№ 7151
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20231110134290 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от /фирма/ срещу М.
М. М., с която са предявени искове за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество суми в общ размер от 3275,83 лева, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 26.08.2016 г. между /фирма/ и М. М. М. бил
сключен Договор за потребителски кредит № 724743, по силата на който на ответника
бил предоставен кредит в размер на 2000,00 лева, който следвало да бъде върнат на 18
вноски, всяка по 150,84 лева, в срок до 28.02.2018 г. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 41,24 % и годишен процент на разходите в размер на 50,00 %.
Между страните било уговорено, че при забавяне на плащанията по кредита
ответникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебно
и/или съдебно събиране на вземанията. Ответникът-кредитополучател не изпълнил в
срок така възникналите си задължения, които възлизали на сума в общ размер от
3275,83 лева, от които 1832,96 лева - главница, 580,48 лева - възнаградителна лихва, и
862,39 лева - лихва за забава. Така възникналите вземания били прехвърлени от
/фирма/ на /фирма/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г. За така извършеното цедиране длъжникът щял да бъде уведомен чрез
имейл от 01.04.2021 г., изпратен на посочена от нето в договора за кредит електронна
поща. В условията на евентуалност ищецът поддържа, че уведомяването за цесията
било осъществено чрез връчването на исковата молба по делото. Поради
неизплащането на формираните задължения по кредита, /фирма/ подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу М. М.. Срещу издадената въз основа на
същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било подадено възражение в срок,
1
поради което на заявителя били дадени указания за предявяване на иск по реда на чл.
422 ГПК за установяване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение.
Поради тази причина ищецът претенидира установяване дължимостта на процесните
задължения в общ размер от 3275,83 лева и моли предявените искове да бъдат уважени
изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответника М.
М. М., като с подадения в срок отговор на исковата молба предявените искове се
оспорват като неоснователни. Ответникът поддържа, че процесният договор за цесия
бил недействителен, доколкото между страните по него не била уговорена насрещна
престация, както и поради неиндивидуализиране на прехвърлените вземания. Оспорва
се наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, въз
основа на което да се претендира дължимостта на процесните вземания, в частност -
предоставянето на ответника на сумата от 2000,00 лева, предмет на договора. Излагат
се подробни доводи за нищожност на договора за кредит поради нарушение
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и поради наличието на
допълнителен договор за поръчителство, предоставено от /фирма/. Според ответника,
уговореният лихвен процент в размер на 41,24 % бил в противоречие с добрите нрави.
Релевирано е и възражение за изтекла спрямо процесните задължения погасителна
давност. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Като доказателства по делото следва да бъдат допуснати приложените към
исковата молба писмени документи. Други доказателствени искания не са заявени от
страните.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.
99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че М. М.
М. дължи /фирма/, в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и
/фирма/ Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., следните
суми: 1/ сумата от 1832,96 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 724743 от 26.08.2016 г., сключен между /фирма/ и М. М. М.,
2
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2023 г. до окончателното
изплащане; 2/ сумата от 580,48 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 26.08.2016 г. до 31.03.2017 г., и 3/ сумата от 862,39 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата, начислена за периода от 31.03.2017 г. до 28.02.2018 г., за
които на 21.03.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 10405/2023 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
По делото няма безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
факти и обстоятелства.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между /фирма/ и
М. М. М. по Договор за потребителски кредит № 724743 от 26.08.2016 г.;
отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за
кредит сума в размер на 2000,00 лева;
настъпването изискуемостта на процесните вземания, както и техния размер;
наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между /фирма/ и
ищцовото дружество по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г., въз основа на който процесните вземания са прехвърлени на
/фирма/;
уведомяването на ответника за извършената цесия;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи и не представя доказателства за отпускането
и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в
размер на 2000,00 лева.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните като
дължими вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения, включително твърдените основания за недействителност на процесния
договор.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
3
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба
писмени документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.04.2024
г. от 11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4