Решение по дело №4483/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви по АНД № 4483/2021 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – П. е внесла постановление за освобождаване от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание ,,глоба‘‘
на лицето ХР. ИЛ. ИЛ. ЕГН: **********, за извършено от него престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Представителят на Районна прокуратура – П. поддържа внесеното
постановление. Намира, че въз основа на събраните по делото доказателства
се установява посочената от него фактическа обстановка, доколкото в
подкрепа на това били събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Ето защо, поиска обвиняемият да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи наказание ,,глоба‘‘ в
предвидения в закона среден размер.
Защитникът адв. Д. поиска неговият доверител да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение, тъй като от събраните по делото
гласни доказателства не се установявало той да е извършил деянието за което
е предаден на съд. В случай, че се даде вяра на пострадалото лице, че е било
ударено от обвинения, то първият бил провокирал последния да го удари,
като сам поискал това. Липсвал хулиганският елемент при причиняването на
леката телесна повреда, доколкото деянието не било извършено на
обществено място, като липсвали и възмутени хора, като това било станало
достояние единствено на полицейските органи. Ето защо, престъплението за
което бил предаден на съд Х.И. не било такова от общ характер, а от частен,
което се образувало по тъжба на пострадалото лице.
Обвиняемият И. заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като
по време на последната си дума заяви, че не е бил удрял никой на работното
си място, като поиска да бъде оправдан.
Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото
доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:
Обвиняемият ХР. ИЛ. ИЛ. ЕГН: **********, е роден на **** в гр. П., ****,
български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан,
с адрес: гр. П., ул. „Б.“ №923 ет.5, ап.18.
С трудов договор № 002/13.09.2019г. обв. ХР. ИЛ. ИЛ. бил назначен на
длъжност *** в „Сдружение клуб на привържениците на Б. П.“ ЕИК
*********, със седалище на управление гр. П. и задължения утвърдени от
Работодателя в длъжностната характеристика.
Обв. Х.И. изпълнявал служебните си задължения, като продавач във фен
магазин на ФК „Б. П.“ находящ се в гр.П., ул. ,,Н. И.‘‘ №1.
На 18.02.2020г. около 18.30ч. пострадалият К.К. се разхождал в района на
р-т ,,М.с‘‘ в гр. П. и тъй като бил привърженик на ФК ,,Б. П.‘‘, същият носил
тениска с емблемата на отбора. Докато вървял бил срещнат от фенове на ФК
,,Л. П.‘‘, които му заявили, че ако не си даде доброволно тениската на ,,Б.‘‘,
1

трябвало да се качи в колата им. Свидетелят К. се уплашил, че същите ще го
набият, ако не им даде тениската, поради което им я предал и същите я
отнели. По случая било образувано ДП 167/20г. по описа на 02 РУ – ОДМВР
– П.. За случилото се свидетелят К.К. споделил на свидетеля Д.Д., който му
казал на следващия ден да посети фен магазина на ,,Б. П., находящ се в гр. П.,
кв. К., ул. ,,Н. И.‘‘ № 1.
На 19.02.2020г. свидетелят К.К. решил да отиде до фен магазина на
отбора, който подкрепял – ФК ,,Б. П.‘‘, където знаел, че често се събират
други фенове на отбора, като същият възнамерявал да разкаже за случая.
Около 14.00 ч. свидетелят К.К. влязъл в магазина, където обв. И.
изпълнявал служебните си задължения. В магазина освен пострадалия К. и
обв. И. били и свидетелите Д.Д., Х. Г., В.Г., К.Й. и Н.И., като впоследствие
свидетелите К.Й. и Н.И. излезли пред магазина.
Свидетелят К.К. разказал на присъстващите за случилото се на
18.02.2020г., при което обв. И. започнал да вика и да отправя упреци към
К.К., за това, че е допуснал феновете на Л. П. да вземат тениската му с
емблемата на ФК ,,Б. П.‘‘, като трябвало да се измисли и наложи някакво
наказание, изразяващо се в това, че трябвало да бъде набит.
Х. Г., Д.Д. и В.Г. се събрали около К.К. и му нанесли няколко удара с ръце и
крака в областта на тялото.
Обвиняемият, който бил ядосан от факта, че К.К. е дал тениската си на
фенове на ФК ,,Л. П.‘‘ и недоволен от ,,изпълнението на наложеното
наказание‘‘ и искайки да покаже, че е по-добре да те набият и че в това няма
нищо страшно, вместо да предадеш доброволно аксесоар съдържаш емблема
на любимия отбор, отишъл при него и му нанесъл удар в областта на лицето.
В резултат на нанесения му удар пострадалият получил кръвотечение от носа,
при което Х.И. му казал да отиде до тоалетната, за да се измие, след което му
казал да си тръгва от магазина. По този начин, със своето арогантно и
цинично поведение, Х.И. и искайки да покаже, че няма нищо страшно в това
да те набият, демонстрирал своето неуважение към обществото и провокирал
неодобрение и възмущение.
По-късно свидетелят Д.Д. се чул по телефона със свидетеля П.Й., като
първият му споделил, че свидетелят К.К. е бил ударен във фен магазина на
,,Б. П.‘‘, но не споделил повече подробности относно това от кой е бил
ударен.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза на пострадалия К.К.. Съгласно заключението на
същата експертиза на пострадалия К.К. било причинено контузия на лицето,
контузия на носа, кръвонасядане по гърба на носа, състояние след
кръвотечение на носа. Описаните травматични увреждания са причинили на
К.К. лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява от
обясненията на обвиняемия И., дадени от него в хода на съдебното
2

производство, както и от показанията на свидетелите С.Д., Х.Т., Н.И., К.К.,
Е.К., Я.К., В.Г., Х. Г., К.Й., П.Й., Д.Д., както и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля Н.И., по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля К.К., по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетеля В.Г., по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля П.Й., както и от проведените очни
ставки между свидетеля В.Г. от една страна и свидетелите К.К. и Х. Г. от
друга страна, както и от заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза и от събраните по делото писмени доказателства – справка за
съдимост, копие от Трудов договор и длъжностна характеристика,
характеристична справка.
Въз основа на така събраните гласни доказателства се очертават две групи
такива.
Към първата, която е в подкрепа на обвинението попадат показанията на
свидетелите К.К., Х. Г., Я.К., Е.К., С.Д., Х.Т., както и частично от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на
свидетеля В.Г., както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
НПК показания на свидетеля П.Й. и заключението на вещото лице Т.Д..
Пострадалият К.К. депозира ясни, логични и последователни показания,
кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал.
Същият описва влизането си във фен магазина стопанисван от ,,Б. П.‘‘,
където на работа се намирал обвиняемият Х.И., както и възникналият между
него и намиращите се в магазина обвиняем и свидетели Х. Г., В.Г., Н.И. и
Д.Д. разговор по повод отнемането на притежаваната от него тениска с лого
на ,,Б. П.‘‘, предходният ден от фенове на ,,Л. П.‘‘, както и измислянето на
,,наказание‘‘ и последващи удари по тялото му от свидетелите Х. Г., В.Г. и
Д.Д.. Пострадалият К. описва обстоятелството, че обвиняемият И. му е
нанесъл удар в областта на носа, което е довело до кръвотечение. От
показанията на пострадалия се установява, че същият е бил удрян от няколко
лица, но това е било по тялото, като единственият му нанесен удар в областта
на лицето е бил от Х.И., тоест би могло да се достигне до извод, че автор на
деянието – лека телесна повреда в областта на носа е именно обвиняемият.
Въпреки, че К.К. е непълнолетен, а обвиняемият е с осем години по-голям от
него това не е попречило на да му нанесе удар в областта на лицето, което от
своя страна е предизвикало контузия на лицето, контузия на носа,
кръвонасядане по гърба на носа, състояние след кръвотечение на носа.
Нанасянето на удар от страна на Х.И. в областта на лицето на К.К. е било
видяно и от свидетеля Х. Г., който заяви, че първият е ударил втория в
областта на носа, като на последния е потекла кръв от носа вследствие от
удара. И двамата свидетели К.К. и Х. Г. са категорични, че на пострадалия е
бил нанесен удар от обвиняемия в областта на лицето, което е довело до
потичането на кръв от носа. Следва да се отбележи, че е налице противоречие
в заявеното от тях относно това дали пострадалият е бил казал нещо преди
Х.И. да му нанесе удар, доколкото К.К. посочи, че не е бил казал нищо, а пък
3

свидетелят Х. Г. заяви пред съда, че пострадалият, след като е бил удрян от
други фенове заявил ,,това бой ли го наричате‘‘, доколкото за правилното
решаване на делото е от значение обстоятелството дали пострадалият е бил
ударен от обвиняемия, както и дали не го е провокирал с обида или друг
начин. Несъмнено заявеното от страна на пострадалия ,,това бой ли го
наричате‘‘ по абсолютно никакъв начин не би могло да провокира
обвиняемия, че да изключи и ангажирането на наказателната му отговорност.
Обстоятелството, че по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК бяха
приобщени показанията на К.К. от досъдебното производство в частта
относно датата на извършване на деянието, не би могло да дискредитира
неговите показания, доколкото е съвсем нормално с оглед изтеклия период от
време същият да не помни, че това е станало на 19.02.2020 г., като Съдът е на
мнение, че следва да се кредитира заявеното от него в хода на досъдебното
производство.
Показанията на пострадалия си кореспондират с показанията на неговите
родители – свидетелите Е.К. и Я.К., които пресъздават споделеното от техния
син и представляват производни доказателствени средства, тоест се достигна
до извод, че последният депозира еднопосочни обяснения. Свидетелите Е.К. и
Я.К. описват обстоятелството, че са възприели външния вид на сина си,
съответно първата предната вечер, а вторият на сутринта и същият не е имал
наранявания, което изключва обстоятелството пострадалият да е имал
наранявания от предходния ден – след срещата му с феновете на ,,Л. П.‘‘.
Техните показания дискредитират показанията на свидетелите в подкрепа на
защитата, а именно на Н.И. и В.Г., че К.К. е дошъл във фен магазина на ,,Б.
П.‘‘ с подутина на носа.
В подкрепа на обвинението се явяват и показанията на разпитаните
полицейски служители С.Д. и Х.Т., които пред съда заявиха споделеното им
от свидетеля К.К. в насока, че непълнолетни лица са били подстрекавани от
продавача в магазина да го набият, които обаче започнали да го бият леко,
след което същият го ударил с юмрук в лицето. Също така те категорично
заявиха, че пострадалият е имал наранявания.
Заявеното от К.К. се подкрепя частично и от показанията на свидетелите
В.Г. и П.Й., които бяха приобщени съответно по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 НПК и по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК.
Поначало депозираните пред съдебния състав показания от свидетеля В.Г.
са изцяло в подкрепа на защитата, доколкото същият твърдеше, че
пострадалият не е бил удрян от никого във фен магазина. По време на разпита
си, обаче в досъдебното производство /лист 46/ същият е посочил, че при
предходен разговор с полицейски служители е заявил, че обвиняемият И. е
бил ударил пострадалия К.. Именно в тази им част показанията му бяха
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, доколкото пред
съдебния състав този свидетел посочи, че не е бил споделял такова
обстоятелство пред полицаите. На въпрос от Съда кои показания поддържа,
той заяви, че само при първото си посещение в районното е казал такова
4

нещо, тъй като бил притеснен и искал да си ходи. Съдебният състав намира,
че следва да се кредитират показанията на този свидетел относно
обстоятелството, че е заявил пред полицейските органи, че обвиняемият И. е
ударил К.К., доколкото и самият свидетел В.Г. заяви, че е споделил такова
нещо.
Индиция за това, че пострадалият К. е бил ударен, но не от конкретно лице,
се съдържат в показанията на свидетеля П.Й., които бяха приобщени по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /лист 50 от досъдебното производство/,
които бяха в насока, че свидетелят Д.Д. по телефона му е споделил, че ,,К.‘‘ е
бил ударен. Съдът е на мнение, че следва да се кредитира заявеното от
свидетеля Й. в хода на досъдебното производство, доколкото същият заяви,
че поддържа тези си показания.
Обвинителната теза се подкрепя и от заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза, която описва какви телесни
наранявания са били причинени на К.К., като същите съвпадат изцяло с
показанията на последния и свидетеля Х. Г., че пострадалият е бил ударен в
областта на лицето от обвиняемия.
Във втората група гласни доказателства попадат на първо място
обясненията на обвиняемия. Освен източник на доказателства, обаче същите
са и основно средство за защита, поради което трябва да се ценят с оглед
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира обясненията на И., че не е удрял пострадалия, а само са
си говорили, доколкото същите си противоречат с показанията на свидетелите
К.К. и Х. Г., които са били преки очевидци на деянието и категорично
заявяват, че обвиняемият е ударил пострадалия, като описват и къде е било
това, а именно в областта на лицвто, което се подкрепя и от заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза. Също така обясненията на Х.И.
в насока, че пострадалият е дошъл с наранявания по носа си противоречат с
показанията на свидетелите Я.К. и Е.К., които заявиха, че техният син не е
имал наранявания сутринта преди процесното деяние. Чисто хипотетично е
възможно К.К. да е получил наранявания в областта на лице в периода от
сутринта до следобяд, но това категорично изключва версията лансирана от
обвиняемия и свидетеля В.Г., че пострадалото лице е дошло с наранявания,
вследствие от срещата му с фенове на ,,Л. П.‘‘ предходният ден.
В подкрепа на защитата се явяват показанията на свидетеля В.Г., които са в
насока, че е пряк очевидец и че обвиняемият не е бил удрял пострадалия.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел в тази им част, доколкото
същите си противоречат с показанията на К.К. и Х. Г.. Също така този
свидетел има склонност да депозира непоследователни показания, тъй като
след прочитане на показанията му от досъдебното производство заяви, че е
споделил пред полицейски органи, че обвиняемият е ударил пострадалия, но
това било, защото бил притеснен и искал да си ходи. Противоречи на всякаква
житейска и правна логика едно лице да не споделя обстоятелствата на които е
станал очевидец, защото се притеснява и иска да си ходи. Защитната теза се
5

подкрепя и от показанията на свидетеля Д.Д., които са в насока, че се е
намирал във фен магазина и никой не бил удрял свидетеля К.К.. Тези
показания, обаче си противоречат с показанията на свидетеля П.Й., който
посочи, че свидетелят Д.Д. му е споделил, че пострадалият е бил ударен.
В подкрепа на защита се явяват и показанията на свидетелите К.Й. и Н.И.,
които заявиха, че не са видели обвиняемият И. да удря пострадалия К.. Тук е
мястото да се отбележи, че е съвсем нормално да не са станали свидетели на
нанасянето на удар, доколкото те са очевидци на първия етап, включващ
пристигането на пострадалия във фен магазина, като впоследствие същите са
се намирали пред магазина и е напълно нормално да не са станали очевидци
на деянието. Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на
свидетеля Н.И. депозирани от него в досъдебното производство, които бяха
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, тъй като той заяви, че
поддържа тях.
В проведените очни ставки, всеки от участниците в тях поддържаше
заявеното от него, поради което не се установи защо се е стигнало до
съдържащите се в тях противоречия.
Въз основа на гореизложеното се достигна до извод, че обвиняемият Х.И. е
нанесъл удар по отношение на пострадалия К.К., доколкото това се
установява от показанията на последния и на свидетеля Х. Г., които са били
преки очевидци на деянието.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото
същите са приобщени по надлежния ред, като следва да се отбележи, че в
нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От справката за съдимост се установява, че обвиняемият Нинко Стоянов е
неосъждан.
От представената характеристична справка се установява, че обвиняемият е
с добри характеристични данни.
От представеното копие от трудов договор № 002/13.09.2019г. се
установява, че обв. ХР. ИЛ. ИЛ. бил назначен на длъжност *** в „Сдружение
клуб на привържениците на Б. П.“ ЕИК *********, със седалище на
управление гр. П. и задължения утвърдени от Работодателя в длъжностната
характеристика.
От представената длъжностна характеристика се установява, че в
задълженията съставляващи основната трудова функция осъществявана от
обв. И. било включено да изпълнява функцията на материално отговорно
лице, приема парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури,
материална отговорност във връзка с опазване на поверените му стоки и
отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални
ценности, което би могло да го характеризира като "длъжностно лице" по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК.
Съдът кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска, като компетентно изготвено от вещо лице
разполагащи с необходимите опит и познания.
6

Видно от нейното заключение се установява, че на пострадалия К.К. е
било причинено контузия на лицето, контузия на носа, кръвонасядане по
гърба на носа, състояние след кръвотечение на носа. Описаните травматични
увреждания са причинили на К.К. лека телесна повреда изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като по
време на разпита си вещото лице заяви, че е възможно телесните увреждания
да са били причинени с един единствено удар.
Въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка, Съдът намира,
че обвиняемият ХР. ИЛ. ИЛ. с ЕГН: ********** е осъществил състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за това, че на
19.02.2020г. в гр. П., във фен магазин на ФК „Б. П.“, находящ се на ул. „Н. И.“
№ 1 е причинил на К. ЯНК. К. лека телесна повреда изразяваща се в контузия
на лицето, контузия на носа, кръвонасядане по гърба на носа, състояние след
кръвотечение на носа, довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна страна нарушени са обществените отношения, които
защитават телесна неприкосновеност на гражданите, доколкото с действията
си обвиняемият И. е причинил телесни повреди по хулигански подбуди на
К.К. от гр. П., изразяващи се в контузия на лицето, контузия на носа,
кръвонасядане по гърба на носа, състояние след кръвотечение на носа.
Деянието е извършено по хулигански подбуди, тъй като извършителят без
мотив и видима обективна причина и пред непълнолетни лица, е нападнал
непълнолетният пострадал К., само за да демонстрира надмощие,
проявявайки неуважение към личната неприкосновеност и телесна цялост на
гражданина и в нарушение на обществения ред и порядки му е причинил
телесни увреждания. Както е прието в константната съдебна практика
нанасянето на телесно увреждане по хулигански подбуди се осъществява от
обективна страна със скандализиращи по своя характер действия, а деецът от
субективна страна е воден от специален хулигански мотив. За да е налице
хипотезата на извършено деяние по чл.131, ал.1, т.12 НК, следва деецът с
непристойни действия, грубо да нарушава обществения ред и да изразява
явно неуважение към обществото. Проявяваното неуважение към
обществения ред и порядки, което се демонстрират в подобни случаи и
причиняването на телесна повреда показва необвързаността на дееца със
спазването на общоприетите норми на поведение и пренебрежително
отношение към тях. В настоящия случай всички тези условия са налице. За
обвиняемия Х.И. е било по-важно да покаже, че е по-добре да бъдеш набит,
отколкото да предадеш аксесоар носещ емблемата на любимия отбор на
фенове на противников отбор, както и че няма нищо страшно в това да те
набият. Неговата цел е била да покаже това и на останалите фенове на ,,Б.‘‘
П.. Обвиняемият И. е реагирал агресивно по отношение на пострадалия,
доколкото същият е отишъл във фен магазина да сподели отнемането му на
тениската предходният ден. Вместо това, обаче Х.И. е искал да покаже, че не
7

се интересува от обществените порядки и първоначално е предложил да се
измисли наказание на пострадалия, но след като е останал недоволен от
неговото изпълнение е решил да вземе нещата в свои ръце и да покаже как
трябва да се удря.
Споделеното от свидетеля К.К. не може да се приеме като личен мотив за
действията на обвиняемия И., тъй като първият е имал за цел да разкаже за
случилото се, а не да бъде набит. Това е бил единственият им досег и не се
установява между тези лица по-рано да са съществували лични
взаимоотношения. Споделянето на случилото се предходния ден е
провокирало у обвиняемия желание да раздаде справедливост като лично и
със сила се саморазправи с него по повод действията му. По този начин, Х.И.
проявил агресия спрямо К.К., който към този конкретен момент на
осъществяване на престъплението не е накърнявал, правата и свободите на
друго лице и не се е налагала употребата на физическа сила срещу него, още
повече че е бил изминал период от време през който първоначално
изпълненото наказание свързано с нанасянето на леки удари от непълнолетни
лица и нанасянето на телесни повреди от обвиняемия. През този период от
време обвиняемият е имал достатъчно такова да се успокои и размисли, но
вместо това е предпочел сам да потърси възмездие и да нанесе телесни
повреди по отношение на едно непълнолетно и физически много по-слабо
лице от него. Поведението на Х.И. е било израз на неуважението му към
обществото и несъобразяването му с обществения ред, предвиждащ закрила
на телесната неприкосновеност и достойнството на индивида и мирно
разрешаване на евентуално възникнали конфликти по установения за това
ред. Обвиняемият е съзнавал, че извършва хулиганските си действия на
публично място – пред множество свидетели, включително и непълнолетни
лица, като е целял да накърни спокойствието на гражданите наред с
желанието да се саморазправи.
Неоснователно се явява наведеното възражение за това, че пострадалият
сам бил провокирал обвиняемия да му нанесе удар, тъй като не бил
,,доволен‘‘ от първоначално изпълненото наказание.
В случая такива факти по делото не се установиха. На следващо място дори
и да се приеме, че К.К. е заявил подобно нещо това не би могло да изключи
наказателната отговорност на обвиняемия, доколкото в случая са нарушени
обществените отношения защитаващи телесната неприкосновеност, като
съгласието на пострадалото лице е без значение, за разлика от други
престъпления като изнасилването по смисъла на чл. 152 НК.
От субективна страна, обвиняемият И. е действал с пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Обвиняемият Х.И. беше признат за невиновен в това, леката телесна
повреда да е извършена в качеството му на длъжностно лице – *** при
„Сдружение клуб на привържениците на Б. П.“ ЕИК *********, със седалище
8

на управление гр. П., при изпълнение на службата му, поради което и на
основание чл.304 от НПК го беше оправдаван по първоначално повдигнатото
обвинение в този смисъл.
Съдебната практика последователно приема, че при изпълнение на
службата ,,означава посегателството да е осъществено към момент, в който
извършителят, респективно пострадалият да изпълняват задължения, спадащи
към тяхната служба или функция‘‘. Тези предпоставки в разглеждания случай
не са налице, доколкото инкриминираното деяние между обвиняемия И. и
пострадалия К. е възникнало без каквато и да е връзка – пряка или косвена
със служебните правомощия на първия, тъй като видно от длъжностната му
характеристика се установява, че същият трябва да изпълнява функцията на
материално отговорно лице, приема парични суми, връща ресто и издава
касави бележки и фактури, материална отговорност във връзка с опазване на
поверените му стоки и отчетническа отговорност във връзка с поверените му
парични и материални ценности. Нанасянето на удар от Х.И. на К.К. е
възникнал действително в работното време на обвиняемия и на работното
място – във фен магазина на ,,Б. П.‘‘, но в момент в който той реално не е
осъществявал служебна дейност и поведението му не е било обусловено от
служебните му правомощия. В тази насока е Решение № 163 от 14.12.2016 г.
на ВКС, по н.д. № 567/2016 г., II н.о. на ВКС.
Относно наказанието:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на изложените
фактически и правни изводи са налице материално - правните предпоставки
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като му
бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.
Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда
наказание „лишаване от свобода‘‘ до три години, като не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл. 78а,
ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до
5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание “глоба” Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия чистото
съдебно минало, както и младата възраст към извършването на деянието, а
именно 23-годишна. Също така по време на съдебните прения представителят
на държавното обвинение поддържаше изцяло внесеното такова и предложи
на Х.И. да бъде определено наказание ориентирано към средния предвиден в
закона размер. От друга страна, обаче настоящият състав оправда Х.И. по
единия квалифициращ признак, а именно по чл. 131, т. 2 НК, поради което не
би съответствало на целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК да се
9

налага еднакво наказание при два и при един квалифициращи признака.
Отегчаващи вината обстоятелства не се отчетоха. За определяне размера на
глобата, Съдът трябва да се съобрази и с доходите получавани от дееца, като
по делото са налице доказателства, че обвиняемият получава основно
месечно трудово възнаграждение в размер от 300 лева за 4-часов работен ден.
Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно
наказание “глоба” в размер на хиляда лева, като именно така определеният
размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе
за постигане целите на наказанието.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемият Х.И. беше осъден да заплати
на ОД на МВР гр. П. сумата в размер от 219,60 лева, както и сумата от 20 лева
по сметка на РС-П.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	350
Дата:	15 февруари 2022 г.
Съдия:	Панайот Рангелов Велчев

Дело:	20215330204483
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 юли 2021 г.

Решение по дело №4483/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите