Решение по дело №7959/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10995
Дата: 11 октомври 2022 г. (в сила от 11 октомври 2022 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20221110107959
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10995
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря Б. М. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110107959 по описа за 2022 година
Неприсъствено решение по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец
/ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, срещу ответник Л.
В. С., ЕГН **********, с адрес /АДРЕС/, като моли съдът да постанови решение, с което да
бъде осъдена ответницата ДА ЗАПЛАТИ на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата от 330,05
лева/лв./, представляваща просрочена главница по Договор за стоков кредит № 443139,
сключен между ответницата и /ФИРМА/ на 10.5.2019г., сумата от 4,98 лв., представляваща
наказателна лихва за период 10.2.2021г.-10.5.2021г.; 41,39 лв., представляваща неплатена
възнаградителна лихва (договорна лихва) за период на договора от 10.6.2019г.-10.5.2021г.,
сумата от 120,00 лв., представляваща заемни такси и разноски, начислени съгласно чл.14 от
Общите условия към кредита и т.10 от Тарифата на банката, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на искова молба в съда на 16.2.2022г., до окончателното
изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.5.2019г. бил сключен договор за
стоков кредит № 443139 при общи условия между /ФИРМА/ и ответника Л. В. С., по силата
на който заемодателят е предоставил на ответницата сума в размер на 1360,69 лв. за
закупуване на стока/стоки от /ФИРМА/ и финансиране на застраховка „Стандарт +".
Поддържа, че лихвеният процент по договора бил в размер на 28,55% годишно или 0,0793%
на ден, а годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - в размер на 32,60%. Посочва,
че общата стойност на плащанията по кредита възлизат на 1801,62 лв., като задължението
следвало да бъде погасено от ответницата на 24 месечни вноски /23 вноски по 75,07 лв./ и
1
последна изравнителна 24-а вноска в размер на 75,01 лв. Сумата, предмет на заема, била
отпусната от банката чрез еднократно безкасово плащане по сметка на търговеца /ФИРМА/.
Удостоверяване на получаването на стоката/стоките от ответницата било извършено
посредством полагане на подпис от страна на същата върху Фактура №
**********/10.5.2019г. Съгласно погасителния план на кредита първата вноска е следвало
да бъде погасена на 10.6.2019г., а последната - на 10.5.2021г., като първата изцяло
пропусната вноска е дължимата за 10.1.2021г., съответно забавата е настъпила на 10.2.2021г.
Твърди, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2.6.2021г., сключен
между ищеца и /ФИРМА/, и подписано към договора Допълнително споразумение за
цедиране на вземания от 25.8.2021г. вземането по процесния договор за стоков кредит
№443139 от 10.5.2019г. било прехвърлено на ищеца. Поддържа, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми ответницата за извършеното прехвърляне на вземането, поради което
ищецът, в качеството си на пълномощник, прилага към ИМ Уведомително писмо с изх. №
91-УП-Ц16- 00016133/1.9.2021г., с което уведомяването на ответницата за цесията следва да
се счита за редовно/доколкото ИМ е връчена за отговор/.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи
исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
Прави доказателствено искане по чл.219, ал.1 ГПК като трето лице-помагач да
бъде привлечено /ФИРМА/, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/ - цедент по
Рамков договора за цесия от 2.6.2021г. Моли за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза във връзка определяне размера на процесните вземания и установяване дали
същото е било погасено.
ОТВЕТНИЦАТА, от своя страна, не е подала отговор на ИМ, не е изразила
становище по исковата молба, не е направила доказателствени искания и не е представила
доказателства в определения й от закона едномесечен срок. Съобщението е връчено редовно
- на лице от домашните от адреса й срещу подпис и със задължение да предаде на
30.3.2022г., като срокът за отговор на ИМ е изтекъл на 30.4.2022г.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
представляващия управител на дружеството, не се представлява от адвокат или
юрисконсулт. С молба подадена по делото преди о.с.з. с вх.№ вх.№209740/06.10.2022г./л.39-
41/ е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника по
реда на чл.238, ал.1 ГПК като му се присъдят сторените по делото разноски по списък по
чл.80 ГПК представен с молбата, която е изпратена на съда по електронен път с електронен
подпис.
Ответникът, редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява и не се
представлява, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, не взема
становище по спора, не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и
2
призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода от спора съдът присъжда разноски в полза на ищеца съгласно
списък по чл.80 ГПК /лист 39 от делото/ и доказателствата по делото в размер на 300,00
лева, от които 150,00 лв.за платена д.т. и 150,00лв.за юр.к.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239
ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, с адрес /АДРЕС/, ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, СЛЕДНИТЕ СУМИ
- сумата от 330,05 лева/лв./, представляваща просрочена главница по Договор за стоков
кредит № 443139, сключен между ответницата и /ФИРМА/ на 10.5.2019г., сумата от 4,98
лв., представляваща наказателна лихва за период 10.2.2021г.-10.5.2021г.; 41,39 лв.,
представляваща неплатена възнаградителна лихва (договорна лихва) за период на договора
от 10.6.2019г.-10.5.2021г., сумата от 120,00 лв., представляваща заемни такси и разноски,
начислени съгласно чл.14 от Общите условия към кредита и т.10 от Тарифата на банката,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на искова молба в съда на
16.2.2022г., до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл.79, ал.1 вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и 300,00 лева за сторени разноски от ищеца по
делото пред СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239,
ал.4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в
едномесечен срок от връчването да поиска от СГС отмяната му на основанията посочени
в чл.240 ГПК.
ПРЕПИС да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3