№ 277
гр. Русе, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500416 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „У.Б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв.Р. Г., от АК-София,
против решение № 377 от 20.03.2024 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.дело №20234520100724 по описа за 2023 г. с което банката
е осъдена да заплати сумата 6802,01лв., представляваща неправомерна
начислена и платена без правно основание лихва за периода от 01.12.2018 г.
до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 1522,08лв. разноски
по делото. Излагат се доводи за неправилност на решението, поР. нарушаване
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението и да постанови
друго, с което да отхвърли иска, при законните последици.
Въззиваемата В. Д. И., от гр.Русе, изразява становище, че жалбата е
1
неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
По делото не е било спорно и от представените доказателства е
установено, че на 22.11.2006 г. в гр. Пловдив страните са сключили договор за
банков кредит № ***, съгласно който „Б.“ АД, сега „У.Б.“ АД предоставя на
В. Д. Ц. ипотечен кредит в размер 31 780 евро за покупка на недвижим имот.
Годишният лихвен процент представлява сбор от базов лихвен процент
3,724% и надбавка 2,756 %, общо 6,48% - вж.раздел I.т.4. от Договора. В р.II.
са уговорени типови „Условия за усвояване, обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за кредит № *** от 22.11.2006г., като
в т. 11.1.б. е посочено, че базовият лихвен процент е равен на
шестмесечния/тримесечния Euribor. Посоченият в договора, раздел І, т. 4.1.
представлява базовия лихвен процент за първите шест месеца от сключването
на договора. Договореният лихвен процент, формиран на база
шестмесечен/тримесечен Euribor ще се променя всяко календарно
шестмесечие/тримесечие и считано от датата на промяната (първи януари и
първи юли) общият лихвен процент по кредита ще се променя автоматично в
съответствие с приетите изменения при запазване на размера на договорената
надбавка, за което кредитополучателят дава неотменяемото си безусловно
съгласие. Кредитът се погасява с месечна анюитетна вноска до 15-то число на
месеца с краен срок за погасяване 15.11.2031 г.
В т. 11.1.1. страните предвиждат още една възможност за промяна на
лихвения процент: кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да
променя едностранно общия размер на годишния лихвен процент за дадения
лихвен период по лихвения план по т. 4.1.а без за това да е необходимо
сключване на допълнително споразумение между страните , при нарастване
на базисния лихвен процент с повече от два пункта от размера, определен от
кредитора в деня на сключване на договора или от размера му, формиран
след промяна. Кредиторът уведомява кредитополучателя за извършената
промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в
договора.
2
Управителният съвет на „У.Б.“ АД решил по протокол № 38 от 14
октомври 2008 г. цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от
променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на
олихвяването договорен лихвен индекс Sofibor или друг договорен лихвен
индекс и премия, определяна по размер от ГОД от 0 до 200 базови пункта
според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП
се прибавя фиксирана договорена надбавка, отчитаща оценката на
финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията и
други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и
произтичащия от нея кредитен риск. С посоченото решение на управителния
съвет на „У.Б.“ АД се въвежда нов компонент в лихвата, наречен „премия“.
Съгласно т. 2 за всеки ползван кредит банката начислява, а
кредитополучателят заплаща годишна лихва /цена на кредита/ като общ
лихвен процент в размер, равен на действащия и прилаган от банката към
датата на начисляването базов лихвен процент, определен по т.1 /в случая
Euribor+премия/ плюс надбавка, установена по размер в договора за кредит.
Точка 4 от протокола предвижда включване на измененията в общите условия
на банката. Съгласно т.6 от решението на управителния съвет промените
следва да се прилагат спрямо заварените договори за кредит по решение за
всеки конкретен случай, прието от ГОД или овластен от него служител на
банката, въз основа на проведени с кредитополучателите преговори или
постигнато съгласие.
Окръжният съд счита, че решението на управителния съвет на „У.Б.“
АД от 14 октомври 2008 г. може да се прилага за сключени след тази дата
договори за кредит, съответно приети изменени общи условия.
Кредитополучателите по заварени договори за кредит като настоящия могат
да бъдат задължени да заплащат допълнителна компонента „премия“ към
базовия лихвен процент само въз основа на допълнително писмено
споразумение, т.е. при изрично съгласие на кредитополучателя. Такова
допълнително споразумение в случая не е постигано, нито
кредитополучателят е изразявал по някакъв друг начин съгласие за това.
Настоящият съдебен състав намира, че с извършените от страна на банката
действия са променени неправомерно правилата за определяне на лихвения
процент с включването на нов компонент – премия, наред с първоначалните,
което променя реда, начина, формулата за изчисляване на БЛП и съответно на
3
ГЛП. Тази промяна нарушава принципа на равнопоставеност на страните,
противоречи на закона и поР. това не обвързва кредитополучателя.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-
икономическа експертиза се установява, че за процесния период от
01.12.2018 г. до 25.11.2022 г. кредитополучателката В. И. е заплатила лихви
/посочени с подробно изчисление в приложените таблици/ в размер на
5222,99евро. или 10215,28 лв. Договорената методика е променена с
решението на УС от 14.10.2008г. и при формирането на БЛПБ е включен нов
компонент „премия“. Дължимата възнагР.телна лихва по договора за кредит,
изчислена при съобразяване на договореностите в него, а именно – изчислена
при ГЛП с включен индекс 6 месечния EURIBOR и надбавка 2,756% е в
размер на 1745,18 евро.-т.1. от заключението на експертизата, или 3413,28 лв.
Разликата от получената от Банката надплатена сума за лихви и дължимата
по договора за периода от 1.12.2018г. до 25.11.2022г. е в размер на
3 477,81евро с левова равностойност 6802,01лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че решението, с което искът е уважен, е правилно и законосъобразно, по
следните съображения :
Допустимо е при сключване на договор страните да уговорят, че
размерът на престацията ще бъде определен впоследствие само от едната
страна при договорени параметри. По делото е установено, че Банката не е
увеличавала лихвения процент съобразно договореното, а едностранно е
добавила компонента „премия“ в базовия лихвен процент. Това представлява
едностранна промяна на договора от страна на банката, с която
кредитополучателят не се е съгласил и тя не може да се прилага спрямо него.
За това е необходимо изменение на договора чрез съдебно решение по чл. 307
от Търговския закон, каквото в случая не е налице. В случая банката е събрала
сумата 7 361,14 лв изцяло извън рамката на двустранния договор, тоест при
липсващо съгласие на другата страна. Именно поР. това е допустим иск на
извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД независимо от наличието на
договор между страните.
Както правилно е установил първоинстанционният съд реалното
увеличение на платената лихва за исковия период е настъпило поР. въвеждане
на допълнителната компонента, което е било възможно поР. твърде широкото
4
формулиране на текста на чл. 4 от договора във връзка с чл. 11.1.1. от раздел
ІІ на договора, която клауза настоящият съдебен състав приема за
неравноправна, тъй като същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, както и до увреждане на
потребителя. ПоР. сочените доводи тази уговорка на основание чл. 146, ал.1
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ следва да се счита за нищожна.
Само за прецизност следва да се отбележи, че ЗЗП се прилага и за
потребителите на финансови услуги при отпускане на кредит, обезпечен с
ипотека. Такова становище заема Върховният касационен съд в определение
№ 408 от 24 юни 2014г. по ч. т. д. № 1206/2014г. ІІ т.о. по повод
приложението на правилото за подсъдност по чл. 113 от ГПК и тълкуването
на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП. Клаузата е неравноправна, защото икономически
по-силната страна „У.Б.“ АД има право едностранно да променя базисния
годишен лихвен процент „при нарастване на базисния лихвен процент с
повече от два пункта от размера, определен от кредитора в деня на сключване
на договора“, което означава право лихвеният процент само да се увеличава,
но не и да се намалява. Основният лихвен процент на БНБ отразява
промените в пазарните условия. Клаузата прехвърля тежестта от промените
на пазарните условия само върху кредитополучателя. Банката, която вече е
осигурила кредитния ресурс при определена за нея цена в деня на усвояване
на кредита, си осигурява чрез тази неравноправна клауза печалба във всеки
случай. Текстът на раздел ІІ от договора за банков кредит е бил изготвен
предварително. Кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му. Цената на кредита е била увеличена без
кредитополучателят да е имал гарантирано право да се откаже от договора.
Решението е правилно и в частта, в която не е уважено възражението за
изтекла погасителна давност, тъй като предявеното вземане произтича от
фактическия състав на неоснователното обогатяване и се погасява с
изтичането на петгодишна давност, съгласно чл.110 ЗЗД.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
решението на Русенския районен съд за правилно и законосъобразно и го
потвърждава с препращане към мотивите на основание чл. 272 от ГПК.
Съгласно чл.78 ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемата разноските
5
по делото.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 377/20.03.2024 г. на Русенския районен съд,
постановено по гражданско дело №20234520100724 по описа за 2013 г., с
което „У.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
***, представлявана от изп.директори Цветанка Минчева и Андреа Тониети е
осъдена да заплати на В. Д. И., ЕГН **********, от гр.Русе, ***, сумата от
6802,01лв , представляваща сума получена при начална липса на основание
през периода 01.12.2018 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 1522,08 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ”У.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *** да ЗАПЛАТИ на В. Д. И., ЕГН **********, от гр.Русе, ***,
сумата 700,00 лв. разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6