№ 95
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ир. Д. Г. В.
Ст. Ст.
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 22.11.2021г. по НОХД №208/2021г., Окръжен съд -
Видин е признал подсъдимия П. Н. К. за виновен в това, че на 07.11.2018г. на
път 1-1 (Е-79), км. 57+470 в с.Медовница с посока на движение към гр.Видин
при управление на лек автомобил „Пежо 106“ с ДК №******** нарушил
правилата за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП и пътен знак В 26 и по
непредпазливост е причинил смъртта на Н. Г. С., поради което и на основание
чл.343, ал.1, б.“в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на две
години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението
на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, считано от
влизането на присъдата в сила.
На основание чл.343г НК подсъдимият П. Н. К. е лишен от право да
управлява моторни превозни средства за срок от две години.
На основание чл.189, ал.3 НПК върху подсъдимия П. Н. К. са
възложени направените по делото разноски в размер на 457 лв., като
1
подсъдимият е осъден да заплати направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 100 лв. на адвокат Й.Г. Д..
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
подсъдимия П. Н. К. чрез упълномощения защитник - а.Г.. С жалбата и
нейното допълнение се иска намаляване на наложените на подсъдимите
наказания, като се изтъкват редица смекчаващи обстоятелства, свързани с
личността на подсъдимия К.. В жалбата и нейното допълнение не се иска
събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 14.02.2022г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура иска присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена, като
сочи нейната обоснованост и мотивираност. Относно наказанието намира, че
то е съобразено с тежестта и характера на извършеното деяние.
Упълномощеният повереник на частния обвинител Л.Б. М. - адв.П.
П. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна
и законосъобразна и за оставяне без уважение на жалбата на подсъдимия.
Претендира присъждане на разноски за осъщественото процесуално
представителство.
Частният обвинител Л.Б. М. е редовно уведомена чрез своя баща и
законен представител, като същата е на 7 години и не се явява пред въззивния
съд.
Упълномощеният защитник на подсъдимия П. Н. К. - а.Г. иска
намаляване на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство, като набляга на личните
качества на подсъдимия и на здравословното състояние на неговите близки,
които се нуждаят от грижата му.
2
Подсъдимият П. Н. К. поддържа своя защитник и в последната си
дума моли за намаляване на наложеното наказание „лишаване от право да
управлява моторни превозни средства“.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата на
подсъдимия К. и в нейното допълнение‚ както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за отменяването или изменяването на първоинстанционния акт,
който следва да бъде изцяло потвърден.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, като фактите са приети от съда при условията на
чл.373, ал.2 НПК, доколкото пред първата инстанция е проведено съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК и подсъдимият П. Н. К. лично е
признал изцяло обстоятелствата, описани във фактическата част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
фактически обстоятелства, изложени от прокуратурата.
Преди да бъде направено признанието от подсъдимия на фактите,
описани в обвинителния акт, той е бил подробно уведомен за своите права от
съда, като са му разяснени всички последици от провеждането на съкратено
следствие по реда на чл.371, т.2 НПК и признаване на фактите, описани в
обвинителния акт (л.42 от делото на ОС-Видин), вкл. че направеното
самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата. След това
разясняване подсъдимият изрично е заявил, че признава фактите, изложени в
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези
факти (л.43 от делото на ОС-Видин). Подсъдимият П. Н. К. е бил подпомаган
и съветван в осъществяване на своята защита от упълномощен защитник.
Самото самопризнание на подсъдимия съответства на всички
доказателства, събрани на досъдебното производство, които по категоричен
начин установяват авторството и механизма на деянието, причините за
настъпване на произшествието и последиците от него.
Всичко посочено води до несъмнен извод, че са налице
3
предпоставките, за да бъде прието, че съгласието на подсъдимия да признае
фактите, описани в обвинителния акт е доброволно, осъзнато и информирано.
Фактите са следните:
Подсъдимият П. Н. К. е роден на ********г. в гр.София, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи,
живее в гр.***, ул.„***“ №**, ЕГН **********. Подсъдимият е
правоспособен водач на моторно превозно средство, като притежава
свидетелство за управление на моторни превозни средства №********* от
16.07.2012г., издадено от ОД на МВР-София, където се води на отчет с
категория „С”.
На 07.11.2018г. около 06.00 часа св.Ц. К. св.А. Т., починалата Н. Г.
С. и подсъдимият П. Н. К. потеглили от гр.Елин Пелин за гр.Видин с
автомобил „Пежо“, модел 106, с ДК №********, управляван от подсъдимия
К.. Пострадалата С.а следвало да се яви в гр.Видин пред Районен съд-Видин
по повод на спор за родителски права с Б. М. Д. относно малолетната Л.Б. М..
В автомобила на предната дясна седалка (до шофьора) седял св.К.,
зад шофьора отляво на задната седалка седяла пострадалата С.а, а вдясно -
св.Т..
Автомобилът навлязъл в с.Медовница, общ.Димово, обл.Видин.
Подсъдимият К. управлявал автомобила със скорост над 79 км/ч, като св.Ц. К.
му направил забележка да намали скоростта, тъй като пътят бил мокър и със
завои. Подсъдимият не намалил скоростта.
При навлизането в с.Медовница пътният участък бил сигнализиран с
пътен знак Д11 - „Начало на населено място“ и ограничението на скоростта
било 50 км/ч. На 356 м след навлизането на автомобила в селото бил поставен
пътен знак А40 - „Внимание! Участък с повишена концентрация на
пътнотранспортни произшествия“, като под него бил поставен знак В26,
ограничаващ скоростта на движение на 30 км/ч. Била поставена напречна
шумяща маркировка М20, а на 403 м след табелата за навлизане в населеното
място бил поставен пътен знак А1 „Опасен завой надясно“, а под него - пътен
4
знак В26 с посочено ограничение на скоростта на движение на 30 км/ч. Малко
след това била поставена втора шумяща пътна маркировка М20, напречно на
пътя.
Подсъдимият П. Н. К. продължил да управлява автомобила с висока
скорост и навлязъл в десния завой с радиус 65 м и наклон на пътя 6,5% със
скорост от 79 км/ч - по-висока близо 3 пъти над критичната скорост за този
завой от 30 км/ч. При навлизането в завоя автомобилът загубил напречната си
устойчивост поради високата скорост на движение и се преобърнал през
таван, излязъл от пътя и спрял в дерето вляво по посока на движението. При
преобръщането на автомобила пътуващата в него Н. Г. С. получила
наранявания, несъвместими с живота и починала.
На място пристигнал екип на ЦСМП, който констатирал
настъпилата смърт на пострадалата С.а.
При извършената аутопсия на пострадалата били установени
следните наранявания, получени приживе:
- травма в областта на шията и на гръдния кош, охлузвания в
областта на шията и на гръдния кош по кожата в долната лява и в долната
дясна части, значително кръвопопиване на меките тъкани по шийно-гръдния
комплекс в дълбочина над шийния отдел на гръбначния стълб от нивото на
гръкляна надолу към хилусите на белите дробове;
- травма в областта на гръдния кош, охлузвания по гърба в областта
на лявата лопатка, счупване на ребра двустранно - на 1-во и 2-ро ребра в
дясната гръдна половина с разместване на костните фрагменти и с разкъсване
на околните меки тъкани и кръвоносни съдове, на от 3-то до 5-то ребра в
лявата гръдна половина с кръвонасядане на околните меки тъкани,
двустранен хемоторакс - излив на около 500 мл кръв в дясна гръдна кухина и
на около 400 мл кръв в лява гръдна кухина, кръвоизливи в белите дробове;
- остро обезкървяване на вътрешните органи.
Според заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза смъртта на пострадалата е настъпила вследствие на остра
вътрешна кръвозагуба, развила се на база на гръдната травма със счупване на
ребра двустранно и излив на кръв в двете гръдни половини (двустранен
5
хемоторакс), които са резултат от настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
Подсъдимият не е бил употребил алкохол към момента на
инцидента.
Фактите по делото са установени по реда на чл.373, ал.2 НПК вр.
чл.372, ал.4 НПК вр. чл.371, т.2 НПК, като направените от подсъдимия
самопризнания са подкрепени от всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, събрани по делото.
Въззивният съд е съгласен с изводите на първата инстанция по
отношение на доказаността на фактическите положения, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Наред с направеното от подсъдимия П. Н. К. самопризнание на
описаните в обвинителния акт подробни факти (в резултат на определението
на САС по ВНЧД №817/2021г.), които сочат на осъществен състав на
престъпление по транспорта с причинена по непредпазливост смърт на
пострадалата Н. Г. С., на досъдебното производство са събрани еднопосочни
и безпротиворечиви доказателства за извършеното престъпление -
свидетелските показания на свидетелите Ц. Л. К. (пътник в автомобила и
очевидец на станалото), А. А. Т. (пътник в автомобила и очевидец на
станалото), Г. Г. С., В. Т. В. и Б. М. Д., заключенията на изготвените
автотехническа експертиза (л.47-л.54 от досъдебното производство) и
съдебномедицинска експертиза на труп (л.112-л.114 от досъдебното
производство), както и писмените доказателства и доказателствени средства -
протокол за оглед (л.4-л.8 от досъдебното производство), фотоалбум (л.9-л.15
от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване (л.19 от
досъдебното производство), разписка за връщане на вещи (л.32 от
досъдебното производство), протокол за химическа експертиза (л.43 от
досъдебното производство), удостоверение за раждане (л.125 от досъдебното
производство), справка за съдимост (л.144-л.145 от досъдебното
производство), справка за починалата и нейните родственици (л.9-л.12 от
съдебното производство по НОХД №54/2021г.), справка за съдимост (л.27 от
съдебното производство по НОХД №54/2021г.), медицински документи за
подсъдимия и негови близки (л.28-л.30 от съдебното производство по НОХД
6
№54/2021г.), документи за техническо средство „Дрегер“ (л.39-л.40 от
съдебното производство по НОХД №54/2021г.), фиш за медицинска помощ
(л.41 от съдебното производство по НОХД №54/2021г.), писмо
№32423/22.11.2018г. на Община Елин Пелин (л.57 от съдебното производство
по НОХД №54/2021г.) с удостоверение за наследници (л.58 от съдебното
производство по НОХД №54/2021г.), справка за починалата и нейните
родственици (л.16-л.17 от съдебното производство) и справка за съдимост
(л.37 от съдебното производство).
Посочената доказателствена съвкупност е еднопосочна,
безпротиворечива и напълно достатъчна, за да подкрепи направеното от
подсъдимия К. признание на фактите, описани в обвинителния акт.
Особено трябва да се акцентира на заключението на изготвената на
досъдебното производство автотехническа експертиза (л.47-л.54 от
досъдебното производство), в която вещото лице инж.О. С. В. подробно и
компетентно е описал механизма и причините за настъпилото произшествие и
е дал изключително адекватни и разумни предложение за обезопасяване на
пътния участък, за да не се повтарят подобни фатални инциденти.
При така установената фактическа обстановка и направен
доказателствен анализ, въззивният съд също като първата инстанция намира,
че подсъдимият П. Н. К. е осъществил състава на престъплението по чл.343,
ал.1, б.“в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК.
От обективна страна - на 07.11.2018г. на път 1-1 (Е-79), км 57+470 в
с.Медовница с посока на движение към гр.Видин при управление на лек
автомобил „Пежо 106“ с ДК №******** подсъдимият К. е нарушил правилата
за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП и пътен знак В 26 и по непредпазливост е
причинил смъртта на Н. Г. С..
Съгласно изискванията на чл.21, ал.2 ЗДвП - „Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак“, а с пътен знак В26 в района на
местопроизшествието е било забранено движението със скорост, по-висока от
30 км/ч. Според заключението на автотехническата експертиза именно
скорост от 30 км/ч при конкретните условия на пътя - мокро пътно платно,
7
остър завой и наклон на пътя при спускане, е била критическата за
преодоляване на завоя. При движение с тази скорост не би настъпило
пътнотранспортното произшествие.
Движението на подсъдимия със скорост, надвишаваща близо три
пъти ограничението, установено със знак В26 е довело до преобръщането на
автомобила и настъпилата смърт на пътничката в колата Н. Г. С.. Тази смърт е
в пряка и непосредствена причинна връзка с допуснатите от подсъдимия
нарушения на правилата за движение по пътищата и причинената катастрофа.
От субективна страна подсъдимият К. е извършил деянието
непредпазливо - той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е
допуснал нарушения на правилата за движение, които са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, като подсъдимият не е
желаел настъпването на този резултат, но е бил достигнал необходимата
степен на психофизическо развитие да може да предвиди възможните
последици от своето неправомерно поведение. Самият подсъдим е бил
предупреждаван нееднократно от св.К. да намали скоростта на движение и да
се съобрази с мократа настилка и пътните условия, но не го е сторил.
За извършеното от подсъдимия П. Н. К. престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в” НК вр. чл.342, ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от две до шест години, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7
НК и може да се постанови по преценка на съда наказание лишаване от права
по чл.37, ал.1, т.6 НК.
Въззивният съд намира, че определеното от първата инстанция
наказание в размер на три години лишаване от свобода - малко над
минималния размер, предвиден в закона, отговаря на доказателствата по
делото, на целите на генералната и на специалната превенция и на
изискванията по чл.54 НК относно индивидуализирането на наказанието, като
не се налага нито неговото намаляване, нито неговото увеличаване.
Не са налице основания за прилагане на чл.55 НК, доколкото
липсват както многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия К.
обстоятелства, така и някое изключително такова, а наред със смекчаващите
8
обстоятелства, са налице и отегчаващи такива. Определянето на наказанието
в рамките, предвидени в закона, не се явява несъразмерно тежко нито за
стореното от подсъдимия К., нито за неговата личност.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
първата инстанция правилно е разгледала неговото чисто съдебно минало,
изразеното искрено и последователно съжаление и разкаяние за стореното.
Като отегчаващи обстоятелства трябва да се разгледа превишаването повече
от 2,5 пъти на разрешената скорост при навлизане в завоя.
Преценката на изтъкнатите обстоятелства според настоящия съдебен
състав води до извод, че е налице превес на смекчаващите в конкретния
случай обстоятелства и наложеното от първата инстанция наказание в размер
на три години лишаване от свобода е справедливо и съобразено с
изискванията на чл.36 НК и на чл.54 НК.
Неоснователни са исканията за налагане на минимално наказание от
две години лишаване от свобода, направени пред настоящия съд. Такова
минимално наказание няма да отчете завишената степен на обществена
опасност на стореното от подсъдимия К. и на извършеното от него нарушение
на правилата за движение - при ограничение от 30 км/ч и редица предходни
предупреждения за налична опасност и последователно намаляване на
скоростта, при конкретната пътна обстановка - мокър път с наклон и остри
завои, както и пренебрегването на предупрежденията за намаляване на
скоростта, отправени от св.Ц. К. - пътник в автомобила, той е управлявал
автомобила със скорост от 79 км/ч - близо три пъти над разрешената. Това
отегчаващо обстоятелство само по себе си би могло да обуслови налагането
на доста по-тежко наказание, но липсата на съответен протест по чл.337, ал.2
НПК е пречка за това.
Изтъкнатите в жалбата и нейното допълнение доводи, развити и
пред настоящия съдебен състав в съдебно заседание, свързани със семейното,
здравословното и материалното положение на подсъдимия и неговите близки,
не могат да доведат до промяна на тези изводи относно наказанието.
Целите на наказателната репресия по чл.1, ал.1 НК и чл.36 НК не
биха могли да бъдат изпълнени с определяне на наказание в минималния
размер, предвиден в чл.343, ал.1, б.„в“ НК.
9
При определеното наказание от три години „лишаване от свобода“ и
съгласно задължителната за съда разпоредба на чл.58а, ал.1 НК с оглед на
проведената процедура на чл.371, т.2 НПК вр. чл.373, ал.2 НПК, първата
инстанция законосъобразно е намалила с една трета определеното наказание
и е наложила окончателно наказание в размер на две години „лишаване от
свобода“.
Определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на две
години позволява прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, доколкото е
налице първата предпоставка за условно осъждане. Въззивният съд също
намира, че целите на наказателната репресия и най-вече поправянето на
подсъдимия К. не изискват ефективното изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Отлагането на изпълнението на
наказанието за определения в съответствие с чл.66, ал.1 НК срок от три
години ще въздейства предупредително и възпитателно върху подсъдимия К.,
като му посочи укоримостта и неправилността на неговото поведение, като в
същото време ще предпази обществото от рецидивни прояви на подсъдимия
К. за посочения период от време. В същото време чрез условното осъждане
ще се даде възможност на подсъдимия да продължи своя нормален живот и
ще му позволи да полага необходимите грижи за своите близки. Поради тези
причини съдът заключи, че присъдата на първата инстанция трябва да бъде
потвърдена и по отношение на прилагането на чл.66, ал.1 НК.
Правилно първата инстанция е наложила и кумулативното наказание
„лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, като е
лишила подсъдимия П. Н. К. за две години от такова право. При определянето
на това наказание съдът е съобразил разпоредбата на чл.49, ал.2 вр. ал.1 НК и
преобладаващата практика на върховната съдебна инстанция в Република
България - ВКС за това, че при отлагане на ефективното изпълнение на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, срокът на лишаването от права
не може да е по-малък от размера на определеното наказание „лишаване от
свобода“, отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, макар че разрешението, дадено
в т.6, б.„б“ от ППВС №1/1983г. е дадено за ефективното изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“.
Съдът напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на
10
НПК и на ЗА е възложил направените по делото разноски от досъдебното
производство върху подсъдимия П. Н. К., като го е осъдил да заплати и
адвокатско възнаграждение за повереника на частния обвинител Л.Б. М.. В
тази нейна част присъдата на първата инстанция също трябва да се потвърди.
Пред въззивния съд се претендира осъждане на подсъдимия К. да
заплати адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство от
повереника на частния обвинител Л.Б. М.. Въззивният съд намира искането за
съответстващо на закона.
Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата (ЗА)
процесуалното представителство от адвокат на частния обвинител М. е
осъществено безплатно, доколкото същата е лице, което има право на
издръжка по смисъла на СК - малолетно лице. В представеното пред САС
пълномощно е посочено, че процесуалното представителство е безплатно по
силата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, което също отговаря на доказателствата по
делото, доколкото частният обвинител и нейният законен представител са
материално затруднени лица.
Поради това и съгласно чл.38, ал.2 ЗА подсъдимият дължи
заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, определен
съгласно Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В чл.13, ал.1, т.3 от тази Наредба е предвидено,
че възнаграждението по дело, за което обвинението предвижда до десет
години лишаване от свобода (и над пет години лишаване от свобода) - както в
настоящия случай, е 1 000 лв., а в чл.14 от Наредбата се предвижда, че когато
наказателното производство продължи повече от един ден (както е също в
настоящия случай - в съдебното заседание на САС на 02.03.2022г. се яви
повереника на частния обвинител) възнаграждението за всеки следващ ден е
100 лв.
Поради това подсъдимия П.Н. Пенев трябва да бъде осъден да
заплати на адв.П. З. П. сумата от 1 000 лв., а на адв.Й.Г. Д. сумата от 100 лв.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
11
констатира наличието на каквито и да било основания, които да налагат
нейната отмяна или изменение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр.
чл.338 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,
6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 22.11.2021г.‚ постановена по
НОХД №208/2021г. по описа на Окръжен съд-Видин.
ОСЪЖДА подсъдимия П. Н. К. (с установена по делото
самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. З. П. сумата от 1 000 лв. (хиляда лв.),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА подсъдимия П. Н. К. (с установена по делото
самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на адв.Й.Г. Д. сумата от 100 лв. (сто лв.),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12