Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 04.10.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети септември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА И.ОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1160 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 294 вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 50
от 16.05.2018г. по гр.д. № 2104/2017г. на ВКС, III ГО е отменено Решение № 6 от 05.01.2017г. по в.гр.д. № 1810/2016г. по
описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.
Въззивното
производство е образувано по повод три въззивни жалби:
1/ жалба на С.Г.М.,
Д.М.Т., А.Х.Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител А.Е.М., Ц.И.Г. и Й.Н.Я. срещу Решение № 902 от 09.03.2016г. по
гр.д. № 7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, поправено и допълнено с Решение № 2896 от 15.07.2016г., В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивниците срещу К.А.О. искове за прогласяване нищожността на упълномощителна
сделка обективирана в Пълномощно рег. № 222/11.03.2014г. заверено от зам. кмета
на Община Долни чифлик поради липса на
съгласие и представителна власт за
договаряне сам със себе си, както и за прогласяване нищожността на договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от
20.03.2014г,. обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839, н.д. №39/2014г. на
Нотариус с район на действие, този на ВРС поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, като постановено при нарушение на материалния закон, на съществени
процесуални правила, на Конституцията на РБ, на основни принципи на ГПК и на
ПЕС, както и на съдебната практика. ВРС не е изпълнил задължението си да се
произнесе по всички наведени доводи и възражения по спорното материално право,
в т.ч.: за нищожността на упълномощителната сделка, поради неконкретизиране на
предмета й; поради нарушение на императивната норма на чл. 83 от ЗННД и
нищожност на нотариалното удостоверяване на пълномощното поради липса на
материална удостоверителна компетентност на зам. Кмета на Община Долни Чифлик
за извършването й. Към този момент не е имало издадена заповед на Кмета на
общината за делегиране на удостоверителна власт; за нищожност на нотариалното удостоверяване
в пълномощното, поради неотразяване на мястото, където са извършени; за
нищожност съответно на алеаторния договор, поради липса на представителна власт
у пълномощника, съответно на съгласие на представлявания пълномощникът да
договаря сам със себе си. Моли в тази връзка да се отмени решението в
обжалваните части и се постанови решение, с което предявените искове за
нищожност бъдат уважени.
В срока и по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на същата не е депозиран от другата
страна.
2/ жалба на К.А.О.
срещу Решение № 902 от 09.03.2016г. по гр.д. № 7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, поправено и допълнено с Решение № 2896 от
15.07.2016г., В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е
развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка от 20.03.2014г. обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839, н.д. №
39/2014г. на нотариус с район на действие, този на ВРС до размера от по 1/9
ид.ч. за всеки от ищците С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М. и от по 1/3 ид.ч. за
всеки от ищците Ц.И.Г. и Й.Н.Я. поради неизпълнение.
Жалбата съдържа
оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части , като постановено
в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи, че правният
извод за недоказана изправност на приобретателката по задължението за полагане
на грижи за прехвърлителката в обем, изискуем с оглед спецификата на алеаторния
договор е основан и извлечен единствено от събраните по делото гласни
доказателства, без цялостна оценка на доказателствата по делото съгласно чл.
236, ал. 2 от ГПК. При преценка на гласните доказателства, ВРС не е отчел, че
показанията на един от свидетелите на ответницата са най-преки, обективни и
дългосрочни – съсед от 40 години, живеещ на 8 метра от прехвърлителката. Моли в
тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова се отмени с
изводи за липса на материалноправните предпоставки за разваляне на договора и
се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
В отговор на
жалбата, въззиваемите оспорват същата и доводите, на които е основана. Излагат
подробни съображения, с които обосновават правилност и законосъобразност на
решението в тези части, в които молят да се потвърди.
3/ жалба на С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М., Ц.И.Г. и Й.Н.Я. срещу
Решение № 2896 от 15.07.2016г. допълващо Решение № 902 от 09.03.2016г. по гр.д.
№ 7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, в
частта за разноските, с което на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнено основното решение посредством
присъждане на разноски на К.А.О..
Тази жалба е
основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като
основано на неправилни фактически и правни изводи. Поддържа довод, че съгласно
ГПК /2008г./ разноски се присъждат само за отхвърлен иск, но не и за частично
уважен такъв. При частично уважаване на искови претенции, насрещни разноски в
полза на ответната страна не се присъждат.
В срока и по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на тази жалба не е депозиран от другата
страна.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззивниците поддържат изразените
позиции по спора. Въззиваемата страна, както и ДСП, гр. София не изразяват
становище по делото.
При проверка
валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост в обжалваните части.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител А.Е.М., Ц.И.Г. и Й.Н.Я. срещу К.А.О. съединени в условията
на първоначално субективно и обективно съединяване искове, както следва:
- Главен установителен иск с правно основание чл.
44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. II
от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка,
обектвирана в пълномощно с рег. № 222 и рег. № 223/11.03.2014г., заверено от
Зам. Кмета на Община Долни Чифлик, поради липса на воля на упълномощителя;
- установителен
иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. III от ЗЗД
за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обектвирана в пълномощно
с рег. № 222 и рег. № 223/11.03.2014г., заверено от Зам. Кмета на Община Долни
Чифлик, поради липса на предписана от закона форма;
-
Главен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. II и III от ЗЗД за признаване
нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, сключен на 20.03.2014г. и обективиран в НА № 43/2014г.
поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави;
- Установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 20.03.2014г. и
обективиран в НА № 43/2014г. между наследодателя на ищците, като прехвърлител и
ответницата, като приобретател, поради
липса на представителна власт у пълномощника, в т.ч. и да договаря сам със себе;
- Евентуален
конститутивен иск с правно основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор НА № 43/2014г. поради неизпълнение на задължението на
приобретателя да престира уговорения обем грижи и издръжка на прехвърлителя;
- Обусловен
осъдителен иск с правно основание чл.
108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки
от ищците е собственик на ид.ч. от правото на собственост върху прехвърления
недвижим имот на основание наследяване
на В.Х.Д., п. на 19.01.2015г. и осъждане на ответницата да предаде на всеки
владението върху недвижими имоти, находящи се в с. Горен Чифлик, Община Долни
Чифлик, ул. „Орлов камък“ № 30, съставляващи УПИ X-294,
в кв. 56 по устройствения
план на селото, с площ от 775 кв.м. и при граници: улица, УПИ IX-293, УПИ XI-294 и УПИ VII-294,295, ведно с
изградената в същия жилищна сграда
на един етаж, със застроена площ от 50 кв.м. и ПИ № 294, включен в неприложен парцел VII-294,295 от кв. 56 по
устройствения план на селото, с площ от 400 кв.м. и при граници: улица, УПИ IX-293, УПИ X-294, УПИ XI-294 и УПИ XII-295.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
следните: всички са наследници на В.Х.Д., б.ж. на с. Горен Чифлик, п. на
19.01.2015г. Приживе, на основание наследяване и давност, наследодателката
придобила правото на собственост върху описания недвижим имот, оформено с НА №
191/1998г. на Нотариус при ВРС. На 20.03.2014г. с НА № 43/2014г., същата
сключила договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане, с който прехвърлила на К.А.О. част от собствения си имот от
1175 кв.м., ведно с жилищната сграда, включваща: застроено място с площ от 775
кв.м., находящо се в с. Горен Чифлик, Община Долен Чифлик, ул. „Орлов камък“ №
30, ведно с изградената в мястото жилищна сграда на един етаж, със застроена
площ от 50 кв.м. и незастроено място, с площ от 400 кв.м., съставляващо ПИ 294,
включено в неприложен парцел VII-294,295
от кв. 56 по устройствения план на селото, срещу задължението на приобретателя
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя. За сключване на договора е
съставено Пълномощно рег. № 222 и 223/11.03.2014г., заверени от зам. кмета на
Община Долен Чифлик, вместо от нотариус, като при сключване на договора,
прехвърлителката била представлявана от ответницата, като неин пълномощник,
договарял сам със себе си без наличие на съгласие за това. Упълномощаването,
оформено с пълномощното е нищожно поради липса на упълномощаване доколкото В.Д.била
във влошено здравословно състояние към този момент – страдала е от хипертония и
артрит, а прехвърлителната сделка е недействителна, като сключена от лице, без
представителна власт. Ето защо извършеното от пълномощника в случая
разпореждане с описания имот е без представителна власт, а възможността за
потвърждаване е отпаднала със смъртта на упълномощителя.
Нотариалното удостоверяване от друга страна е нищожно,
доколкото зам. кмета на общината не е разполагал с удостоверителна
компетентност. Ето защо упълномощителната сделка е нищожна и поради липса на
предписана от закона форма.
Същевременно пълномощното не е било представено в
нотариалното производство, както и прехвърлителката не се е явила лично пред
нотариуса. Налице е и неравностойност на престацията за гледане и издръжка
срещу придобИ.е собственост върху имот и сграда. Последното съставлява
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Отправили искане в тази връзка за обявяване
недействителността на упълномощителната сделка, както и на алеаторния договор.
В условие на евентуалност навели твърдение за неизпълнение
на поетото задължение от приобретателя за полагане на грижи и даване на
издръжка, с твърдение, че прехвърлителката е страдала от множество заболявания
и е имала нужда от грижи и издръжка, с оглед на което отправили искане за
разваляне на договора до размера на притежаваната от всеки от ищците ид.част от
наследството.
В отговор на исковата молба, ответницата оспорила фактическите
твърдения в исковата молба. Навела твърдения, че познавала наследодателката на
ищците от дълги години. Същата била изоставена от близките си, по повод на
което предложила на ответницата да поеме грижите по гледането и издръжката й
срещу прехвърляне на собствения й имот. През януари 2014 ответницата се
преместила да живее в дома й. Ремонтирала покрива на къщата, измазала стените и
таваните, обзавела къща със здрави мебели
и поела гледането и издръжката на В.. Изградила външна
тоалетна със септична яма в двора. Записала същата в социалната кухня в с.
Долни Чифлик, поела плащането на режийните разходи. През март 2014г. отишли
заедно в Община Долни Чифлик и в нейно присъствие зам. кметът на общината
прочел пълномощното, разяснил й съдържанието му и заверил същото. На
20.03.2014г. пред нотариус е изповядан договора за прехвърляне. Същият е
действителен и не страда от пороците визирани в исковата молба. Като
приобретател по договора е изправна страна по задължението си, като продължила
да полага грижи за прехвърлителката до кончината й на 19.01.2015г. По тези
съображения счита предявените искове за неоснователни и моли същите да се
отхвърлят.
В исковата молба са обективирани фактически твърдения и
петитум за прогласяване нищожност на пълномощно рег. №№ 222 и 223/11.03.2014г., поради липса на предписана от закона форма /чл.
44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. III от ЗЗД/, както и за прогласяване недействителността на
алеаторния договор поради липса на представителна власт у пълномощника, в т.ч.
да договаря сам със себе си /чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/. По тези искове липсва
произнасяне в обжалваното решение, нито е налице допълване на същото по реда на
чл. 250 от ГПК. Ето защо тези искове са извън предметните рамки на въззивното
производство, което е очертано с въззивната жалба, а правомощията на въззивния
съд във връзка с проверка допустимостта на решението са ограничени съгласно чл.
269 от ГПК до обжалваната част на решението. Независимо от това по действителността
на пълномощното, съдът дължи инцидентно произнасяне в мотивите с оглед
предявените искове за нищожност на договора.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
С НА № 191, том IX,
д. № 4145/1998г. на Нотариус Орлин Стефанов, на 27.05.1998г. на основание чл.
483 от ГПК, В. Христова Данкова е призната за собственик по давностно владение
и наследство на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с.
Горен Чифлик, Област Варна, цялото с площ от 1820 кв.м., съставляващо имот пл. № 294, в кв. 56 по плана на
селото, за което са отредени парцели, както следва: Парцел X-294 с включена площ от
775 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници на парцела:
улица, парцел XI-294, парцел VII-294,295, парцел IX-293;
Парцел XI-294, с включена площ от
645 кв.м., при граници на парцела: улица, парцел XII-295,
парцел VII-294,295, парцел Х-294; Парцел VII-294,295 с включена площ от
400 кв.м., при граници на парцела: улица, парцел IX-293,
парцел Х-294, парцел XI-294, парцел XII-295,
парцел VI-296, при граници на цялото дворно място, както следва:
улица, парцел IX-293, улица, парцел XII-295
и парцел VI-296.
Видно от Пълномощно,
подписът и съдържанието на което са удостоверени от Лъчезар Б. – зам. кмет на
община Долни Чифлик, с рег. № 222 и 223 от 11.03.2014г. В. Христова Данкова
упълномощила К.А.О. да я представлява като пълномощник пред нотариус в гр.
Варна, като от нейно име сключи договор за гледане и издръжка срещу собствените
й имоти УПИ Х-294 от 775 кв.м. и УПИ VII-294, 295 от 400 кв.м., в кв. 56 по
плана на селото с лице и при условия сделката, каквито прецени за добре.
Предмет на сделката да е и жилищната сграда в УПИ Х-294. Упълномощителят
изрично се съгласил пълномощникът да договаря сам със себе си /л. 155 от
делото/.
Пред ВРС са събрани
гласни доказателства посредством показанията на свидетеля Лъчезар И. Б.. От
показанията му се установява, че е заемал длъжността зам. кмет на Община Долни
Чифлик към м. март 2014г. и в това качество му е била възложена функцията да
извършва нотариални удостоверявания. Положените в пълномощното удостоверителни
подписи са изпълнени от него и след като е заверил подписа и съдържанието в него,
то лицето упълномощител се е явило лично пред него, проверил е самоличността
му, а съдържанието на документа е прочел на същия. Заместник кметовете в
общината били трима, като всеки от тях, както и секретаря на общината имали
удостоверителни нотариални функции.
От писмо от
15.01.2016г. на Кмета на Община Долни Чифлик е видно, че на основание чл. 83 от ЗННД в общината не е издавана заповед за делегиране на правото на
удостоверяване от кмет към зам. кмет /л. 150 от делото на ВРС/.
С договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка оформен с
НА № 43, том I,
рег. № 3839, д. № 39/2014г. на Нотариус Александър Александров, на 20.05.2014г.
В.Х.Д., чрез пълномощника си К.А.О., съгласно пълномощно №№ 222;
223/11.03.2014г., заверено от Л. Б., зам. кмет на Община Долни Чифлик
прехвърлила на К.А.О. собствените си недвижими имоти, както следва: застроено място с площ от 775 кв.м.,
находящо се в с. Горен Чифлик, Община Долни Чифлик, Област Варна, ул. „Орлов
камък“ № 30, съставляващо УПИ № Х-294 от кв. 56 по устройствения план на
селото, както и изградената в същото място жилищна сграда на един етаж, със
застроена площ от 50 кв.м., при граници: улица, УПИ IX-293,
УПИ XI-294, УПИ VII-294,295 и незастроено място с площ от 400 кв.м. в
същото населено място, съставляващо ПИ 294, включен в неприложен парцел VII-294,
295 от кв. 56 по устройствения план на селото, при граници: улица, УПИ IX-293,
УПИ Х-294, УПИ XI-294 и ПИ 295 срещу задължението на
приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигури
спокоен и нормален живот, докато е жив.
В.Х.Д. е починала на
19.01.2015г., видно от Удостоверение за наследници изх. № 63/25.03.2015г. издадено
от Община Долни Чифлик. След смъртта си същата била наследена от децата на
двете си сестри Ц. Т. и Б.Г.– ищците Й.Я. и Ц.Г. по 1/3 ид.ч. за всеки на
основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 от ЗН и от дъщерята на брат си Г. Т. –
С.М., както и внука му А.Т. по 1/6 ид.ч. за всеки. Съпругата на брат й Г. Т. – ищцата
Д.Т. не замества съпруга си при наследяване на сестра му по арг. от чл. 10, ал.
2 от ЗН, поради което същата не се легитимира като наследник на В.Д.. Само на
това основание предявените от нея искове се явяват неоснователни, поради
недоказана активна материалноправна легитимация по делото.
В показанията си
свидетелят Н.З.– личен лекар на В.Д.установява, че пациентката е страдала от
едно единствено заболяване – хипертония. При посещенията си преди 2014г.,
свидетелят сочи, че хигиената в дома на В. била на изключително ниско ниво – в
дома й живеели котки, кучета. След 2014г. също посещавал покойната в дома й,
измервал кръвното й налягане, същата била в адекватно състояние, а домът й бил
нормално поддържан и подобрен спрямо предходното състояние.
Пред ВРС са разпитани
свидетелите Г.П.и Христо К. /на ищците/ и Н.В. и И. И. /на ответницата/.
В показанията си
първата група свидетели установяват, че В. живеела и се обслужвала сама.
Помагала й М.Л.. К. полагала грижи за В., заживяла при нея за кратко време –
през пролетта започнала да я гледа, а есента тя починала. Преди кончината й,
свидетелката П. е виждала В. за последно година и половина преди да почине. К.
като заживяла в дома й не е пускала никого, даже и в двора на къщата. Преди К.
да поеме грижите за възрастната жена, съседите й помагали с храна, дърва,
почистване на покъщнина. Свидетелят К. е посетил за последен път дома на баба В.
един месец преди смъртта й /починала през 2015г./, като обстановката в дома й
била „много зле“. Видял също К. да къпе баба Веса през ноември 2014г.
От показанията на
втората група свидетели се установява следното: свидетелят Великов е непосредствен
съсед на В. /„живеем на осем метра един от друг, път ни разделя“/, която през
последните 40 години от живота си жевеела сама. Като остаряла вече не можела да
се обслужва, поради което наела едно семейство да се грижи за нея – семейството
на М.Л., която полагала грижи за жената едно лято. След като спряла да полага
грижи за възрастната жена, която, вече трудно се движела, грижите за нея били
поети от К.. Последната, заедно с още две жени направили основно почистване на къщата
– варосали, мазали, прали черги; свидетелят помагал със смяна на крушки и
контакти; К. й купувала хляб; донесла пералня и печка; с мъжа й изорали двора,
който бил непроходим и го облагородили; изградили тоалетна в двора; започнали
да гледат кокошки и прасета. Преди К. да поеме обгрижването на възрастната жена
къщата била в неподдържано и необитаемо състояние, а около леглото на В.
живеели пет-шест котки и кучета с малки кученца. След няколко месеца К. и мъжът
й се преместили да живеят при В., която споделила, че е доволна от грижите им и
че ще остави къщата на тях.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
По иска за нищожност на упълномощителната
сделка поради липса на воля, обуславяща нищожност на договора, сключен от
представител без представителна власт:
За
валидността на упълномощаването е необходимо спазване на формата предвидена в
чл. 37 от ЗЗД и конкретно или определяемо изявление относно съществените
условия на разпоредителния акт.
Съгласно
чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД, упълномощаването е направено при липса
на воля, когато волеизявлението е изтръгнато чрез насилие или е направено без
намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример или в състояние,
изключващо въобще формирането на воля, но по причини, не дължащи се на
слабоумие или душевна болест - малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко
алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др., но във всеки случай без
съзнателно намерение на страната да се обвърже от сделката /Решение № 813 от
7.09.2011г. на ВКС по гр.д. № 256/2010г., IV ГО, ГК/.
За
разлика от хипотезата на нищожност на упълномощаването, сключено при липса на
воля, договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен,
а относително недействителен - правните действия, извършени от лице без
представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от
представлявания или налице е висяща недействителност на сделката до
потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, поради което правната
квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на
представителна власт е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Както ВОС отбеляза по-горе, по
последния иск липсва произнасяне в обжалваното решение, а настоящият състав не
може за първи път да се произнесе по същия.
Предявеният
в горния смисъл главен иск за нищожност на упълномощителната сделка е основан
на твърдения за липса на валидно изразена от упълномощителя воля поради влошено
здравословно състояние, в което се е намирал към деня на нотариалното
заверяване на пълномощното. Тези твърдения не са доказани по делото. Напротив,
от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
посредством показанията на свидетелите Б. и Зюмбюлев, които съдът кредитира
като непосредствени, систематизирани и категорични и поради това, като
обективни, се установява, че извършеното от В.Д.на 11.03.2014г. упълномощаване
е резултат от съзнателен, свободен, сериозен и целенасочен акт на упълномощителя,
извършен с ясно намерение за обвързване и ясна представа за правните му
последици. Косвено тези показания се подкрепят и от показанията на свидетеля Н.В.,
в частта им сочеща предшестващите намерения на В.Д.да възнагради за грижите
ответницата. Няма доказателства по делото, установяващи влошено здравословно
състояние на упълномощителката към релевантния момент, нито друго състояние,
изключващо въобще формирането на воля. Следователно, извършената
упълномощителна сделка е извършена при валидно изразена воля, а сключеният от
пълномощника договор за дарение е сключен от лице, разполагащо с надлежна
представителна власт.
Предявеният
главен иск за нищожност на упълномощителната сделка е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Решението на ВРС в тази част като правилно следва да се
потвърди.
По доводът за нищожност на
упълномощителната сделка поради липса на форма:
Липсата
на предписана от закона форма е едно от основанията за нищожност по чл. 26, ал.
2 от ЗЗД. Упълномощаване без спазване изискванията за форма – чл. 37 от ЗЗД е
нищожно. Ако нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието е извършено
без да отговаря на изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване, то
упълномощителната сделка би била нищожна.
Искът
в случая е основан на твърдения, че тази нищожност произтича от нарушение на
императивната норма на чл. 83 от ЗННД и нищожност на нотариалното
удостоверяване на пълномощното поради липса на материална удостоверителна
компетентност на зам. кмета на Община Долни Чифлик доколкото липсва издадена
заповед за делегиране на права от кмета на заместника му.
Съгласно
чл. 81 от ЗННД лице, което не е нотариус, може да изпълнява нотариални функции
само доколкото това е предвидено със закон. Съгласно чл. 83 от ЗННД /в ред. ДВ
бр. 50/2008г./, когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът
на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център -
кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник
удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не
подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от ЗЗД, както
и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.
В
качеството му на заместник кмет на населено място, което е общински център –
Община Долни Чифлик, към 11.03.2014г. на Лъчезар Б. със закон /чл. 83 от ЗННД/
е било възложено изпълняване на нотариални удостоверителни функции. За
изпълнението на същите законът не е въвел изискване за заповед за делегиране на
права от кмета на общината. В рамките на предвидените в закон нотариални
функции, при спазване на предписаната от чл. 590, ал. 4 вр. чл. 589, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК форма на удостоверяването заместник кметът на община Долни Чифлик
е удостоверил официално подписа и съдържанието на оспореното пълномощно.
Спазването на предписаната от закона форма и ред се установяват, както от
съдържанието на пълномощното, така и от кредитираните като обективни
свидетелски показания на самия Б. – В.Д.е присъствала лично при удостоверяване
на пълномощното; снел е самоличността й, както е прочел и съдържанието на
пълномощното. Липсата на отбелязване на мястото на извършване на
удостоверяването не обуславя нищожност на същото с оглед възможността нотариални
действия от този вид да се извършват и на други места /чл. 573, ал. 3 от ГПК/. Следователно
нотариалното удостоверяване на упълномощаването в случая е валидно и не страда
от пороците визирани в чл. 576 от ГПК. Предявените доводи в тази насока са
неоснователни.
По исковете за нищожност на договора
поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави:
При
предявени искове за обявяване нищожност на правна сделка на няколко основания,
съдът не е обвързан с въведения от ищеца начин и поредност на съединяване на
исковете. Петитумът на всеки един от исковете е обявяване нищожност на
сделката, като тази нищожност е абсолютна. Нищожната сделка се счита, че не
съществува в правния мир и последиците от нищожността по чл. 34 от ЗЗД са
аналогични за всички основания по чл. 26 от ЗЗД. В този смисъл, основанията за
нищожност по чл. 26 от ЗЗД могат да бъдат поддържани едновременно, но общото
основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, изключва /поглъща/
приложението на останалите. При въведени няколко основания за нищожност, всяко
от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен
интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако
правните последици, които законът свързва с обявяване на нищожността са
идентични. В този случай, независимо от поддържаното от ищеца кумулативно
съединяване на исковете, съдът следва да разгледа исковете при условия на
евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност,
съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл. 26 от ЗЗД. С
уважаването на иска за обявяване нищожност на едно от тези основания, съдът не
дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания
и следва да ги остави без разглеждане. В този смисъл е даденото разрешение в
съдебната практика, обективирано в Решение № 97 от 08.02.2013г. по т.д. № 196/2011г. на
ВКС, I
ТО.
Съгласно
нормата на чл. 26, ал. 1, пр. II
от ЗЗД нищожни са договорите, сключени при заобикаляне на закона. Сделката е
сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с
позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е
спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона
резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена -
недопустима е нейната по-далечна цел.
Заобикалянето
на закона в случая е обосновано с твърдения за неспазване на изискването за
договаряне сам със себе си по чл. 38 от ЗЗД; непредставяне на пълномощното в
нотариалното производство, както и неявяване на прехвърлителката пред
нотариуса.
Разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД постановява,
че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично
със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако
представляваният е дал съгласието си за това. Въведеното правило е проявление
на общия принцип за защита интересите на представлявания, в т.ч. забрана за
представителя да договаря в негова вреда – чл. 40 от ЗЗД. Правилото на чл. 38,
ал. 1 от ЗЗД е диспозитивно, а не императивно, ако не е дадено съгласие за
друго. Следователно двойното представителство, което само по себе си не е
нормативно отречено, е обусловено от обема на представителната власт на
пълномощника.
Безспорно
договорът за прехвърляне на недвижим имот по НА № 43/2014г. е сключен от името
на В.Д.от представител, договарял сам със себе си – ответницата, видно от
съдържанието на акта. При тълкуване съдържанието на пълномощното съгласно
правилото на чл. 44 вр. чл. 20 от ЗЗД, с което е очертан обемът на
представителната власт на пълномощника спрямо третите лица съгласно чл. 39, ал.
1 от ЗЗД се установява, че упълномощителят е дал изрично съгласие пълномощникът
да договаря сам със себе си /“….изрично се съгласявам … да договаря сам със
себе си…“/ и сделката не е нищожна на това основание. Дори обаче да се приеме,
че съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД не е изявено в съдържанието на
упълномощителната сделка, то това отклонение не обуславя недействителност на
договора, сключен от пълномощника и непораждане на присъщите му правни
последици между страните по съглашението. Това следва от диспозитивния характер
на нормата, като липсата на дадено съгласие за договаряне от името на
представлявания сам със себе си, засяга интересите единствено на
упълномощителя, а не и публични интереси.
Недоказано
на следващо място е твърдението, че пълномощното не е било представено пред
нотариуса, доколкото видно от съдържанието на НА № 43/2014г. нотариусът се е
уверил в самоличността и представителната власт на страните по сделката именно
въз основа на представено пълномощно № 222, 223/11.03.2014г. Удостоверителното
изявление на нотариуса в тази част има материална доказателствена сила, която
не е оборена по делото. Несъстоятелен от друга страна е доводът, че
прехвърлителката не се е явила пред нотариуса, който факт не е и спорен между
страните. Именно защото се е представлявала от пълномощника си по договора,
прехвърлителката не се е явила лично пред нотариуса. Последните две
обстоятелства сами по себе си при сделка, сключена чрез пълномощник не
обуславят нищожност на договора поради заобикаляне на закона.
Ето
защо, съдебният състав приема, че договорът за прехвърляне по НА № 43/2014г. не
е сключен в заобикаляне на закона, тъй като чрез него не се постига забранен от
закона резултат. Предявеният на това основание иск като недоказан следва да се
отхвърли.
На
разглеждане при това положение подлежи предявеният в условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. III от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради накърняване на добрите
нрави, доколкото е сключен при значителна нееквивалентност на насрещните
престации.
Понятието
"добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо
до нищожност на сделката. В практиката си ВКС приема, че тази неравностойност
би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В
конкретния случай прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу
поемане на задължение за гледане и издръжка до края на живота на прехвърлителя
не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява
нарушение на "добрите нрави " и да води до нищожност на сделката в
хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Налице е ответна натурална престация –
полагане на грижи и даване на издръжка, която макар и алеаторна не говори за
такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. Именно поради това
отрицателният установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за
недействителност на упълномощителната сделка и на алеаторния договор е правилно
и следва де си потвърди.
По евентуалния иск за разваляне на
договора поради неизпълнение:
Алеаторният
договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост
върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е
налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя
ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да
бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на
поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и
натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем.
Дължимата престация по своя характер е единна и неделима. Специфичната крайна
социална цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър
начин на живот, изразяващ се в ежедневно, редовно и в пълен обем покрИ.е на
потребностите му, докогато е необходимо.
По
предявен иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от
приобретателя, в доказателствена тежест на последния е да установи, че
изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане.
В
тази връзка съдът приема за установено по категоричен начин по делото, че дълги
години В.Д.живяла в самота, като през последните години от живота си възложила
грижите за нея на съседите си – първоначално на М.Л., а след раздялата с нея
грижите били поети от ответницата О.. Последната поела цялостната грижа за В.,
като първоначално я посещавала ежедневно, а впоследствие се договорили и
заживяла в дома й. Направила основно почистване на къщата, която преди това
била почти необитаема, а хигиената на изключително ниско ниво. Измазала
стените, изградила тоалетна, изчистила двора, прокарала вода; купувала й храна
и лекарства; мъжът й носел дърва и т.н. Тези факти и обстоятелства се
установяват от показанията на свидетеля Н.В., които съдът кредитира като
непосредствени, системни, подробни и конкретни и поради това като обективни.
Свидетелят е непосредствен съсед на В.Д., запознат е с бита и състоянието на
същата, като показанията му са основани на трайни във времето, постоянни и
преки негови впечатления, косвено подкрепящи се от показанията на всички
останали свидетели по делото. Същевременно показанията на свидетелите
Паласиновна и К. са непреки, епизодични /“…Аз много често не я посещавам“;
„След като К. заживя там в тази къща аз не съм я посещавала“/, неконкретни
/“някъде зимата 2014-2015г.“/ и некореспондиращи с писмените доказателства по
делото досежно момента на кончината на баба В. /„…есента почина бабата“, а В. е
починала на 20.01.2015г./, както и с останалите гласни доказателства. В
показанията си тези свидетели излагат спорадични впечатления за състоянието и
грижите за В. за времето преди сключване на алеаторния договор, а ясни,
конкретни и непосредствени впечатления за изпълнението му след този момент
нямат. Същевременно съдът кредитира показанията на тази група свидетели в
частта им сочеща, че грижите за баба Веса са били поети от К., която я къпела;
регистрирала я за храна към социална кухня и т.н. В тези части показанията
кореспондират с останалите гласни доказателства по делото.
При
бланкетно записаната в договора уговорка за поемане от страна на ответницата на
"гледането и издръжката на прехвърлителката" съдът приема, че това
включва осигуряване на "храна, облекло, отопление, осветление, почистване,
лекарства и грижи при болест и немощ и въобще - спокоен живот". По делото
не са установени специфични и по-големи нужди на наследодателката от грижи и
издръжка, като твърдението за влошено здравословно състояние на В. след
сключване на договора е останало недоказано. Въз основа на съвкупна оценка на
доказателства, в т.ч. гласните доказателства /показанията на св. Великов, И. и
Зюмбюлев/, съдът обосновава извод, че дължимата престация е била давана в
случая редовно и непрекъснато, като потребностите на кредитора били задоволени.
Установено е точно и „сериозно“ изпълнение на задълженията по алеаторния
договор от страна на приобретателя, като липсват данни изпълнението на поетото
задължение за издръжка и гледане да е било преустановено до смъртта на
прехвърлителя, което обосновава извод, че приобретателя е изправна страна по
договора.
Доколкото
виновно неизпълнение на договорното задължение на ответницата не е доказано, то
не са налице елементите от фактическия състав на развалянето по чл. 87, ал. 3
от ЗЗД. Предявеният на това основание иск като неоснователен следва да се
отхвърли. Решението на ВРС в тази част е неправилно е следва да се отмени.
Обусловеният
иск за собственост при този изход на спора е неоснователен поради недоказана
активна материалноправна легитимация на ищците по него – към момента на открИ.е
на наследството на В.Д.процесният имот не е бил част от наследството, поради
което наследствено правоприемство по отношение на правото на собственост върху
него не е настъпило в полза на ищците. Доколкото Д.Т. не се легитимира като
наследник по закон на наследодателя въобще, то предявените от нея искове са
неоснователни на самостоятелно основание.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата
има право на поискани и доказани разноски. Решението на ВРС в частта за
разноските, както и определението по чл. 248 от ГПК следва да се отмени, като
разноските по делото се присъдят в полза на въззиваемата. Доказаният размер на
реализираните от страната разноски пред първата инстанция е 143 лв. – депозит
за призоваване на свидетели и 380 лв. – възнаграждение за адвокат, а тези,
реализирани пред въззивната инстанция съгласно списък са: 93.50 лв. – държавна
такса за въззивно производство и 380.00 лв. – възнаграждение за адвокат. В този
размер с оглед изхода на спора, разноските следва да се присъдят в тежест на
въззиваемата.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 902 от
09.03.2016г. по гр.д. № 7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, поправено и допълнено с
Решение № 2896 от 15.07.2016г., В ЧАСТИТЕ,
с които на основание чл. 44 вр. чл. 26,
ал. 2, пр. II
от ЗЗД са отхвърлени
предявените от С.Г.М. с ЕГН **********, Д.М.Т. с ЕГН **********, А.Х.Т. с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М. с
ЕГН **********, Ц.И.Г. с ЕГН ********** и Й.Н.Я. с ЕГН ********** срещу К.А.О. с
ЕГН ********** искове за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка
обективирана в Пълномощно рег. № 222/11.03.2014г. заверено от зам. кмета на
Община Долни чифлик поради липса на воля
на упълномощителя, както и на
основание чл. 26, ал. 1, пр. II
и III
от ЗЗД за признаване
нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка от 20.03.2014г,. обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839,
н.д. №39/2014г. на Нотариус с район на действие, този на ВРС поради заобикаляне на закона и накърняване
на добрите нрави.
ОТМЕНЯ
Решение № 902 от
09.03.2016г. по гр.д. № 7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, поправено и допълнено с
Решение № 2896 от 15.07.2016г. В ЧАСТИТЕ,
с които на основание чл. 87, ал. 3
от ЗЗД е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка от 20.03.2014г. обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839,
н.д. № 39/2014г. на нотариус с район на действие, този на ВРС до размера от по
1/9 ид.ч. за всеки от ищците С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М. и от по 1/3 ид.ч. за
всеки от ищците Ц.И.Г. и Й.Н.Я. поради неизпълнение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
предявените от С.Г.М. с ЕГН **********,
Д.М.Т. с ЕГН **********, А.Х.Т. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М. с ЕГН **********, Ц.И.Г.
с ЕГН ********** и Й.Н.Я. с ЕГН ********** срещу
К.А.О. с ЕГН ********** искове за разваляне поради неизпълнение на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
от 20.03.2014г. обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839, н.д. № 39/2014г. на
нотариус с район на действие, този на ВРС до размера от по 1/6 ид.ч. за всеки
от ищците С.Г.М. и А.Х.Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител А.Е.М. и от по 1/3 ид.ч. за всеки от ищците Ц.И.Г. и Й.Н.Я.,
а иска на Д.М.Т. поради недоказана активна материалноправна легитимация.
ОТМЕНЯ
Решение № 902 от
09.03.2016г. по гр.д. № 7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, поправено и допълнено с
Решение № 2896 от 15.07.2016г. В ЧАСТИТЕ,
с които на основание чл. 108 от ЗС
К.А.О. с ЕГН ********** е осъдена да предаде на всеки от ищците С.Г.М., Д.М.Т.,
А.Х.Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М.
по 1/9 ид.ч. и на всеки от ищците Ц.И.Г. и Й.Н.Я. по 1/3 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Горен Чифлик, Област Варна,
цялото с площ от 1820 кв.м., съставляващо имот пл. № 294, кв. 56 по плана на
селото, за което са отредени парцели: А/ Х-294 с включена площ от 775 кв.м. ведно
с построената в него жилищна сграда; Б/ ХI-294 с площ от 645 кв.м.; В/ VII-294, 295 с площ от 400 кв.м. И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл. 108 от ЗС
предявените от С.Г.М. с ЕГН **********,
Д.М.Т. с ЕГН **********, А.Х.Т. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М. с ЕГН **********, Ц.И.Г.
с ЕГН ********** и Й.Н.Я. с ЕГН ********** срещу
К.А.О. с ЕГН ********** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на недвижими имоти, находящи се в с. Горен Чифлик, Община Долни Чифлик, ул.
„Орлов камък“ № 30, съставляващи УПИ X-294, в кв. 56 по устройствения план на селото, с площ от 775 кв.м. и при
граници: улица, УПИ IX-293,
УПИ XI-294 и УПИ VII-294,295, ведно с изградената в същия жилищна сграда на един етаж, със
застроена площ от 50 кв.м. и ПИ № 294,
включен в неприложен парцел VII-294,295
от кв. 56 по устройствения план на селото, с площ от 400 кв.м. и при граници:
улица, УПИ IX-293,
УПИ X-294, УПИ XI-294 и УПИ XII-295 на основание наследяване на В.Х.Д., п. на 19.01.2015г., както и за осъждане на ответницата да предаде на
ищците владението върху така описания имот.
ОТМЕНЯ
Решение № 902 от
09.03.2016г. по гр.д. № 7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, поправено и допълнено с
Решение № 2896 от 15.07.2016г. В ЧАСТИТЕ,
с които са присъдени съдебни разноски И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Г.М. с ЕГН **********,
Д.М.Т. с ЕГН **********, А.Х.Т. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М. с ЕГН **********, Ц.И.Г.
с ЕГН ********** и Й.Н.Я. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ на К.А.О. с ЕГН **********
сумата от 523.00 /петстотин двадесет
и три/ лева – разноски за първа инстанция и сумата от 473.50 /четиристотин седемдесет и три лв. и петдесет ст./ лева – разноски
за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.