№ 5788
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110163482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен е иск по чл. 365 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата Р. Г. З. дължи на ищеца Ц. Н. П. сумата 750 лева –
дължимо възнаграждение по споразумение от 07.02.2023 г.; сумата 4250 лева –
разходи за ангажиране на правоспособни лица за изготвяне на тъжба срещу Б.А.
по споразумение от 07.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от
29.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16315/2023
г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 20.01.2023 г. между страните е сключен договор за
цесия, по силата на който ответницата прехвърля на ищеца свое вземане срещу
Б.А. в размер на 60 хил. лева. Претендираните в настоящото производство
парични вземания произтичат от споразумение от 07.02.2023 г., сключено между
страните, по силата на което ищецът се задължил след събиране от Б.А. на
сумата, предмет на договора за цесия, да възстанови на ответницата сумата от
30000 лева, а последната от своя страна се задължила да предостави всички
документи и информация относно предмета на договора за цесия (относно
предоставената от нея на Б.А. сума в размер на 60 хил. лева), като при разваляне
на договора от страна на ответницата същата дължала направените от ищеца
разходи по изпълнение на договора за цесия. Твърди се, че сумата от 750,00 лева
представлява дължимото на ищеца възнаграждение по силата на посоченото
споразумение, а сумата от 4250,00 лева – сторени от ищеца разходи за
ангажиране на правоспособни лица за изготвяне на тъжба срещу Б.А., дължими
му на осн. чл. 2, ал. 2 от същото споразумение
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва, че между страните е сключен договор за цесия,
както и че действието му е прекратено с едностранно изявление от неина страна.
В тази връзка излага обстоятелства, при които е сключен и прекратен договорът,
а именно през 2020 г. предоставила на сина си Б.З. сумата общо 50 хил. евро за
1
закупуване на автомобили от Австрия и да започне свой бизнес. Синът й имал
уговорка с негов познат – третото лице Б.А., да отидат заедно за закупуването
им. Същите заминали на 09.02.2020 г. и се върнали след около седмица без да
купят нищо. Месец-два след завръщането им от сина си узнала, че е дал
предоставените му пари на Б.А., за да отиде отново в Австрия за закупуване на
автомобили. Твърди, че синът й починал на 14.02.2021 г., след което
неколкократно се опитала да се свърже с А., който първоначално твърдял, че е
закупил автомобилите, но не са докарани от Австрия, но впоследствие спрял да
отговаря на обажданията й, а накрая отрекъл да й дължи каквито и да е суми.
Познат на ответницата я запознал с ищеца, който й заявил, че е компетентен и
може да й помогне да си върне парите. Посочил, че извършеното от А.
представлява измама, че има законен начин да се сдобият с личните данни на
същия и че ще напише жалба срещу него, която да подадат в Прокуратурата.
Твърди, че ищецът П. звучал убедително, използвал непозната за нея юридическа
терминология и тя останала с впечатлението, че той е адвокат. Ищецът уверил
ответницата, че има законен начин да й върнат цялата сума, а за свършената
работа ответницата ще му плати половината от нея. Твърди, че тъй като все още
била в стрес от загубата на сина си, се съгласила с предложението на ищеца.
След това между страните били проведени няколко срещи и ищецът винаги й
обяснявал, че може да отиде на удобно за нея място, като никога не е ставало
дума тя да отиде в офис на същия. На втората им среща, ищецът й показал
разпечатки на снимки на Б.А. и личните му данни. Твърди, че на 20.01.2023 г. се
състояла нова среща между страните, на която ищецът й заявил, че е подготвил
договор, който да подпишат. Твърди, че това е договор за цесия, с който
ответницата се задължава да прехвърли на ищеца сумата от 30 хил. лева до
30.03.2023 г., като последният я е уверил, че до посочената дата делото ще
приключи. Твърди, че ищецът не й предоставил екземпляр от договора за цесия,
като и обещал, че ще й даде такъв по-късно, но й предоставил изготвена тъжба
до Прокуратурата срещу Б.А.. Сочи, че в предадената й тъжба ищецът не
фигурирал като неин пълномощник, като страните не били подписали и договор
за правна защита и съдействие. Твърди, че след като се прибрала у дома,
обмислила случилото се и осъзнала, че няма как делото да приключи до
30.03.2023 г. Отделно от това била силно притеснена от една от клаузите в
договора, предвиждаща, че при неизпълнение от нейна страна същата отговаря с
цялото си имущество. На следващия ден се свързала с ищеца, като му споделила
за притесненията си, а същият заявил, че ще подготви анекс към договора и
сумата от 30 хил. лева ще му бъде изплатена в 14-дневен срок след като
ответницата получи сумата от А.. Твърди, че страните се срещнали и подписали
анекс. Твърди, че на 31.01.2024 г. заявила на ищеца, че иска да прекрати
договорните си отношения с него, който първоначално се съгласил и й заявил, че
му дължи сумата от 750,00 лева за труда му и сторените от него разходи, но
впоследствие казал, че всички разходи възлизат на сумата от 5000,00 лева.
Твърди, че въпреки многократните й настоявания ищецът не й предоставил
екземпляр от договора за цесия и анекса към него. Твърди, че е сключила
договора за цесия, тъй като била въведена в заблуждение от ищеца, че същият е
лице с юридическо образование и правоспособност, а през м.02.2023 г. е
поискала разваляне на договора, тъй като установила, че ищецът няма
юридическа правоспособност. Оспорва твърдението, че дължи сумата в общ
размер на 5000 лева, като твърди, че не знае как е формулирана същата и какви
разходи включва. Твърди, че е подала предоставената й от ищеца тъжба, по която
е била образувана пр.пр. № 6052/2023 г. по описа на СРП и бил постановен отказ
за образуване на досъдебно производство. Оспорва твърдението, че дължи
сумата от 750 лева, тъй като за изготвянето на тъжбата не била уговаряна
заплащането на такава сума.
2
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът с искова молба, ведно с молби-уточнения, заявява, че спорното
материално право е възникнало по сключено с ответницата споразумение от
07.02.2023 г. От неговото предметно съдържание се установява, че страните по
спора са постигнали съгласие договор за цесия с анекс, сключени между тях,
както и произтичащи от тях права и задължения, да се прекратят. Според чл. 2,
ал. 1 от споразумението, ищецът, който има качеството цесионер по основния
договор, се задължава да представи в оригинал подписания договор и
допълнително споразумение на ответницата, а според ал. 2 – в седемдневен срок
от получаването им ответницата, която има качеството цедент, се задължава да
заплати на ищеца сумата 750,00 лв., представляваща възнаграждение за
установяване на самоличността на лицето Б.А. А. и Златка Иванова А.а, и
изготвяне на тъжба срещу Б.А.; платимо по банкова сметка. Споразумението е
подписано само от ответницата.
По делото е приета пр. пр. 37360/2023 г. по описа на СРП, в хода на която
са събрани писмени изявления на страните по спора, които съдът цени при
условията на чл. 175 от ГПК, доколкото съставляват извънсъдебно писмено
признание на факти, неизгодни за страната. Изяснява се и не се спори, че
страните са встъпили в договорно правоотношение по см. на чл. 280 от ЗЗД, а
именно договор за поръчка, с възложител ответницата и изпълнител-ищеца, за
извършването на фактически и правни действия срещу трето лице Б.А. за
връщане на парична сума, дадена от ответницата, като възнаграждението по този
договор страните уговорили да бъде половината от търсената от ответницата
сума. Тя плаща на ищеца възнаграждението като му прехвърля с договор за
цесия правото върху половината от паричното вземане срещу това трето лице.
Задължението на ищеца е да предостави личните данни на третото лице и да
изготви тъжба. Няма спор, че ищецът има юридическо образование, но не е
адвокат. Договорът между страните е неформален и не е забранен от закона, а
доводите на ответницата, че е била измамена останаха недоказани. Ответницата,
в своя сигнал до прокуратурата, признава, че ищецът според уговореното й
предоставил данни за самоличността на третото лице – Б.А., както и тъжба до
прокуратурата, която тя е подала на 31.01.2023г. Установява се, че ответницата
заявила, че желае да развали договора за цесия, тъй като се усъмнила в
добросъвестността на ищеца и уговорки в неина вреда от договора за цесия. Не
се спори, че договорът за цесия е развален, като ищецът се позовава и на
изявлението на ответницата по споразумението от 07.02.2023 г. Ответницата с
подписаното от нея споразумение се задължава да заплати сумата 750 лв. на
ищеца, но при условието на чл. 2, ал. 1 – той да й предаде оригинала на договора
за цесия. Изложеното налага извод, че единственото уговорено възнаграждение
по договора за поръчка е това по смисъла на договора за цесия, който е развален,
а друга, нова уговорка, освен обективираната в процесното споразумение няма.
Съдът счита, че условието по чл. 2, ал. 1 е съществено и при сбъдването му
възниква спорното материално право за ищеца за сумата 750,00 лв. за
възнаграждение, но задължението ответницата е поела под условие. В тази
връзка е спорен по делото въпроса предоставен ли е на ответницата договора за
цесия, с анекс, в оригинал. Това обстоятелство се оспорва от нея, поради което
по реда на чл. 190 от ГПК ищецът е задължен да представи документа в
оригинал и за неизпълнението е предупреден за неблагоприятните правни
последици. Ищецът твърди, че документът не е в негово държане, тъй като е
предоставен на ответницата, във връзка с процесното споразумение и заяви
събирането на гласни доказателства за установяването на този правнорелевантен
3
факт. Поради процесуално бездействие на ищеца, допуснатият му свидетел не е
доведен и не е разпитан, за което не се посочи уважителна причина, а с оглед
развитието на процеса съдът е определил срок за събиране на всички
доказателства последното открито съдебно заседание. При това положение,
съдът приема за недоказани фактическите твърдения на ищеца, на осн. чл. 161 от
ГПК, като така ангажираните от него доказателства не опровергават този извод.
Не се твърди и не се доказва ответницата да е попречила за сбъдване на
условието по чл. 2, ал. 1 от споразумението. По отношение на паричното вземане
за сумата 4250,00 лв., представляваща разходи за ангажиране на правоспособни
лица за изготвяне на тъжба, не се установява от договорното основание, от което
ищецът извежда материалното право, както и от друго съглашение ответницата
да е поела това парично задължение, както и не се ангажират доказателства, че
действително са сторени разноски по изпълнение на поръчката. Нещо повече,
ищецът се ангажирал той да напише тъжба, а не друг, респ. с оглед личността е
тази уговорка. Ето защо съдът приема, че исковата претенция е недоказана и
подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
трябва да заплати на ответницата сторените съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение, срещу чийто размер ищецът навежда възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Претендира се сумата 800 лв. за правна
помощ, а предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални
действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът приема за необходима и
разумна именно сторената, която следва да се възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. П., с ЕГН:**********, с адрес: *******,
срещу Р. Г. З., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, иск за признаване за
установено, че Р. Г. З. дължи на Ц. Н. П. сумата 750,00 лева за възнаграждение на
кредитора и сумата 4250,00 лева за разходи за ангажиране на правоспособни
лица за изготвяне на тъжба срещу Б.А., по споразумение от 07.02.2023 г. във вр.
договор за цесия от 20.01.2023 г., вр. договор за поръчка, ведно със законната
лихва от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
16315/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Ц. Н. П., с ЕГН:**********, с адрес: *******, да заплати на Р.
Г. З., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата 800,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4