Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Габрово, 13.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 77 по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от Н.Х.М. - И. против ЕТ
"Д.Т.", ЕИК * и "Т." ООД, ЕИК * - в ликвидация. Първоначално исковата молба е депозирана пред РС - Плевен, но поради
отвод на съдиите от този съд, същата е разгледана от Ловешкия районен съд, който с
решение № 119/11.04.2017 г., постановено по гр. д. № 138/ 2015 по описа на
съда, е отхвърлил предявения иск. С решение № 112/19.03.2018 г., постановено по
гр. д. № 645/2017 г. на Окръжен съд Велико Търново решението на Ловешкия
районен съд е обезсилено и делото е изпратено на компетентния първоинстанционен
съд - Окръжен съд Плевен. Поради отвод на всички съдии от Окръжен съд - Плевен,
с определение № 210/13.09.2018 г. по ч. т. д. № 277/18 по описа на Великотърновския
апелативен съд, на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК, делото е изпратено на разглеждане
на Окръжен съд - Габрово, за което е образувано настоящото производство по т.
д. № 77/2018 г.
В предявената искова молба се
твърди, че по изпълнително дело № 18/2006 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.са представени
от ЕТ "Д.Т.", издадените по ч. гр. д. № 35923/2014 г. по описа на
СРС, заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу "Т." ООД за
сумите от 134 912, 35 лв., ведно със законната лихва за периода от 02.07.2014
г. до изплащане на вземането и 5 846, 25 лв. разноски по заповедното
производство. Основанието за издаване на заповедта за изпълнение е представена
спогодба от 13.02.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег. №
1148/13.02.2013 г. От текста на спогодбата се установявало, че със сключения на
14.07.2005 г. договор за цесия ЕТ "Д.Т." е закупил
задължението на "Т." ООД към "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД, което е формирано от: 1) договор за револвиращ банков кредит от 05.06.2003
г. за сумите: 71 615, 83 лв. главница, 1 702, 40 лв. лихви, 823, 68 лв.
просрочени лихви до 13.07.2005 г. и лихва от 878, 72 лв., ведно с лихви
главниците до датата на договора за цесия; 2) договор за банков кредит от
05.06.2003 г. за сумите: 4 470 лв. главница, 107, 23 лв. лихва, в т. ч. 60, 54
лв. лихва начислена до 13.07.2005 г. и лихва 46, 69 лв. Договорите за кредит
към момента на сключване на договора за цесия са били обезпечени с договорна
ипотека н. а. № 154, том ІІ, д. № 128 от 06.06.2003 г. на нотариус Г.Б.-Птицеферма
в с. С., общ. Плевен, местност "Церовода". Излага се, че ЕТ "Д.Т."
е продал, след обособяване на два недвижими имота, птицефермата на "И.А."
ООД, което дружество е длъжник по изпълнително дело №
18/2006 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., като относно идентичността на имотите има
изрично представено удостоверение в изпълнителното производство от едноличния
търговец. Недвижимият имот, предмет на ипотеката и собственост на длъжника
"И.А." ООД, е продаден в хода на публична продан по изп. дело №
18/2006 г. на ЧСИ Ц. Н..
Поради обстоятелството, че към
момента на проданта, ипотечното право е било налице в материално правен смисъл
в полза на приобретателя ЕТ "Д.Т." към 28.05.2011 г. при извършване
на разпределението по горепосоченото изпълнително дело е включен същия като
присъединен взискател, като в негова полза е заделена сумата от 134 902, 63 лв.
Тази сума следвало да се изплати на присъединения взискател след представяне на
изпълнителен титул. Представянето на изпълнителен лист обаче е извършено едва
на 04.08.2014 г., като към момента на депозиране на молбата пред СРС
присъединеният взискател не е ипотекарен кредитор, тъй като договорната
ипотека, обективирана в н. а. № 154, том ІІ, д. № 128 от 06.06.2003 г. на
нотариус Г.Б.не е подновена от взискателя в 10 годишния срок от 06.06.2003 г. и
съгласно чл. 172 от ГПК ипотечното право е погасено.
Твърди се, че макар да съществува
вземане в материално правен смисъл , същото се явява необезпечено спрямо имота,
който е продаден на публичната продан по изпълнителното дело, поради което
формално легитимиращият се като кредитор ЕТ "Д.Т." не следва да получи заделената по
разпределението сума в размер на 134 902, 63 лв. По отношение на този взискател
не е налице привилегия спрямо имота изнесен на публична продан към датата на
издаване на изпълнителен лист, като това са целените последици от евентуалното
уважаване не предявения иск, а именно съгласно чл. 459, ал. 1 от ГПК заделената
в хода на принудителното изпълнение сума, от продажбата на ипотекирания имот,
да се преразпредели след отпадане на
ипотечното право спрямо лицето, в чиято полза е била заделена.
Моли, да се признае за
установено, спрямо двамата ответници, че по отношение на вземанията,
произтичащи от спогодба от 13.02.2013 г., с нотариална заверка на подписите
рег. № 1148/13.02.2013 г. на Нотариус № *** на НК, отразени в издадените по ч.
гр. д. № 35923/2014 г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу "Т."
ООД за сумите от 134 912, 35 лв., ведно със законната лихва за периода от
02.07.2014 г. до изплащане на вземането и 5 846, 25 лв. разноски по заповедното
производство, ипотечното право обективирано в н. а. № 154, том ІІ, д. № 128 от 06.06.2003 г. на
нотариус Г.Б.е погасено, поради липса на подновяване в законово определения
срок, а именно 06.06.2013 г. на вписването, в съответствие на чл. 18 от
Правилника за вписванията във вр. с чл. 172 от ЗЗД.
В уточняваща молба, във връзка с
дадени указания от настоящия съд, ищцата уточнява, че не се касае за иск с пр.
осн. чл. 464 от ГПК, както и с оглед, че взискателя се легитимира пред ЧСИ като
ипотекарен и има възможност да получи заделената сума едва при представяне на
изпълнителен титул и заявява, че ипотечното право има ефект и е от значение към
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК пред СРС, датата на
издаването на изпълнителния титул и датата на представянето му по
изпълнителното дело, като всички тези дати са след 06.06.2013 г., до която дата
е следвало да бъде извършено подновяване на вписването на ипотечния акт. В
същата молба преповтаря вече формулирания петитум на исковата молба, като иска
да се приеме, че ипотечното право е погасено след посочената дата - 06.06.2013
г. поради неподновяване на вписването й по чл. 172 от ЗЗД
В постъпилия отговор на исковата
молба от ответника ЕТ "Д.Т.",
представлявано от Д.Т., се заема становище за допустимост на предявения иск, но
се оспорва неговата основателност. Излага се, че не е налице погасяване на
ипотечното право, обективирано в н. а. № 154, том ІІ, д. № 128 от
06.06.2003 г. на нотариус № 360 към момента на разпределението от съдебния
изпълнител на 28.05.2011 г. по изпълнително дело № 18/2006 г. на ЧСИ Ц. Н..
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗЗД, погасяването на ипотеката става
след нейното заличаване на някое от основанията посочени в разпоредбата на чл.
179, ал.1 от ЗЗД. Към момента на извършване на разпределението по
изпълнителното дело, дори не е бил изтекъл 10 годишния срок по чл. 172, ал. 1
от ГПК. Между страните по ипотечния акт не бил налице спор относно дължимостта
на вземането по него, още повече, че страните са сключили спогодба от
13.02.2013 г., с нотариална заверка на подписите, с която са препотвърдили
ангажимента на длъжника "Т." ООД. По ч. гр.
д. № 35923/2014 г. по описа на СРС се е снабдил с изпълнителен лист за сумите
от 134 912, 35 лв, ведно със законната лихва за периода от 02.07.2014 г. до
изплащане на вземането и 5 846, 25 лв. разноски по заповедното производство и
същият е представен на ЧСИ за изплащане на заделената сума. Моли да се приеме,
че исковата претенция е неоснователна.
В постъпилия отговор на
исковата молба от ликвидаторът на длъжника "Т." ООД се заема
становище за основателност на предявения иск.
Не е постъпила
допълнителна искова молба по делото.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа исковата молба, като потвърждава искането си да
се установи, че в полза на ответника ЕТ "Д.Т."
не съществува ипотечно право към момента на представяне на изпълнителен
листо по изпълнителното дело, а не към момента на констатацията от ЧСИ,
доколкото липсва в ГПК срок, в който кредиторът следва да представи
изпълнителен лист, уточнява че спорът е за привилегията на това вземане
обективирано в спогодбата, респ. в договора за ипотека, който е цедиран.
Процесуалният представител на ответника ЕТ "Д.Т."
оспорва иска. И двете страни претендират разноските по делото. Ликвидаторът на
"Т." ООД, в ликвидация не се явява, като от същия е постъпила молба
за даване ход на делото.
Съдът, за да постанови настоящото
решение, установи следното от фактическа страна:
От нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 154, том ІІ, д. № 128 от 06.06.2003 г. на нотариус Г.Б., се
установява, че в полза на "Райфайзенбанк България" ЕАД, за дълг на
кредитополучателя "Т." ООД, е учредена ипотека от ЕТ "Д.Т."
като ипотекарен длъжник (собственик на имот) за обезпечаване на договор за
банкови кредит № 810026 и договор за револвиращ кредит от 05.06.2003 г.
предоставени на "Т." ООД, върху недвижим имот птицеферма, намираща се
в землището на с. С., общ. Плевен, местност "Церовода", съставляващ
имот № 213011, с площ 30 781 кв. м., заедно с построените в него 14 бр. сгради
и панелна комбинирана сграда.
Не е спорно обстоятелството,
че ЕТ "Д.Т.", на основание договор за цесия от 13.07.2005 г., вписан
в АВ под № 12484/14.07.2005 г., том ХХ, № 145, е придобил вземанията на
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД по отношение на "Т." ООД,
обезпечени с договорната ипотека, учредена с нотар. акт № 154, том ІІ, д. № 128 от
06.06.2003 г. на нотариус Г.Б..
Не е спорно между страните,
твърдяното в исковата молба, че впоследствие
ЕТ "Д.Т." е продал, след обособяване на два недвижими имота,
птицеферма на "И.А." ООД, което дружество е длъжник по изпълнително дело № 18/2006 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.. Не е
спорно обстоятелството, че върху този имот на "И.А." ООД е
насочено принудително изпълнение по делото на ЧСИ Н. и същият е изнесен на публична
продан.
Видно от заявление с вх.
№ 966/28.04.2011 г. по изп. дело № 18/2006 г. на ЧСИ Ц. Н., ЕТ "Д.Т." е уведомил ЧСИ Н.,
че имота находящ се в с. С., за който е обявена публична продан по
изпълнителното дело, е ипотекиран в негова полза, тъй като е придобил вземането
на ипотекарния кредитор "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, на осн. сключен между тях договор за цесия.
Видно от заявление с вх.
№ 1039/28.04.2011 г. по изп. дело № 18/2006 г. на ЧСИ Ц. Н., ЕТ "Д.Т." е представил
удостоверение за идентичност на имотите и доказателства за качеството му на
ипотекарен кредитор по отношение на недвижимия имот обявен за продажба по
изпълнителното дело, като е поискал да бъде конституиран като ипотекарен
кредитор на осн. чл. 487, ал. 1 и чл. 501, ал. 1 от ГПК.
Не се оспорва
обстоятелството, че по това изпълнително дело е продаден на публична продан
недвижимият имот - птицеферма собственост на "И.А." ООД и
същият е възложен на взискателя по изпълнението Н.М., ищца в настоящото
производство.
От представеното
разпределение извършено на 28.05.2011 г. по изп. дело № 18/2006 г. се
установява, че ЧСИ Ц. Н. е приел, че по изпълнителното дело на взискателя Н. М.,
с вземане в размер на 529 817, 18 лв., следва да се определи да внесе сумата в
размер на 134 902, 63 лв. за удовлетворяване вземането на присъединения
ипотекарен кредитор ЕТ "Д.Т.".
Видно от представеното постановление
за възлагане от 21.12.2011 г. на ЧСИ Ц. Н. по изп. дело № 18/2006 г.,
обявеният за купувач взискател Н. М. е
внесла сумата от 134 902, 63 лв., явяваща се разликата между размера на
приспаднатата сума, по изготвеното разпределение и цената на имота. Сумата към момента
на завеждане на делото, а и към настоящия момент не е предадена от ЧСИ на ответника
- ипотекарен кредитор.
Съществуването на
ипотеката в полза на ответника ЕТ "Д.Т." върху продадения по изп.
дело 18/2006 г. на ЧСИ Н.недвижим имот към момента на изготвяне на
разпределението, а именно 28.05.2011 г., не се оспорва от ищеца.
От нотариално заверена
спогодба рег. № 1148 от 13.02.2013 г. на Нотариус № *** на НК, сключена между ЕТ
"Д.Т." и "Т." ООД,
се установява, че "Т." ООД е поела задължение да заплати на
едноличния търговец сумата от 134 912, 35 лв., с което страните уреждат
отношенията си по повод договора за цесия от 13.07.2005 г., сключен между ЕТ
"Д.Т." и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД.
На основание спогодбата
ЕТ "Д.Т." се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК от 17.07.2014 г. издадена по ч. гр. д. №
35923/2014 г. по описа на СРС и изпълнителен лист против "Т." ООД за
сумата от 134 912, 35 лв. Не е спорно обстоятелството, че с молба от 04.08.2014
г. ЕТ "Д.Т." е представил изпълнителния лист и е поискал да му се
изплати заделената сума по изп. дело № 18/2006 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., рег. № *** но
КЧСИ.
При така установеното настоящия
състав на съд приема, че е сезира с отрицателен установителен иск по чл. 464 от ГПК, с който се иска да се установи (както се уточни в проведеното открито
съдебно заседание по делото), че не съществува в полза на ответника привилегията
по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД - правото на предпочтително удовлетворение по
ипотечното право обективирано в нотариален акт № 154, том ІІ, д. № 128 от
06.06.2003 г. на нотариус Г.Б., по вземането на ответника едноличен търговец,
към момента на сключване на спогодбата от 13.02.2013 г. между двамата ответниците
и снабдяване въз основа на нея от ипотекарния кредитор със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и представянето му по изпълнителното дело, тъй
като ипотеката не е била подновена от ипотекарния кредитор след изтичане на
законово определения срок от учредяването й, поради което ипотечното право към
06.06.2013 г. се е погасило поради неподновяване на вписването й на осн. чл.
172 от ЗЗД.
С определение № 464 от 01.11.2016 г.
постановено по ч. т. д. № 553/2016 г. Върховният касационен съд е приел, че искът
е допустим и ищцата има правен интерес от предявяването му, тъй като с него е
оспорено правото на предпочтително удовлетворение на вземането на ответника
след продажбата на недвижимия имот, върху който е учредена ипотеката.
По същество настоящият състав на
съда намира, че искът е неоснователен.
Съдържанието на
ипотечното право се изразява във възможност кредиТ., в чиято полза е учредено, да
предизвика публичната продан на ипотекирания имот и да получи по предпочитание
удовлетворяване на вземането си. Ипотеката е материално субективно право, което включва и
процесуалното правомощие - правото на предпочтително удовлетворение, което е
процесуално по своя характер.
В конкретния случай проданта на
ипотекирания имот е инициирана не от ипотекарния кредитор, а от кредитор на
собственика на имота към момента на проданта. Тъй като ипотеката обезпечава
вземането на кредиТ. с недвижимия имот, независимо чие притежание е бил същия
към момента на извършване от проданата, за ипотекарния кредитор е било налице
право да се удовлетвори предпочтително от получената цена, като именно на това
основание ответникът е бил присъединен по право кредитор по смисъла на чл. 459,
ал. 2 от ГПК в производството по изп. дело № 18/2006 г. на ЧСИ Ц. Н., рег. № ***.
Това процесуално право на предпочтително удовлетворяване е насочено към
съдебния изпълнител и същото е основателно тогава, когато е налице материалната
предпоставка - привилегия на вземането. Същото следва да е налице към момента
на разпределението на сумите получени от проданта по изпълнителното дело, тъй
като именно с разпределението се разрешава конкуренцията между притезанията на
кредиторите, а не към момента на снабдяване и представяне на изпълнителен лист
от присъединения по право взискател. Съгласно нормата на чл. 459 от ГПК
припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметка на съдебния
изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. В този
смисъл липсата на изпълнителен лист на обезпечения кредитор за вземането му към
длъжника в процеса не е от значение, както и е без правно значение в кой момент
ще се снабди с такъв и съответно ще го представи на съдебния изпълнител, за
наличието на привилегията, която, както се посочи по - горе, възниква към момента
на разпределението по изпълнителното дело. Именно към този момента възниква
задължението на съдебния изпълнител да подреди по вид и по ред привилегиите,
спазвайки разпоредбите на чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД.
В случая, не е спорно, че предмет на
публичната продан по изп. дело № 18/2006 г. по
описа на ЧСИ Ц. Н., рег. № *** но КЧСИ е бил имот - птицеферма в с. С., общ.
Плевен, местност "Церовода", собственост на длъжника по делото, е бил
ипотекиран в полза на Райфайзенбанк (България)"
ЕАД през 2003 г., с нотар акт за учредяване на договорна ипотека № 154, том
ІІ, д. № 128 от 06.06.2003 г. на нотариус Г.Б.за дълг на "Т." ООД.
Безспорно се установи, че ипотечното право учредено в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД през 2003
г. е преминало върху цесионера ЕТ "Д.Т.",
на осн. сключения договор за цесия от 13.07.2005 г., вписан в под №
12484/14.07.2005 г., том ХХ, № 145 в АВ. Ипотечното право на ответника
едноличен търговец е съществувало към момента на извършване на разпределението
по изп. дело № 18/2006 г. на ЧСИ Ц. Н.и това не е спорно по делото. След като същото
е било налице към дата на извършване на разпределението, ирелевантно за
възникналото процесуално право на ипотекарния кредитор - ответника ЕТ "Д.Т."
да се удовлетвори предпочтително от получената цена от проданта, е сключването
на спогодбата с ответника длъжник "Т." ООД, и снабдяването на
основание същата със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист. Освен това ипотекарният кредитор се е снабдил с изпълнителен лист на осн.
сключената спогодба с неговия длъжник, която
урежда отношенията именно във връзка с обезпеченото вземане, видно от същата. Късното
снабдяване с изпълнителен лист не погасява процесуалното право на ипотекарния
кредитор по чл. 136 от ГПК във вр. с чл. 175, ал. 1 от ЗЗД.
Възникналото право да се
удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот и привилегията за
ипотекарния кредитор по чл. 136, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 175 от ЗЗД, установена
от съдебния изпълнител в акта за разпределение, не може да се погаси, на
основание неподновяване вписването на ипотеката в законоустановения срок по чл.
172 от ЗЗД. Такова твърдение на ищцата не намира основание в закона и същото е
неоснователно. С извършването на публичната продан на ипотекирания имот, която
е приключила с издаване на постановление за възлагане от 21.12.2011 г. на
ищцата Н. М., тъй като същата е внесла определената й цена, ипотеката се е погасила ex lege, съгласно чл. 175, ал.
1 от ЗЗД, като за ипотекарния кредитор в този момент е възникнало правото на
предпочтително удовлетворяване. За ипотекарния кредитор не съществува задължение
да я подновява, чрез ново вписване след проданта, тъй като тя вече е погасена и
в следствие на погасяването й е възникнало правото му на предпочтително
удовлетворяване от цената получена от продажбата на ипотекиран имот. В
конкретния случай това е заделената вече сума по изпълнителното дело. В този
смисъл правилата на чл. 172 от ЗЗД и чл. 18 от ПВ са неотносими към конкретния
случай и независимо кога ипотекарният кредитор се е снабдил с изпълнителен лист
за обезпеченото вземане в размер на 134 912, 35 лв., възникналото му
право чл. 175, ал. 1 от ЗЗД за процесния ипотекиран имот е възникнало и
установената привилегия от ЧСИ на осн. 136, ал.1 т. 3 от ЗЗД във връзка със
него, не се е погасила на това основание.
От изложеното следва, че
за ответника е възникнало и съществува процесуалното право на привилегия по см.
на чл. 136, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 175, изр. 2-ро от ЗЗД по изп. дело № 18/2006 г. по
описа на ЧСИ Ц. Н., тъй като е продаден ипотекиран в негова полза имот за дълг
на неговия длъжник "Т." ООД и към момента сключване на споразумението
на 13.02.2013 г. във връзка с обезпеченото вземане и снабдяване на основание същото
със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, ипотечното
право на ответника ЕТ "Д.Т." не е погасено поради неподновяване осн.
чл. 172 от ЗЗД на вписването на ипотеката в законоустановения срок - 06.06.2013
г.
Предвид гореизложеното
предявеният иск от Н.Х.М.
- И. против ЕТ "Д.Т.", ЕИК ***** и "Т." ООД, ЕИК *******
- в ликвидация, с пр.
осн. чл. 464 от ГПК, с който е поискано да се приеме
за установено, че по отношение на вземанията, произтичащи от спогодбата между
ответника ЕТ "Д.Т." и "Т." ООД от 13.02.2013 г.,
отразени в издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 35923/2014 г. на СРС и представени по изп. дело № 18/2006
г. по описа на ЧСИ Ц. Н., рег. № *** на КЧСИ за сумата от 134 912, 35 лв.,
ипотечното право е погасено поради неподновяване вписването на осн. чл. 172 от ЗЗД на ипотеката обективирана в нотариален акт № 154, том ІІ, д. № 128 от
06.06.2003 г. на нотариус Г.Б.в законоустановения срок 06.06.2013 г., следва да се отхвърли, като неоснователен.
При
този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените разноски по делото съгласно представеният списък в размер на 9 160 лв.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Х.М. - И.,
ЕГН от гр. Плевен против ЕТ "Д.Т.", ЕИК ****** и "Т." ООД,
ЕИК ****** - в ликвидация, с пр. осн. чл. 464 от ГПК, с който
е поискано да се приеме за установено, че по отношение на вземанията,
произтичащи от спогодбата сключена на 13.02.2013 г. между ответниците ЕТ "Д.Т." и "Т."
ООД, отразени в издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за сумата от 134 912, 35 лв. по ч. гр. д. № 35923/2014 г. на
СРС и представени по изп. дело № 18/2006 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., рег. № ***
на КЧСИ, ипотечното право е погасено поради неподновяване на вписването на осн.
чл. 172 от ЗЗД на ипотеката обективирана в нотариален акт № 154, том ІІ, д. №
128 от 06.06.2003 г. на нотариус Г.Б.в законоустановения срок - 06.06.2013 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Х.М. - И., ЕГН **********, от град Плевен ДА
ЗАПАЛТИ на ЕТ "Д.Т.", ЕИК **** съдебни разноски за производство в
размер на общо 9 160 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: