016г. Приложено е извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.Поради неизпълнението на абоната-0тветник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 65,21 лв, на
основание чл. 75. вр.с чл. 196, от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил
едностранно индивидуалния договор на Д.С.И. за ползвания абонамент и е издаден
но абонатен номер №****** на дата 15.03.2016г. крайна фактура № ********** с
начислена обща сума за плащане в размер на 761.49лв. Начислената сума
представлявала сбор от неплатения от абоната-ответник остатък в размер на 65.21
лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 356.48лв., както и неплатени лизингови
вноски в размер на 339,80лв.Неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в т.11 от всеки от индивидуалните Договори за мобилни
услуги, сключени между абоната и Оператора. Изричната договорна клауза
предвиждала, че в случаи на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок за която и да е СИМ карта на номер посочен в него по вина или инициатива
на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер
до края на този срок. В
случай, че неизпълнението е по отношение на програма за пренос на данни, неустойката
е в размер на 200 лева.
Освен
това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
начисляваните услуги, на основание т.12. а.з.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
устройство марка LЕNOVO
модел
Vibe
Plm Dual Black са
обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно сключения договор за мобилни услуги
и, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и
те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи
в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги.В конкретният случай ответникът Д.С.И. с подписания договор за
услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ******и не е изпълнил задължението
си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен бил фактическия състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си не
били основание за плащане, но длъжникът е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план.
Моли
съда да постанови Решение, с което да признае за установено но отношение на
ответника Д.С.И., с ЕГН **********. адрес;***, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град София, район „Младост”, ж.к. ..Младост 4”. Бизнес Парк
София, страда 6, представлявано от О.Б.Ш., в размер на 62.88лв./шестдесет и два
лева и 88 ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ******,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
Моли,
да се осъди ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 356.48лв. за
начислена договорна
неустойка по договор с абонатен номер ******.
Моли,
да се осъди ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 339.80 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски
по договор с абонатен номер №******.
Моли да се постанови осъдителен
диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
С протоколно определение от 22.10.2018 г. съдът е отхвърлил
искането на ищеца да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на
59.97 лева, представляваща неустойка в редуциран размер до стойността на три
месечни абонаментни такси по програма Резерв 19.99 лева по Договор с
абонаментен номер ******, като недопустимо. Не е допуснал изменение на
първоначално предявения иск чрез намаляне размера му от 356.48 лв. на 59.97
лева, с подробни мотиви в определението си.
В срока за отговор ответникът не
оспорва, че дължи на основание чл.422 ГПК сумата в размер на 62,88 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги, признава иска.
По осъдителния иск за заплащане на
неустойка - 356,48 лв. счита, че иска е неоснователен. Първо, не ставало ясно
кога му е прекратен договора и по каква причина. Той не бил прекратявал
договора с „Теленор България“ ЕАД, а и дружеството не го е уведомявало, че му
прекратява договора. Не било справедливо и не знае на какво основание му е
начислена такава голяма неустойка. В раздел XIV. Отговорност на потребителите
било записано, че Теленор има право да ограничи предоставянето на услугите, но
няма клауза, че при неизпълнение ще ми се начислява такава неустойка.Той не бил
уведомен, кога договорът му е прекратени и какви неустойки ще му се
начислят.Отделно от горното, счита начисляването на такава неустойка за
несправедливо и прекомерно спрямо услугите, които е получил от дружество.
Ползвал услугите по този договор само два месеца и половина, защото после му
откраднали телефона със СИМ- картата.
Счита, че клаузата за неустойка в т.11
от Договор за мобилни услуги от 07.11.2015г. е и нищожна, защото не е
индивидуално уговорена с него и той не е имал право да влияе върху размера на
неустойката, която му е била определена предварително в бланков договор. Това
попадало в хипотезата на чл.146, ал.2 от ЗЗП а именно, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния
случай договорът е бланков и той не е имал право на избор и на промяна в
неговото съдържание или да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка.
Освен това клаузата на чл. 11 от договора за мобилни услуги създавала
значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по
договора. Това противоречало и на добросъвестността и създавало основание за
облагодетелстване на търговеца за сметка на него като потребител. Така
излизало, че за сметка от 62,88 лв., Теленор иска да получи неустойка в размер
на 356.48 лв, т.е сума, която пет пъти надвишава размера на задължението.Затова
моли да се отхвърли предявения иск за неустойка.
По отношение на сумата 339,80 лв. -
лизингови вноски. Не оспорва, че дължи сумата.
Моли,
да не се присъждат разноски за производството по чл.410 ГПК, защото в него не
са били включени претендираните в настоящото дело суми 356.48 лв. за неустойка
и 339,80 лв., а само сумата 62,88 лв.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че между страните
са възникнали облигационни правоотношения по повод сключен между тях договор от 7.11.2015 год. за предоставяне на
далекосъобщителна услуга, представен по делото и сключен с мобилния оператор „Космо
България Мобайл’‘ ЕООД /по настоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, както и
това, че ответникът Д.С.И. бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни
услуги с абонатен номер №****** и титуляр по мобилен номер ******по програма
Резерв 19,99лв., като при възползваме от преференциална бонус—схема на
Оператора абонатът е взел мобилно устройство марка LENOVO модел Vibe
Plm Dual Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 16.99лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни ycлуги, като
потреблението за мобилен номер ******било фактурирано под абонатен номер №******.
От съдържанието на приетите като
доказателства по делото писмени такива се установява, че между страните
съществували облигационни правоотношения, по силата на които ищецът се е
задължил да предоставя на ответника услуги при условията на програма Резерв
19,99лв., като при възползваме от преференциална бонус—схема на Оператора
абонатът е взел мобилно устройство марка LENOVO модел Vibe
Plm Dual Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 16.99лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Представени са и общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД.
Приети като доказателство са и фактури, издадени на дати 15.12.15г.,
15.1.16г., 15.2.16г., 15.3.16г.
С оглед на установената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
В
настоящия случай, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за който е издадена
заповедта, а за сумата от 62.88 лв., като наведеното в исковата молба основание
за дължимост на посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за
изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като заповедта за
изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането на
заявителя подлежи на обезсилване на основание чл. 415, ал.5 ГПК. Компетентен да
обезсили заповедта в този случай е съдът по заповедното производството. Както
се изясни по-горе, предвид постановките на Тълкувателното решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в настоящото производство по предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК е допустимо и съединяването на искове по реда на чл.210 ГПК,
включително и предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на
осъдителни искове. Поради това, предявените искове са допустими и следва да се
разгледат по същество.
Предвид
и признанието от ответника на предявената искова претенция с правно основание
чл.422 от ГПК,
като в срока за отговор ответникът не оспорва, че дължи на основание чл.422 ГПК
сумата в размер на 62,88 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и признава
иска, съдът намира същият за основателен и доказан, основаващ се на признанието
на иска.
Аналогичен извод за основателна и
доказана претенция, съдът прави и по отношение на предявения осъдителен иск за сумата
от 339,80 лв. - лизингови вноски, тъй като ответникът не оспорва, че дължи
сумата, признава иска.
Относно
предявения осъдителен иск за заплащане от ищеца на сума в размер на 356.48лв., представляваща начислена и дължима договорна неустойка
по договор с абонатен номер ******, съдът намира същия за неоснователен и
недоказан, по следните съображения:
По делото е представена фактура от
15.3.16г., в която ищецът е начислил дължими суми, както за предоставени
услуги, така и за неустойки поради предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги за сумата от 356.48
лева.
В конкретния случай ищцовото дружество основава претенцията
си на твърдения, че разполага с вземане, представляващо дължима неустойка по
договор за мобилни услуги. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не е проведено доказване за възникнало право на доставчика на
мобилни услуги да претендира неустойка. Установява се от събраните по делото
доказателства, че е издадена фактура, в която са посочени неизпълнени
задължения за отчетния период 15.2.16г. – 14.3.16г. в размер от 356.48 с ДДС
лева, без да бъде конкретизирано по кои договори за услуги е начислената сума,
нито периода, нито основанието. Следва да бъде посочено, че съгласно
чл.92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно
задължение за едната страна по договора,като страните следва да са уговорили
начина, по който да бъде начислявана неустойката. В конкретния случай от общите
условия на дружеството доставчик се установява, че при неплащане в срок на
задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да
прекрати договора, а същевременно договорът, сключен между ответника и ищеца
съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок. Предвид обстоятелството, че в хода на производството не е проведено
доказване кога и от кого е прекратено договорното правоотношение (няма
доказателства за връчване на последна покана за доброволно плащане), по какъв
начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила
другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на
неустойката – съдът приема, че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
На следващо място съдът счита за напълно резонно направеното
възражение от ответник за нищожност на клаузата от договора, касаещо заплащането
на неустойка.
Предвид
създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответника
притежава качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. На ответника в качеството на физическо лице е предоставена
далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 19
точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие.
Процесният договор е сключен при предварително определени
условия от едната страна- ищецът кредитор клаузи на договора. Безспорно се
установи, че представеният от ищецът бланков договор не е бил
предмет на предварително договаряне между двете страни. Ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на
договора, да е била индивидуално договорена. Липсват такива доказателства от
ищцовата страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007
г./Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата
част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В случая с оглед начина на попълване
на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец говори, че ответника не е имал възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Поради изложеното съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне
на разпоредбите по т. 11 от договора, касаеща дължимата неустойка. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно и която самата тежест
на доказване за индивидуално договаряне е в тежест на търговеца, каквито
доказателства по делото няма.
В случая, самият начин на сключване на договора поставя в
изключително неблагоприятно положение потребителят спрямо търговеца, което
противоречи на добросъвестността.
Ето защо и на това основание така предявеният иск на ищеца
за неустойка от 356.48лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Не
следва да се обсъждат от съда претендирани от ищеца разноски в заповедното
производство, тъй като такива с исковата молба не се предявяват.Едва с
постъпило становище преди проведено първо съдебно заседание се представя списък
за направени по заповедното дело разноски, което е неотносимо с оглед липсата
на претенция в тази насока.
С оглед изхода от спора, ищецът дължи на ответника разноски съразмерно
с отхвърлената част от предявените искове-141 лева/300х356.48/759.16/, а
ответникът дължи на ищеца разноски съразмерно уважените такива-162 лева/305х402.68/759.16/.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване
вземането на „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от управителя О.Б.Ш. по отношение на Д.С.И., ЕГН ********** ***,
че дължи на ищеца „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от управителя О.Б.Ш. сумата в размер на 62.88лв./шестдесет и два
лева и 88 ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ******
по Договор за далекосъобщителни услуги от 7.11.2015 година, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в Районен съд-Димитровград 24.10.17г. до окончателното плащане на сумата,
предмет на Заповед за изпълнение №1095/30.10.2017г по ч.г.д.№1733/17г. по описа
на ДРС.
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН **********
*** да заплати на „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от управителя Оле Бьорн Шулстъд, сумата в размер на 339.80/триста
тридесет и девет лева и 80 ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор с абонатен номер №****** от 7.11.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Теленор
България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н
Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
управителя О.Б. Ш., против Д.С.И., ЕГН **********
*** осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 356.48/триста
петдесет и шест лева и 48 ст./, представляваща начислена договорна
неустойка по договор с абонатен номер ****** от 7.11.2015г.
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН **********
*** да заплати на „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от управителя О. Б. Ш., сумата в размер на 162/сто шестдесет и
два/ лева-разноски по делото съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА
„Теленор
България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н
Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
управителя о.Б.Ш., да заплати на Д.С.И., ЕГН ********** ***, сумата в размер на
141/сто четиридесет и един/ лева-разноски по делото съобразно отхвърлената част
от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд - Хасково.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1733/2017г.по описа на
РС-Димитровград.