Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Б.С., 12.09.2022год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белослатинският
районен съд, втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на
седемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Ивайло Йорданов
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното
от съдията Йорданов гр.д № 1294 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Б.Д.Н. с
ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Ц.Й. ***
с адрес за призоваване и съобщения гр.Б.С.ул.Димитър Благоев №83, против Ц.А.С.,
с ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и
чл.108 от ЗС.
Поддържа се, че
с нотариален акт № 15, том 3, дело № 389/29.06.2017г. на нотариус, рег. № 010 –
А.К., с район на действие Районен съд – Б.С., ищецът е признат за собственик на
недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение, както следва: масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м,
масивна стопанска сграда, със застроена площ от 21 кв.м и паянтова стопанска
сграда, със застоена площ от 45 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху
поземлен имот – общинска собственост, с площ от 606 кв.м, представляващ ПИ №
2812 по кадастралния план на гр.Б.С.,обл.В., одобрен
със Заповед № 44/03.02.1995г. на кмета на Община – Б.С., за който имот по
регулация, неприложена на място, е отреден УПИ ХVII-2656, отреден за УПИ
ХVII-2656, с площ от 630 кв.м., в квартал 171 по регулационния план на гр.Б.С.,
обл.В., одобрен със Заповед № 4321/10.05.1971г. на
кмета на Община –Б.С., при граници на имота, както се владее: ул.Росица, ПИ
2813, отреден за УПИ ХVIII-2656 и ПИ 2811, отреден за УПИ VI-2656 и ул.А.К..
Поддържа се, че ищецът владее този имот повече от 12 години, като е полагал
необходимите грижи за същия. Твърди се, че от началото на 2019г. ответникът се
е настанил в имота и въпреки поканите да го напусне отказва да го стори. Иска
се от съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот. Иска се също на основание чл.108 от ЗС
ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението на имота. Претендират
се направените разноски по делото.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който
заявява, че оспорва иска, като недопустим и неоснователен. Поддържа, че процесния имот, предмет на Нотариален акт № 15, том 3, Дело
№ 489/29.06.2017г., с който ищецът е признат за собственик на имот не отговаря
на действителните факти по следните причини: Поддържа се, че признатия за
собственик ищец по делото не е в кръга на наследниците на собственика на имота.
Имотът е собственост на бащата на
съпруга на И.Т.Л.– Н.Н., б.ж. на гр.Б.С., починал
през 1996г. или 1997г. Ищецът по делото няма никаква роднинска връзка със
собственика на имота Н.Н.. Синът на ищеца е бил в
съвместно съжителство с дъщерята на Н.Н. през което
време им се ражда дъщеря Н.. С И.Т.Л.ответникът е бил в съвместно съжителство и
от 1998г. ответника живее в процесния имот. В този
дом са отгледали внучката на ищеца Н.. И.Т.Л.е починала на 05.10.2015г. След
смъртта й ответникът е останал да живее в имота, в който живее и до настоящия
момент. През всичките тези години ответникът е гледал на този имот, като на
негова и на И. съсобственост. Данъкът на имота не е бил плащан 7-8 години,
поради обстоятелството, че всичките парични средства отивали за лечението на И.,
която била много тежко болна. Данъкът за тези години е бил заплатен от ищеца.
През всичките тези години – вече повече от 20 години, ответникът полагал грижи
за поддръжката на имота. Сам със собствени средства и труд направил гараж,
голяма метална врата, вътрешна баня и тоалетна, асмалъци,
санирал къщата от едната страна. Претендира
направените разноски по делото.
С отговора на
исковата молба от ответника е депозиран насрещни искове срещу ищеца, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.79, чл.72 и
чл.74 от ЗС. Поддържа се, Имотът е
собственост на бащата на съпруга на И.Т.Л.– Н.Н.,
б.ж. на гр.Б.С., починал през 1996г. или 1997г. Ищецът по делото няма никаква
роднинска връзка със собственика на имота Н.Н.. Синът
на ищеца е бил в съвместно съжителство с дъщерята на Н.Н.,
през което време им се ражда дъщеря Н.. С И.Т.Л.ответникът е бил в съвместно
съжителство и от 1998г. ответника живее в процесния
имот. В този дом са отгледали внучката на ищеца Н.. И.Т.Л.е починала на
05.10.2015г. След смъртта й ответникът е останал да живее в имота, в който
живее и до настоящия момент. През всичките тези години ответникът е гледал на
този имот, като на негова и на И. съсобственост. Данъкът на имота не е бил
плащан 7-8 години, поради обстоятелството, че всичките парични средства отивали
за лечението на И., която била много тежко болна. Данъкът за тези години е бил
заплатен от ищеца. През всичките тези години – вече повече от 20 години,
ответникът полагал грижи за поддръжката на имота. Сам със собствени средства и
труд направил гараж, голяма метална врата, вътрешна баня и тоалетна, асмалъци, санирал къщата от
едната страна. Претендира направените разноски по делото.
Иска се от съда
да обяви Нотариален акт № 15, том 3, Дело № 489/29.06.2017г. на Нотариус, рег.
№ 010, с район на действие Районен съд – Б.С.за нищожен.
Иска се на
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.79 от ЗС да
бъде признато по отношение на ищеца, че ответникът е собственик на процесния имот.
Иска се в
условията на евентуалност, ако иска по чл.124 ал.1 от ГПК вр.
чл.79 от ЗС бъде отхвърлен, на основание чл.72 от ЗС ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника извършените от него подобрения в имота в размер на 10
000.00 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на така предявения насрещен иск, с който се поддържа, че така
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Поддържа се, че процесният имот се владее от ищеца
повече от 12 години, като за същия е полагал необходимите грижи, внасял е дължимите данъци и такси за
имота, което ответникът не е правил. Възразява се и срещу вписването да бъде
обявен за нищожен Нотариален акт № 15, том 3, Дело № 489/29.06.2017г. на
Нотариус, рег. № 010, с район на действие Районен съд – Б.С., с който ищецът
е признат за собственик на имота, като
се поддържа, че искането е процесуално недопустимо, неоснователно и недоказано.
Поддържа се също, че е недопустимо, неоснователно и недоказано искането съдът
да признае ответникът за собственик на процесния
имот. Поддържа се също, че иска за
заплащането на извършени подобрения в имота в размер на 10 000.00 лева не
следва да бъде уважавано, тъй като е неоснователно и недоказано.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните, във връзка с доказателствата по
делото, приема за установено следното:
По
делото са приложени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по наследство и давностно владение № 15, том 3,
рег.3504, Дело 389/29.06.2017г. на Нотариус А.К., с район на действие –
съдебния район на Районен съд – Б.С.; удостоверение за данъчна оценка, изх. №
**********/04.07.2019г., издадено от Община –Б.С.; скица на сграда №
15-392692-03.05.2019г. с идентификатор 07702.5012812.2, издаден от Служба по
Геодезия, Картография и Кадастър –В.; скица на сграда № 15-392706 –
03.05.2019г., издадено от Служба по
Геодезия, Картография и Кадастър –В.; скица на сграда № 15-392700 от
03.05.2019г., издадено от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър –В.; скица
на сграда № 15-392684 - 03.05.2019г., издадено от Служба по Геодезия,
Картография и Кадастър –В.; скица на поземлен имот № 15-392674 03.05.2019г., издадено от Служба по Геодезия,
Картография и Кадастър –В., Приходна квитанция № ********** от 27.06.2017г.;
Приходна квитанция № ********** от 27.06.2017г.; Приходна квитанция, серия
ББ19 № ********** от 14.05.2019г.;
Приходна квитанция, серия ББ19 № ********** от 14.05.2019г.; Приходна
квитанция, серия ББ 17 №********** от 27.06.2017г.; Приходна квитанция, серия
ББ17 №********** от 27.06.2017г.; Приходна квитанция, серия ББ19 № **********
от 13.03.2019г.; Приходна квитанция, серия ББ16 № ********** от 07.09.2016г.;
Приходна квитанция, серия ББ16 № ********** от 07.09.2016г. и Приходна
квитанция, серия ББ16 №********** от 07.09.2016г. Разпитани са свидетелите А.А.Р., А.М.К., О.Л.С., П.И.Д. и П.Н.Р..
С нотариален акт № 15, том 3, дело № 389/29.06.2017г.
на нотариус, рег. № 010 – А.К., с район на действие Районен съд – Б.С., ищецът
е признат за собственик на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, както следва: масивна жилищна сграда
със застроена площ от 66 кв.м, масивна стопанска сграда, със застроена площ от
21 кв.м и паянтова стопанска сграда, със застоена площ от 45 кв.м, ведно с
отстъпено право на строеж върху поземлен имот – общинска собственост, с площ от
606 кв.м, представляващ ПИ № 2812 по кадастралния план на гр.Б.С.,обл.В., одобрен със Заповед № 44/03.02.1995г. на кмета на
Община – Б.С., за който имот по регулация, неприложена на място, е отреден УПИ
ХVII-2656, отреден за УПИ ХVII-2656, с площ от 630 кв.м., в квартал 171 по
регулационния план на гр.Б.С., обл.В., одобрен със
Заповед № 4321/10.05.1971г. на кмета на Община –Б.С., при граници на имота,
както се владее: ул.Росица, ПИ 2813, отреден за УПИ ХVIII-2656 и ПИ 2811,
отреден за УПИ VI-2656 и ул.А.К..
Свидетелката
Анета Радославова в показанията си пред съда твърди следното: „Аз съм снаха на Б..
Знам за какво е делото. Знам имота, за който се съдят. Познавам Б. от 26г., от
тогава съм омъжена за сина му. Единствен наследник на имота е П.Н.Р., която
извади документ от общината, че единствен наследник. Свекърът ми и аз сме
свидетели при покупката на имота. Първо дадохме 6 000.00 лева и след това
дадохме още 6 000.00 лева. Сделката мина при нотариуса. Имаме
предварителен договор, че сме дали първо 6 000.00 лева. Лично аз съм й
броила пари. Не мога да кажа през коя година стана прехвърлянето. Сделката мина
пред нотариус. Ние сме си взели къщата
без никакви подобрения. Свекърът ми извика един майстор, който лепи капаци и
сменя циглите на покрива на къщата. Други подобрения в имота не знам да са
правени след като сме го купили. На нас ни се пречи. Ответникът не желае да
допусне свекъра ми в имота, никой не допуска да влезе в имота. Според мен
ответника няма нищо в този имот и никакви права, но въпреки това не дава на
свекъра ми да влезе в имота. От както имота е купен, от тогава ответникът не
пуска свекъра ми да влезе в имота. Ответникът е живял без брак с една жена - И.,
която е починала, в този имот. И от тогава – след смъртта и, не иска да излезе
от имота. Жената почина, но той не иска да излезе от имота. Имотът е купен от
моя свекър.”
Свидетелят
Ангел Караджов в показанията си пред съда твърди следното: „Познавам страните
по делото. Знам за какво се съдят. Знам имота, за който се съдят. Знам, че този
имот го е закупил Б.Н.. В този имот живее ответникът Ц.С.. Б. извика мен и
момчето ми, защото аз съм майстор по покриви. Извика ме да сменя капаците и
циглите на къщата. Когато работих на поскрива на къщата, Ц.С. не съм го виждал,
но иначе знам, че той си седи в имота и сега включително си живее там, в този
имот.”
Свидетелката
Олга Спасова в показанията си пред съда твърди следното: „Познавам страните по
делото. Знам за какво се съдят. Знам имота, за който се съдят. Аз живея в
съседна къща, на межда сме с този имот. Знам този имот на кого е. Къщата в момента се води на Б.Н. от
3-4години, след като почина съжителката на Ц.. До тогава Ц. и тази жена – И.,
живееха в имота, т.е. преди да почине И. и тя живееше задно с Цвета С. в този
имот, както и нейното внуче. След като тя почина, Ц. остана да живее в имота.
Мисля, че синът на Б.Н. е баща на внучето на И.. Б.Н. е купил имота от майката
на внучето на И., за да му подсигури дом един ден. Така съм чула, че това са им
били мотивите. В момента Ц.С. обитава
имота и към настоящия момент. Аз през деня съм на работа и няма как да видя
дали Б. е допускан в имота. Чула съм, че Б.Н. иска да си влезе в имота, но Ц.С.
не го допуска. Не знам какви са причините Ц. да не допуска Б. в имота. Ц. живее
до нас от около 20 години. Аз живея в съседен имот, дели ни межда. Ц., някъде
от около 15г. направи външна изолация на кухнята, банята, иззида стени, той си
е майстор. Боядиса, гараж си направи. Тези неща той ги е правил в годините,
преди да почине И.. Правил ги е с нейно съгласие. До колкото знам И.,
съжителката на Ц. е била собственик на имота преди да почине, както й дъщеря й.
Дъщеря и - майката на нейното внуче, до колкото знам е имала 1/6 от имота. След
смъртта на И., дъщеря й има цялата собственост на имота, така съм чула. След
като почина И., Ц. остана в този дом да живее с внучето на И. и се грижеше за
него. Той гледа това дете от както е бебе. Дъщерята на И. още от малко го
остави на нейните грижи /на И./ и на грижите на Ц.. Не си спомням коя година
почина леля И., може би преди 7-8 години, и това дете след нейната смърт на И.
5-6 години Ц. го гледаше сам. Майката не се интересуваше от детето, а бащата от
време на време идваше. Когато си идваше в България, отсядаше при Ц. и при
детето в имота. От миналата година аз не съм влизала в имота, за който става на
въпрос. През м.февруари или м.март 2020г. внучката на И. напусна имота. Заедно
с Ц. дойдоха в отдела „Закрила на детето“ в Дирекция “Социално подпомагане“ - Б.С.,
където работя, и детето заяви, че не желае да живее повече при дядо си Б..
Същото сподели при разговора, че скарване между нейния баща и Ц. довежда до
отсядане на детето от Б.. Детето е било за няколко месеца при Б.. Същото
сподели още, че не желае повече да живее при Б., че е в обтегнати отношения с Б.,
за това желае да бъде при Ц.. След около три седмици детето дойде отново при
нас в Дирекция “Социално подпомагане“ - Б.С.и сподели, че има обтегнати
отношения с дядо си Ц., сподели и други доводи, за което детето беше изведено
от дома на Ц..”
Свидетелят
П.Д. в показанията си пред съда твърди следното: „Познавам страните по делото. Знам,
че е дело за къща, за която се съдят. Аз живея през една къща от този имот, за
който те спорят. Знам, че имотът се водеше на леля И., с която Ц. живееше на
съпружески начала. От някъде дочух, вече не помня от къде, че чичо Б. е купил
имота. Не знам по какъв начин го е купил не съм присъствал на сделката, нито
пък някой ми е казвал подробности. Това го знам от коментари в махалата. Не съм чувал и незнам дали Б. Н. е искал да
си влезе в имота и да започне да живее в него. Ц.С. в момента обитава имота. Аз
от 18 години живея в нашия имот и от
тогава знам, че Ц. си е в имота, за който спорят. Още докато И. беше жива, те
двамата живееха в този имот. След като тя почина, той продължи да си живее в
имота. Знам, че докато Ц. живееше в този имот, той иззида една пристройка за
кухня и един гараж. Кухнята я санира. Знам, че е
правил и вътре някакви козметични ремонти. Той си е майстор и той си поддържа.
Знам, че гаражът го направи преди около 5-6 години, а кухнята може би преди 10
години. Леля И. беше жива още, когато той направи гаража и кухнята.”
Свидетелката П.Р.Д.
в показанията си пред съда твърди следното: „Познавам страните по делото.
Имотът го знам. Той ми е наследствен от баща ми и майка ми. Баща ми почина
1998г. и майка ми след това заживя с ответника Ц. на семейни начала. Тя като
почина, Ц. остана да живее в имота, въпреки че аз исках той да напусне имота.
Аз 1 година исках Ц. да напусне имота, защото той не е имал брак с нея. Исках Ц.
да напусне имота, защото той е мой наследствен, но той не пожела и каза, че е
живял там. След като те - майка ми и Ц., нямаха брак, аз защо да го държа там.
От първия си брак имам дете и реших да продам къщата. След като Ц. не искаше да
излезе от имота, аз реших, че след като продам къщата, той ще излезе от там.
Дядото на детето ми – ищеца Б. ми каза, че той ще я купи единствено с цел един
ден детето ми да има къде да седи – да е подсигурено с дом. Аз се съгласих да я
продам на него. Платиха ми къщата, за което имам и документи. Господина Ц. не
желае да напусне имота и до днес, въпреки че е продаден на Б.. Той не го
допуска в имота. Той и мен не ме допускаше в имота след смъртта на майка ми. Аз
напуснах този имот преди 13г., но това няма никакви значение. Този дом ми е
наследствен и аз му бях собственик след смъртта на родителите ми.Единственото
подобрение, което аз знам, че Ц. е направил в имота, беше, когато майка ми още
беше жива. Докато беше жива и живееше с Ц., той е сложил едно гърне в банята,
преградил е кухнята, която беше много голяма, на две, за да не е толкова
голяма. Ц. твърди, че е направил гараж, но няма документи за него и не е в
самата квадратура на къщата. Този гараж е правен незаконно и без разрешение.
Той няма строителни документи за този гараж, няма разрешително за строежа на
гаража. Сега да решат от общината, сега ще го съборят и никой нищо не може да
им каже. За други подобрения не знам в имота да е правил, тъй като той не ме е
допускал да влизам в имота. В момента знам, че къщата е без ток, защото той е
правил някакви подобрения там, така твърди.”
Настоящият съдебен състав намира, че от показанията на
разпитаните по делото свидетели, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност,
както и в съвкупност с писмените доказателства по делото по безсъмнен и
категоричен начин се доказва по делото, че собствеността на имота е на ищеца. Ответникът
се е настанил в имота без правно основание, оспорва собствеността и пречи на
ищеца да упражнява владение върху имота, като въпреки поканите да освободи
собствеността и предаде владението на имота отказва да го стори.
Предвид това ще следва да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищеца е собственик на имота, като ответника ще
следва да бъде осъден да освободи собствеността и предаде на ищеца владението
на имота. Ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
по делото в размер на 608,70 лв., от които 158,70 лв. заплатена д.т. и 450,00
лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Насрещния иск,
предявен от ответника да се обяви Нотариален акт № 15, том 3, Дело №
489/29.06.2017г. на Нотариус, рег. № 010, с район на действие Районен съд – Б.С.за
нищожен следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Насрещния иск,
предявен от ответника на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.79
от ЗС да бъде признато по отношение на ищеца, че ответникът е собственик на процесния имот следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Насрещния иск, предявен от ответника на основание
чл.72 от ЗС ищецът да бъде осъден да заплати на ответника извършените от него
подобрения в имота в размер на 10 000.00 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан
по основание и размер, тъй като ответника не представи пред съда доказателства,
с които да установи размера на извършените от него подобрения в имота.
С
оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.А.С., с
ЕГН **********,***, че Б.Д.Н. с ЕГН **********,*** е собственик на: масивна
жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м, масивна стопанска сграда, със
застроена площ от 21 кв.м и паянтова стопанска сграда, със застоена площ от 45
кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот – общинска
собственост, с площ от 606 кв.м, представляващ ПИ № 2812 по кадастралния план
на гр.Б.С.,обл.В., одобрен със Заповед №
44/03.02.1995г. на кмета на Община – Б.С., за който имот по регулация,
неприложена на място, е отреден УПИ ХVII-2656, отреден за УПИ ХVII-2656, с площ
от 630 кв.м., в квартал 171 по регулационния план на гр.Б.С., обл.В., одобрен със Заповед № 4321/10.05.1971г. на кмета на
Община –Б.С., при граници на имота, както се владее: ул.Росица, ПИ 2813,
отреден за УПИ ХVIII-2656 и ПИ 2811, отреден за УПИ VI-2656 и ул.А.К..
ОСЪЖДА Ц.А.С., с ЕГН **********,*** ДА ВЪЗСТАНОВИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ на Б.Д.Н. с ЕГН **********,*** ВЛАДЕНИЕТО на: масивна жилищна сграда със застроена площ от 66
кв.м, масивна стопанска сграда, със застроена площ от 21 кв.м и паянтова
стопанска сграда, със застоена площ от 45 кв.м, ведно с отстъпено право на
строеж върху поземлен имот – общинска собственост, с площ от 606 кв.м,
представляващ ПИ № 2812 по кадастралния план на гр.Б.С.,обл.В.,
одобрен със Заповед № 44/03.02.1995г. на кмета на Община – Б.С., за който имот
по регулация, неприложена на място, е отреден УПИ ХVII-2656, отреден за УПИ
ХVII-2656, с площ от 630 кв.м., в квартал 171 по регулационния план на гр.Б.С.,
обл.В., одобрен със Заповед № 4321/10.05.1971г. на
кмета на Община –Б.С., при граници на имота, както се владее: ул.Росица, ПИ
2813, отреден за УПИ ХVIII-2656 и ПИ 2811, отреден за УПИ VI-2656 и ул.А.К..
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО така предявения от Ц.А.С., с
ЕГН **********,*** иск да бъде обявен за нищожен Нотариален акт № 15, том 3,
Дело № 489/29.06.2017г. на Нотариус, рег. № 010, с район на действие Районен
съд – Б.С., КАТО НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения иск да бъде
признато по отношение на Б.Д.Н. с ЕГН **********,***, че Ц.А.С., с ЕГН **********,***
е собственик на: масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м, масивна
стопанска сграда, със застроена площ от 21 кв.м и паянтова стопанска сграда,
със застоена площ от 45 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен
имот – общинска собственост, с площ от 606 кв.м, представляващ ПИ № 2812 по
кадастралния план на гр.Б.С.,обл.В., одобрен със
Заповед № 44/03.02.1995г. на кмета на Община – Б.С., за който имот по
регулация, неприложена на място, е отреден УПИ ХVII-2656, отреден за УПИ
ХVII-2656, с площ от 630 кв.м., в квартал 171 по регулационния план на гр.Б.С.,
обл.В., одобрен със Заповед № 4321/10.05.1971г. на
кмета на Община –Б.С., при граници на имота, както се владее: ул.Росица, ПИ
2813, отреден за УПИ ХVIII-2656 и ПИ 2811, отреден за УПИ VI-2656 и ул.А.К., КАТО НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО така предявения от Ц.А.С., с
ЕГН **********,*** иск Б.Д.Н. с ЕГН **********,*** да бъде осъден да му заплати
извършените от него подобрения в имота в размер на 10 000.00 лева КАТО НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ц.А.С., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Н.
с ЕГН **********,*** направените разноски по делото в размер на 608,70 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
(Ивайло
Йорданов)