Решение по дело №71/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от „ТРАФИК АГ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя А. Й. С., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623001361-091-001/04.10.2023г., издаден от П. С. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и С. З. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 453/11.12.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 67 623лв., допълнително начислен ДДС в размер на 46 437,92лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 043,62лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в рамките на ревизионното производство са събрани писмени доказателства, които обуславят по категоричен начин извода за фактическо осъществяване на доставките от преките доставчици, по които с РА е отказано право на данъчен кредит. При позоваване на практика на ВАС и СЕС се възразява срещу извода на ревизиращия екип, жалбоподателят е отговорен и за неправомерни действия на предходни доставчици на неговите преки доставчици. Относно извършения ВОД се твърди, че са изпълнени всички изисквания на ЗДДС и дружеството разполага с всички изискуеми документи по чл. 45 от ППЗДДС. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки, приложени по делото. Претендират се сторените в производството разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице и се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение във връзка с решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/22 на СЕС.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. Д., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в оспорения ревизионен акт и решението на контролния административен орган. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623001361-020-001/14.03.2023г., е сложено начало на ревизионното производство на жалбоподателя с обхват определяне на задължения за Данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.09.2022г. до 28.02.2023г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (22.03.2023г.). Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623001361-020-002/16.05.2023г., с която е променен обхвата на ревизия, като в същият е включено и определяне на задължения по ЗДДС и за данъчни периоди от 01.03.2023г. до 30.04.2023г. и съответно продължен е и срокът за извършване на данъчна ревизия. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623001361-020-003/08.06.2023г., с която е променен обхвата на ревизия, като в същият е включено и определяне на задължения по ЗДДС и за данъчен период от 01.05.2023г. до 31.05.2023г. и съответно продължен е и срокът за извършване на данъчна ревизия. С последващо издадени ЗИЗВР №№ Р-16001623001361-020-004/15.06.2023г. и Р-16001623001361-020-005/19.07.2023г. е удължен крайният срок на ревизията, съответно до 21.07.2023г. и до 22.08.2023г.

6. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001623001361-092-001/01.09.2023г., против констатациите в който, в законоустановения срок не е подадено възражение. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция, е издаден и оспореният РА № Р-16001623001361-091-001/04.10.2023г.

7. Този резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 453/11.12.2023г., Директорът на Дирекция “ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, е потвърдил процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

8. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповед – заповед № РД-09-1979/30.09.2021г., изменена със заповед № РД-09-789/13.05.2022г., издадени от директора на ТД на НАП – [населено място] и заповеди №№ РД-09-1306/10.08.2022г. и РД-09-1319/11.08.2022г., издадени от директора на ТД на НАП – [населено място].

9. В резултат на извършената ревизия, на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 67 623лв., по фактури и доставчици, както следва:

9.1. Ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 345лв. по 7бр. фактури за периода м. 02.2023г. /таблица на л. 66/, с предмет на доставките „стоки съгласно протокол“, издадени от „Г." ЕООД.

9.1.1. В тази насока на доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № П-16001623108372-141-001/19.07.2023г., в хода на която е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), връчено по електронен път. В отговор на искането са представени документи от страна на доставчика: процесните фактури; приемо - предавателни протоколи, съгласно съдържанието на които предмет на доставките са моторни масла; хронологични регистри на сметки 453/2 и 411. Представено е и писмено обяснение от представляващия дружеството – доставчик, в което е посочено, че разплащането по доставките е извършено в брой.

Въз основа на представените документи при насрещната проверка на доставчика, органите по приходите са приели, че в приложените фактури и приемо - предавателни протоколи няма вписани данни за транспортното средство, водача и маршрута на транспорта от обект на доставчика до обект на получателя, липсват и конкретни данни за лицата, извършили товаро – разтоварните дейности. Не са представени и доказателства за придобиване на стоките от предходен доставчик и заприхождаването им при прекия доставчик. Констатирано е, че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Ю. С. К..

От жалбоподателя, като получател по доставките, също са изискани документи и писмени обяснения по отношение фактическото им изпълнение. В отговор на искането са представени идентични документи с тези, представени от доставчика /копия на процесните фактури и приемо – предавателни протоколи/ и допълнителни доказателства за извършено разплащане в брой – фискални бонове от фискално устройство, съставени от обект „офис“ в [населено място], [улица]. При анализ на представените от жалбоподателя документи ревизиращият екип е направил извод, че нито една от страните по доставката не представя доказателства за вида и количеството на стоката, която е посочена в приемо – предавателните протоколи единствено като „моторни масла“.

9.2. Ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 12 178,34лв. по 11бр. фактури за периода м. 02.2023г. /л. 70 гръб/, с предмет на оставките – „стоки по протокол”, издадени от „Д. ГРУП СЕРВИЗ” ЕООД.

9.2.1. В тази насока на доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП № П-22221723110027-141-001/17.07.2023г., в хода на която е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ). В хода на проверката от страна да доставчика са представени извлечения от счетоводни регистри – синтетична хронологична ведомост на сметки 411 Клиенти, 453/2 Начислен ДДС за продажбите, 501 Каса и 702 Приходи от продажби на стоки, както и съкратен отчет от фискално устройство за периода от 01.02.2023г. до 28.02.2023г. От страна на проверяваното лице не са представени заверени копия на процесните фактури и други съпътстващи доставката документи. Депозирани са писмени обяснения, в които е посочено, че основната дейност е покупко – продажба на стоки и отдаване на активи под наем.

От страна на органите по приходите са извършени проверки в информационните масиви на НАП относно прекия доставчик. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 28.03.2023г. Процесните фактури са включени в отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период м. 02.2023г.

Въз основа на представените документи при насрещната проверка органите по приходите са приели, че не се установява придобиването на стоките, предмет на процесните доставки, както и датата и мястото на данъчното събитие. Наред с това, е установено, че представляващият дружеството – доставчик е Ц. К., назначена в дружеството – жалбоподателя на длъжност „технически организатор“.

От жалбоподателя, като получател по доставките, също са изискани документи и писмени обяснения по отношение фактическото им изпълнение. В отговор на искането са представени единствено копия на процесните фактури, приемо – предавателни протоколи и допълнителни доказателства за извършено разплащане в брой – фискални бонове от фискално устройство. При анализ на представените от жалбоподателя документи ревизиращият екип е направил извод, че нито една от страните по доставката не представя доказателства за вида и количеството на стоката, която е посочена в приемо – предавателните протоколи единствено като „моторни масла“.

9.3. Ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 14 266,67лв. по 11бр. фактури за периода м. 02.2023г. /л. 69 гръб – 70/, с предмет на доставката „стоки по протокол“, издадени от „БРОУДКАСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД

9.3.1. В тази насока на доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП № П-22221723110199-141-001/26.07.2023г., в хода на която е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ). В хода на проверката от страна да доставчика са представени копия на процесните фактури, приемо – предавателни протоколи, извлечения от счетоводни регистри – синтетична хронологична ведомост на сметки 411 Клиенти и 453/2 Начислен ДДС за продажбите. Депозирани са писмени обяснения, в които е посочено, че основната дейност е покупко – продажба на стоки, която се извършва в наето складово помещение на адрес: [населено място], [жк], [улица]. Разплащанията по доставките са извършени в брой и са документирани с фискални бонове, издадени от регистрирано фискално устройство.

Въз основа на представените документи при насрещната проверка органите по приходите са приели, че не се установява придобиването на стоките, предмет на процесните доставки, както и датата и мястото на данъчното събитие. Не се установява транспортирането на стоките от обект на доставчика до обект на получателя. Наред с това, е установено, че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Ю. К..

От жалбоподателя, като получател по доставките, също са изискани документи и писмени обяснения по отношение фактическото им изпълнение. В отговор на искането са представени единствено копия на процесните фактури, приемо – предавателни протоколи и допълнителни доказателства за извършено разплащане в брой – фискални бонове от фискално устройство. При анализ на представените от жалбоподателя документи ревизиращият екип е направил извод, че нито една от страните по доставката не представя доказателства за вида и количеството на стоката, която е посочена в приемо – предавателните протоколи единствено като „моторни масла“.

9.4. Ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 29 832,99лв. по 22бр. фактури за периода м. 02.2023г. /л. 68 гръб – 69/, с предмет на доставката „стоки по протокол“, издадени от „ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014“ ЕООД

9.4.1. В тази насока на доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП № П-22221723110049-141-001/26.07.2023г., в хода на която е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ). В хода на проверката от страна да доставчика са представени копия на процесните фактури, приемо – предавателни протокол, извлечения от счетоводни регистри – синтетична хронологична ведомост на сметки 411 Клиенти, 453/2 Начислен ДДС за продажбите, 501 Каса и 702 Приходи от продажба на стоки. Депозирани са писмени обяснения, в които е посочено, че основната дейност е покупко – продажба на стоки. Разплащанията по доставките са извършени в брой и са документирани с фискални бонове, издадени от регистрирано фискално устройство.

Въз основа на представените документи при насрещната проверка органите по приходите са приели, че не се установява придобиването на стоките, предмет на процесните доставки, както и датата и мястото на данъчното събитие. Не се установява транспортирането на стоките от обект на доставчика до обект на получателя. Наред с това е установено, че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е К. К., назначена в дружеството – жалбоподател на длъжност „счетоводител“.

От жалбоподателя, като получател по доставките, също са изискани документи и писмени обяснения по отношение фактическото им изпълнение. В отговор на искането са представени единствено копия на процесните фактури, приемо – предавателни протоколи и допълнителни доказателства за извършено разплащане в брой – фискални бонове от фискално устройство. При анализ на представените от жалбоподателя документи ревизиращият екип е направил извод, че нито една от страните по доставката не представя доказателства за вида и количеството на стоката, която е посочена в приемо – предавателните протоколи единствено като „безцветен двукомпонентен лак“, „запълващ грунд“, „водна шкурка“, „втвърдител за лак“ и др.

9.5. При анализ на събраните при ревизията доказателства органите по приходите са направили извод, че няма индивидуализация на стоките, доколкото в процесните фактури като предмет на доставката е записано само „моторни масла" и други стоки, без други индивидуализиращи данни /вид, марка, количество и др. подобни/. В приемо - предавателните протоколи също липсват индивидуализиращи характеристики на стоките, нито е посочено къде е извършено предаването на стоките. Не са представени и доказателства за транспортиране на стоките от обектите на доставчиците до обекта на жалбоподателя.

9.6. При това положение на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури издадени в общ размер на 67 623лв. през данъчен период м. 02.2023г.

10. В СД по ЗДДС за м. 12.2022г., „ТРАФИК - АГ – БГ“ ЕООД е декларирало ВОД. В дневника за продажби е посочена фактура № 10…2/12.12.2022г., с данъчна основа 232 189,61лв., издадена на EZIR LTD с VIN EL996797880. Във фактурата като основание за неначисляване на данъка е записан чл.53, ал.1, вр.чл.7, ал.1 от ЗДДС. Фактурирани са следните стоки по количества: еспресо кафе 2 036кг.; 39бр. кашони таблетки за миялна машина и 46бр. кашони мокри кърпи.

Към фактурата за продажба е приложено ЧМР, в което е записано, че стоката по инвойс **********/12.12.2022г. е превозена от [населено място], [улица]до Гърция, Лакка, Скидра с автомобил [рег. номер]. Представено е и писмено потвърждение от гръцкия клиент за получената стока на 12.12.2022г., превозена с автомобил Ф. Т. Т350 с peг. № [рег. номер]. Автомобилът е бил нает от „ТЕНАКС 2011 ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител Ю. К., съпруг на К. К., назначена по трудово правоотношение с дружеството - жалбоподател.

10.1. С ИПДПОЗЛ от РЛ е изискано да представи документи за предаване и получаване на стоката по фактура № 10…3/12.12.2022г., информация от кого е предадена и от кого е получена /изискват се конкретни данни за лицата/, точен адрес на обекта, където се е извършило предаването на стоката, както и регистрационния номер на транспортното средство, с което е извършен превоза. При извършено изследване на реквизитите в представената ЧМР, по-конкретно товарен пункт, е установено, че жалбоподателят твърди, че ползва под наем недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] по договор за наем от дружеството „Г.“ ЕООД /пряк доставчик на стоки, по които при ревизията не е признато право на приспадане на данъчен кредит/. При извършена проверка на представляващите дружествата „Г.“ ЕООД /наемодател/ и „Трафик АГ БГ“ ЕООД е установено, че към посочената в него дата на сключване лицата С. К. и А. Г. не са техни управители, т.е. касае се за частен документ с недостоверна дата, изготвен с цел подкрепа защитната теза на жалбоподателя.

В хода на ревизията, от страна на органите по приходите е установена фактическата невъзможност предоставеното за ползване МПС да бъде управлявано от наетите по трудови правоотношения в дружеството Ц. К. и К. К.. При анализ на представени доказателства от държавни учреждения /АПИ и ОД на МВР – Кърджали/ е констатирана и липсата на доказателства за реално осъществено движение на съответното МПС (Ф. Т. Т350 с peг. № [рег. номер]) и фактическо напускане на стоката, посочена като предмет на доставката в издадения от жалбоподателя инвойс, през границата на България и преминаването й на територията на Гърция. Като допълнителни аргументи за оспорване на декларираната от задълженото лице ВОД са отбелязани и обстоятелствата относно липсата на плащане по издадения инвойс, както и факта, че като място на разтоварване и получаване на стоките от гръцкия контрагент е посочено Greece, Lakka, Skydra, за което в хода на ревизията е събран, приложен и коментиран определен доказателствен материал, подробно описан в РД, въз основа на който се установява, че това място е село в Гърция, в което няма улица и номер на обект. Констатирано е, също така, че собственик на гръцкото дружество „EZIR“ LTD, което е представило писменото потвърждение за получаване на стоките, е българският гражданин Ю. К., за който е установено, че е съпруг на К. К., назначена на длъжност „счетоводител" в „ТРАФИК – АГ БГ“ ЕООД. Въз основа на горните обстоятелства органите по приходите са оспорили реалността на декларирания от дружеството ВОД на стоки за Гърция.

10.2 При това положение, на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС на ревизираното дружество е начислен допълнително ДДС в размер на 46 437,92лв. за данъчен период м. 12.2022г.

11. В хода на съдебното производство по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), без направено възражение за необоснованост от страните по делото. След анализ на събраните по делото доказателства вещото лице е направило следните експертни изводи: жалбоподателят, като получател по доставките, разполага с данъчни документи /фактури/, удостоверяващи покупките на стоки. Във фактурите не се съдържа информация за вида и количеството на закупените стоки, като тази информация се съдържа в съпътстващите доставките документи – приемо – предавателни протоколи. Към процесните фактури са приложени фискални бонове за разплащане в брой по доставките. В заключението се съдържат експертни изводи, че липсват счетоводни записвания за извършени разплащания между жалбоподателя и дружествата – доставчици /извлечения от движението по сметка 501 Каса/. Според вещото лице, по делото не са събрани допълнителни доказателства за механизма на осъществяване на доставките, включително за извършен транспорт. Такива данни липсват в депозираните писмени обяснения от управителите на доставчиците.

Сред доказателствата по делото няма приложени документи и счетоводни регистри, от които да се анализира дали получените при доставките стоки са използвани за последващи продажби и отчетени ли са при жалбоподателя приходи от продажби. Съгласно данните в оборотната ведомост за 2022г. се констатира, че за годината по сметка 304 Стоки са заприходени стоки на обща стойност 515 985,58лв., които са изписани към 31.12.2022г. Реализирани са приходи от продажба на стоки в общ размер на 597 522,75лв., като това са единствените данни, даващи информация за счетоводно отчитане.

11.1.Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, но намира, че с това заключение не се доказва реалността на извършените доставки, както и на декларирания ВОД към Гърция.

ІV. За правото:

12. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходната администрация по отношение на посочените данъчни периоди – м. 12. 2022г. и м. 02.2023г., са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

Първият спорен между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените по-горе в настоящото решение доставчици спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки, по които дружеството е приспаднало данъчен кредит.

13. За разрешаването на текущия административноправен спор е необходимо да бъдат разгледани приложимите в настоящия случай правни норми. Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадне данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

14. За преценката дали е осъществена доставка по конкретните данъчни фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвиденият в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или правото на разпореждане с нея като собственик, при чието проявление възникват съответните правни последици.

Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези, събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на непризнатия данъчен кредит в горепосочения размер по процесните фактури, поради липса на реално осъществени доставки, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за ревизираното лице. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство, независимо от дадените в тази насока на жалбоподателя изрични указания с разпореждане от 17.01.2024г., а именно, че с оглед предмета на процесния административноправен спор – да представи доказателства относно физическото съществуване правото на собственост върху тях, респ. на правото да се разпорежда с тях, от доставчика на процесните стоки, като обекти, носители на вещни права и прехвърляне на получателя, тяхното индивидуализиране по време, място и начин на извършване, както и за използването на стоките и съответно услугите за осъществяването на последва­щи облагаеми доставки.

15. Основният предмет на обсъждане в ревизионния доклад е именно фактическото предаване, съответно получаване и транспортът на процесните количества стока, както и материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за осъществяване на спорните доставки. Обратно на твърденията в жалбата, правото на приспадане на данъчен кредит не е отказано поради действия на предходни доставчици на преките доставчици, тъй като преките доставчици не са представили фактури за закупуване на стоките от предходни доставчици. Предмет на обсъждане в РД е факта, че не са представени доказателства за придобиване и заприхождаване на стоките от преките доставчици, поради непредставени доказателства за това – първични счетоводни документи и вторични счетоводни регистри.

16. Относно всички издадени процесни фактури, действията на органите на приходна администрация в описаната насока са имали за цел да се установят несъмнени данни за наличието на процесните стоки като вещи, носители на правото на собственост, което пък е предмет на сделките, обективирани в процесните първични счетоводни документи.

Кое обстоятелство в случая налага установяването на безпротиворечиви данни относно физическото съществуване на процесните стоки?

Тук на първо място разбира се, следва да се отбележи, че стоките предмет на сделките, така, както са описани в обсъжданите фактури, очевидно налага извода, че в случая става реч за търговски покупко - продажби на стоки, определени по техния род.

Договорът за продажба е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип.

Продавачът има две основни задължения: да прехвърли собствеността /чл. 183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл. 187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, който предвижда, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито каза се, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля, като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.

17. В обобщение следва да се посочи, че за да се направи ясен извод за наличие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или правото на разпореждане с нея като собственик, съответно извършването на услугата, и заплащане на възнаграждението - паричните суми по процесните доставки.

Именно съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката.

Все в тази насока следваше в хода на производството да се установи къде е било местонахождението на стоката към момента на приемо – предаването й от доставчика към жалбоподателя. Тук следва да бъде направено уточнението, че дружествата – доставчици са посочили, че седалището и адресът им на управление и/или мястото на извършване на дейността им е с административен адрес: [населено място], [улица]. Съгласно представените писмени обяснения, складовото помещение на посочения адрес е собственост на дружеството „Г.“ ЕООД и е предоставено за ползване под наем, както на останалите дружества – доставчици /не са представени договори за наем/, така и на жалбоподателя /представен е договор за наем, който е приет от ревизиращия екип за частен документ с недостоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК/. Доколкото е установено, че жалбоподателят разполага и с друг обект на осъществяване на дейността си: бензиностанция Драгичево, находяща се в [населено място], общ. Перник, Г. път Е-79 и не е установен по несъмнен начин фактът на ползване на същото складово помещение в [населено място], като това на доставчиците, ревизиращият екип е подложил на изследване и въпроса относно мястото на предаване на стоките от доставчиците към жалбоподателя и евентуалното им транспортиране до негов обект.

Само и единствено установяването по несъмнен начин на обстоятелствата по приемо – предаването на стоките между доставчиците и получателя по доставките и мястото на приемо – предаването им би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък, произтича от това, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

18. Как се разпределя тя между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение: Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да обоснове констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата (чл. 160, ал. 1 от ДОПК), независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

С оглед изложеното до тук, трябва да се направи констатацията, че представените в настоящото производство писмени доказателства, по никакъв начин не дават задоволителен отговор на спорните по делото въпроси – от къде, кога, как и от кого са били предадени процесните стоки до получателя им и налице ли е необходимост за превозването им, предвид неустановяване по несъмнен начин на ползване на едно и също складово помещение от всички доставчици и от получателя.

19. Съотнасянето на изложените до тук съображения с фактите по делото налага да се приеме по отношение на елементите от състава на процесните търговски правоотношения следното: по делото не се установява основният елемент от коментирания фактически състав, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоката. Според жалбоподателя, представените в хода на ревизията доказателства безспорно и категорично сочат, че са налице реално извършени доставки на процесните стоки. В тази връзка, при позоваване на съдебна практика на ВАС и СЕС са изложени твърдения, че е достатъчно получателят да е придобил стоката от своя пряк доставчик и не е необходимо изследване на произхода й.

20. Данните по делото обаче, сочат следното: относно всички процесни фактури, с предмет на доставките различни видове стоки /основно моторни масла от различни марки, индивидуализирани единствено като количество брой/, по делото не се посочиха и не се установиха конкретни данни по отношение на мястото и лицата, представители на съответните търговци, между които е било извършено фактическото предаване и приемане конкретно за всяка една от процесните стоки. Действително, по административната преписка са приобщени протоколи за приемо - предаване на стоките, но тъй като в тях за приел за „ТРАФИК-АГ-БГ“ ЕООД и предал за съответния доставчик са положени само подписи, без да са посочени имената на лицата, осъществили приемането и предаването на стоките, то не е възможно да се установят кои конкретно физически лица са осъществели приемо - предаване на стоките. Все в тази насока следва да се посочи, че коментираните приемо-предавателни протоколи като частни свидетелстващи документи нямат достоверни дати и не разполагат с обвързваща съда материална доказателствена сила. Преценени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства не водят до извод различен от възприятия вече такъв относно липса на действително осъществени доставки. В допълнение, ревизиращият екип е направил и визуално сравнение на подписите на управителите на дружествата – доставчици „Елторо ойл БГ 2014“ ЕООД К. К.; „Д. груп сървиз“ ЕООД Ц. К., „Г.“ ЕООД Ю. К. и „Броудкаст мениджмънт“ ЕООД Ю. К. в нотариално заверените декларации – съгласие по чл. 141, ал. 3 от Търговския закон с тези, положени на приемо – предавателните протоколи и е установил видими различия между тях. Наред с това, е извършил проверка на лицата, посочени като управители на дружествата „Г.“ ЕООД /наемодател/ и „Трафик АГ БГ“ ЕООД /наемател/ и е установил, че към датата на договора представляващи дружествата са различни лица. Въз основа на това, е направен извод, че не се доказва по несъмнен начин факта на ползване на въпросното складово помещение, находящо се в [населено място], предоставено под наем от дружеството „Г.“ ЕООД. Тук следва да бъде направено и уточнението, че никъде в приемо – предавателните протоколи не е посочено като място на предаване на стоките именно складовото помещение, собственост на „Г.“ ЕООД. Не може да се приеме, че и останалите дружества – доставчици са извършили приемо – предаването на стоките в същото помещение, доколкото не са подкрепени с доказателства твърденията, изложени в писмените обяснения, че дейността им се извършва именно там. По отношение на дружествата „Г.“ ЕООД и „Броудкаст мениджмънт“ ЕООД е установено, че на посочения административен адрес е регистрирано фискално устройство, от което са издадени фискални бонове за извършени разплащания в брой по доставките. Същевременно, обаче, в заключението на вещото лице се съдържа експертен извод, неопроверган с доказателства, че в представените по делото вторични счетоводни документи /вторични регистри/ липсват данни за отразени разплащания по доставките между жалбоподателя и дружествата – доставчици.

При извършена допълнителна проверка в ИС на НАП е установено, че към момента на извършване на доставките еднолични собственици на капитала и управители на дружествата „Елторо ойл БГ 2014“ ЕООД и „Д. груп сървиз“ ЕООД са лицата К. К. и Ц. К., назначени по трудови правоотношения с дружеството – жалбоподател „Трафик АГ БГ“ ЕООД, т.е може да се направи извод за свързаност на двете дружества – доставчици с дружеството – получател по доставките по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Установена е и фактическа свързаност между дружеството – доставчик „Гелев“ ЕООД и жалбоподателя, доколкото едноличен собственик на капитала и управител на „Гелев“ ЕООД е Ю. К., който е съпруг на К. К.. Може да се направи предположение за фактическа свързаност и на последното дружество – доставчик „Броудкаст мениджмънт“ ЕООД с жалбоподателя, доколкото едноличен собственик на капитала и управител на доставчика е Ю. Ю. К., вероятно намиращ се в родствена връзка с Ю. К., съпруг на К. К., назначена по трудово правоотношение при жалбоподателя.

Предвид така установената свързаност между дружествата – доставчици и дружеството – жалбоподател, като получател по доставките, следва да бъде акцентирано и на факта, че Съдът на ЕС приема, също така, че борбата срещу измамата, избягването на заплащането на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, като в тежест на националния съд е да прецени дали от представените доказателства се установява безспорно изпълнението на условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Така например в Решение на СЕС от 09 декември 2021г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., ECLI:EU:C:2021:989, т. 24 Съдът напомня, че „правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 26 и цитираната съдебна практика).

Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В цитираното Решение на СЕС по дело С-154/20, т. 33 ясно е казано, че „данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно, данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика)“.

Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици.

Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж Решение на СЕС от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486., т. 37).

В т. 25 от мотивите на Решението на СЕС по дело С-145/20, Съдът разяснява, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. В замяна на това, качеството „данъчнозадължено лице“ на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C‑281/20, EU:C:2021:910, т. 27). По нататък в тези мотиви Съдът приема (т. 37), че макар от искащото да упражни правото си на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице по принцип да не може да се изисква — в контекста на борбата с измамите с ДДС — да проверява дали доставчикът на съответните стоки или услуги има качеството на данъчнозадължено лице, това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане.

Както беше посочено по-горе в настоящото решение, фактически спорът е относно това дали доставчиците на стоки, които са дружества, фактически свързани с жалбоподателя, са му предали стоките по твърдения в писмените обяснения начин – в складово помещение, ползвано както от тях, така и от него и получили ли са заплащане в брой по доставките. Предвид констатираните редица непълноти и несъответствия в представените от жалбоподателя документи /основно приемо – предавателни протоколи и договор за наем на недвижим имот/ не може да се направи несъмнен извод, че именно по твърдения в писмените обяснения начин стоките са приемо – предадени на едно и също място и не е необходимо извършването на допълнителни транспортни и товаро – разтоварни дейности. По отношение добросъвестността на жалбоподателя следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че еднолични собственици на капитала и управители на две от дружествата – доставчици са лицата Ц. К. и К. К., съответно едноличен собственик на капитала и управител на доставчика „Г.“ ЕООД е Ю. К., съпруг на К. К., а на „Броудкаст мениджмънт“ ЕООД – Ю. К., родственик на същите лица.

21. Що се отнася до експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза, също така не могат да формират извод за действително извършени доставки на стоки по спорните фактури. Със ССЕ не се установяват факти и обстоятелства различни от констатираните в хода на ревизията. Изводите на вещото лице не могат да формират извод за действително извършени доставки на стоки по спорните фактури. В заключението е направена и изрична експертна констатация, че не може да се направи извод за последваща реализация на стоките от жалбоподателя към последващи негови клиенти. Този извод е обоснован със счетоводните записвания в оборотната ведомост за 2022г., представена от жалбоподателя, съгласно данните в която по сметка 304 Стоки са заприходени стоки на обща стойност 515 985,58лв. и са изписани стоки на обща стойност 597 522,75лв. Доколкото, обаче, предмет на настоящото дело са извършени доставки на стоки през данъчен период м. 02.2023г. извършеният от вещото лице анализ на оборотна ведомост на жалбоподателя за предходната 2022г. е неотносим към спорния по делото предмет.

22. Ето защо, нито процесните данъчни фактури, нито приемо - предавателните протоколи, сами по себе си могат да обосноват несъмнен извод, че разглежданите доставки са осъществени от преките доставчици – издатели на фактурите. Както нееднократно се посочи, каквито и да е данни за обратното не се ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената тежест да установи наличието на доставките като проявен юридически факт, от който черпи за себе си спорното в процеса право. При това положение, след като не се установява осъществяването на въпросния юридически факт, не е възможно да се приеме, че спорното право на данъчен кредит се е породило и е налично в патримониума на жалбоподателя.

Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да извърши проверка въз основа на цялостната преценка на всички обстоятелства по случая дали издателят на фактурата респективно на друг първичен счетоводен документ е извършил процесната сделка, като се вземат предвид всички обстоятелства по случая. В този смисъл е решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11. Според решение от 18.07.2013г., по дело С-78/12 националния съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне правото на разпореждане със съответната вещ като собственик и в съответствие с националните правила на доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора. По силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК (във връзка с § 2 от ДР на ДОПК) доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. Поради това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на извършените стоки, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит.

Необходимостта от изследване на действителното осъществяване на доставките не е отречена с Решение на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11, разрешенията по което не изключват необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на действителна престация. Това е изрично подчертано в Решението на СЕС от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Само за пълнота следва да се добави, че цитираната в жалбата практика на СЕС би могла да бъде приложена единствено, ако по делото бе установено по несъмнен начин фактическото предаване на стоките и извършване на услугите предмет на спорните фактури, нещо което в случая каза се не бе установено.

23. Вторият спорен между страните въпрос е по отношение факта действително ли е извършен декларираният от жалбоподателя ВОД към чуждестранно лице в Гърция.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2, като документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Т. е. за да е налице вътреобщностна доставка, следва да са изпълнени следните условия – доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка; стоките да се транспортират или превозват до друга държава членка; възмездност на доставката.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 1 от ППЗДДС, в приложимата редакция към издаване на процесните фактури, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага с документ за доставката: фактура, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер е извършена доставката; протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4; документ по чл. 168, ал. 8 от ЗДДС, когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" и б. "б" от ППЗДДС документите, които доказват, че стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга държава членка, зависят от това кой от участниците в сделката осъществява превоза.

Когато стоката се превозва от доставчика или от трето лице за негова сметка (какъвто е настоящия случай), за доказващи изпращането и транспортирането на стоката се приема транспортен документ удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

По делото не е спорно обстоятелството, че транспортът на стоките е извършен от доставчика, чрез предоставено му от трето лице МПС. В този случай, както бе казано, приложимата разпоредба е тази на чл. 45, ал. 2, б. „б“ от ППЗДДС, която обвързва доказване на изпращането на стоките с наличието на транспортен документ и не предвижда алтернативно изискване за потвърждаване получаването на стоката от чуждестранното лице.

В хода на ревизията, от страна на „Трафик- АГ-БГ” ЕООД е представен екземпляр от CMR, но от страна на органите по приходите е прието, че в конкретния случай не са налице доказателства, които по един несъмнен и безпротиворечив начин да отразяват отразените в CMR данни. При констатираните при ревизията обстоятелства за фактическа свързаност на гръцкото дружество с българското /управител на гръцкото дружество е Ю. К., съпруг на К. К., назначена по трудово правоотношение в РЛ/ и на дружеството, предоставило за ползване МПС-то, посочено в CMR, за транспорт на стоките /управител на дружеството е Ю. К., съпруг на К. К., назначена по трудово правоотношение в РЛ/, ревизиращият екип е извършил последващи действия по проверка за преминаването на МПС-то от територията на България на територията на Гърция. В хода на ревизионното производство е получена информация от държавни учреждения за липса на данни за преминаване на МПС-то през ГКПП между България и Гърция. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства за опровергаване на тази констатация в РД. При анализ на всички събрани при ревизията доказателства, включително от компетентните органи в Гърция, е направен обоснован извод, че не е осъществен декларираният през данъчен период м. 12.2022г. ВОД. В този смисъл, правилно е прието, че представеното от жалбоподателя писмено потвърждение за получаване на стоките от гръцкото дружество представлява частен документ, ползващ се само с формална доказателствена сила и изолиран от останалия доказателствен материал. Като допълнителен аргумент следва да бъде посочено, че посоченото писмено потвърждение е изготвено от собственика на гръцкото дружество Ю. К., който е съпруг на К. К., наето по трудово правоотношение лице при жалбоподателя, което предполага и фактическа свързаност на двете дружества. Не са опровергани и констатациите в РД относно непредставянето на доказателства от жалбоподателя за конкретно лице, фактически управлявало процесното МПС, с което се твърди да е извършен транспортът.

На следващо място, следва да се съобрази и безспорно установеното в хода на ревизията и неопровергано по делото обстоятелство, свързано с недоказване на разплащания по доставката, доколкото банковата сметка с посочени индивидуализиращи данни в процесния инвойс, е била закрита на 11.05.2020г., т.е. много преди издаването му.

По отношение твърдението в жалбата, че органите по приходите не са доказали последваща реализация на стоките от жалбоподателя на територията на България, то същото е неоснователно. В този контекст следва да се съобразят експертните изводи в заключението на вещото лице по ССЕ, че всички закупени през 2022г. са продадени към 31.12. на годината, т.е. не са налице налични стоки, които да бъдат предмет на последваща продажба евентуално през 2023г.

24. По изложените съображения, обжалваният административен акт в разглежданата част се явява обоснован и законосъобразен. Крайният извод е, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските :

25. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Национална агенция за приходите [населено място], се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 9 374,18лв. /девет хиляди триста седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа /в приложимата редакция/.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРАФИК АГ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя А. Й. С., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623001361-091-001/04.10.2023г., издаден от П. С. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и С. З. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 453/11.12.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 67 623лв., допълнително начислен ДДС в размер на 46 437,92лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 043,62лв.

ОСЪЖДА „“ТРАФИК-АГ-БГ” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], А. Й. С., да заплати на Национална агенция за приходите [населено място], сумата в размер на 9 374,18лв. /девет хиляди триста седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.