П Р О
Т О К О Л
гр. София, 22.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 20-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
ноември, две хиляди и деветнадесет година, в следния състав:
Председател : РУСИ АЛЕКСИЕВ
Съдебни заседатели : 1. Н.А.
2. М.Г.
Секретар : Елка
ГРИГОРОВА
Прокурор : ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия АЛЕКСИЕВ НЧД № 4467 по описа за 2019 г.
На именното
повикване в 14.30 ч. се явиха :
ОСЪДЕНИЯТ М.В.П. – редовно призован, явява се лично, доведен от органите на
РД „Охрана“ от затвора в гр. София.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА адвокат
Р.Г.А., САК, служебно определена с писмо № 42064/2019
г. на САК до СГС, по молба на последния, с оглед евентуалното ѝ
назначаване за служебен защитник на осъденото лице М.В.П..
ОСЪДЕНИЯТ
П. : Желая да се ползвам от адвокатска защита.
АДВ.А.
: Запознах се с материалите по делото, мога да поема защитата на осъденото
лице.
СЪДЪТ,
съобразявайки становището на страните, както и обстоятелството, че осъденият М.П.
в момента е задържан под стража, респективно е такъв по смисъла на чл. 96, ал. 1
т. 6 от НПК, намери, че следва да бъде назначена служебно определената, по
искане на съда, адв. Р.Г.А. за служебен защитник на молбоподателя – осъдения М.В.П..
Воден от гореизложеното и на основание чл. 94, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 21, т. 3 от ЗПП, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА
адвокат Р.Г.А., САК, вписана под № 6440
в НБПП, за служебен защитник на осъдения М.В.П. в настоящото съдебно производство.
СГП се
представлява от прокурор ДАМЯНОВА.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ : Няма пречки за даване ход
на делото.
ЗАЩИТАТА : Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ П. : Да се даде ход на
делото.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните и след като служебно прецени, че липсват
процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на осъденото лице М.В.П.
по негови данни и по такива от справката му за съдимост, тъй като по делото не
е пристигнала изисканата от СДВР – АИС „БДС“ актуална справка с негова снимка.
М.В.П. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, осъждан,
със средно специално образование, неженен, безработен, с постоянен адрес ***, ЕГН
**********.
СЪДЪТ разясни правата на осъденото
лице в настоящото производство, както и правото му на отвод на съдебния състав,
на член от него, на прокурора и на секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ П. : Разбрах правата си. Няма
да правя отводи на съдебния състав, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ :
Считам, че с оглед правилното изясняване на предмета по делото, следва да се
изиска справка от НАП - платена ли е глобата, в размер на 5 000 лв.,
наложена на осъдения по НОХД № 1141/2015
г. по описа на СГС, НО – 2-ри състав, образувано ли е изпълнително производство
и евентуално какви действия са предприети по него. Искането е с оглед преценка
налице ли са основания на чл. 86 от НК по отношение на това осъждане.
ЗАЩИТАТА : Не
възразявам по искането на прокурора, същите ще допринесат за изясняване на
ситуацията по осъществяване на искането за кумулация.
СЪДЪТ,
съобразявайки липсата на други доказателствени средства, освен направеното от прокурора,
както такива за отвод и по хода на съдебното следствие
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане на искането
от осъдения М.В.П., с посочено от него правно основание чл. 23, ал.1, вр. чл. 25,
ал.1 от НК, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
/Прочете
се/.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Запознати сме с искането на осъдения М.П..
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след
съвещание по направеното от прокуратурата искане, намери същото за неоснователно.
В настоящото производство се
разглеждат въпросите, касаещи наличието или липсата на предпоставките за
кумулиране на наказанията по влезли в сила с съдебни актове, с които осъденото
лице е признато за виновно и му е наложено наказание.
В случая, лицето е осъждано по
визираната от прокуратурата присъда, постановена по НОХД № 1141/2015 г. по описа на СГС – НО, 2-ри състав,
в сила от 18.08.2016 г., на наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 2
години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложено за срок
от 3 години, както и кумулативно с това на наказание „Глоба“.
В случая не следва да се разкъсва
санкцията за престъплението, независимо, че е в две разновидности, и да се
преценява само за едната от тях дали е погасено по силата на реабилитацията, а
тази преценка следва да се извършва съвкупност за цялата наложена на осъденото
лице санкция. Това е така, тъй като санкцията за съответното престъпление е
единна и тя не може при формиране на съвкупност да бъде разделяна. В този
смисъл, искането на прокуратурата касае извършването на преценка, досежно
приложимостта на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК, която, от своя страна, се
отнася преди всичко за случаите, когато наказанието „Глоба“ е наложена като
самостоятелно такова, а не кумулативно с наказанието „Лишаване от свобода“, в
една – единна санкция за конкретно престъпление. Следва да се отбележи, че
нормата на чл. 23, ал. 3 от НК се отнася преди всичко за случаите, когато наказание
„Глоба“ или „Конфискация“ е наложено като самостоятелно такова.
Събирането на доказателства за
евентуалното изтичане на давността на наложеното наказание "Глоба“ следва
да се извършва на плоскостта на изпълнението на същото, при наличието на
съответните предпоставки за това, но не касае настоящото съдебно производство за
кумулиране на наложени на осъденото лице наказания.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ без уважение
искането на прокуратурата за изискване на справка от НАП дали е заплатена
глобата – част от наказанието, наложено на осъдения М.В.П., с влязла в сила на
18.08.2016 г. присъда по НОХД №
1141/2015 г. по описа на СГС – НО, 2-ри състав.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед
липсата на искания по доказателствата от страните и на основание чл. 283, ал. 1
от НПК,
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства и писмените доказателствени средства приложени
по делото.
СЪДЪТ, съобразно
липсата на искания по доказателства, намира делото за изяснено от фактическа
страна, поради което и на основание чл. 286, ал. 2, вр. чл. 291, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЗАЩИТАТА:
Поддържам молбата на моя подзащитен. Считам, че са налице изцяло предпоставките
на чл. 25, ал.1 от НК, вр. чл. 23, ал.1 от НК за определя на едно общо наказание
в размер на най-тежко измежду наказанията по НОХД № 3360/2014 г. по описа на
СГС – НО, 20-ти състав и НОХД № 1141/2015 г. по описа на СГС, НО – 2-ри състав,
а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
Деянията са извършени в условията на реална
съвкупност. Същите са поредни и по тях има влезли в сила съдебни актове. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК, така
определите общо наказание следва да бъде изцяло приспаднато от времето, през
което моят подзащитен М.П. е бил задържан под стража.
Моля за постановите определение, с
което да наложите на осъденото лице М.В.П. едно общо наказание в размер на 2 години
„Лишаване от свобода“.
ПРОКУРОРЪТ : Действително
двете осъждания са в съвкупност и в този смисъл са налице основанията на чл. 25,
вр. чл. 23 от НК. В случай, че осъждането по НОХД № 1141/2015 г. по описа на
СГС, НО – 2-ри състав по отношение на което не е ясно дали е настъпила реабилитация
по право, в случай, че това не е така, следва да бъде наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на 2 години „Лишаване от свобода“ на осъдения М.П.,
което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НПК за срок от 4 години и бъде
присъединено наказанието „Глоба“ в размер 5000 лв., като считам, че в случая предвид наличните по делото справки не са
налице основанията на чл. 59 от НК и чл. 25 от НК за приспадане.
ОСЪДЕНИЯТ П. : Поддържам казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ, на
основание чл. 297, ал.1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА
последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ П. : Моля, да ми се уважи молбата.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след
проведеното тайно съвещание, като съобрази изложените в искането на осъденият М.В.П.
обстоятелства, както и доводите на страните, наведени в днешното съдебно
заседание и след като ги съотнесе към събраните по делото доказателства и
приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното :
Настоящото производство е по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Същото е инициирано от молба на осъдения
М.В.П. за определяне на едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му с Присъда
№ 48/18.02.2016 г. по НОХД № 3360/2014 г. по описа на СГС – НО, 20-ти състав
и това, наложено с Присъда № 5/14.01.2016
г. по НОХД № 1141/2015 г. по описа на
СГС – НО, 2-ри състав.
Страните по делото предлагат на съда
да кумулира тези две наказания, по така посочените, влезли в сила съдебни
актове, като определи едно общо, най-тежко наказание, а именно „Лишаване от
свобода“, в размер на 2 години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено за срок от 4 години. Въз основа на събраните по делото
доказателства, в частност приложената справка за съдимост, ведно с бюлетините
по нея /л. 14 – л. 20 от съдебното производство/, СЪДЪТ намира, че осъденият М.В.П.
е такъв съгласно Присъда № 48/18.02.2016
г., влязла в сила на 24.11.2017 г., постановена по НОХД № 3360/2014 г. по описа на СГС – НО, 20-ти състав,
с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, и за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, поради което, на основание чл. 54 от НК за всяко едно от престъпленията, е
осъден на наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 2 години, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 от НК, отново за всяко едно от престъпленията,
е отложено за срок от 4 години, като, на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК, е
извършено групиране на горепосочените наказания, наложени на осъденото лице и е
определено едно общо, най-тежко такова, а именно наказание „Лишаване от
свобода“, за срок от 2 години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 4 години.
С Присъда № 5/14.01.2016 г. по НОХД № 1141/2015 г. по описа на СГС – НО, 2-ри състав,
осъденият М.В.П. е бил признат за виновен, респективно и осъден, за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради
което, на основание чл. 54 от НК, му е определено наказание „Лишаване от
свобода“, за срок от 2 години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3 години и наказание „Глоба“, в размер на 5 000
лв.
Деянията, за които осъденият П. е
такъв по НОХД № 3360/2014 г. по описа на
СГС – НО, 20-ти състав, са извършени и двете на 02.05.2012 г., а това, за което
осъденото лице е било признато за виновно и е осъдено по НОХД № 1141/2015 г. по описа на СГС – НО, 2-ри състав,
е извършено на 20.10.2014 г. Към настоящия момент, осъденото лице, по негови
данни, е задържано с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по различно
от горепосочените наказателни производства.
При така установената и приета от
съда фактическа обстановка е видно, че настоящият съдебен състав е компетентен да
се произнесе по направеното предложение, с оглед императивната разпоредба на чл.
39, ал. 1 от НПК. Това е така, тъй като именно СГС е постановил последната, влязла
в сила присъда, а в настоящия случай и двете такива.
Видно от гореизложената фактическа обстановка,
молбата на осъденият М.В.П. се явява основателна.
И трите престъпления, за които е
осъден М.В.П., са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях. Последното престъпление, в хронологичен аспект, за което е осъден М.В.П.,
е това по НОХД № 1141/2015 г. по описа
на СГС – НО, 2-ри състав, извършено на 20.10.2014 г., а първият от двата
съдебни акта е влязъл в сила на 18.08.2018 г. /Присъда № 5/14.01.2016 г. по НОХД № 1141/2015 г. по описа на СГС – НО, 2-ри състав/.
Поради гореизложеното, СЪДЪТ намира,
че наказанията по подробно посочените по-горе влезли в сила два акта - присъди,
следва да бъдат обединени в една съвкупност, като бъде наложено, съобразно разпоредбата
на чл. 25, вр. чл. 23, ал.1 от НК, едно общо, най-тежко измежду тях наказание,
а именно „Лишаване от свобода“, в размер на 2 години, и „Глоба“, в размер на 5 000
лв. Изпълнението на така наложеното наказание, по мнение на този съдебен състав,
може да бъде отложено, за срок от 4 години, а не следва да бъде изпълнявано ефективно,
въпреки предоставената на съда възможност да извърши преценка на това
обстоятелство при извършване на кумулация.
СЪДЪТ намира за необходимо да
изтъкне, че в случая най-тежкото наказание, за което вече посочи, че следва да
бъде наложеното като такова на осъденото лице, а именно „Лишаване от свобода“,
в размер на 2 години, и „Глоба“, в размер на 5 000 лв., не предполага
приложение на чл. 23, ал. 3 от НК. Последната намира приложение тогава, когато
наказанията са различни по вид и някое от тях е „Глоба“ (или „Конфискация“), с
евентуално присъединяване на „Глоба“ –та/“Конфискация“-та, изцяло или частично,
към най-тежкото наказание. В конкретния казус наказанията не са различни по
вид, а именно и двете са „Лишаване от свобода“, като едното от тях е
постановено заедно с наказанието „Глоба“ и по този начин „Глоба“ - та, заедно с
наказанието „Лишаване от свобода“, се явява единна наказателна санкция. Поради това,
за този съдебен състав не стои въпросът за преценката, когато се извършава по
различни от настоящия случай, посочени по-горе и уредени в хипотезата на чл.
23, ал. 3 от НК.
Съобразно задължителните указания,
дадени с Постановление № 4/1965 г. на ОСНК
на ВС и Тълкувателно решение № 3/2009 г.
на ОСНК на ВКС, СЪДЪТ във всеки случай при извършване на кумулация трябва да
прецени дали не следва да увеличи наложеното общо, най-тежко наказание, по реда
на чл. 24 от НК. Това увеличение винаги се приема, че е наложително, когато се
извърши преценка, че без него не биха се постигнали целите на чл. 36 от НК, а
именно не биха се осъществило пълноценно възпитателното и превантивно действие
върху осъденото лице и спрямо останалите членове на обществото.
Изводимо от установената по делото фактическа
обстановка, а именно че осъденото лице е такова с минималния обем, необходим за
извършване на кумулация влезли в сила съдебни актове, а именно два, както и от
характера на престъпленията, за които е било признато за виновно, респективно и
осъдено, СЪДЪТ намира, че в настоящия случай не се налага приложение на нормата
на чл. 24 от НК, като и без нея наложените наказания на осъденото лице, в частност
това, което настоящият съдебен състав приема за най-тежко такова, би осигурило
постигане целите на чл. 36 от НК.
С оглед преценката си, че не е
необходимо ефективно изтърпяване на наложените на осъденото лице наказания,
направена по реда на чл. 25, ал. 4 от НК, СЪДЪТ намира, че е безпредметно и обсъждането
на режим за изтърпяване на наказанието, тъй като същото не се явява ефективно
такова.
В случая не се налага и преценка на
съдебния състав по реда на чл. 25, ал. 2 от НК, а именно за приспадане на
евентуално изтърпяно наказание, изводимо от обстоятелството, че същите още при
първоначалното им налагане са постановени като условни.
От друга страна, настоящият съдебен
състав не е необходимо да извърши приспадане и по евентуални задържания на
лицето до постановяване на влязъл в сила съдебен акт, с който да е осъдено, с
оглед дадената от прокуратурата на Р. България - НСлС справка, че осъденият М.В.П.
е бил задържан по наказателни производства, различаващи се от гореобсъдените
две, образувано след като всяко едно от тях е приключило с влязъл в сила
съдебен акт.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ГРУПИРА наказанията, наложени на
осъдения М.В.П., ЕГН **********, със
снета по делото самоличност, по НОХД №
1141/2015 г. по описа на СГС – НО, 2-ри състав и по НОХД № 3360/2014 г. по описа на СГС – НО, 20-ти състав,
като определя едно общо, най-тежко наказание за изтърпяване измежду наложените
му по горепосочените дела, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”, за срок от 2 /две/ години, и „ГЛОБА“, в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева.
ОТЛАГА, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 2 години, за изпитателен срок от 4 години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на
обжалване и/или протестиране пред Апелативен съд - София, в 15-дневен срок,
считано от днес, по реда на Глава ХХІ от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 306,
ал. 3 от НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
препис от настоящото протоколно определение, след влизането му в сила, на Бюро
„Съдимост“ при СРС, за вписване в бюлетините за съдимост на осъдения М.В.П.,
както и на СГП, за сведение и изпълнение.
Препис от
протокола да се издаде на служебно назначения защитник, за послужване пред
НБПП.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 15.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
СЕКРЕТАР :