Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 19.11.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и втори октомври
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 5152 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „Ф.Т.Ю.“ АД против „Х.2.“ ЕООД, с
която предявява искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Отговорността на ответника се
претендира с претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие не предоставен,
отказан достъп до склад Ботунец, където е бил
съхраняван дефектоскоп негова собственост. Твърди се,
че в резултат на неправомерни действия на длъжностни лица на ответника, както и
на охраната на склад Ботунец, назначена от ответника,
ищецът не е имал достъп и не е могъл да използва собствения си актив-електронен
дефектоскоп в стопанската си дейност. Неоснователното
задържане на последния го е лишило от възможността да реализира печалби в
стопанската си дейност чрез надлежната му експлоатация. В резултат от
неправомерното задържане без основание, ищецът е претърпял непосредствена вреда,
изразяваща се в невъзможността да ползва собствения си актив в стопанската му
дейност от датата на придобиването му на 01.08.2013 г. до датата на връщането
му-07.12.2017 г., в размер на заплатената цена на закупения електронен дефектоскоп 293 374,50 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 293 374,50 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-18.04.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноските по делото, включително заплатен адвокатски
хонорар.
В законоустановения едномесечен срок на 03.07.2018 г. е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалните му представители адвокати Ц.Ч.
и Г.С., надлежно упълномощени с пълномощно приложено към отговора.
По същество
ответникът оспорва основателността на предявените искове. Ответникът не оспорва
твърденията в исковата молба, че ищецът е собственик на процесната
движима вещ по договор за покупко-продажба от 01.08.2013 г. и анекси към същия,
че местонахождението на вещта е установено съгласно постановление от 26.10.2017
г. на СГП в сграда на „Х.****“ придобита по нотариален акт № 123, том І, рег. №
430, дело № 93 от 30.10.2013 г., че дефектоскопът е
предаден на ищеца на 07.12.2017 г. в изпълнение на постановлението на СГП за
връщане на иззети веществени доказателства в рамките на ДП по пр.пр. № 15264/2015 г. на СГП.
Всички останали фактически
твърдения изложени в исковата молба оспорва. Твърди, че ищецът не е заявявал и
доказвал пред ответника надлежно право на собственост върху дефектоскопа
до момента на предявяване на настоящите претенции. Твърди се, че на територията
на която се намират собствените на ответника сгради, се намират и други, притежавани
от трети лица и тази територия се охранява от служители на различни търговски
дружества, предоставящи охранителни услуги, по възлагане на различни правни
субекти. Достъпът до тази територия се осъществява от няколко входа, които не
са под охрана, възложена от ответника както към 2014 г., така и понастоящем.
Твърди се, че праводателят на ищеца „И.Х.“ АД е
възложил задължение за пазене и съхранение на дефектоскопа
на влогоприемателя „И.“ АД безвъзмездно за срок от 5
години по договор за влог от 09.10.2012 г., сключен след откриване на
производство по несъстоятелност на „И.“ АД, съответно без съгласието на
назначения синдик в нарушение на чл.635 от ТЗ. Твърди се, че ответното
дружество не е уведомявано нито от ищеца, нито от продавача „И.Х.“, нито от влогоприемателя „И.“
АД преди завеждане на иска, че вещта предмет на двата договора се намира на
съхранение в конкретно помещение или дори сграда, придобита по силата на
нотариалния акт от 31.10.2013 г. На ответника никога не е предавана
фактическата власт върху вещта. Твърди се, че дефектоскопът
е бил открит и идентифициран в сграда „Производствено хале“ на Тръбопрокатен
завод, собственост на ответника, която е била запечатана на 27.01.2015 г. по
силата на постановление на прокуратурата по ДП № 11938/2015 г. на ГД „НП“-МВР,
пр.пр. № 152648/2014 г. на СГП. Твърди се, че за
периода от 27.01.2015 г. до 07.12.2017 г. достъпът до вещта е бил забранен от
разследващите органи, включително на територията на площадката на „Х.****“ е
имало назначена охрана от Пето РПУ на МВР. Твърди се, че върху процесния дефектоскоп е имало
наложен запор по изпълнително дело № 632/2014 г. на ЧСИ Г.Д., съобщен с
призовка от 18.06.2014 г.
Твърди се, че горните факти напълно изключват противоправост на действията на дружеството-ответник и вина
на неговите служители за вредата, която ищецът твърди да е понесъл от
лишаването от ползване на вещта за претендирания
период.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален
представител и по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковете. Претендира
разноските по делото, съобразно представен списък.
Ответникът
чрез своите процесуални представители оспорва предявените искове. Съображения
излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че
ищецът е собственик на DEFECTOMAT DS със сензорна система M170, демагнетизиращо
устройство EMAG F200, устройство за цветно
маркиране 1.176, секция за тестване V-ролка по
договор за покупко-продажба от 01.08.2013 г. и анекси към същия, че
местонахождението на вещта е установено съгласно постановление от 26.10.2017 г.
на СГП в сграда на „Х.****“ придобита по нотариален акт № 123, том І, рег. № 4310,
дело № 93 от 30.10.2013 г., че дефектоскопът е
предаден на ищеца на 07.12.2017 г. в изпълнение на постановлението на СГП за
връщане на иззети веществени доказателства в рамките на ДП по пр.пр. № 15264/2015 г. на СГП.
Вещта ищецът е придобил от
продавача „И.Х.“ АД по договор за покупко-продажба от 01.08.2013 г. за продажна
цена от 293 374,50 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
4534/01.08.2013 г. Продажната цена е платена чрез прихващане със споразумение
между страните по договора от 10.09.2013 г.
С Решение № 1812 от 01.10.2012
г., постановено по т.д.№ 3501/2011 г. на СГС, ТО, VІ-8 състав, е обявена
неплатежоспособността на „И.П.“ АД с начална дата 28.07.2011 г. и е открито
производство по несъстоятелност на дружеството.
С договор за влог от 09 октомври
2012 г., приложение №1 към него и приемо-предавателен
протокол от 09 октомври 2012 г. се установява, че „И.Х.“ АД е предал процесната движима вещ за съхранение за срок до пет години
на третото лице „И.П.“ АД, в собствения на влогоприемателя
склад „Бюро оборудване“, находящ се в гр. София,
1870, район Кремиковци, квартал Ботунец.
Не е спорно, а и от представените
писмени доказателства се установява, че на 30.10.2013 г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 123, том І, рег. № 4310, дело № 93/2013 г.
на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 на НК, ответникът е закупил поземлени имоти и
сгради, между които и гореописания склад.
На същата дата с договор за
продажба на движими вещи по реда на ЗОЗ, с нотариално удостоверяване на
подписите с рег.№ 4309 на нотариус Д.Ж., ответното дружество е закупило и
движими вещи, част от търговското предприятие на „И.П.“ АД, находящи
се на територията на производствената площадка на „И.П.“ АД в гр.София, район
Кремиковци, ж.к. „Ботунец“.
От приетия по делото договор за
охрана от 30.12.2013 г. се установява, че ответното дружество в качеството на
възложител е възложило на третото за спора лице „С.**“ ЕООД в качеството на
изпълнител и последното се е задължило да осигури физическа охрана на
обект-Тръбопрокатен завод, собственост на „И.П.“ АД, находящ
се в гр.София, п.к.1870, ж.к.“Ботунец“, ведно с
прилежащата територия и построеното върху нея. Договорът е сключен за срок от
една година и е влязъл в сила от 01.01.2014 г. С
анекс № 1 от 30.04.2014 г. е изменен предмета на договора, като е посочване, че
обектът е собственост на възложителя „Х.2.“ ЕООД.
По делото се установява още, че
по молба на Д.А.Т.и въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2014 г., издаден
по гр.д. № 4564/2013 г. на СРС, 42 състав, е образувано изпълнително дело №
20147810400632 срещу „И.Х.“ АД, като на основание чл.400, чл.450, ал.3 и чл.507
от ГПК с разпореждане на ЧСИ от 13.06.2014 г. е наложен запор на дата
18.06.2014 г. на движими вещи, между които и процесния
дефектоскоп. Запорът е вписан на 29.08.2014 г. под №
2014082902758 в Централния регистър на особените залози. Тези обстоятелства се
установяват с представените от ответника писмени доказателства-л.156 и л.157 от
делото.
На 27.01.2015 г. процесната движима вещ е иззета като веществено
доказателство по ДП № 11938 ЗМ 173/2015 г. по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр.№ 15264/2014 г. по описа на СГП, образувано на основание
чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор при СГП, срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл.206, ал.4, вр.с
ал.1 от НК, като връщането й е разрешено с Постановление от 26.10.2017 г.
Пред настоящата съдебна инстанция
са събрани показанията на трима свидетели.
Разпитана свидетелката Л.установява,
че към момента работи във фирма „БОДА АКАУНТ“ като счетоводител, която фирма обслужва
счетоводството на ищеца от около пет години. Свидетелката установява, че дефектоскопът бил закупен за целите на дружеството, а
именно да бъде продаден. Свидетелката установява, че и до ден-днешен в отчетите
на дружеството въпросният дефектоскоп е заведен в
счетоводна сметка „стоки“. По документите вещта трябвало да се намира в Ботунец на територията на „И.П.“. Във връзка с
необходимостта да се извърши инвентаризация, свидетелката ходила в халето на
Тръбопрокатен завод в Кремиковци. През 2014 г. имало ревизия на ищцовото дружество от НАП, във връзка с която трябвало да
се установи наличието на процесния дефектоскоп и да се направи физическа инвентаризация на
наличните стоки, които се водят в актива на дружеството. Проверката следвало да
се извърши заедно с представители на счетоводната къща. По тази причина
трябвало да се посети площадката, но както на представителите на счетоводната
фирма, така и на служителите от НАП бил отказан достъп. Това станало през месец
юли 2014 г. За да бъдат допуснати се наложило по имейл до Е.да се посочат имената
на хората и на коя дата ще дойдат, за да бъде потвърдено и да бъде осигурен
достъп. Уведомили по имейл ответното дружество, че трябва да бъде осигурен
достъп, за да може физически да се проверят стоките. Държали ги над един час и
повече на т.нар. първи портал, но така и не ги допуснали до склада. В
счетоводната фирма нямало данни за запор на дефектоскопа,
защото ако имало, е трябвала да бъде отразен задбалансово.
Разпитан свидетелят С.установява,
че е работил като управител на „И.П.“ -фирма с проектантска дейност и директор
на фирма „Ф.И.“ - фирма с монтажна
дейност. И двете фирми били базирани на територията на „И.П.“. Площадката
познава много добре, тъй като е металург и като такъв много време работил в
Кремиковци. Известно му е и производственото хале на Тръбопрокатния завод. Към
2013 г. до халето се стигало след получаване на пропуск от тези, които
представляват дружеството „Х.****“. Фирма „С.**“ е известна на свидетеля като
охранителната фирма, тъй като надписите с името на фирма били поставени на
всеки вход в Кремиковци. Същата фирма охранявала и площадката на Кремиковци,
всички входове на Кремиковци. Фирмата „И.П.“ е като остров вътре, тя е
заградена от всички страни с територия на бившия комбинат Кремиковци. Свидетелят
е виждал дефектоскопа първо през 2010 г. при неговото
монтиране в шесто хале и вторият път- през 2017 г. по повод неговото
демонтиране, на което присъствал. Състоянието на съоръжението през 2017 г. било
такова като на съоръжение, което не е използвано 5-6 години и не е полагана
грижа за неговото съхранение. Свидетелят установява, че има външна ограда и
пропускателен режим към цялата територия на комбината, а територията на „И.П.“
имала самостоятелен пропускателен режим. Имало втора ограда на „И.П.“. Към 2017
г. вече нямало вътрешна ограда. Откъм страната на производствените халета на
Кремиковци нямало ограда. До производственото хале, където бил дефектоскопа, нямало свободен достъп на никой, тъй като има
външна граница на комбината, но всеки, който е влязъл вътре вече има.
Свидетелят С.установява, че е мениджър
по инфраструктура и логистика във фирмата „Х.****“ от 25.11.2013 г., като задълженията
му са главно във връзка с извършване на инвентаризация на вещите, които са
собственост на „Х.****“ и опазване целостта им от повреди върху тях в процеса
на стопанисване на този район, в който те се намират. За този период, в който
свидетелят работи няма особена промяна в системата на охрана. Охраната на
собствеността на ответното дружество е като част от територията на металургичен
комбинат „Кремиковци“ и по този начин охраната, която е назначена за охраняване
на целия металургичен комбинат охранява и вещите и територията на „Х.****“.
Пропускателния режим се извършва само с КПП, на които са назначени охранители
от фирма „С.**“. Фактически идването, влизането на територията на собствеността
на ответника, става при всички положения при взаимодействие на тези охранители.
Те не могат да допуснат някой човек без разрешение на управителя на ответника
да влезе на територията на дружеството. Територията на ответника е оградена с
ограда, висока 2.20, стабилна. Производственото хале е част от собствеността,
което е заградено и се знае, че е на „Х.****“. Всички сгради, които са
собственост на ответника, включително и процесното производствено
хале, се намират в рамките на втората ограда, която е обособена. В периода
от февруари до края на март
2014 г., в ответното дружество била извършена инвентаризация, като свидетелят
бил ръководител на комисията по инвентаризацията. По време на същата било
установено, че дефектоскопът не влиза в
инвентаризационния картон на ответното дружество. Свидетелят установява, че процесната вещ е намерена в шесто хале и не е местена в
продължение на 6 години. До свидетеля не е достигала информация някой да е
искал достъп до тази вещ. В началото на 2015 г. полицията установила нахождението на дефектоскопа и го
запечатали, фактически поставили фургон на охраната да го наблюдава. Свидетелят
установява, че вещта никога не е използвана, била в сухо помещение, под покрив,
защитена от увреждания. Консервиране на тази вещ по специален начин не е
правено.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на ССчЕ се
установява, че годишната данъчна амортизационна норма за процесния
електронен дефектоскоп за периода от закупуването
му-01.08.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба-18.04.2018 г., след
въвеждане в експлоатация би попаднала в категория ІІ-машини, производствено
оборудване, апаратура с годишна данъчна амортизационна норма не превишаваща 30%.
Определената данъчна амортизация за процесния период
възлиза на 244 234,26 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на имуществени
вреди на ищеца, произтекли от не предоставен, отказ достъп, в периода 2014-2015
г. до производствено хале-тръбопрокатен завод, представляващо сграда с
идентификатор № 68134.8389.29.1., в което хале на съхранение се намирал
собствена на ищеца движима вещ, представляваща DEFECTOMAT DS със
сензорна система M170, демагнетизиращо устройство
EMAG F200, устройство за цветно маркиране 1.176, секция за тестване V-ролка,
както и от неоснователно задържане на процесната
движима вещ от ответното дружество.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на делинквента и причиняване на вредите при
или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането
да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена
работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Безспорно с
приетия по делото договор за охрана от 30.12.2013 г. и свидетелските показания
се установява възлагане на работа от ответното дружество на третото за спора
лице „С.**“ ЕООД за осигуряване физическа охрана на обект-Тръбопрокатен завод,
собственост на ответното дружество, находящ се в гр.София,
п.к.1870, ж.к.“Ботунец“.
С
ангажираните по делото доказателства не се установява увреждането да е
причинено по вина на работник или служител на „С.**“ ЕООД.
За да е
налице такова неправомерно действие следва да бъде установено главно и пълно,
че служител на „С.**“ ЕООД е нарушил задълженията си във връзка с възложената
му от ответника охрана или е извършил действие или е бездействал, в пряка
причинна връзка от което да са настъпили имуществените вреди за ищеца. Такива
не се установяват. Напротив третото лице е осъществявало охраната на обекта,
съобразно съгласуваната с ответното дружество-възложител система на
пропускателен режим и охранявано имущество. Установява се със свидетелските
показания по делото.
Не се
установява и неоснователно задържане на вещта от ответното дружество.
Напротив от
неоспорените от ищеца писмени доказателства се установява, че в периода от
18.06.2014 г. до 26.10.2017 г., нито собственикът на вещта, нито ответното
дружество са могли да се разпореждат с нея, тъй като на 18.06.2014 г. върху дефектоскопа е наложен запор по изпълнително дело № 20147810400632,
а на 27.01.2015 г. дефектоскопът е иззет като
веществено доказателство по ДП № 11938 ЗМ 173/2015 г. по описа на ГД „НП“-МВР,
пр.пр.№ 15264/2014 г. по описа на СГП.
Наложеният запор е вписан в ЦРОЗ
с основание разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл.4 от
ЗОЗ, т.е. върху вещ по отношение, на която е учреден залог. От доказателствата
по делото се установява, че процесният дефектоскоп не е измежду движимите вещи, върху които е
учреден залог на търговското предприятие на „И.П.“ АД по силата на договор от
11.04.2006 г. и Приложение № 1 към него, но този факт няма как да е бил
известен на ответното дружество, тъй като същото не е страна по договора от
2006 г., а ищецът не доказва, че го е свел до знанието на ответника. Видно от
показанията на свидетеля С., в периода февруари-края на март 2014 г. ответникът
и при инвентаризация е установил, че процесният дефектоскоп не влиза в инвентаризационния картон на
дружеството. Не се установява обаче към този момент ищецът да се е легитимирал
като собственик на вещта пред ответника и да е поискал предаването й-такива
писмени или гласни доказателства по делото не са събрани. Както добре е
известно от съдебната практика, доказателства с висока доказателствена
стойност за установяване на тези факти в един бъдещ исков процес, са
нотариалните покани, каквито очевидно ищецът не е ангажирал по делото.
Свидетелката Л.установява, че достъп до вещта е поискан през м. юли 2014 г.,
т.е. след като върху същата е бил наложен запор от съдебния изпълнител. В този
смисъл не е вярно твърдението на ищеца в писмените му бележки, че безспорно
ответникът чрез своя управител е знаел, че ищецът е собственик на електронния дефектоскоп. От събраните доказателства по делото може да се
стигне само до извода, че най-късно към края на месец март 2014 г ответникът е
разбрал, че не е собственик на вещта, но не и че неин собственик е ищцовото дружество.
При това
положение и при вписан запор върху заложена вещ и по силата на правото на заложния
кредитор да се удовлетвори по предпочитание от цената на заложената вещ, е
забранено както на залогодателя, така и на всяко
друго лице, което държи или съхранява заложеното имущество, да извършва спрямо
заложената вещ каквито и да е въздействия, които влошават нейното състояние
Запорът върху движими на длъжника
съставлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определена движима
вещ/и на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда
с вещта, а на третото задължено лице-да я предава на длъжника.
В периода
от 01.01.2014 г. до 18.06.2014 г. ищецът и с така
ангажираните доказателства не доказа, че се легитимирал надлежно пред ответника
като собственик на вещта, поискал е нейното предоставяне и ответникът да е
отказал връщането й.
А през
цялата 2015 г. с оглед изземването на процесната
движима вещ като веществено доказателство по образувано наказателно
производство, ответникът не е имал никакво право да предава вещта на което и да
било лице без разрешение на Прокуратурата, поради което и евентуалният отказ да
допусне ищеца до вещта, не представлява деликтно
действие.
Ето защо
предявеният главен иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид
неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
Съобразно изхода
на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва
да бъде осъден да заплати
на ответника направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение.
Основателно е възражението
на ищеца за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 14 400 лв.с ДДС.
При материален интерес в размер
на 293 374,50 лв., минималното
адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 7 394,49 лв., съответно
8 873,99 лв. с ДДС. Очевидно заплатената сума от 14 400 лв. е
прекомерна с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради
което съдът намалява разноските на ответника за един адвокат, по възражение на
ищеца, на сумата от 8 873,99 лв. с ДДС.
Водим от горното
Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от „Ф.Т.Ю.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** против „Х.2.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 293 374,50 лв.
/двеста деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири и 0,50 лв./,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-18.04.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.Т.Ю.“ АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
гр.София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Х.2.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 8 873,99 лв. /осем хиляди
осемстотин седемдесет и три и 0,99 лв./ разноски направени пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: