№ 623
гр. Разград, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330100929 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Банка ДСК“ АД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу Т. В. Й. и Ц. С. П. за установяване , че
ответниците дължат на ищеца при условията на солидарна отговорност
сумите: 10 944,27 лв, представляващи главница, ведно със законната лихва
върху вземането считано от 15.12.2023 г. до окончателното му изплащане 6
;367,40 лв. -договорна лихва за периода от 3 5.02.2015г. до 15.07.2023г.; 3
230,49 лв. лихвена надбавка за периода от 15.02,2015г. до 15.07.2023г.; 610,26
лв. (законна лихва за периода от 16.07.2023г. до 14.12.2023 .; както и сумата
423,05 лв. - заплатена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по № 2255/2023 г. по описа на Районен съд - Разград.
Твърди, че на 12.07.2013 г. между между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
и Ц. С. П. като кредитополучател, и Т. В. Й., като съдлъжник е сключен
Договор за кредит , за сумата 12 000 лв., че същият не е обявен за предсрочно
изискуем, но крайният срок е изтекъл, поради което „Банка ДСК“ АД като
правоприемник на Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е поискала издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и по частно гражданско дело №
2255/2023 г. на Районен съд – Разград е издадена такава че същата е връчена
на ответниците при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като Районен съд -
Разград е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на
вземането си.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответниците при
условията на чл.47 от ГПК. Назначеният им особен представител оспорва
обективно съединените искове, като счита, че същите са допустими, но
неоснователни. Счита, че ищецът следва да бъде задължен да представи
доказателства за усвояване на кредита, справка за точния размер на платените
суми от кредитополучателя и за какъв период се отнасят плащанията. Счита,
1
че предсрочната изискуемост на кредита настъпва автоматично /без да е
необходимо изявление на страна/, поради което прави възражение за изтекла
погасителна давност.
След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: На 12.07.2013 г. между Ц. С. П. и
„Сосиете Женерал Експресбанк" АД е сключен договор за кредит за кредит
експресо №346067/л.12/ за сумата 12000 лв., който ответникът следва да върне
за срок от 120 месеца /до 15.07.2023 г./. Този договор е подписан и от Т. В. Й.
като съдлъжник. В договора е записано, че падежа на отделните вноски е 15-
то число на месеца, че сумата се олихвява с номинален лихвен процент в
размер на 10,25 % годишно, формиран от БЛПSGEB увеличен с надбавка
4,35% пункта на година, като е посочено, че към датата на сключване на
договора БЛПSGEB е в размер на 5,90% както и размера на ГПР, изчислен
към момента на сключване на договора – 13,12 %, както и общата сума,
дължима по договора – 20 728,89 лв. В чл.6 е посочено, че
кредитополучателят е запознат с Тарифа за таксите и комисионите. В чл.7 от
договора е посочено по какъв начин се формира ГПР. В чл.10 е посочен
размера на надбавките към лихвата, които се дължат при забава. В последния
текст /ал.2/ е регламентирано и преобразуването на кредита в предсрочно
изискуем при забава на кредитополучателя, продължила повече от 90 дни,
като е посочено, че за това не е необходимо волеизявление на страните. В
следващия текст /чл.11/ са регламентирани юридическите факти, при които за
банката се поражда право по нейна преценка да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Към договора е приложен погасителен план, като е посочен размера и падежа
на всяка вноска, както и от какви части се състои.
Сумата по договора е получена от Ц. С. П. по банков път на 12.07.013 г., видно
от представената история на сметка /л.82/.
Със заявление, депозирано на 15.12.2023 г., „Банка ДСК“ЕАД е поискала
издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№2255/2023 г. РС -
Разград е допуснал незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредил ответниците Ц. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: ********** и Т.
В. Й. с ЕГН: ********** и адрес: **********, солидарно да заплатят на
кредитора Банка ДСК АД с ЕИК: ********* и адрес: **********, законни
представители - Славейко Любомиров Славейков, Боян Филипов Стефов
Доротея Николаева Николова-Илчева, Тамаш Хак-Ковач и Димитър Иванов
Дилов, действащи чрез пълномощник – юрисконсулт Дима Вълева, със
съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Александровска“ № 4, сумата 10 944,27 лв. /десет
хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/
главница, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата 6 367,40 лв. /шест хиляди триста шестдесет и
седем лева и четиридесет стотинки / договорна лихва за периода 15.02.2015г. –
15.07.2023г., сумата 3 230,49 лв. /три хиляди двеста и тридесет лева и
четиридесет и девет стотинки/ обезщетение за забава /лихвена надбавка/ в
периода 15.02.2015г. – 15.07.2023г., сумата 610,26 лв. /шестстотин и десет лева
и двадесет и шест стотинки/ законна лихва за забава в периода 16.07.2023г. –
14.12.2023г., сумата 423,05 лв. /четиристотин двадесет и три лева и пет
стотинки/ разноски по делото и 100 лв. / сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.26
от Наредба за заплащане на правната помощ. Тази заповед е връчена на
2
длъжниците при условията на чл.47 от ГПК.
Според представената от ищеца по делото справка за дълга /л.83 и сл./
последното плащане по кредита е от 15.06.2015 г.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са за задължения за заплащане на
главница, лихви и разходи по договор за кредит. Същите са допустими, тъй
като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е
връчена на кредитополучателя – ответник при условията на чл.47 от ГПК и в
срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.
Договорът за кредит, въз основа който се претенидрат вземанията, е сключен
между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена
форма. Същият отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит
и на Закона за защита на потребителя. „Сосиете Женерал Експресбанк" АД,
чийто универсален правоприемник е ищеца „Банка ДСК“ЕАД е изпълнила
своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ да предостави паричната сума. По
силата на договора за кредитополучателя – ответник е възникнало
задължението да върне тази парична сума, ведно с лихвата по кредита,
уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/. Това задължение е разсрочено
във времето, като отделните вноски и техните падежи са фиксирани в
погасителния план. Тези вноски, макар и със закъснение са плащани до
15.06.2015 г. Относно въпроса за предпоставките за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, следва да се вземат предвид
постигнатите между страните уговорки в сключения договор. В чл. 10, ал. 2 от
договора страните са договорили настъпване на предсрочна изискуемост при
просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни, като
страните изрично са предвидили, че в този случай (на забава над 90 дни)
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните. В случая страните са уговорили предсрочната изискуемост на
вземането по кредита да настъпи автоматично при осъществяване на
обективния елемент - забава на задължението за плащане на вноските на
кредитополучателя над 90 дни, а не се касае за право на банката да направи
кредитът предсрочно изискуемост, т.е. за да настъпи предсрочната
изискуемост да е необходимо да е налице и субективният елемент -
волеизявление на банката. В този смисъл е последователната практика на
ВКС - Определение № 109 от 26.02.2014 г. на ВКС по т.д. № 2448/2013 г., II
т.о., ТК; Определение № 77 от 20.01.2010 г. на ВКС; по ч. т. д. № 714/2009 г. на
I т. о.; Определение № 59 от 18.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 737/2012 г. и др.
Право на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита е предвидено в
чл. 11 от договора, но текстът визира хипотези, при които става въпрос за
неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя,
предвидени в чл. 9, ал. 1 от договора или при наличие на други обстоятелства,
изчерпателно посочени в чл. 11 от б. "б" до б. "з". След като в договора се
съдържа изрична разпоредба - чл. 10, ал. 2, която предвижда настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост при неизпълнение на задължението за
плащане на отпуснатия кредит при забава над 90 дни, следва да се направи
извод, че чл. 10, ал. 2 се явява специална норма по отношение на чл. 11 от
договора и в настоящия случай намира приложение. В подкрепа на тези
изводи е текстовото съдържание на чл. 12 от договора, в който са предвидени
последиците от настъпване или обявяване на предсрочната изискуемост от
банката, т.е. отразени са двете възможности - да настъпи автоматично
3
предсрочната изискуемост при условията на чл. 10, ал. 2 или да бъде обявена
от банката съгласно чл. 11 от договора.
Съгласно разпоредбата на чл.20 от Закона за задълженията и договорите при
тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и вяска една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор.
Видно от гореизложеното разпоредбата на чл. 10, ал.2 от договора тълкувана с
оглед на нейното съдържание, както и с оглед на разпоредбата на чл. 11 от
договора, съдържа изрична уговорка за автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост на предоставения кредит при сбъдване на
условието, а именно: при възникване на просрочено плащане на задължение
по договора със забава над 90 дни.
Съдът счита, че извода в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, за това, че „Предпоставките по чл.418
от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи
употребата на минало страдателно причастие "обявен" в разпоредбата на
чл.60,ал.2 от ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на
изискуемостта по чл.418, ал.3 от ГПК “, мотивирани с разпоредбата на чл.60,
ал.2 от Закона за кредитните институции, регламентираща възможността
банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.418 от ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" само
след връчване на изрично волеизявление на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост е неотносим към въпроса за началото на
погасителната давност по случаи като настоящия, в който бездействието на
кредитора е продължило повече от осем години /т.к. кредитът е станал
предсрочно изискуем на 15.09.2015 г., а заявлението е депозирано на
15.12.2023 г./ след получаване на последното плащане по договора.
С оглед гореизложеното, Съдът счита направеното от особения представител
на ответниците възражение за изтекла погасителна давност за основателно.
Изтичането на срок, много по-голям от регламентирания в чл.110 от ЗЗД от
датата на настъпването на предсрочната изискуемост е довело до погасяване
на правото на ищеца да търси изпълнение по съдебен ред на задължението,
поради което това право не е съществувало към 15.12.2023 г.- датата на
депозиране на заявлението.
Ето защо така предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и предвид разпоредбата на чл.78 от ГПК на ищеца не се
следват разноските, направени в настоящото производство, както и по ч.гр.д.
№2255/2023 г. по описа на РС – Разград.
Предявените искове за установяване на разноските по ч.гр.д.№2255/2023 г. по
описа на РС – Разград са недопустими предвид постановеното в т.10В от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от “БАНКА ДСК” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ’’Московска” № 19,
4
представлявана от С. П. П., упълномощена от Юрий Благоев Генов -
изпълнителен директор и Арно Рене Жюлиен Льоклер изпълнителен директор
срещу Ц. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: ********** и Т. В. Й. с ЕГН:
********** и адрес: **********, за установяване на задължението им
солидарно да заплатят на кредитора Банка ДСК АД с ЕИК: ********* сумата
10 944,27 лв. /десет хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и двадесет
и седем стотинки/ главница по Договор за кредит "ЕКСПРЕСО" №346067 от
12.07.2013г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ведно със
законната лихва, считано от 15.12.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата 6 367,40 лв. /шест хиляди триста шестдесет и седем лева и
четиридесет стотинки / договорна лихва за периода 15.02.2015г. – 15.07.2023г.,
сумата 3 230,49 лв. /три хиляди двеста и тридесет лева и четиридесет и девет
стотинки/ обезщетение за забава /лихвена надбавка/ в периода 15.02.2015г. –
15.07.2023г. и сумата 610,26 лв. /шестстотин и десет лева и двадесет и шест
стотинки/ законна лихва за забава в периода 16.07.2023г. – 14.12.2023г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№2255/2023 г. по описа на РС – Разград, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по исковете, предявени от “БАНКА
ДСК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. ’’Московска” № 19, представлявана от С. П. П., упълномощена от Юрий
Благоев Генов - изпълнителен директор и Арно Рене Жюлиен Льоклер
изпълнителен директор срещу Ц. С. П. с ЕГН: ********** и адрес:
********** и Т. В. Й. с ЕГН: ********** и адрес: ********** за установяване
на задължение за заплащане на сумата 423,05 лв. /четиристотин двадесет и
три лева и пет стотинки/ разноски по делото и 100 лв. / сто лева/
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ по ч.гр.д.
№2255/2023 г. по описа на РС – Разград поради НЕДОПУСТИМОСТ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№ 2255/2023 г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5