РЕШЕНИЕ
№ 3843
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря В. К. В.
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110162861 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ... срещу ..., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 4127,46 лева, представляващо изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение въз основа на сключен договор за комбинирана застраховка
„Имущество”, за вредите, причинени от виновно, противоправно поведение на лице, за
чиито действия ответникът отговаря, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба пред съда – 16.11.2023 г., до изпълнението.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за комбинирана застраховка
„Имущество”, сключен по отношение на газоразпределителната мрежа на територията на гр.
... и на природния газ, изпълващ мрежата, по силата на който е поел задължение да плати
застрахователно обезщетение за вредите - резултат от настъпило в срока на действието му
застрахователно събитие, покрит риск по същия /в настоящия случай повреди или загуби,
причинени от непредумишлени действия на трети лица, в тази частност изкопни работи/. В
изпълнение на тези си задължения сочи, че е платил застрахователно обезщетение в размер
на 4127,46 лева за вредите по газопроводното отклонение, изтеклия в атмосферата газ и
проведеното изпитване на плътността на мрежата, резултат от настъпилата на .. г. авария, по
вина на служители на ответника при извършване на изкопни работи на обект, находящ се в
.... Твърди отговорността на ответника да произтича от разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, обуславяща отговорността на прекия причинител на вредите и лицата,
които отговарят за неговите виновни и противоправни действия. С плащането на
застрахователното обезщетение твърди да се поражда регресното му вземане срещу
възложителя на работата на делинквента. Моли за уважаване на иска. В открито съдебно
заседание поддържа иска. Претендира разноските, сторени по делото.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Имущество“ между ищеца и ..., доколкото
по делото не се установява дали застрахователната премия по договора е била заплатена.
Оспорва, че служител на ответника, при изпълнение на възложени от последния изкопни
1
дейности, е причинил вреда по процесното газопроводно отклонение. Релевира възражение
за съпричинияване на вредоносния резултат от служители на ползвателя на газопроводните
съоръжения - ..., доколкото последните са предоставили погрешни указания относно
местонахождението на съоръженията, при спазването на които служителите на ответника се
извършили изкопните дейности. Ответникът оспорва към момента на аварията авариралият
обект да е бил надлежно нанесен в кадастралния план на подземните съоръжения и проводи.
Оспорва, че увреденото имущество е включено в застрахованите имущества по полицата,
представена с исковата молба. Твърди, че към датата на аварията е изчерпан приложимият
лимит към полицата. Оспорва правилното провеждане на процедурата по ликвидация на
щетите от инцидента, както и плащането на обезщетение на застрахованото лице. Моли за
отхвърляне на иска. В открито съдебно заседание поддържа възраженията си. Претендира
сторените разноски по делото.
Третото лице – помагач на страната на ответника ... оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на
служителите на ответното дружество, което да се намира в причинно-следствена връзка с
описаните в исковата молба вреди. Твърди, че в нарушение на Наредба №6/25.01.2004 г. за
техническите правила и нормативи да проектиране, изграждане и ползване на обектите и
съоръженията за пренос, съхранение и разпределение и доставка на природен газ,
процесните тръби не са били обозначение със сигнална лента, указваща изрично наличието
на газопровод. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
По делото като писмено доказателство е приета комбинирана застрахователна полица
„Имущество“ № ..., както и спецификация към нея, видно от която ... е застраховало
имуществото си с адрес, съгласно лиценз за разпределение и снабдяване с природен газ –
лицензирана територия „...“, със срок на застрахователното покритие от ... г. до ... г.
включително, с предмет на застраховката: 1. Газоразпределителна мрежа – линейна част
(подземна част) със застрахователна сума 84 810 450,00 лева; 2. Надземно оборудване – 16
503 194,55 лева; 3. ТСКМ (технологична съобщителна кабелна мрежа) – 3 699 696,22 лева; 4.
Природен газ, запълващ мрежата – 176 616,44 лева, или обща застрахователна сума в размер
на 105 189 957,21 лева, при застрахователна премия с включен ДЗП в размер на 109 225,05
лева, платима на четири вноски, със застрахователно покритие, посочено в клауза 001
„Пожар и други опасности“: т. 7. Непредумишлени действия на трети лица, в т. ч. но не само
изкопни работи, както и други, изчерпателно посочени в полицата. Представен по делото е и
опис на застрахованото имущество към полица № ..., в който е посочена отчетната стойност
ГРМ линейна част (подземна част), отчетната стойност оборудване (надземна част), ТСКМ и
стойност на запълващия ГРМ газ (с ДДС) за всяка от общините в лицензирана територия
„...“, в т. ч. община .... Представени по делото са и Общи условия, както и Приложение № 1
към застрахователна полица – процедура по ликвидация за щети. Към застрахователната
полица е сключен добавък от ... г., с който са уговорени бенефициенти по полицата – банки,
изрично описани в добавъка, като страните са се съгласили, при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователното обезщетение да бъде платимо на застрахования,
само ако ... писмено уведоми застрахователя от името на всички бенефициенти, че не желаят
да се ползват от отстъпените права.
На ... г. газоразпределителното дружество ... е депозирало пред ищеца ... претенция за
обезщетение по процесната застрахователна полица във връзка със застрахователно събитие,
описано в констативен протокол № ... от .. г., за изплащане на застрахователно обезщетение
за понесени загуби в размер на 4127,46 лева. От съдържанието на горепосочения
констативен протокол (стр. 1 от 2 от протокола – л. 8 от делото), подписан от членовете на
аварийната група Г. З. П. и Н. Б. О. с дата ... г. (стр. 2 от протокола - л. 10 от делото), се
2
установява, че на .. г. в 11 часа и 12 минути е подаден сигнал за настъпила авария, а именно
скъсано газопроводно отклонение с диаметър 63 мм, при работно налягане от 4 бара, на
адрес в ..., като изтичането на газ, вследствие на нея, е отразено за преустановено в 11 часа и
25 минути чрез спиране от линеен кран. Установява се, че причината за аварията са
непредумишлени действия на трето лице при извършване на изкопни работи, а именно ....
Видно от представената по делото декларация от ... г., подписана от Д. Д., в качеството на
представител на ..., същият е възразил да заплати разходите по възстановяване на щетите,
предвид извършване на изкопните дейности при спазване на съгласуван технически проект с
.... От декларацията се установява, че членове на аварийната група, представители на ..., са Г.
З. П. и Н. Б. О..
Видно от протокол за отстраняване на авария от .. г. на обект газификация на гр. ...,
подобект РГ и ГО до консуматори по сигнатура ..., регистрационен номер на авариралия
обект ..., находящ се на ..., са извършени ремонтно-възстановителни работи: възстановяване
с тръба и два броя муфи, като протоколът носи подписите за лице, извършило ремонта: Й. Г.
– експерт СУ 1, и за представител на собственика на СПО: А. З. – главен експерт СУ 1. От
протокол за изпитване на якост и плътност на участък от ГРМ след авария № ... от .. г. за
горепосочения обект, се установява, че на .. г. (датата на настъпването на аварията) Н. М. и
Г. П. – ст. експерти СЦ №1 при ..., в присъствието на Р. Б. – инспектор технически надзор ...,
са извършили изпитване с продължителност 1 час с манометър № ..., за което са дали
заключение за успешно. Видно от представената по делото калкулация в табличен вид,
изготвена от Ц. П. В., мениджър СЦ № 1 ..., съгласно Калкулатор за изчисляване размера на
нанесени щети и пропуснати ползи, а именно Методика, представляваща неразделна част от
застрахователния договор и задължителна при определяне на разходите по ликвидиране на
щети от авария (л.16-22 от делото), стойността на нанесените щети е в размер на 4127,46
лева. В калкулацията е отразено, че газоподаването е било възстановено на .. г. в 13 часа и 50
минути. Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол № 144 от ... г., за
отстраняване на процесната авария от склада на ... са предадени 2 бр. муфи с ограничител
МВ, с диаметър 63 мм, 1 метър сигнална лента, както и тръби РЕ-HD (100), SDR11, 63х5,8, с
дължина 0,5 м. От представената по делото имейл кореспонденция относно оперативно
диспечерско сведение за настъпило аварийно събитие по ГРМ – гр. ..., се установява, че
процесната авария е настъпила в 11:12 часа, аварийният екип е пристигнал в 11:20 часа, като
спирането на изтичането на газ, чрез затваряне на спирателните кранове, е извършено в
11:25 часа.
Представено по делото е и разрешение за ползване № ... г. за процесното
газопроводно отклонение, видно от което същото е въведено в експлоатация в рамките на
подобект III: „РГ и отклонения до консуматори по опис“, сигнатура ..., II-ри етап.
Установява се, че при изграждането му е представена необходимата документация и данни,
съгласно чл. 54а, ал. 2 ЗКИР, на службата по геодезия, картография и кадастър, както и
съгласно чл. 116, ал. 1 ЗУТ, а именно за осъществените строителни работи, засягащи
съдържанието на кадастралните планове, незабавно след завършване на работите са
предоставени на общинската администрация пълни и точни данни - схеми, скици, планове,
чертежи и документи за собственост за извършеното ново строителство или преустройство,
при наличието на пълна екзекутивна документация, съдържаща пълен комплект чертежи за
действително извършените строителни и монтажни работи.
Видно от доклад по щета № .../... от ... г. към застрахователна полица № ...,
застрахователната премия в размер на 109 225,05 лева, разсрочена на четири вноски, е
платена към датата на събитието, като на база изготвения доклад и всички гореописани
документи, застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 4127,46
лева. От представеното по делото платежно нареждане от 10.01.2023 г. се установява, че
определението застрахователно обезщетение в размер на 4127,46 лева е заплатено в полза на
.... Установява се, че плащането е извършено след получаване на съгласие от ... /вж. л. 57 от
3
делото/, съгласно изискването, въведено с добавъка към полицата.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че нанесените
щети на газопроводното отклонение се намират в пряка причинно-следствена връзка с
извършените от ответното дружество изкопни работи. Установява се, че добрата практика за
направата на траншеен изкоп (изкоп, който се създава от багер или ръчно, от който при
копаенето се вади пръстта и се хвърля настрани и обикновено е линеен изкоп, по права
линия – вещото лице допълва в о.с.з.) се извършва по определена методика, а именно:
операторът на изкопна машина е подпомаган от помощник, чийто функции са да наблюдава
в близост до кофата на багера и да следи за деликатността на загребването, тъй като
операторът няма възможност да следи дълбочинното наличие на каквото и да било. По тази
причина, проектите, отразяващи изкопни работи в сервитутните зони, се съгласуват преди
реални действия с дружествата – правоползватели на сервитутни зони, като
електроснабдяване, ВиК оператори, мобилни оператори, ... и др. Установява се, че изкопните
работи в сервитутните зони стартират след задължителното наличие на съгласуван проект и
издадено разрешение за строеж, като на място следва да присъства представител на
дружеството – правоимащ ползвател на сервитутните права, като освен предварителното
съгласуване на изкопните работи с титуляря на сервитутните права, изпълнителят има
ангажимент и да го уведоми за деня и часа на действие, за да обезпечи присъствието му.
Заключението потвърждава механизма на процесното събитие, а именно при извършване на
изкопни работи от страна на изпълнители на ответника ..., на адрес в ..., е разкъсан подземен
разпределителен газопровод с диаметър 63 мм, вследствие на което е нарушена целостта на
газопровода, пренасящ природен газ, като природният газ, който е запълнил обема на
тръбата, с нарушена цялост до мястото на разкъсване и след мястото на разкъсване, поради
факта, че е летлив и под налягане, освобождава тези обеми, излитайки в атмосферата.
От изложеното от вещото лице в откритото съдебно заседание, проведено на
14.11.2024 г., се установява, че за изчисляване на изтеклия в атмосферата газ се използва
наименованието „условен диаметър“, който се приема на базата на разкъсването, което е
причинено на тръбата със съответния диаметър. Установява се, че това разкъсване не може
да се замери, тъй като работата е бърза и спешна, като се определя на око от екипите и може
да е 1/3 или 1/2 част от диаметъра на тръбата, в зависимост от отвора, реализиран от кофата
на багера в тръбата. В случая диаметърът на пробива е определен на 49 мм.
Вещото лице дава заключение, че стойността на количеството природен газ изпуснат
в атмосферата, в резултат от настъпилата авария, е в размер на 3782,56 лева, като общата
стойност на щетите е в размер на 4127,46 лева. В съдебно заседание на 14.11.2024 г. вещото
лице заявява, че е проверил калкулациите по Методиката към застрахователния договор,
извършвайки самостоятелни изчисления, които не са обективирани в заключението му.
От заключението на вещото лице се установява, че за да бъде приет по надлежния
ред, а именно, за да е издадено представеното по делото разрешение за ползване,
газопроводът е изпълнен съгласно нормативните изисквания на ЗУТ, ЗЕ, Наредба за
сервитутите, Наредба № 8 от 28 юли 1999 г. за правила и норми за разполагане на
технически проводи и съоръжения в населените места, Наредба № 6 от 25 ноември 2004 г. за
технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и
съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, Наредба за
устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и
на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, както и на Правила за
управление и технически правила за газопреносните мрежи.
От допълнението на заключението в о.с.з. на 14.11.2024 г. се установява, че има карта
от подземния кадастър, по която може да се прецени къде е процесното газопроводно
отклонение, която карта е в ... и тя е общодостъпна.
По делото е разпитан като свидетел Г. З. П.. От показанията на свидетеля П.,
4
служител на ..., част от екипа, посетил процесното събитие след настъпване на аварията, с
цел предприемане действия по отстраняването й, се установява, че строителният обект, на
който се били извършвани процесните изкопни дейности, е бил за облагородяване на
квартала и израждане на път, като теренът е представлявал тревни площи. Установява се, че
когато се извършват изкопни дейности в близост до съоръжение на ..., служители на
дружеството посещават обекта и трасират, т.е. отбелязват местоположението на
съоръженията на земната повърхност, като при нужда извършват повторно такова.
Установява се, че служителите разполагат с карти на телефоните си, които са с GPS
координати и точно изобразяват местоположението на тръбите. Приложението се казва
„ГИС“ и съдържа данни, идентични с данните от подземния кадастър, като свидетелят сочи,
че промените в кадастъра автоматично се отразяват и в приложението. При трасирането,
местоположението на съоръженията се маркира със спрей, като в случая, от показанията на
свидетеля се установява, че процесната газопроводна тръба се е намирала точно на мястото
на изкопа, което местоположение изцяло е съответствало на данните за местоположението й,
съдържащи се в приложението с карти, с което той и останалите служители на ...
разполагали. Местоположението й съвпадало и с отразеното в съгласувания проект.
Установява се, че при пристигането на мястото на аварията от свидетеля тревната площ и
била изцяло разкопана и е нямало следи от извършеното по – рано трасиране на мястото на
газопроводното отклонение. Свидетелят е установил, че обозначителната лента, което се
поставя на газопроводни тръби с текст „Внимание!Газ!“, е била разкъсана и захвърлена на
земята. Екипът отстранил аварията, за което бил съставен протокол, който свидетелят
разписал. Тъй като на място на аварията за строителния обект е отговаряло лице,
представило се за технически ръководител, свидетелят установил контакт с него, като
разбрал, че тръбата е била засегната от багериста при извършената изкопна дейност.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелят П., доколкото са дадени ясно,
логични са и не съдържат вътрешни противоречия, като изцяло кореспондират и с
останалите доказателствени материали по делото, включително със заключението на вещото
лице по съдебно – техническата експертиза, в частта му, в която същото съобщава за
процедурата при извършаване на изкопни дейности и наличието на карти на съоръженията,
които се следват. Свидетелят е очевидец на произшествието и не е заинтересован от изхода
на делото, което прави показанията му безпристрастни.
По делото е разпитан като свидетел и Д. П. Д., очевидец на процесното събитие,
който посочва, че е служител в трето за спора дружество, но представители на ответното
дружество са го помолили за оказване на техническо съдействие на обекта, в процеса на
работа по който с багер е била засегната процесната газопроводна тръба. Същият съобщава,
че мястото на изкопните дейности е било обозначено с информационна табела, като
строителен обект на ответното дружество ..., като данните за това дружество, при
съставянето на протокола за аварията, са взети от служителите на ... именно от табелата.
Свидетелят сочи, че когато той е отишъл на строителния обект, изкопът е бил вече направен,
като газопроводът все още не е бил засегнат. Същевременно в показанията си сочи,
говорейки като очевидец, че преди да са започнали изкопните дейности, са минали
служители на ..., които са трасирали съоръжението на друго място, за което твърди, че
съответства, като местоположение, на данните от подземния кадастър. Същият, обаче, няма
как да е очевидец на това действие, доколкото сам признава, че се е включил да помага едва
след като основният изкоп е бил вече направен. Свидетелят съобщава, че се е наложило
изкопът да бъде разширен, за да се изгради там по проект подпорна стена, като първо сочи,
че е разширен с 15 см, а на други места в показанията си – с 2-3 см. Тръбата вървяла накрая
на изкопа. Установява се, че това разширяване не е съгласувано с представител на .... Не се
установява, при копането да е било подсигурено лице, което да наблюдава в близост до
кофата на багера и да следи деликатността на загребването.
Съдът констатира сериозни вътрешни противоречия в показанията на свидетеля,
5
които категорично разколебават достоверността им, касателно действителното
местоположение на съоръжението и данните за него, отразени в кадастъра, до степен съдът
да не ги кредитира, особено и доколкото противоречат на установеното от всички
доказателства и доказателствени средства, събрани по делото. Съдът счита, че свидетелят е
заинтересован от изхода на делото, доколкото би могла да бъде ангажирана отговорността
му за извършени виновни противоправни действия при възложената му работа, от които са
произтекли вреди за дружеството – ответник, като в интерес на свидетеля е да се установи
по делото, че при извършването на изкопните дейности, свързани с разширяването на
изкопа, е действал правомерно.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Искът е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № ...), със срок, покриващ датата на
настъпване на вредите.
Възраженията на ответника за липсата на валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и увреденото лице, съдът намира за неоснователни. Според трайно
установената съдебна практика (Определение № 371 от 23.05.2012 г. на ВКС по т.д. №
896/2011 г., II т.о., ТК и Решение № 184 от 7.04.2016 г. на ВКС по т.д. № 2744/2014 г., I т.о.,
ТК) неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка, за да
доведе до нищожност, следва страната да оспори действителността на сделката - чл. 293, ал.
3 ТЗ, което доближава порока до унищожаемост по ЗЗД (чл. 27 и сл.). Страната не може да
се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението - чл. 293, ал. 3 ТЗ. Върховният касационен съд е посочил,
че когато фактите по делото недвусмислено сочат на неоспорване от застрахователя на
действителността на изявлението на застрахования в застрахователния договор, като
въпреки неточното попълване на данните за автомобила и липсата на подпис на страните,
застрахователят е приел плащането на премията, осчетоводил е полицата и е изпратил
данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд (касае се за застраховка
„Гражданска отговорност“), изискването за форма на застрахователния договор е
преодоляно и застрахователят не може да се позовава на нищожността на застрахователния
договор поради липсата на подпис на застрахования. Както е посочено в решение №
50/25.04.2012 г. по т.д. № 95/11 г., II т.о. на ВКС и решение № 115/23.07.2013 г. по т.д. №
348/12 г., I т.о. на ВКС, неподписването на полицата от застрахования е преодоляно със
заплащане на застрахователната премия и приемането й от застрахователя, завеждането на
щета и изплащането на обезщетение.
В случая сключването на сделката се доказва от двустранно подписания
застрахователен договор, приетото плащане на определената застрахователна премия, което
застрахователят признава в доклада си по процесната щета, както и от извършеното от
последния плащане по полицата на застрахованото лице. Отделно от това, възражение за
оспорване действителността на изявлението не може да се направи от лицето, срещу което
6
застрахователят се суброгира с плащане на обезщетението, тъй като отговорността на това
лице се поражда на плоскостта на непозволеното увреждане, а не на плоскостта на
договорната отговорност. Застрахователното правоотношение е относително, поражда права
и задължения за страните по него, поради което трето лице, в случая ответното дружество –
..., не разполага с възраженията на застрахователя срещу застрахования относно
действителността на договора за застраховка „Каско“. В настоящият случай, оспорването на
действителността на застрахователния договор под формата на застрахователна полица по
същество представлява упражняване на чужди права, което е недопустимо /чл. 26, ал. 2
ГПК/, при положение, че самата страна по договора не се е позовала на нищожност.
От представеното по делото платежно нареждане от 10.01.2023 г. безспорно се
установява, че сумата в размер на 4127,46 лева е заплатено застрахователно обезщетение в
полза на .... Правото на застрахователя по имуществена застраховка да иска от третото лице,
причинило повредата на застрахованата вещ, е регресно право. Застрахователят, който е
платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахованият има срещу възложителя за
възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД
– до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и
претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна
отговорност на ... по чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС №
7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа –
чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея (така - ППВС № 9/1966 г.).
По делото безспорно се установява, че причината за процесната авария са действията
на Д. Д., натоварен от ответното дружество с извършването на изкопни работи на
строителен обект на последното, който не се е съобразил с оказаното местоположение на
газопроводните съоръжение на място под земята, смятайки че изкопът ще може да бъде
разширен в непосредствена близост до процесната тръба, без тя да бъде засегната, т.е. е
действал самонадеяно, като същевременно е и бездействал, бивайки отговорен за обекта,
при подсигуряването на безопасното загребване с кофата на багера, неосигурявайки друго
лице да наблюдава в близост до нея.
Неоснователни са наведените от ответното дружество множество възражения за
липсата на отговорност, в това число във връзка с обстоятелството, че лицето Д. Д. не е
служител на ответното дружество. Макар от събраните по делото доказателства да не се
установява валидно трудово или гражданско правоотношение с посоченото лице, безспорно
се установи, че Д. Д. е натоварен с действията по извършване на изкопните работи на
7
строителния обект на дружеството – ответник, където е възникнала аварията.
Следва да се посочи, че предмет на делото не е да се установят конкретните лица,
извършили противоправното действие, а наличието изобщо на такива противоправни
действия от лица, при и по повод на възложени от ответника действия, което по делото
безспорно се установи, доколкото строителният обект е негов, като именно той е допуснал
да се извършват в него процесните изкопни работи.
Неоснователно е и възражението на ответника, че неговите служители не носят
отговорност за причинената авария, предвид липсата на поставена задължителна сигнална
лента за наличието на газопроводна тръба, което е основание за отпадане отговорността му,
тъй като не е имало данни за наличие на газопреносна тръба. Видно от събраните по делото
доказателства, ответното дружество е разполагало със съгласуван проект, като е било
напълно наясно, че изкопните дейности се извършват в близост до газопроводни
съоръжения, поради което и преди стартирането им, обектът е посетен от служители на ... и
същите са посочили точно местоположение на съоръжението, във връзка с което е
извършено от тях и трасиране на мястото. Всъщност по делото се установи, че такава лента
е била налице, като свидетелят П. я е намерил скъсана на земята до изкопа.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото безспорно се установява
наличието на противоправно действие от страна на изпълнител на възложена работа от
ответното дружество при непосредственото й извършване, довело до увреждане на
застрахованото имущество.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, съдът следва да разгледа
направеното при условията на евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от служители на застрахованото дружество. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи, като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и цели намаляване на
отговорността си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че по делото не се установява служители на застрахованото дружество с
поведението си да са допринесли до настъпване на вредоносния резултат от реализираното
събитие. От събраните по делото доказателства не се установява, че служителите на ... са
предоставили грешна информация относно точното местоположение на увреденото
съоръжение. Напротив същите са дали точни и ясни инструкции къде може да се копае,
които указания са нарушено своеволно. В полза на наведеното от ответното дружество
възражение са единствено показанията на свидетеля Д., които съдът по подробни мотиви по-
горе посочи, че не кредитира в тези им части.
Същевременно, както се посочи по-горе, за да е налице съпричиняване от
служителите на пострадалото дружество по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва тяхното
поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. те трябва
обективно да са допринесли за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване. В този смисъл, за да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат не е достатъчно да се установи единствено виновно и противоправно
поведение на служителите на застрахованото дружество /каквото не се установява от
събраните по делото доказателства/, но и обстоятелството, че това виновно и противоправно
поведение обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Такива
безспорни доказателства също не се събраха в настоящото производство. Доказателствената
тежест за установяване на тези обстоятелства е на ответника, каквато му е и разпределена с
доклада по делото, който не е оспорен от страните. Съдът е указал на ответника, че в негова
8
тежест е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително
и релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Последиците от недоказването му следва да са в негова тежест.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД се явява основателен.
С отговора на исковата молба се оспорва иска и по размер. Във връзка с това е
допусната съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
причинените щети са на стойност 4127,46 лева. Ето защо съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени, с оглед
уважаването на иска, в общ размер от 1419,40 лева, съгласно представен списък за
разноските на л. 193 от делото /за заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозит за съдебно – техническа експертиза/ и представени доказателства за сторени такива.
Предвид изхода на спора, на ответника не се следват разноски.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата в размер на 4127,46 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане по полица
№ ... (валидна от ... г. до ... г. включително), за причинени имуществени вреди на
газопроводно отклонение на подобект по сигнатура ..., от застрахователно събитие,
настъпило на .. г. в ..., за което е образувана при ищеца щета № .../..., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (16.11.2023 г.) до окончателното изпълнение,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1419,40 лева, представляваща направените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ответника – ..., ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9