РЕШЕНИЕ
№…
12.06. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №298 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от АГЕНЦИЯ „***“ – гр.С. с ЕИК*** срещу Решение № 77/ 16. 01. 2019 г. по гр.д.№ 5786/ 2018 г. по описа на ПРС.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна ЗАД „***“ с ЕИК*** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е осъдил на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, АГЕНЦИЯ ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***”, №*** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „***” ЗАД, гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „***”, пл. ”***”, №***, представлявано от Н.Ч. и К.Р.- изп. директори, заедно, чрез адв. П.А., сумата от 282,62лв., съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „***”, с №***. по описа на ищеца, по щета №***/ референтен № ***, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК АГЕНЦИЯ ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***”, №*** ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЗАД, гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „***”, пл.”***”, №***, представлявано от Н.Ч. и К.Р.- изп. директори, заедно, чрез адв. П.А., сумата от 495лв. съставляващи направени деловодни разноски.
За да постанови решението си първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено наличието на валидна застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил, към датата на настъпване на посоченото в ИМ ПТП-***., факта на изплащане на застрахователното обезщетение, както и мястото на настъпването на ПТП- републикански път І-3, гр. Л., стопанисван от ответника.Местопроизшествието не е посещавано от органите на КАТ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба №Із-41/12.01.2009г. за документите и реда на съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и информационният център към Гаранционният фонд, издадена въз основа на чл.125а от ЗДвП, съобразно която, не се посещават от органите на сектор ПП към МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Въз основа на събраните по делото доказателства-писмени и гласни- показанията на св. Р., съдът е установил факта на съществуването на неравност на пътното платно- дупка, и съответно реализирането на ПТП- попадането в описаната нервност, на републикански път І-3, стопанисван от ответника. От представеният по делото Протокол за извършени количества работи е установено, че в пътен участък, от км 137+830 до км 149+800, в чертите на гр. Л., е положен асфалт, и работата е приета към дата 24.11.2017г. Съдът е приел, че този факт, сам по себе си не обосновава категоричен извод, че към датата на реализиране на ПТП- 12.12.2017г., на пътното платно, в гр. Л., срещу входа на бензиностанция ***, от страна на ответника е налице изпълнение на задълженията му по поддържане на пътното платно. От събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на автотехническата експертиза е установено, че на посочената дата-***, е налице неравност на пътното платно- републикански път І-3. Налице е и причинно- следствена връзка между ПТП и настъпилите щети по автомобила.
Въз основа на фактическите констатации съдът е приел за безспорно установен фактическият състав, водещ до основателност на заявената претенция с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. За да бъде уважен регресния иск на суброгиралия се в правата на застрахованото лице застраховател, е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка; наличие на изпълнение по договора от страна на застрахователя, т.е. извършване на плащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице, и наличие на отговорност на прекия причинител на вредите, съответно лицето , под чиято отговорност се намира. Съобразно нормата на чл.3, ал.2 ЗП, Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, като на основание чл.30, ал.1 от ЗП, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая съдът е приел, че ответникът като лице, под чийто надзор се намира вещта по смисъла на чл.49 ЗЗД, не е изпълнил задължението си по чл.30 ал.2 ЗП, за ремонт и поддържане на пътя, което от своя страна е станало причина за настъпването на процесното ПТП и възникването на щетите по автомобила.
По отношение на размерът на претенцията районният съд е приел, че същата е основателна до размера на 282,62лв., която сума е изплатена от ищеца – застраховател на собственика на автомобила, независимо от заключението на ВЛ, което посочва размер на щетата от 368,22лв., още повече, че не е предявен иск за сумата от 368, 22 лева.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на исковата претенция изцяло, като счита, че предявеният иск е основателен и доказан.
Във въззивната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението относно фактическите изводи за настъпване на ПТП на *** г. на посоченото място от републиканския път в гр.Л., тъй като е налице сертификат, от който е видно, че на пътното платно е извършен ремонт на *** г. Съдът счита, че доводите на въззивника са неоснователни, тъй като не са налице безспорни доказателства затова, че на процесното място, където е настъпило ПТП е извършен ремонт през месец *** г. Налице са свидетелски показания за наличието на дефект в пътното платно, вследствие на което е настъпила вредата за автомобила, като тези показания не са оборени по надлежния ред от въззивника. Показанията на свидетеля кореспондират сък заключението на автотехническата експертиза затова, че установените увреждания на автомобилната гума могат да настъпят по начин, който е отразен в доказателствата по делото.
Въззивникът е изложил доводи и затова, че водачът на автомобила не е спазил разпоредбата на чл.20 ЗДвП , като би могъл да заобиколи дупката на пътя и след като не го е направил, не е съобразил движението на управляваното от него МПС със състоянието на пътя. Съдът не възприема тези доводи на въззивника, тъй като не е доказано, че водачът на автомобила е шофирал с превишена скорост или несъобразена скорост за състоянието на пътя, още повече, че въззивникът твърди, че пътят е бил ремонтиран. В тази връзка в заключението на съдебната автотехническа експертиза е посочено, че повредата би могло да настъпил и при управление на МПС с 10 км/ ч. Освен изложеното съдът счита, че би било в нарушение на принципа за справедливост да се приеме, че след като не е заобиколил дупката, водачът на автомобила е проявил виновно поведение, което да намалява деликтната отговорност на въззивника за повредата на автомобила. Такова разбиране би дало възможност на въззивника да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като не е изпълнил задълженията си да поддържа пътя в състояние за безопасно управление на МПС.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, V граждански въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение
№ 77/ 16. 01. 2019 г. по гр.д.№ 5786/ 2018 г. по описа на Плевенския районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и
чл. 80 ГПК АГЕНЦИЯ *** с ЕИК***, със седалище
и адрес на управление гр.С., бул.”***”, №*** да заплати на ЗАД „***” с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., район „***”, пл. ”***” №***
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивна
инстанция в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал. 2,
т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: