РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 27.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 6206 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Ш.М. И.– А. против З. „Б.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищцата твърди, че на 17.2.2016 г.
лек автомобил Нисан Примера с рег. № *******се движел по бул. Марица към кръстовището
с ул. „Чардафон“ в гр. Пловдив, като поради несъобразена скорост и закъсняла
реакция на водача, блъснал ищцата, която била велосипедист. Твърди, че получила телесни увреждания, рани, сътресение
на мозъка. Била извършена операция за поставяне на синтезни материали на
фрактурата. Поддържа, че възстановяването й не е приключило и към момента,
придвижването й било силно затруднено, травмите оказали негативно въздействие
върху личния, професионалния и семейния й живот. Била изплашена и изпаднала в депресия.
Не можела сама да задоволява физическите си потребности и била зависима от
близките си. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 80 000 лева, представляваща част от сумата от 150000
лева - застрахователно обезщетение за неимуществени, ведно със законната лихва
от датата на която застрахователното дружество е следвало да плати
обезщетението – 24.11.2016 г. до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, оспорва настъпването на
застрахователното събитие, оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като посочва, че
ищцата е пресичала с велосипед пешеходна пътека, както и че не се е съобразила
с посоката на движение на приближаващия автомобил. Оспорва настъпилите вредни
последници, както и размера на претендираното обезщетение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Решение № 1093 от 13.06.2017 г.
по анд № 3012/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив Г.К.Ч. е признат за
виновен в това, че на 17.02.2016 г. в гр. Пловдив при управление на лек
автомобил Нисан Примера с рег. № *******е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на Ш.М. И.– А., а именно
счупване на дясната подбедрица в областта на ходилото и глезена, изразяваща се
в счупване на вътрешния глезен (медиален малеолус), закрито, открито счупване
на 4 и 5 ходилни кости на дясното ходило (осис метатарзи) п. декстра аперта).
Разкъсно контузни рани на дясното ходило (ВЛЦ дорзи педис декстра), счупавне на
кубовидната кост на дясното ходило (фрактура ос кубоидеи педис декстра)
счупване на тибиалния – голямопищялния – глезен на десния крак (фрактура мал.
Тибиалис декстра), довели всяко само по себе си един и същ период на лечение и
обездвижване до трайно затруденние на движенията на долния десен крайник и
черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата и на тялото
(контузио капитис и копрорис), сътресение на мозъка (комоцио церебри), линейно
счупване на черепа, контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Решението е влязло в сила на 27.06.2017 г.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Г.К.Ч. и заключението на допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 17.02.2016 г. около
20.00 часа на бул. Марица – юг“ в гр. Пловдив на кръстовище, образувано с ул.
„Чардафон“ в зона на пешеходна пътека с червено боядисана основа между лек
автомобил Нисан Примера с рег. № *******и велосипедиската Ш.М. И.– А., в
момента, в който тя е пресичала платното за движение върху велосипеда. Установява се, че произшествието е настъпило на
хоризонтален, равен, прав участък от пътя при движение в зоната на кръстовището
и пешеходната пътека с червена основа при движение през нощта на изкуствено
осветление от улични лампи и автомобилни фарове, като настилката в този момент
е била суха. Преди ПТП лек автомобил Нисан Примера с рег. № *******се движел в
платното за движение на бул. „Марица – юг“ в гр. Пловдив в посока от запад на
изток със скорост от около 79 км.ч., а велосипедиската е пресичала платното за
движение на бул. „Марица – юг“ от ляво на дясно пред автомобила, като ударът е
настъпил в предната дясна част на лекия автомобил и е последвало счупване на
дясното огледало за обратно виждане, след което велосипедиската е паднала на
платното. Вещото лице дава заключение, че в момента на стъпване на пътното платно
на ищецата, автомобилът е отстоял на 80,67 м, като прави извод, че водачът на
лек автомобил Нисан Примера с рег. № *******е имал техническа възможност да
предотврати удара на велосипедиската посрдством аварийно спиране. Установява,
че ако водачът се е движел със скорост от 73 км.ч удар е нямало да настъпи,
като в констативната част вещото лице установява, че разрешената скорост в този
участък е била 50 км.ч. Установява се, че удар е можел да не настъпи, ако
велосипедиската е изчакала преминаващия автомобил, тъй като е имала видимост
към него.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства и личен преглед на ищцата, че вследствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука на 17.02.2016 г. Ш.М. И.– А. е получила следните
травматични увреждания – контузия на главата и тялото, линейно счупване на
черепа, мозъчна контузия, закрита фрактура на вътрешния (медиалния) глезен на дясната голямопищялна
кост, открита фрактура на кубоидната кост и фрактури на 4 и 5 метатарзални (предходилни) кости на
дясното ходило. Установява се, че получените травматични увреждания са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Вещото лице установява, че по своя медико-биологичен характер получените
телесни увреждания са разстройство на здравето временно опасно за живота, а
фрактурите са причинили трайно разстройство на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни ( до 2 месеца). Установява се, че първа медицинска помощ
ищцата е получила в УМБАЛ „Свети Георги“ като първо е постъпила в противошокова
зала в увредено общо състояние, но контактна, адекватна, с главоболие и болки и
охлузвания по вътрешната повърхност на десния глезен, без възможност да стъпва
на десния си крак. След извършени изследвания и след проведена предоперативна
подготовка на 18.02.2016 г. ищцата е била оперирана, като е било извършено
открито наместване на счупения глезен и стабилизиране с метални винтове,
наместени са били счупените кости на ходилото и е поставена гипсова имобилизация. Установява се, че след гладко
протекъл следоперативен период пострадалата е била изписана от болницата на
23.02.2016 г. и лечението е продължило амбулаторно. Установява се, че на
24.03.2016 г. ищцата отново е приета за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ с
приемна диагноза – състояние след фрактура на медиалния малеол на дясната
голямопищялна кост, състояние след метална остеосинтеза, възпаление на
оперирания глезен, като на 26.03.2016 г. е изписана след като й е извършена
операция за отстраняване на металните имплатни от зарасналия вече тибиален
глезен. Вещото лице дава заключение, че общият лечебен и възстановителен период
е продължил 3 месеца, през които в първите 2-3 седмици болките са били с
по-интензивен характер, а в рамките на 3-4 седмици ищцата е имаба упорито
главоболие, световъртеж и смущения в зрението, заради претърпяната
черепно-мозъчна травма. Освен болките и страданията в първите два месеца се
установява, че ищцата е имала затруднения при предвижване и обслужване в
ежедневието, поради това, че е трябвало
да ползва патерици и да не стъпва на десния крак. Пълно натоварване на крака е
можела да осъществи в началото на третия месец.
Вещото лице установява, че към настоящия момент общото здравословно състояние
на Ш.М. И.– А. е стабилизирано, като черепно-мозъчната травма е отшумяла без
негативни последици и усложнения. Установява се, че счупените кости са
зараснали за срок от 35- 40 дни като била нужна рехабилитация за възстановяване
на движенията в глезенната става и тези на ходилото. Установява се, че от
извършените операции е останал кожен белег с дължина от 7-8 см. в зоната на
вътрешния глезен, както и от разкъсно – контузната рана на дясното ходило.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Й.Д.А.– съпруг на ищцата. В показанията
си свидетелят установява, че съпругата му му се обадила 20 минути след
инцидента. Отишъл в болницата. Тя лежала на носилка и имала найлонова чантичка
на десния крак, който събира кръвта, за да не цапа. Чакали до 3 ч. през нощта
за операция. Изглеждала така все едно нищо страшно не се е случило, но се оказало,
че е била неадекватна, заради удара в главата. Останала в болницата 10 дни.
Веднага се установило, че има травма на главата. След като преминала операцията
я прибрали вкъщи. Както в болницата, така и в къщи свидетелят й помагал, тъй
като тя не можела да се изправи сама. В болницата била на подлога. В къщи свидетелят
й помагал да отиде до тоалетна. Ползвала две патерици. В това състояние с чужда
помощ била около 20 дни. Казали й да ползва още патериците, но тя ги спряла
някъде около края на м. март. Свидетелят установява, че още куца. След
инцидента изпитвала силни болки. Детето им се плашело от плача й през нощта, а
през деня е държала. Пиела лекарства. Не можела да се грижи за детето си.
Установява, че към настоящия момент ищцата работи, но се върнала на работа
по-рано по финансови причини. Работела като продавачка в книжарница като
продавач-консултант. Животът й се променил радикално.
Установява се, че
между З. „Б.И.“ АД и собственика лек автомобил Нисан Примера с рег. № *******е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица №*********,
по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на
застрахователното събитие.
Установява се, че на 25.05.2016
г. Ш.М. И.– А. е направила искане до З.
„Б.И.“ АД да й бъде заплатено застрахователно обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Г.К.Ч. в
резултат, на което на ищеца са причинени увреждания на здравето, посочени в
исковата молба. Съдът намира, че представеното решение от 13.06.2017 г. по НАД
№ 3012/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, с което Ч. е признат за
виновен и е освободен от наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК
е задължително за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата
противоправност и вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Решението е
постановено в рамките на наказателно производство, образувано срещу Г.К.Ч..
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения
са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Следователно и на основание чл.
300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК следва да се съобрази със задължителната
сила на решението по НАД № 3012/2017 г.
по описа на Районен съд – гр. Пловдив относно това, че описаното в исковата
молба деяние е противоправно и извършено виновно от Г.К.Ч. при управление на застрахования при
ответника лек автомобил Нисан Примера с рег. № *******. Съдът е обвързан и от констатациите за настъпилите вредоносни
последици и относно причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от
състава на престъплението, за което е осъдено застрахованото лице. Следователно
направените от ответника с отговора на исковата молба възражения относно
механизма за настъпване на ПТП, вида и характера на причинените телесни
увреждания и причинната връзка между тях се явяват неоснователни.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното З.Д.и собственика на лек
автомобил Нисан Примера с рег. № *******е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като
следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 3 месеца, през първия месец от които ищцата е имал силни
болки, не е имала възможност да се обслужва сама. Следва да се отчете, че към
настоящия момент няма остатъчна симптоматика и не се установява настъпване на
неблагоприятни последици след изтичане на периода на възстановяване. Следва да
се вземе предвид и обстоятелството, че с оглед стабилизиране на счупения глезен
са извършени две операции (по поставяне и изваждане на метални остеосинтези),
които допълнително са създали за ищцата болки и страдания. С оглед на изложеното,
съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер
на 30 000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът
е направил възражение за съпричиняване, като посочва, че ищцата е пресичала с
велосипед пешеходна пътека, както и че не се е съобразила с посоката на движение
на приближаващия автомобил. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие пострадалото лице е
извършило противоправни действия и бездействия, които са допринесли за
настъпване на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата, когато няма специално предназначена за тях
пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни
превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по
посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не
пречи на другите участници в движението. От събраните по делото доказателства
се установява, че ищцата е преминала през пътното платно по очертана пешеходна
пътека В § 54 от ДР на Закона за движение по пътищата е посочено, че „пешеходна
пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. Като е преминала през пешеходната пътека,
управлявайки велосипед Ш.М. И.– А. е имала качеството на водач на пътно
превозно средство и е следвало да се съобразява с правилата, предвидени за тези
участници в движението, т.е. следвало е да пропусне движещите се по пътното
платно превозни средства преди да предприеме пресичането му. Следователно като
е допуснала нарушение на правилата за движение ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Следва обаче при преценка на
приноса на двамата водачи за настъпване на ПТП да се има предвид, че водачът на
лекият автомобил се е движел с несъобразена скорост и в този смисъл приносът на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определен до размер от 1/4 или
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено до размер от 22500 лева
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху дължимото обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 140
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 478,80
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете. Във връзка с направеното възражение от ищцата за прекомерност
на адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото е основателно. Платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева следва да бъде намалено до
размер от 2930 лева, като от тях ищцата следва да бъде осъдена да заплати
2109,60 лева с оглед отхвърлената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 900 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ сумата от 1446
лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ
на материално затруднени лица.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК –********със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Ш.М. И.– А., ЕГН-**********,*** сумата от 22 500 (двадесет и две хиляди и петстотин) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузия
на главата и тялото, линейно счупване на черепа, мозъчна контузия, закрита
фрактура на вътрешния (медиалния) глезен
на дясната голямопищялна кост, открита фрактура на кубоидната кост и фрактури
на 4 и 5 метатарзални (предходилни)
кости на дясното ходило, настъпили в резултат на ПТП,
причинено на 17.02.2016 г. от Г.К.Ч., водач на
лек автомобил Нисан Примера с рег. № *******, застрахован със застрахователна
полица № 02115000875481, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която е следвало да бъде
заплатено обезщетението – 17.02.2016 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 22500 лева до предявения размер от 80 000 лева като част от сумата от
150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК –********със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Ш.М. И.– А., ЕГН-**********,*** сумата от 140 (сто и четиридесет) лева, представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Ш.М. И.– А., ЕГН-**********,*** да
заплати на З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК –********със седалище и адрес
на управление *** сумата от 2588,40 лева (две хиляди петстотин петдесет
и осем лева и четиридесет ст.), представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК –********със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 900 (деветстотин), представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК –********със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, ЕИК-*******,
гр. София, ул. „*******сумата от 1446 (хиляда
четиристотин четиридесет и шест) лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: