№ 3264
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110139219 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Нели Шаркова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №39219 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, I-
во Г.О., 48 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ГР. ЕНЧ. АХМ., ЕГН
**********, срещу „Т.С.” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
следните суми: сумата от 2476,06 лв., представляваща главница по потребена
топлинна енергия и сумата от 460,01 лв., представляваща законна лихва за
периода 03.05.2007 г. – 23.02.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 12.04.2012 г. по ч.гр.д. №5450/2010 г. на СРС, 85 състав.
Ищцата твърди, че спрямо нея било проведено заповедно, а
впоследствие исково производство, завършило с решение, като бил издаден
изпълнителен лист от 12.04.2012 г. по ч.гр.д. №5450/2010 г. на СРС, 85 състав.
Сочи, че въз основа на издадения изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 20128630401691 на ЧСИ С.Х., по което повече от 5
години не били извършвани изпълнителни действия, а същото се е прекратило
автоматично по силата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК още на 2014 г. Навежда, че
обективираните в изпълнителния лист суми са недължими, тъй като са
погасени по давност с изтичане на петгодишна давност.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че ищцата
е клиент на топлинна енергия по силата на закона. Твърди, че посочените
суми са начислени за използването на топлинна енергия, а фактурите са
връчени на ищцата. Оспорва да е изтекла погасителната давност, като счита,
1
че давностният срок е прекъснат с подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело. Навежда, че погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.439,ал.1 ГПК
По предявения иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че след влизане в сила на решението са се
осъществили факти, довели до спиране/прекъсване теченето на давностния
срок.
От приложеното по делото копие на ч.гр.д. №5450/2010 г. на СРС, 85
състав., се установява, че на 23.04.2010 г. срещу ГР. ЕНЧ. АХМ., е била
издадена заповед за изпълнение в полза на ответника за следните суми:
сумата от 5715,03 лв., представляваща главница за потребена топлинна
енергия и сумата от 2119,14 лв., представляваща законна лихва за периода
01.02.2003 г. – 23.02.2010 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 12.05.2010 г., който е
подал възражение срещу нея на 26.05.2010 г. С разпореждане съдът е указал
на заявителя да предяви установителен иск за вземането си. С решение от
15.08.2011 г. по гр.д. 32755/2010 г. на СРС, 55 състав, установителните искове
по чл.422,ал.1 ГПК на „Т.С.” ЕАД са уважени за сумата от 2476,06 лв.,
представляваща главница по потребена топлинна енергия и сумата от 460,01
лв., представляваща законна лихва за периода 03.05.2007 г. – 23.02.2010 г.,
както и 96,2 лв. разноски по заповедното производство. Решението на СРС е
потвърдено с окончателно Решение от 26.03.2012 г. по гр.д. № 14484/2011 г.
на СГС, IV-Д въззивен състав. На 12.04.2012 г. заповедният съд е издал
изпълнителен лист за установените вземания.
В случая оспореното вземане е съдебно установено, като с влизане в
сила на решението на СРС /26.03.2012 г./ е започнала да тече нова,
петгодишна погасителна давност за процесните вземания /арг. от чл.117,ал.2
ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
2
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.
От приетото по делото изпълнително дело № 20128630401691 на ЧСИ
С.Х. се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от
30.05.2012 г. взискателят „Т.С.” ЕАД е възложил на съдебния изпълнител да
проведе принудителното изпълнение по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В тази хипотеза
взискателят възлага на съдебния изпълнител да избира и прилага различни
изпълнителни способи по своя преценка. Ето защо, при овластяване по чл.18,
ал. 1 ЗЧСИ следва да бъде изследван въпросът дали съдебният изпълнител е
предприел изпълнителни действия в рамките на двугодишния преклузивен
срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, т.е. в този конкретен случай задължението за
активност в изпълнителния процес се прехвърля от взискателя на съдебния
изпълнител. В случая овластяването по чл.18, ал.1 ЗЧСИ е станало с подаване
на молбата за образуване на изпълнителното дело. От приетото по делото
копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ С.Я., е видно, че
съдебният изпълнител е наложил запори по банкови сметки на длъжника
срещу търговски банки със запорни съобщения от 29.06.2012 г. Запорът се
счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване
на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на
момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането (в този смисъл Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5).
Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено,
изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изпълнителното производство бъде прекратено. С налагането на запора
/29.06.2012 г. / е била прекъсната давността, като от тази дата е започнал да
тече нов, петгодишен давностен срок. Същевременно с предприетото
изпълнително действие е бил прекъснат и преклузивния двугодишен срок по
чл.433,ал.1,т.8 ГПК. От приложеното изпълнително дело № 20128630401691
на ЧСИ С.Х. е видно, че въз основа на наложения запор не са събрани
парични суми, като впоследствие не са предприемани никакви други
изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Съобразно разрешението,
дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, като прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Ето защо и
изпълнителното дело се е прекратило по право на 29.06.2014 г. Едва на
27.02.2019 г. /след прекратяване на изпълнителното дело по право/
взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, а ЧСИ е
3
постановил постановление за прекратяване на 14.09.2021 г. на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
За периода след прекратяване на изпълнителното дело не са настъпили
обстоятелства, довели до спиране или прекъсване давността, поради което и
давността за вземанията е изтекла на 29.06.2019 г., т.е. към датата на подаване
на исковата молба /05.07.2021 г./ процесните вземания се явяват погасени
(както главното вземане за стойност на потребена топлинна енергия, така и
акцесорното вземане за обезщетение за забава – арг. чл. 119 ЗЗД). Ето защо,
към настоящия момент правото на кредитора за принудително
удовлетворение на оспорените вземания е погасено, поради което
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл.38,ал.2 ищецът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Д.Й. Ч., с
личен №********** в НРАРБ, адвокатско възнаграждение в размер от 435,53
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК
по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 117,44 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ГР. ЕНЧ. АХМ.,
ЕГН **********, срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ГР. ЕНЧ. АХМ., ЕГН **********,
не дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 2476,06 лв., представляваща главница по
потребена топлинна енергия и сумата от 460,01 лв., представляваща законна
лихва за периода 03.05.2007 г. – 23.02.2010 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 12.04.2012 г. по ч.гр.д. №5450/2010 г. на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на адв. Д.Й. Ч., с личен
№********** в НРАРБ, на основание чл.38,ал.2 ЗА разноски в размер от
435,53 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК
по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 117,44 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5